Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.10.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на осми октомври две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2267 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0004898
от 24.06.2019 година, издаден по образец на Министъра на вътрешните работи от
ОД на МВР град Стара Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш серия Г
№ 0004898 от 24.06.2019 година, издаден по образец на Министъра на вътрешните
работи от ОД на МВР град Стара Загора.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител на жалбоподателя се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата е подадена е от лице имащо
право на това, като по отношение на това кога е връчен електронния фиш в
приложената разпечатка не е посочено /лист 8 от делото/, поради което съдът
приема че същата е подадена в срока разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането,
изравящо се в това, че на 24.06.2019 година, автоматизирана техническа система
е заснела лека автомобил „Фолксваген пасат” с регистрационен № СТ 0081 РВ, за
който след извършена проверка се установило, че няма валидна сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за годината. По делото е представено
доказателство, че собственика е сключил такава на 25.06.2019 година, ден след
проверката.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно
санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, на лице по чл.483, ал.1, т.1, всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от
движение, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лева – за юридическо лице или едноличен
търговец.
Съгласно
ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по
ал.1. В случая е налице именно тази хипотеза.
Съдът
споделя основния довод на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647, ал.3
от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията
и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е
посочено че същата регламентира императивното изискуемото съдържание на
електронния фиш. В тази разпоредба е
предвидено ЕФ да се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е
предвидено наказание глоба, но не и имуществена санкция.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по
т. д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с
разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания, не е идентичен с „глобата”,
която е едно от административните
наказания, предвидени в чл.13 - глава
втора „Административни нарушения и наказания” от
ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се
предвиждат и налагат следните административни наказания:
а)
обществено порицание;
б)
глоба;
в)
временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
Предвидените
в чл.13 от ЗАНН
административни наказания са само по
отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина
могат да формират само физически лица – чл. 24 и 26 от ЗАНН.
Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания като обективна, безвиновна
отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно
текста на чл.83, ал. 1 от ЗАНН, в
предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или
наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може
да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Имуществената
санкция е изведена в специална разпоредба от
ЗАНН в самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо
юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни
нарушения и наказания”.
Законодателят
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни
термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и
са въведени с различни нормативни разпоредби.
Имуществената
санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се
налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна
отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица.
Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация. Поради това
правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва
механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица
и на еднолични търговци.
По отношение на юридическите лица и еднолични
търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като
реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи
само от физически лица.
Разликата
между наказанието „глоба” за физическите лица и "имуществената
санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта
на отговорността и именно от тази разлика
в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна
и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните
нарушения и наказания се определя като обективна, безвиновна
отговорност.
Тези
различия не допускат приложимост по
аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената
санкция.
Предвид
гореизложеното обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: