Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.04.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Мая
Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско дело № 12824
по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 100873 от 23.04.2019г., постановено по
гр. дело № 25720/2018г., Софийският районен съд, I ГО, 51-ви състав, е осъдил на основание чл. **, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД „Д.п.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** 20, да заплати на А.Д.Т.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** **, партер, сумата 1000 лева -
обезщетените за неимуществени вреди, претърпени от статия със заглавие
„Поръчкови лайномети”, публикувана в сайта www**.bg на 20.09.2017 г., както и във в. „Дума” на
20.09.2017 г., ведно със законната лихва от 20.09.2017г. до окончателно
изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 1000 лева до
претендираната сума от 15 000 лева. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д.п.“
ЕООД да заплати на А.Д.Т. сумата от 140 лева - съдебни разноски. Осъден е на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК А.Д.Т. да заплати на „Д.п.“ ЕООД сумата от 1158,27 лева - съдебни разноски.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца А.Д.Т., подадена чрез неговия пълномощник по
делото адв. В., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният
съд е присъдил обезщетение само от
1000лв., за което счита, че не съответства
на принципа на справедливостта, посочен в чл.52 ЗЗД и не репарира дори в
минимална степен претърпените от ищеца вреди. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част, която е уточнена с изрична молба от 28.11.2019год. и в която уточнява, че се
обжалва решението в отхвърлителната част за сумата над 1000лв. до сумата от
5000лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията за
неимуществени вреди да бъде уважена до този размер. Претендира за разноските по
делото. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. В. поддържа въззивната
жалба, оспорва насрещната въззивна жалба и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба такъв е
постъпил от ответника в първоинстанционното производство „Д.П.“ЕООД, чрез пълномощниците
адв. Ч.и адв.Д., в който оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи в подкрепа на правилността на
решението в обжалваната част. Моли жалбата да бъдат оставена без уважение, а
решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
В срока по
чл.262, ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от въззивника „Д.П.“ЕООД,
с която обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част и моли да се
отмени и да се постанови друго, с което се отхвърли предявеният иск. Посочва,
че статията обект на спора е проявление на насрещна реакция на печатния орган
на политическата партия опонент. Смята, че неправилността на решението се
проявява в несъответствието на извода му за осъществено непозволено увреждане с
приложимите норми на Конституцията, на закона и разрешенията в съдебната
практика, като не се отчита възприетото
от ЕСПЧ една по-широка толерантност по отношение на полемичната реч. Също така,
смята, че не е взет в предвид и повода с автор ищеца, провокирал реакцията на
дружеството ответник чрез публикуваната статия и затова смята, че насрещната
реакция е пропорционална и поради това правомерна. Излага, че
първоинстанционният съд не е съобразил доводите, свързани с личностните
качества на ищеца и събраните доказателства в тази насока и съответно, че
защитата на личната репутация има място там, където субектът претендиращ
обезщетяване сам не е компроментирал доброто си име, още повече, че е обект на
системни остри критики и нападки от множество източници, които са посочени. В
тази връзка смята, че съдът не е дооценил отсъствието на причинна връзка между
статията и твърдените вреди. С молба от 11.02.2020год. поддържа насрещната
въззивна жалба и прави искане за редуциране на разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца до минималния размер.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителя
на ищеца адв. В. е оспорил насрещната въззивна жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и като взе предвид възраженията в отговора на въззивната
жалба, намира за установено следното:
Страните не
спорят и първоинстанционният съд е отделил като безспорни между страните
обстоятелствата, че на 20.09.2017г. в електронното и в печатното
издание на в. „Дума“ е публикувана статия със заглавие „Поръчкови лайномети“
и със съдържание, изложено в исковата молба, както и че ответникът „Д.п.“ ЕООД
е издател на електронното и печатното издание на в.„Дума“ и съответно
възложител на работата по изготвяне и публикуване на статията.
