Мотиви
към Присъда № 238 от 30.07.2013 година,
постановена по НОХД № 512/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП-
Елхово обвинителен акт, с който против А.М.
Ш. А. /A. M.S. A../, роден на *** ***, Сирийска арабска република, сирийски
гражданин, със средно образование, сервитьор, неженен, неосъждан, М.Х.Д. /M.H.D./, роден на *** ***, Сирийска арабска република,
сирийски гражданин, без образование, шивач, неженен, неосъждан и Ж.А. М. /J.A.
M./, роден на *** *** Абда,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със средно образование,
ел.техник, неженен, неосъждан, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 11.07.2013
година в района на 210 гранична пирамида землището на с. Крайново, община
Болярово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през
границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение
на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор
поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за
доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага за извършеното от подсъдимите А.М.
Ш. А. /A. M.S. A../, М.Х.Д. /M.H.D./ и Ж.А. М. /J.A. M./ престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК да им бъде наложено наказание по шест месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 150.00 лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението
на наложеното наказание да бъде отложено за срок от три години.
Производството по делото е протекло в отсъствието на
подсъдимите и с участието на служебен защитник – адв.
Дж. Д. ***. Защитникът на подсъдимите пледира
постановяване на оправдателна присъда, като излага доводи за недоказаност на
обвинението от обективна и субективна страна. Алтернативно, в случай, че съдът
признае подсъдимите за виновни, служебният защитник пледира налагане на
наказание в предвидения в закона минимум.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.
Ш. А. /A. M.S. A../ е роден на *** ***, Сирийска арабска република, сирийски
гражданин, със средно образование, сервитьор, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.Х.Д.
/M.H.D./ е роден на ***
***, Сирийска арабска република, сирийски гражданин, без образование, шивач,
неженен, неосъждан.
Подсъдимият Ж.А. М. /J.A. M./ е роден
на *** *** Абда, Сирийска арабска република, сирийски
гражданин, със средно образование, ел.техник, неженен, неосъждан.
На 07.07.2013 година тримата подсъдими, които са
братовчеди, напуснали Сирийската арабска република, където живеели и отишли в
Република Турция, гр. Истанбул. От там се придвижили с автобус до гр. Одрин,
където се свързали с лице от турски произход на име Абу А.. Последният им
обещал, че срещу заплащане на сумата от 1000 долара, ще ги преведе през
държавната граница между Република Турция
и Република България. След като подсъдимите се съгласили, останали в
хотел в гр. Одрин няколко дни. На 11.07.2013 година лицето Абу Аби отишъл при
подсъдимите, качил ги в микробус, с който ги отвел в гориста местност в близост
до границата между Република България и Република Турция. Подсъдимите слезли от
микробуса и водени от лицето Абу А. продължили да вървят пеш. Стигнали до
телено ограждение, преминали същото, а водачът се
върнал обратно на турска територия. Подсъдимите преминали държавната граница,
като влезли от Република Турция в Република България в района на 201 гранична
пирамида в землището на с. Крайново, община Болярово, обл. Ямбол. Около 23.00
часа на 11.07.2013 година подсъдимите били забелязани от граничните власти в
района на стопански двор на с. Шарково, където били задържани.
От приложените по делото справки за съдимост, издадени
от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства-
показанията на свидетеля Д., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените
доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са
правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и
се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти
са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на
престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите са и останалите
събрани по делото доказателства.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Подсъдимите А.М.
Ш. А. /A. M.S. A../, роден на *** ***, Сирийска арабска република, сирийски
гражданин, със средно образование, сервитьор, неженен, неосъждан, М.Х.Д. /M.H.D./, роден на *** ***, Сирийска арабска република,
сирийски гражданин, без образование, шивач, неженен, неосъждан и Ж.А. М. /J.A.
M./, роден на *** *** Абда,
Сирийска арабска република, сирийски гражданин, със средно образование,
ел.техник, неженен, неосъждан, са осъществили с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 11.07.2013 година в района на
210 гранична пирамида в землището на с. Крайново, община Болярово,
обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от
наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимите са извършили
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са
получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен
контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им
за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата
от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България,
изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за
последното се съдържат в показанията на свидетеля Д., участвал при задържането
на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на
посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото,
времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК- без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане”
в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да
преминат държавната граница.
Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по
смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е
целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били
наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др.
държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще
влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите А.М. Ш. А. /A. M.S.
A../, М.Х.Д. /M.H.D./ и Ж.А. М. /J.A. M./ за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
При определяне на
вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този
вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена
опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са
осъждани, както и предвид направените от тях самопризнания в хода на ДП,
способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид
причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на
извършването му. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства- необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
самопризнания в хода на ДП, съдът наложи на подсъдимите А.М. Ш. А. /A. M.S. A../,
М.Х.Д. /M.H.D./ и Ж.А. М. /J.A. M./ наказание
при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три
месеца лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото по текста на
чл.279, ал.1 от НК наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимите.
Последните не са осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е
необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, по отношение на всеки един от подсъдимите А.М. Ш. А. /A. M.S. A../,
М.Х.Д. /M.H.D./ и Ж.А. М. /J.A. M./
В настоящия случай съдът не намери основания за
приложението на чл.279, ал.5 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, не се
наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Съгласно чл.27, ал.2 от Конституцията, Република България
дава убежище на чужденци, преследвани
заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Условията и редът за даване
на убежище се уреждат със
закон.
Това е Законът за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година,
определящ условията и реда за предоставяне на особена закрила
на чужденци на територията на Република България,
както и техните права и задължения. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗУБ, особената закрила,
която Република България предоставя на чужденци по
този закон, включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на
бежанец в Република България, съгласно
чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея. За предоставяне статут на бежанец е без
значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, изразява политическо мнение или изповядва политическо
убеждение, които са в основата на
преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът
има такава принадлежност. Преследването може да се
осъществява от държавен орган или организация, на която държавата
не може или
не желае ефективно да противодейства. Преследване е нарушаване на основните
права на човека или съвкупност
от действия, които водят до
нарушаване на основните права на човека, достатъчно
тежки по своето естество или повторяемост. Действията
на преследване могат да бъдат
физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни
или се прилагат
с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от
военна служба, което би довело
до извършване на деяния, даващи основания за отказ, прекратяване и отнемане
на закрила и за спиране или прекратяване на производството.
Хуманитарен статут, съгласно
разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден
да напусне или да остане
извън държавата си по произход,
тъй като в тази държава е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание
или екзекуция; изтезание или
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за преодставяне
на статут започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна,
писмена или друга форма.
Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата
на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите. Не са налице доказателства
по делото, от които да се приеме, че подсъдимите са влезли в страната ни с цел да търсят убежище, поради
това, че в собствената им родина са
били преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
Тези обстоятелствата подлежат на доказване, а такива доказателства по делото
липсват.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: