Р Е
Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 26.04.2022 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10
състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2555/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Р.Б.М.,
с която е предявен срещу И.И.М. и В.И.М. - малолетни, представлявани от
законния си представител Р.Е.Х., отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са
собственици на следните недвижими имоти:
1) Първи етаж, съставляващ самостоятелен обект от
вилна сграда с идентификатор 68134.1975.243.1.1 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, СО, район
„Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, като самостоятелният обект се
намира в изградената вилна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.1975.243.
2) Дворното място, върху което е изградена вилната
сграда, цялото с площ по кадастрална скица от 973 кв.м., а по документ за
собственост – 1000 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор
68134.1975.243, с адрес на дворното място: гр. София, СО, район „Витоша“, ул. „*********,
с номер по предходен план: УПИ IX-243, квартал 12 по плана на Вилна зона
„Киноцентъра – първа част“.
Моли нотариалният акт за покупко-продажба, с който
праводателят на ответниците е придобил имота, да бъде отменен на основание
чл.537, ал.2 ГПК.
Ищцата твърди, че съпругът ѝ В.Д.М.е продал
описаните недвижими имоти на сина им В.В.М.по силата на договор за
покупко-продажба, който впоследствие бил обявен за нищожен с влязло в сила
съдебно решение. Непосредствено след тази сделка В.В.М.се разпоредил с имотите
в полза на К.Р.Д., а тя от своя страна е продала имотите на И.З.М.. Твърди, че
ответниците като наследници по закон на И.З.М. не са собственици на описаните
недвижими имоти, доколкото посочените сделки не са произвели
вещно-прехвърлително действие и имотите не са напуснали патримониума на съпруга
ѝ, поради което твърди, че ги е придобила по наследство след смъртта му.
Не претендира разноски в производството.
Ответниците чрез своя законен представител не са
подали писмени отговори, не вземат становище по иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
В тежест на ищцата в настоящото производство е да
докаже фактите, от които произтича правният й интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск, като с оглед на задължителното тълкуване, дадено
в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес
за предявяването на този иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава
самостоятелно право върху вещта, при конкуренция на твърдени от двете страни
вещни права върху един и същи обект и когато ищецът се позовава на фактическо
състояние или на възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция, ако отрече претендираните от ответника права.
Според цитираното тълкувателно решение наличието на
правен интерес на ищеца за предявяване на отрицателен установителен иск се
преценява конкретно въз основа на твърденията на ищеца, изложени в исковата
молба. Ищецът в случая обосновава правния си интерес с твърдението, че като
наследник по закон на В.Д.М.и на В.В.М.е придобила недвижимите имоти по силата
на наследствено правоприемство, доколкото същите не са напускали патримониума
на В.Д.М.поради нищожността на първата прехвърлителна сделка с процесните
имоти, сключена между В.Д.М.и В.В.М., и съответно поради липсата на
вещно-прехвърлително действие на последващите сделки.
От представеното Удостоверение за наследници с изх. №
РВТ18-УГ01-9361 от 16.07.2018 г. се установява, че В.Д.М.е починал на
12.12.2017 г. и е оставил за единствен наследник по закон ищцата Р.Б.М., негова
съпруга. Установява се още от цитираното удостоверение за наследници и от Удостоверение
за наследници с изх. № РВТ18-УГ01-9362 от 16.07.2018 г., че В.В.М., син на
ищцата и В.Д.М., е починал на 17.04.2018 г. и не е оставил низходящи наследници
или съпруга, поради което негов единствен наследник по закон е ищцата.
По делото е представен Нотариален
акт № 149 от 20.05.2003 г., том II, рег. № 11470, дело № 349 от 2003 г., който
обективира изявление на В.Д.М., че продава на сина си В.В.М.собствеността върху
недвижими имоти, представляващи първи етаж на вилна сграда, находяща се в гр.
София, СО, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „********* и дворното място,
върху което е изградена сградата, цялото с площ от 1000 кв.м., съставляващо УПИ
IX-243, квартал 12 по плана на Вилна зона „Киноцентъра – първа част“, срещу
цена от 74620 лв.
Установява се от приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза, че подписът в Нотариален акт № 149 от 20.05.2003 г., том II, рег. №
11470, дело № 349 от 2003 г. не е положен от В.Д.М.в качеството му на продавач.
За да достигне до заключението си вещото лице е работило по сравнителен
материал - образци от подписа на В.Д.М.в документи от МВР - Дирекция БДС, както
и образци в писмени доказателства, представени от ищцата, изхождащи от В.Д.М.,
обхващащи период от време от 1995 г. до 2005 г., част от които представляващи
официални документи – друг нотариален акт и съдебни книжа. Според заключението
на вещото лице, което съдът кредитира като извършено компетентно и обосновано,
са установени съществени и достатъчни по обем различия, за да се достигне до категоричен
извод, че изследваният подпис за “Продавач” в посочения нотариален акт и
образците от подписа на В.Д.М.не са положени от едно и също лице. Ето защо
съдът приема, че подписът в Нотариален акт № 149 от 20.05.2003 г., положен от
лицето, посочено като “Продавач”, не е положен от В.Д.М..