Статията с посоченото заглавие е приложена към
исковата молба и е възпроизведена, и в мотивите на първоинстанционното решение
и съдържа и следните изрази, отнасящи се до ищеца А.Д.Т. -“Самовлюбен,
самодоволен, безсрамен - това са малка част от определенията, които най-много
прилягат на един от редовните поръчкови лайномети на ГЕРБ, активирани в
очевадната нова кампания срещу президента Р.. Този път всезнайкото А.Т., който
отново е на линия, за да бърше омазаните задници на "Шайката",
размаха хвърчащ документ от 2014г. и сравни държавния глава с клюкарка от
"Женския пазар"… "Разбирачът архивар" Т. обаче отива още
по-далеч и изпада в любимите си конспирации. Да се говори с днешна дата за
"президент-гейт" и други подобни фантасмагории, издава първосигнална
яловост, чиято цел е само омаскаряване на "противника" и обслужване
на американската страна, откъдето всъщност идва поръчката за атаката. Аргументи
не просто липсват, като такива се пробутват голи нападки и квалификации с
истерични изводи, достойни за пациенти на някоя психиатрия… Изглежда обаче, че в главата на Т. се въртят само комисиони, защото той
определено не е спец по "Грипени"-те… А точно той да
влиза в ролята на морален стожер на сегашните си работодатели, които довчера
плюеше, е най-малкото гнусно…. Не си върти задника и езика като всеки ГЕРБ-ер, вкл. и въпросният автор
на "Шайка"… Видно е, че днес въпросният "страж",
инсталиран на нейната хранилка, по ирония на съдбата, има за задача да крепи
същата тази мафия и за назидание - да обира попържните и на чужди, и на свои.
За да се види докъде може да стигне човешкото падение.“
От показанията на свидетеля Т.Л.Б., разпитан в
първоинстанционното производство се установява, че са колеги в парламента и
стоят на съседни столове и ищецът А.Т. му показал процесната статия и двамата я
коментирали, като му направило впечатление фразата „платен лайномет“, била
изпълнена с различни квалификации и обиди. Посочва, че ищецът бил възмутен и
ядосан от нея, бил пребледнял и поне седмица-две
след това продължавал да говори за статията. Знае за други нападки срещу ищеца
от Т.А., от С.В.и тези нападки го обидили, но публикацията във в. Дума била
изненадваща за него, тъй като смята, че не е имало предистория. Сочи, че ищецът е бил от депутатите, които се
изказват, стилът му на изказване бил остър, но в рамките на нормата и не го е
чул да използва обидни квалификации.
Приложени са справка и копия от съдебни
удостоверения, издадени от СРС и СГС, както и от определение от 07.06.2018 г.,
постановено по гр.д.№59594/2017г., по описа на СРС, от които се установява, че А.
Тодор е предявил искове за обезщетения за вреди от непозволено увреждане -
твърдяна обида и клевета, извършени в периода от 19.05.2017г. до 11.10.2017г.,
срещу различни физически и юридически лица - Р. Г., „М.Г.Б.-Х.” ООД, С.Д.С., „И.К.Б.”
ООД, Т.Е., „Е.” ЕООД и „Институт за стратегии и анализи” ЕООД.
Приложени са също така заглавна страница и въведение
от книга със заглавие „Шайка“ с автор А.Т. и копия от публикации в различни
електронни издания, както и от извлечения от стенограми на Народното събрание,
съдържащи коментари по адрес на А.Т. и прекратяване на правомощията му на
народен представител.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Настоящият въззивен състав счита, че разгледано
по същество решението е
правилно в частта, в
която е уважен искът за претърпени неимуществени вреди в размер от 1000лв.,
като споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към
тях и намира, че е неправилно в частта,
с която искът е отхвърлен за сумата над 1000 лв. до 2000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, по
следните съображения:
Правилно първоинстанционният
съд е приел, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника
по чл. ** ЗЗД, а именно наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото
лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда –
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина,;
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са
пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна
преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на
действащите разпоредби.
