ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр.Тутракан, 13.10.2016 г.
Тутракански районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 13.10.2016 г., в състав:
Районен съдия: Владимир Легарски
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 78 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В съдебно заседание на 21.09.2016 г. след оттегляне на иска от ищеца Т.Г.С., чрез пълномощника му адв.Д.Д.П. от АК-Варна, от ответника Е.Г.М. лично и, чрез пълномощника му адв.М.К. ***, и ответника С.А.Л., чрез пълномощника му адв.Д.К. ***, са направени искания за присъждане на направени от тях разноски по делото. От пълномощника на ищеца е направено възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника Е.М..
С протоколно определение от същата дата съдът като е съобразил, че посоченото изявление за оттегляне на иска изхожда от активно легитимирано лице да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на спора, е прекратил гражданското производство на основание чл.232 от ГПК и е обявил на страните, че по исканията за присъждане на разноски ще се произнесе с отделно определение.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски.
Отправените от ответниците искания за присъждане на сторените в производството разноски, съдът намира за своевременни и основателни.
В хипотезата на прекратяване на делото на основание чл. 232 от ГПК, по отношение отговорността за разноските намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, поради оттегляне на иска от ищеца. В този случай ищецът дължи разноски направени от ответника в процеса на разглеждане на делото. Поведението на ищеца за завеждане на делото има правно значение за отговорността за разноските при приключването му с определение за прекратяване, поради оттегляне или отказ от иска, ако искания за присъждане са направени от ответните страни, какъвто е и настоящият случай. В хипотезата на прекратяване на делото причините мотивирали ищеца да се разпореди с предмета на делото, като се откаже от иска или предприеме оттеглянето му е ирелевантна по отношение на установеното в чл. 78, ал. 4 ГПК правило, според което отговорността за направените от ответника и удостоверени по надлежния ред разноски се възлага на ищеца.
Законът не регламентира изключения от разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК съобразно причините довели до оттеглянето на иска. И това е така, тъй като това действие на ищеца довежда до десезиране на съда от търсената съдебна защита на нарушено правоотношение с всички последици от това, включително и относно разноски по осигуряване на тази защита. Оттеглянето на и отказът от иск са процесуални действия на ищеца, с които той заявява, че не желае да получи по висящия процес търсената от него защита и се разпорежда с правото си на иск. Единственото дължимо от съда процесуално действие в хипотезата на оттегляне или отказ от иск е да прецени дали е налице фактическият състав на чл.232 или 233 от ГПК и да прекрати производството по делото. При постановяване на съдебния акт съдът не разполага с правомощие да се произнася по съществото на спора, тъй като оттеглянето на и отказът от иск го десезират от разглеждането му.
По изложените съображения съдът намира, че в хипотезите на прекратяване на производството на основание чл.232 и 233 от ГПК разноски в полза на ответника се дължат, поради наличието на предвидената за това процесуална възможност.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че претендираните от ответниците разноски са доказани по размер с представени доказателства за реалното им извършване, които удостоверяват, че са направени във връзка с настоящото производство.
В Договор за правна защита и съдействие сер.Б, № 059243/08.04.2015 г. между ответника С.А.Л. ***, е индивидуализирано производството, по което е предоставена правната помощ, има подписи на страните, както е посочено и, че хонорара е заплатен в брой. В представения договор за правна защита и съдействие сер.А, № 412657/20.09.2016 г. между ответника Е.Г.М. и адв.М.К. ***, е индивидуализирано производството, по което е предоставена правната помощ, има подписи на страните, както е посочено и, че хонорара е заплатен в брой. По делото е бил внесен и депозит за вещо лице от ответника Л., който е бил изплатен на вещото лице М.Ж. за извършената съдебно-икономическа експертиза. По тези съображения съдът намира, че претенциите за разноски на ответните страни са надлежно удостоверени и доказани, и съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.
В този смисъл доказани по размер се явяват всички разноски от ответните страни по настоящото производство.
По отношение размера на разноските, предвид предмета на делото и с оглед съобразяване с наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съдът намира, че така както са предявени претенциите на ответните страни, въпреки възражението за прекомерност от страна на пълномощника на ищеца, фактическата и правна сложност на спора, както и стойността на имота, и направените подобрения от ответниците Лекови, обосновава извършените разноски в твърдения размер от ответните страни, поради което исканията са напълно основателни. Възражението за прекомерност съдът намира за бланкетно и неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че искането на ответника С.Л., чрез пълномощника му адв.Д.К. *** за присъждане на разноски в общ размер от 2250.00 (две хиляди двеста и петдесет) лева съобразно представения списък за разноски се явява основателно.
По изложените съображения съдът намира, че искането на ответника Е.М., чрез пълномощника му адв.М.К. *** за присъждане на разноски в общ размер от 500.00 (петстотин) лева съобразно представения списък за разноски се явява основателно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.252 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ищеца Т.Г.С., с ЕГН ********** да заплати на ответника Е.Г.М., ЕГН: ********** направени в настоящото исково производство разноски в размер на 500.00 лв. (петстотин лева).
ОСЪЖДА ищеца Т.Г.С., с ЕГН ********** да заплати на ответника С.А.Л., ЕГН: ********** направени в настоящото исково производство разноски в размер на 2250.00 лв. (две хиляди двеста и петдесет лева).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Силистренски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: