Р Е Ш Е Н И Е
Номер 111 14. 09.
2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на седми септември 2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 112 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от „ВТ-ТРИП“
ЕООД, представлявано от Д.С.Д. против Решение №
147/ 13.05.2021 г. постановено по АНД № 20213530200245
по описа за 2021 г. на ТРС , с което е било
потвърдено НП № 545721 – F573055 от
05.11.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП,
с което на ”ВТ –ТРИП“ ЕООД, представлявано от Д.С.Д.
за нарушение на чл. 26, ал.1 т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ и
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция в размер на 500.00/петстотин/ лева , като
законосъобразно.
Постъпила е касационна жалба от „ВТ-ТРИП“
ЕООД, представлявано от Д.С.Д. против Определение №
96/ 20.05.2021 г. постановено по АНД № 20213530200245
по описа за 2021 г. на ТРС, с което дружеството е осъдено да заплати разноски в
размер на 80 лв. представляващи ю. к. възнаграждение.
В
касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието
му с материалния закон и процесуалните правила, съставляващо касационно основание
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли
за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Постъпило е писмено
становище. Не претендира разноски.
Ответната страна се представлява от юрк.Д., която оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП № 545721 – F573055 от 05.11.2020 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна при ЦУ на НАП, с което на ”ВТ –ТРИП“
ЕООД, представлявано от Д.С.Д.
за нарушение на чл. 26, ал.1 т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция в
размер на 500.00/петстотин/ лева.
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че при извършване на проверка на 14.09.20 в 18.20
ч. на търговски обект по смисъла на пар.1, т. 41 от ДР на ЗДДС – скара-бира без
стационарен обект, находящ се в гр. Търговище, парк Борово око-Празнична
фиеста, експлоатиран от „ ВТ-Трип“ ЕООД е установено следното: преди
легитимиране от страна на органите по приходите, е била извършена контролна
покупка на 10 бр. кебапчета по 1.50 лв и 2 бр. минерална вода по 1.50 лв., за
които е заплатено в брой сумата от 18.00 лв.. При предаването на стоката и
връщане на рестото е издаден ФКБ № 005776 от регистираното в обекта ФУ Тремол
М23 с индивидуален номер ZK130611 и ФП 50167400 потвърждение от НАП от 30.10.19
г за осъществена дистанционна връзка. От издадената ФКБ е установено, че не
съдържа част от задължителните реквизити, изброени в чл. 26, ал. 1 т. 7 от
Наредба № Н-18/13.12.06 на МФ.- „количество и стойност по видове закупена стока
или услуга“, а именно при покупка на 10 бр. кебапчета по 1.50 лв и 2 бр.
минерална вода по 1.50 лв във ФКБ е отразено на пет последователни реда : скара
3.00 лв и на два последователни реда безалкохолна напитка по 1.50 лв. При така
установеното е прието, че „ВТ Трип“ ЕООД , като лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.06 г. на МФ не е изпълнило задължението си, като е нарушил
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредбата. За констатираното нарушение е
съставен АН № F 573055 от 01.10.20 година,в отсъствие на касатора, поради
неявява на посочената при проверката дата , за която бил лично уведомен. АУАН е
връчен и подписан от касатора на
01.10.20 , без възражения. Писмени възражения не са постъпвали в срока по ЗАНН.
На основание АУАН е издадено НП.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че безспорно е извършено нарушение. Прието е, че административното
нарушение се състои, не в това, че стоката е неразпознаваема по вид, а в това,
че съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18 във ФКБ, всяка
стока не е отразена поотделно със съответната стойност. Това именно води до
невъзможност от касовата бележка да се установи вида/ а дори да се приеме че
той е установен найобщо, като скара/, то не е ясно количеството от този вид
закупена стока и единичната цена на същата, каквито са задължителните реквизити
по чл. 26, ал.1 т. 7 от Наредбата.
Основните доводи изложени в
жалбата са свързани с това, че при
разглеждане на делото от Търговищкия районен съд са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до ограничаване на правото на
защита, тъй като на практика търговеца е бил лишен от възможността за участие в
съдебното заседание. Настоящата инстанция счита, че касатора е бил редовно
уведомен за с. з. и няма допуснати нарушения от категорията на съществени
такива. Същият е реализирал в пълен обем
правото си на защита.
Решение № 147 от 13.05.2021
г., постановено по АНД № 245/2021 г. е неправилно и незаконосъобразно, като сочи
следното:
При съставянето на наказателното постановление са допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
а определеното наказание е явно несправедливо. При съставянето на АУАН и в
издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които са засегнали правото на защита на търговеца, както
и възможността му да я реализира в пълен обем: определеният за явяване час бил
8.00 часа, излага доводи по отношение
връчването на АУАН и по отношение на връчването на НП. Връчването е редовно, а по отношение на
определения час същия не е невъзможно да
бъде спазен.
По отношение съответствието на
съставения АУАН с изискванията за неговата редовност, уредени в чл. 42 ЗАНН е
взето становище, че формално съдържа изискуемите реквизити. В АУАН изобщо не е
коментирано възражението, направено при извършване на проверката,че в тази сума
- 45.50 лв. е бакшиш от осъществените продажби до момента, и вписано настр. 3
от протокола. Възражението, направено във връзка с АУАН и коментирано
най-формално в НП, не се съдържа сред тях. АУАН и НП съдържат всички изискуеми
реквизити, което е коментирано от въззивната инстанция.
Твърди се, че в процесното НП,
а и в АУАН никъде не е посочено какво е конкретното нарушение. Видът
стока е посочен в издадения фискален бон, тъй като поръчаните кебапчета са
безспорно от вида “скара”, а водата е безалкохолна напитка. По отношение този
довод въззивната инстанция го е коментирала подробна.
Изложено е в касационната
жалба, че посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ Н-18// 13.12.2006 г. на МФ поставя изисквания към издаваните от търговеца
фискални касови бележки от ФУ - да съдържат задължително наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. В НП е отбелязано, че горепосоченото нарушение не
води до неотразяване на приходи, каквото е задължителното изискване, което е
определящ признак за приложимостта на превилегирования състав на чл. 185, ал.
2, изр. второ, вр. с ал. 1 от ЗДДС, каквато е и дадената правна квалификация на
соченото от АНО деяние. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС обаче съдържа
повече от една хипотези относно формата на изпълнителното деяние, а именно:
"извърши" или "допусне извършването" на нарушение по чл.
118 или нормативен акт по неговото прилагане. Видно от АУАН и НП, никоя от
двете алтернативно предвидени от горепосочената норма форми, в които се е
изразило вмененото на дружеството нарушение не е намирала фактическо отражение
в техните обстоятелствени части. Наказващият орган при описание на самото
нарушение не е посочил, дали задълженото лице е извършило или допуснало
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане.
По начина на описване както текстово, така и
със съответните коректно изписани разпоредби като фактически състав на
нарушение, то съдът приема,че е достатъчно точно и ясно формулирано.
Твърди се, че дори и да е
налице нарушение то е формално и представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка въззивната инстанция е изложила
подробни доводи и аргументи, които се споделят.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на касационния жалбоподател в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията
за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и
следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
147/ 13.05.2021 г. постановено по АНД № 20213530200245
по описа за 2021 г. на ТРС.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №
96/ 20.05.2021 г. постановено по АНД № 20213530200245
по описа за 2021 г. на ТРС.
ОСЪЖДА „ВТ-ТРИП“
ЕООД, представлявано от Д.С.Д. ДА ЗАПЛАТИ на отдел „Оперативни дейности“
Дирекция „ФК“ – Варна сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.