С разпоредбите на чл. 39
- 41 на Конституцията на Република България се уреждат права и свободи на
гражданите като основни човешки права, произтичащи от върховния принцип за
достойнство на личността. Всяко едно от тях е конституционно гарантирано,
ползва се с еднаква тежест спрямо останалите и подлежи на защита. Възможната
колизия на прокламирани права, в случая между свободата на словото, от една
страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите,
от друга страна, е уредена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на
Република България. С посочените разпоредби изрично е предвидено, че свободата
на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат други конституционно защитени ценности каквито са правата и доброто име
на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република
България свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с
правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи
интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче, не се включва предоставена
възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен
подтекст, нито използване на обидни и унизителни думи и изрази засягащи лични
граждански и човешки права и достойнство. Въпросът за баланса на посочените
конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на
гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен
случай (така Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г., III ГО на
ВКС). Свободата на изразяване на мнения, включително свободата да отстоява свое
мнение, да получава и разпространява информация и идеи без намесата на
държавните власти са регламентирани и в чл. 10, ал. 1 от КЗПЧОС. Пределите, до
които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати
неоправдано честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна
рамка, в която упражняването на посочените права, в частност правото да се
изразява свободно мнение и да се разпространява информация е правомерно, т.е не
е обидно или клеветническо. Безспорно е, че за да е налице обида, следва да
бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия,
които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. От друга
страна, разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за
дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в
състояние да засегнат честта, достойнство и добро му име. Ако фактите са верни,
информирането за тях не е противоправно. Когато се касае до фактически
твърдения, а не до изразено мнение, за да се установи наличието на неправомерно
поведение, се налага и преценка дали тези твърдения, като волеизявления за
знание, са верни или неверни, респективно дали позорят адресата или му
приписват извършване на действия, които не са съобразени с общественото му
положение.
Следователно, за да
установи дали е налице противоправно поведение или защитена от правото на
свободно изразяване реч, съдът следва да
извърши преценка в случая: дали използваните в статията изразни средства в печатното и електронното
издание на ответника, които е възложител на работата по изготвяне и публикуване
на статията и отговоря по чл.** ЗЗД, попадат в обхвата на правото на свободно
изразяване на мнение (чл. 10, пар. 1 ЕКПЧ) и също така дали е оправдано
използването им в случай, в който може да се засегне доброто име на друго лице
(чл. 10, ал. 2 ЕКПЧ). В конкретния случай правилно първоинстанционният съд при
преценка както на заглавието „Поръчкови лайномети“, така и на изложеното в
самата статия, използваните думи и изрази е приел, че същата е насочена
най-вече към личността на ищеца А.Т. и независимо от различната позиция на
ищеца и тази на автора на статията, а и на самия издател във връзка с
обсъждането на позиции относно доставка
на самолети в страната, съдържа думи и изрази-„ поръчков лайномет,, „бърше
омразни задници“, „голи нападки и квалификации с истерични изводи, достойни за
пациенти на някоя психиатрична клиника, „В главата на Т. се въртят само
комисионни“, „измекяри“, „инсталиран на нейна хранилка“, които надхвърлят
свободата на словото и изразяване на мнение по така значим въпрос и са насочени
преди всичко да накърнят честа и достойнството на ищеца след като имат обиден
характер. С изполваните думи и изрази не
се дава негативна оценка за конкретна позиция на ищеца и не са критика относно
личността и поведението на ищеца, а с обидния, вулгарен, циничен, нецензурен
характер грубо принизяват личната чест и самооценка на лицето, към което са
насочени и по недопустим начин унизяват
достойнството му и общественото мнение за него. Целия текст на статията внушава
идеята, че ищецът е нечист, изцапан и неморален