От изложеното съдът приема, че В.Д.М.не
е изразил воля да прехвърли процесните недвижими имоти на В.В.М.и сделката,
обективирана в Нотариален акт № 149 от 20.05.2003 г., том II, рег. № 11470,
дело № 349 от 2003 г., не е породила правно действие. От тук следва, че
договорът не е доставил в патримониума на В.В.М.собствеността върху процесните
недвижими имоти, съответно – същите не са напускали патримониума на В.Д.М.и по
силата на наследствено правоприемство след смъртта му са преминали в
собственост на наследниците му. От тук следва, че в полза на ищцата е налице
правен интерес от предявяване на отрицателните установителни искове, предмет на
настоящото производство.
Установява се от представения по делото Нотариален акт
№ 115 от 27.05.2003 г., том III, рег. № 4219, дело № 392 от 2003 г., че В.В.М.е
изразил воля да се разпореди с процесните недвижими имоти, като чрез договор за
покупко-продажба е прехвърлил собствеността върху тях на К.Р.Д.. Последната с Нотариален
акт № 176 от 01.10.2003 г., том III, рег. № 14243, дело № 604 от 2003 г. е
сключила договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на която е прехвърлила
процесните недвижими имоти на И.З.М.. Видно от Удостоверение за наследници с
изх. № РНД18-УФ01-1205/3 от 05.12.2018 г., И.З.М. е починал на 10.08.2015 г. и
е оставил за наследници по закон ответниците И.И.М. и В.И.М. – негови дъщери.
Както бе посочено по-горе, по делото
се установява, че сделката, обективирана в Нотариален акт № 149 от 20.05.2003
г., том II, рег. № 11470, дело № 349 от 2003 г., не е породила правно действие,
съответно – по силата на тази сделка В.В.М.не е придобил
правото на собственост върху процесните недвижими имоти. От тук следва, че
последващата сделка, сключена от него – с Нотариален акт № 115 от 27.05.2003
г., том III, рег. № 4219, дело № 392 от 2003 г., не е породила
вещно-транслативно действие по смисъла на чл.24, ал.1 ЗЗД, тъй като
праводателят не е притежател на правата, които прехвърля. Ето защо и следващата
сделка, сключена с Нотариален акт № 176 от 01.10.2003 г., том III, рег. №
14243, дело № 604 от 2003 г., също не е доставила в собственост на
приобретателя вещни права върху имотите, предмет на сделката, тъй като
праводателят не е титуляр на такива права. Поради това ответниците не са
придобили по силата на наследствено правоприемство от И.З.М. собствеността
върху процесните недвижими имоти.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се
установява, че процесните имоти не са напускали патримониума на В.Д.М., чиито наследник
по закон е ищцата. Ищцата е придобила правото на собственост върху имотите по
силата на наследствено правоприемство и поради това в нейно лице съществува
правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск.
В същото време не се установява валидно придобивно
основание, по силата на което ответниците да са собственици на процесните имоти
– представени са по делото нотариални актове, обективиращи разпоредителни
сделки, но същите не са породили вещно-прехвърлително действие по
съображенията, изложени по-горе. Друго придобивно основание не се твърди, не се
и доказва.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск е допустим и основателен.
Неоснователно е искането на ищцата по чл.537, ал.2 ГПК
за отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба, с който процесните недвижими
имоти са прехвърлени на праводателя на ответниците – Нотариален акт № 176 от
01.10.2003 г., том III, рег. № 14243, дело № 604 от 2003 г. Съгласно задължителните
указания, дадени с ТР №3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.537,
ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява
право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с
които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Доколкото
цитираният нотариален акт е конститутивен – удостоверява сделка, отмяната му по
реда на чл.537, ал.2 от ГПК е недопустима.
Поради което Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК по иска, предявен от Р.Б.М., ЕГН:**********,
че И.И.М., ЕГН:**********, и В.И.М., ЕГН:**********, представлявани
от законния си представител Р.Е.Х., ЕГН:**********, не са собственици на
следните недвижими имоти:
1) ПЪРВИ ЕТАЖ ОТ ВИЛНА
СГРАДА, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1975.243.1.1
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
София, СО, район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул. „*********, като
самостоятелният обект се намира в изградената вилна сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1975.243.
2) ДВОРНОТО МЯСТО, върху
което е изградена вилната сграда, цялото с площ по кадастрална скица от 973
кв.м., а по документ за собственост – 1000 кв.м., представляващо поземлен имот
с идентификатор 68134.1975.243, с адрес на дворното място: гр. София, СО, район
„Витоша“, ул. „*********, с номер по предходен план: УПИ IX-243, квартал 12 по
плана на Вилна зона „Киноцентъра – първа част“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: