Решение по дело №5996/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260783
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 5 февруари 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330205996
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260783

 

гр.Пловдив, 30.12.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на десети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 5996/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 18-0329-000945 от 15.08.2018г., издадено от В. И. Д., на длъжност *** РУ – гр.Раковски на ОД МВР – Пловдив, с което на М.М.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се посочва, че обжалваното наказателно постановление не е връчено установения в ЗАНН ред, жалбоподателят не е търсен е не е намерен за същото, в случая не е налице влязло в сила наказателно постановление. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна –  РУ – гр.Раковски при ОД МВР – Пловдив не изпраща представител, в писмено становище поддържа, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка, нарушението и обстоятелствата по извършване на същото са изяснени. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗДвП, предвид следното:

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от наказателното постановление от жалбоподателя, като такива данни по преписката изцяло липсват, нито са представени от въззиваемата страна по настоящото дело. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 22.07.2020г., около 11:30 часа, в община Раковски, на общински път № PDV1159 – между с.Стряма и с.Трилистник, жалбоподателят М.М.Т. управлявал МПС – мотоциклет „Ямаха ФЗР 600“ с рег.№ „***“, собственост на А. И. Б., с несъобразена скорост с пътните условия, с релефа на местността, в следствие на което допуснал пътно-транспортно произшествие. На същото място пристигнал свидетелят К.С.Т. – в качеството му на *** при  РУ – гр.Раковски на ОД МВР – Пловдив, който констатирал произшествието и механизма на същото, а именно – че поради несъобразената скорост моторното превозно средство е напуснало пътното платно и е попаднало в канал.

С оглед на горното, на място и в присъствието на жалбоподателя, свидетелят Т. съставил АУАН с бланков № 0626336 от 22.07.2018г. срещу жалбоподателя  М.М.Т. за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел  К.С.Т., който помни случая, описват начина на извършване на проверката и установеното при същата, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът преценява показанията на същия свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира същите като истинни. От последните показания се установява факта осъществено нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за  актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.М.Т., ЕГН:**********, с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата, за това, че на  22.07.2020г., около 11:30 часа, в община Раковски, на общински път № PDV1159 – между с.Стряма и с.Трилистник, като водач на МПС – мотоциклет „Ямаха ФЗР 600“ с рег.№ „***“, при избиране скоростта на движението не се е съобразил с пътните условия, с релефа на местността, в следствие на което е причинил пътнотранспортно произшествие. 

Съдът намери за неотносими възраженията на жалбоподателя, че наказателно постановление не е връчено по установения в ЗАНН ред, жалбоподателят не е търсен е не е намерен за същото, в случая не е налице влязло в сила наказателно постановление. В този смисъл безспорно е, че в случая не е налице влязло в сила наказателно постановление, в противен случай съдът не би разглеждал настоящото производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Въпреки това, въпросът относно начина на връчване наказателното постановление е от значение единствено за преценка влизането му в сила, но няма никакво отношение към неговата законосъобразност по същество.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 200 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0329-000945 от 15.08.2018г., издадено от В. И. Д., на длъжност *** РУ – гр.Раковски на ОД МВР – Пловдив, с което на М.М.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.179, ал.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.