човек, който не се води от собствени идеи и убеждения, а изразява такива, които
са му поръчани от управляващата партия и от която извлича облаги. Неоснователни
са в тази връзка оплакванията в
насрещната въззивна жалба, че статията е проявление на насрещна реакция на
печатния орган на политическата партия опонент на изявление на ищеца по повод на консултация
и поведение на президента, която смята за пропорционална и поради това
правомерна. В случая независимо, че ролята на издателството и в печатния материал да изложи своята позиция, несъгласие по
определена тема с ищеца и негово становище по обществено значим въпрос, при
преценка на баланса между правото на
журналиста и медията на свободата на словото, да поставя въпроси, да информира
обществото, да критикува и от друга страна защита на доброто име на личността,
достойнството и честта на политическия опонент, същия е нарушен. Използваните обидни
думи и изрази съдържат не само негативна оценка на личността и поведението на
ищеца, но и целенасочено са използвани за накърняване на правата и доброто му
име, което не може да се оправдае, както и с поведение на самия ищец, с
обществения интерес и необходимост. В случая обстоятелството, че ищецът като публична
личност и политик следва да понася по-висока степен на обществена критика/ в
какъвто смисъл е и практиката на ЕСПЧ/
не изключва правото му на защита и е от значение за размера на обезщетението. В този смисъл настоящият състав счита, че
употребените думи и изрази в статията са годни да накърнят честта и достойнството
на ищеца и което е станало публично
достояние и е достигнало не само до него, но и до по-широк кръг четящи
изданието, което действие е противоправно и отговорността на издателя следва да
бъде ангажирана.
С оглед събраните по делото доказателства, в
частност показанията на разпитания свидетелБ., се установява, че ищеца е
претърпял негативни емоции в следствие на съдържанието именно на статията, представляващи
неимуществени вреди, за които му се дължи обезщетение.
Неимуществените вреди са последиците от засягането
на блага, които са предмет на субективни права, в това число и права върху
телесния и духовния интегритет. Според чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. Съдебната практика приема като критерии за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение
за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Няма съмнение, че при
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси се
накърняват моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
ѝ общуване. Целта на обезщетението, обаче, е не да се поправят вредите,
което е невъзможно, а да се възстанови психическото равновесие на пострадалото
лице, да се компенсират отрицателните, неприятните емоции, в това число и чрез
самия факт на осъждане на виновния. Поради тази причина с оглед спецификата на конкретния
случай настоящият състав счита, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение
е занижено и не съответства напълно на принципа на чл. 52 ЗЗД, тъй като превес по
делото имат обстоятелствата, които сочат на по-висок размер на обезшетението и
което настоящия състав на въззивния съд намира, че следва да определи на сума от 2 000лв.
Въпреки, че по делото е установено, че ищеца е
изпитал негативни психически преживявания, бил възмутен, пребледнял и ядосан
във връзка с публично разпространените обидни думи и изрази в статията, при
определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че същия също така е публична личност и в тази връзка с по-висока
степен на поносимост на обществена критика от публичните личности, както и е
обект и на други нападки в статии, изказвания и коментари от колеги депутати и
други медии във връзка с активното му поведение и неговия стил на изказване, които и свидетеляБ.,
определя като остър. При определяне
размера на обезщетението, настоящият състав взема предвид факта, че твърденията
на ищеца в исковата молба, че е изживял изключително негативна емоционална
реакция след като твърди, че мнозина познати са му се обаждали да изразят
своето възмущение, а други да злорадстват и да се подиграват, спирали са го
хора на улицата да коментират статията, както и да е преживял потиснатост,
влошена комуникация и намалена работоспособност, са недоказани. От съвкупната
преценка на доказателствата се установява, че ищецът е претърпял в момента на
непосредственото субективно възприемане от негова страна на обидните думи и
изрази в статията, към който момент е
бил възмутен и ядосан и се е почувствал засегнат и което е продължило
седмица-две според свидетеля и което състояние не е дълготрайно и не се
установява да е повлияло по някаква по-значителна степен и траен начин на
неговата кариера и здравословно състояние. Поради което съдът намира, че сумата
в общ размер на 2000 лева адекватно компенсира ищеца за негативните
преживявания и притеснения, които е изпитал. Соченото обезщетение отговаря и на
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и при
съществения фактор при определяне на размера на обезщетението в конкретния
случай най- вече-обстоятелството, че като известна обществена личност, политик
на ищеца обичайно и изключително често се налага да търпи намеса в
частноправната му сфера, особено от страна на медиите, както и чрез тях, но
което не изключва противоправния характер на процесното деяние, изразяващо се в
обидни и позорящи, унизителни изявления, но и в подобни случаи самото осъждане,
в случая на възложителя на работа на деликвента за причиненото непозволено
увреждане има основен репарационен ефект, а не размерът на присъденото
обезщетение и след като практиката в подобни случаи е да се претендира и
респективно присъжда символични размери, например от 1лв./ В този смисъл
решение №439/20.01.2016год.по гр.дело №2773/2015год. на ВКС, ІV ГО, решение №110/25.05.2017год.,
постановено по гр.дело №2808/2016год. на ВКС ІV ГО и трайната съдебна
практика/. Поради което за разликата над 2000 лв. до сумата от 5000лв. претенцията е неоснователна,
а обжалваното решение, с която същата е отхвърлена, е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Поради
изложеното въззивната жалба на ищеца е
частично основателна, а решението е неправилно в посочената част и като такова
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи
предявения иск за още 1000лв.-обезщетение за неимуществени вреди. В останалата
част, изцяло по насрещната въззивна жалба срещу осъдителна част за сумата от
1000лв., така и в отхвърлителната за разликата над 2000лв. до
5000лв.-претендирано обезщетение, при съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено. В частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата над 5000
лв., решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
С
оглед изхода на спора и при промяната на присъденото обезщетение на ищеца
следва да бъдат присъдени допълнително разноски от още 140лв. за
първоинстанционното производство, както и отменено първоинстанционното решение
за разноските в полза на ответника за сумата над 1075,53лв. до присъдения
размер от 1158,27лв. За въззивното
производство с оглед на уважената част от жалбата при направени разноски
от 80лв.-за държавна такса и
1000лв.-адвокатско възнаграждение, но срещу което е направено възражение за
прекомерност и което настоящия състав на въззивния съд намира, че е основателно
с оглед на чл.78, ал.5 ГПК и което с оглед на чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ при
имуществен интерес от 4 000лв. възлиза на 510лв., намира, че с оглед на
уважената част следва да се присъдят разноски от 147,50лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение №100873 от
23.04.2019г., на СРС, 51-ви състав, постановено по гр. дело № 25720/2018г. по
описа на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.Д.Т. срещу „Д.п.“ ЕООД, ЕИК ******** иск с правно основание чл. **, вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от статия със заглавие „Поръчкови
лайномети”, публикувана в сайта www.***.bg на 20.09.2017 г., както и във в. „Дума” на 20.09.2017год за разликата над 1000лв. до 2 000лв. и в
частта за разноските, които е осъден да заплати А.Д.Т. на „Д.п.“ЕООД над сумата от
1075,53лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА „Д.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** 20, да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** **, партер, сумата от още 1000 лева/
или общо 2000лв./ - обезщетените за неимуществени вреди, претърпени от статия
със заглавие „Поръчкови лайномети”, публикувана в сайта www.duma.bg на
20.09.2017 г., както и във в. „Дума” на 20.09.2017 г., ведно със законната
лихва от 20.09.2017г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.п.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** 20, да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** **, партер сумата от още
140лв./ или общо 280лв./-разноски на първа инстанция, както и сумата от 147,50лв.-разноски
за въззивна инстанция.
Решението е влязло в сила в частта, с която претенцията
е отхвърлена за сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 15000 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок съобщаването му
и връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.