В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1604 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № ***/20.03.2019г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на С.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.2 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като счита, че не е извършил нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Същевременно моли НП да бъде отменено само в частта, съобразно която е наказан на основание чл.175 ал.1 т.5 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, ведно с изложените в нея съображения и отправеното искане.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) ***/09.03.2019г. от страна на Г.К.Г. – мл.*** при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите С.Г.С. и Л.Х.Ц., както и на нарушителя С.Д.П.. Съставен е за това, че на 09.03.2019 г. около 15:00 часа, в гр. Плевен, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач на лек автомобил „***извършва следното: при движение на заден ход без да се подсигури, удря паркиралият лек автомобил „***, вследствие на удара лек автомобил „***“ удря паркиралия до него лек автомобил „***, след което лек автомобил „***“ удря и лек автомобил „***, вследствие на което причинява ПТП с материални щети по всички автомобили; напуска ПТП без да уведоми органите на МВР – нарушения съответно по чл.40 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. При съставяне на АУАН жалбоподателят е направил следното възражение „не видя паркираните автомобили“; по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не са постъпили допълнителни възражения.

Административнонаказващият орган е възприел отчасти както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушенията. Вместо изложения по-горе механизъм на настъпване на ПТП, приел че се касае за следното – „…ПРИ ДВИЖЕНИЕ НА ЗАДЕН ХОД ,БЕЗ ДА СЕ ПОДСИГУРИ УДРЯ ПАРКИРАЛИЯ ЛЕК А-Л „***“ С ***ВСЛЕДСТВИЕ НА УДАРА ЛЕК А-Л „***“ УДРЯ ПАРКИРАЛИЯ ДО НЕГО ЛЕК А-Л „*** , СЛЕД КОЕТО ЛЕК А-Л „***“ С ***...“. Отделно от това, административнонаказващият орган посочил, че се касае за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП, вместо – посоченото от актосъставителя, а именно - чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ ЗДвП. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на С.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.40 ал.2 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.15 – 16 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, налице е пряко противоречие между фактите и обстоятелствата на нарушенията, изложени от една страна в АУАН, а от друга – в обжалваното НП. Последното е резултат от възприемането /по неясни причини/ от страна на административнонаказващия орган, на фактическа обстановка, различаваща се от изложената от страна на актосъставителя. При положение, че се твърди причиняване на ПТП, последователно и безпротиворечиво следва да бъде описан неговия механизъм – което в случая не е сто*** в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка, следва да бъде отбелязано и това, че участниците в ПТП следва да бъдат ясно индивидуализирани, докато наред с вече изтъкнатото, прави впечатление, че както в АУАН, така и в НП, л.а. „***“ е посочено с непълен рег.№, а именно - рег***. Всичко това е довело до ограничаване правото на защита на нарушителя и по-конкретно – възможността му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На второ място, както съставения АУАН, така и обжалваното НП, не съдържат ясно описание на предприетото от страна на нарушителя поведение, за което се твърди, че съставлява нарушение по чл.40 ал.2 ЗДвП. Следва да бъде напомнено, че според същата разпоредба, „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“. От друга страна, актосъставителят и административнонаказващия орган приели, че П. „…при движение на заден ход без да се подсигури удря…“ определено превозно средство и прочие. Видно е, че описаното от страна на актосъставителя поведение на нарушителя, дори приблизително не бележи връзка с обхвата на дължимото поведение, регламентирано в чл.40 ал.2 ЗДвП. В този смисъл, неясно е за какви действия или бездействия е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като по този начин е ограничено правото му на защита и по-конкретно – възможността му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На трето място, по собствено усмотрение, административнонаказващия орган е изменил правната квалификация, като е приел, че се касае за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 ЗДвП, без да съобрази, че посочената точка съдържа три букви, чието уточняване не е маловажен детайл, а съществен елемент от правната квалификация. Следва да бъде напомнено, че административнонаказващият орган има възможност да прецизира - в разумни предели - както фактическата обстановка, изложена от актосъставителя, така и възприетата от последния правна квалификация на нарушенията. В случая обаче, не може да става дума за прецизиране, а обратното – от посочената в АУАН ясна правна квалификация, с посочване на релевантните член, алинея, точка, буква от Закона – в НП се преминава към една по-обща, но и същевременно - непрецизна, и неясна правна формулировка. По този начин, административнонаказващият орган лишил издаденото Наказателно постановление от надлежен, задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН и допуснал съществено нарушение на процесуалните правила – ограничил правото на нарушителя да узнае за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Въз основа на тези съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № ***/20.03.2019г. на *** на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на С.Д.П. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	10 декември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20194430201604
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	31 юли 2019 г.

Решение по дело №1604/2019 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА