№ 728
гр. Пловдив, 26.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Частно наказателно
дело № 20215330207004 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба от И. Г. П., ЕГН:**********, с адрес – ***, чрез
процесуалния му представител – адвокат Р. М., срещу Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 26.08.2021г. на РП-Пловдив, с
което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 132/2019г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД МВР – Пловдив, водено за
престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, бук.„а“, предл. 2, във вр. с
ал.1, бук.„б“, предл.2, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
В жалбата се сочи, че постановлението на прокурора е неправилно,
необосновано и немотивирано, като същото е постановено при противоречие
с изискванията на процесуалния закон и следва да бъде отменено. Посочва, че
е нарушен принципът на непосредственост, залегнал в чл.18 от НПК, както и
че липсват мотиви от страна на наблюдаващия прокурор. Взема становище,
че в посочено, че ударът е настъпил в най-лявата пътна лента, но не е
изследвано какво е наложило водача да се движи в същата, дали другите са
били заети и какво би се случило, ако водача се е движил в друга лента.
Поддържа, че не е обърнато внимание, че скоростта е била 59,97км/ч. в
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, не е изследван въпроса как превишението е
повлияло на видимостта, както и във връзка с видимостта – че
произшествието е било в населено място, където има монтирани улични
лампи, както и липса на съпоставка на височината на живия плет с тази на
пострадалия. Също посочва приетото в повторната АТЕ, че когато П. е
1
приключил пресичането на южното платно на булеварда еи бил на 4,98 метра
от мястото на удара, то МПС с рег.№ „***“ се е намирало на 53,12 метра от
мястото на удара, поради което ако водачът К. е управлявал с разрешената
скорост от 50 км/ч., то би спрял преди удара, както и че не е отговорено на
въпроса от кой момент е възникнала опасността за водача на лекия
автомобил. На следващо място посочва, че не е изследвана осветеността
настрани на фаровете на лекия автомобил, че не се споделя извода, че
осветеността във височина не е невъзможна, както и че не е изследвана
регулацията на фаровете на същото МПС. Поддържа, че в прокурорския акт,
относно втората допълнителна АТЕ, във връзка със скоростта на движение на
пешеходеца има несъответствие в зададените мерни единици, поради които
изводите са неверни, не става ясно и какво е разстоянието на лекия автомобил
до мястото на удара, нито как е изчислено то, няма реална цифрова
съпоставка на същото с пълния спирачен път, а също и че не ясно дали след
удара автомобилът е продължил движението си със задействана спирачна
система и е спрял на известно разстояние след мястото, или е спрял на място
след задействане на спирачната система. Предлага постановлението на
прокурора да бъде отменено и досъдебното производство да бъде върнато със
задължителни указания.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото намира, че
жалбата е процесуално допустима, като подадена от субект в кръга на
посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от И. Г. П. - в качеството му на
пострадал, чрез процесуалния му представител, както следва да се счита за
подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото препис от
постановлението е получено от жалбоподателя на 13.10.2021г. - съгласно
приложената разписка, а жалбата е подадена в РС-Пловдив на 20.10.2021г. –
съгласно отразения входящ номер.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намери за установено следното:
На 18.10.2019 г. след 20.00 ч. св.Т. И. К. управлявал л.а. „Мерцедес Е
200" с рег.№ *** по бул. „Найчо Цанов" в гр. Пловдив в посока от изток на
запад в южната лента на северното платно за движение - в най-лявата от
трите пътни ленти със скорост от около 59 км/ч.
В същото време пешеходецът - св.И. Г. П., употребил преди това
алкохол, се насочил към пешеходната пътека на бул."Найчо Цанов" пред №
16, след надлез „Родопи"гр.Пловдив като се движел в посока юг-север и
2
когато лекия автомобил, управляван от св.К. бил на около 23- 23,5 метра от
св.П., същият предприел пресичане - навлязъл на платното за движение по
пешеходната пътека пред лекия автомобил, управляван от св.К., като в този
момент бил на около 2,17 м. В този момент водачът - св.Т. И. К. реагирал и
задействал спирачната система на управлявания от него автомобил. След
около 1,40 s, въпреки реакцията на св.К. последвал удар между л.а. „Мерцедес
Е 200" и св.П., който в конкретната пътна ситуация е бил неизбежен. След
удара св.П. попаднал върху предния капак на автомобила, достигнал до
предното стъкло, след което бил отхвърлен и паднал в близост до северния
тротоар като почувствал силни болки в областта на лява и дясна подбедрица.
След удара л.а. „Мерцедес Е 200" продължил движението си със задействана
спирачна система и спрял на място.
Действията на св.К. били забелязани от намиращите се в близост
свидетели Г. С. Н. и В. П. Г.. На място пристигнал екипи на бърза помощ и на
„Пътна полиция" - Пловдив в състав св.К. М. К. и колегата му Й. И.. На място
св.К. бил тестван за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 в фабричен
номер ARDM-0244 като пробата била отрицателна. Св.К. и колегата му И.
забелязали, че св.П. говорил неразбираемо и миришел на алкохол и тъй като
бил неадекватен, полицейските служител не успели да го тестват на място за
употреба на алкохол. Бил извършен оглед на МП и съставен фотоалбум. Св.П.
бил отведен за преглед в лечебно заведение, а св.К. - в сградата на 04 РУ при
ОДМВР гр.Пловдив, където полицейския инспектор - св.И. Г. тествал К. за
употреба на наркотични вещества с полеви тест Drug Sheck 3000 като пробата
била отрицателна.
Съгласно заключението на назначената и изготвена съдебно-
медицинска експертиза е установено, че на И. Г. П. е било причинено:
раздробено разместено счупване на костите на подбедриците на двата крака,
разкъсно-контузна рана на главата. Описаните увреждания са в резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са
причинени, както се съобщава в данните до ДП и свидетелските показания
при станалото пътно транспортно произшествие, с което са в пряка причинна
връзка. Счупването на костите на дясната подбедрица причинява трайно
затрудняване движенията' на долен десен крайник за 5-6 месеца. Счупването
на костите на лявата подбедрица причинява трайно затрудняване движенията
на долен ляв крайник за 5-6 месеца - т.е средни телесни повреди по смисъла
на чл.129 от НК. Останалите увреждания причиняват разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК/т.е леки телесни повреди по
смисъла на чл.130 ал.1 от НК/.
Видно от Протокол №685/31.10.2019г. на химическа експертиза за
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, в изпратените за
изследване проби кръв, взети от И.П. се доказва етилов алкохол в количество
1,90 промила.
Съгласно заключението на назначената и изготвена повторна авто-
техническа експертиза: ударът между л.а. "Мерцедес Е 200" управляван от Т.
И. К. и пешеходеца И. Г. П. е настъпил в лявата (южна) лента на северното
платно за движение на бул. „Найчо Цанов" гр. Пловдив върху маркираната
пешеходна пътека, в конфликтната точка на попътно пресичане на
траекториите на движение на л.а. и пешеходеца, точката на първоначален
контакт, която приблизително се намира:
ПО ДЪЛЖИНА - на около 6,80 - 6,90m източно от Ориентир (А).
ПО ШИРОЧИНА - на около 3,80 - 3,90 m северно от Ориентир (А).
Скоростта на движение на лекият автомобил "Мерцедес Е 200" с per. №
3
*** преди ПТП е била 59,97 km/h, а в момента на удара с пешеходеца И. Г. П.
е била около 54,33 km/h. Спирачната система на л.а. „Мерцедес Е 200" е била
задействана в момента на удара с пешеходеца И. Г. П..
От техническа гледна точка не са налице условия, който да налагат
движение със скорост по-ниска от определената в анализа на втори въпрос.
Субективните критерии не подлежат на технически анализ.
В конкретната ситуация има условие, което е налагало движение на л.а.
„Мерцедес Е 200" със скорост по - ниска от изчислената (59,97 km/h) и то е
движението в населено място в случая - 50 km/h.
Максималната скорост на движение, при която водачът на л.а.
„Мерцедес Е 200" би имал възможност да предотврати настъпването на ПТП.
в момента в който е реагирал е по - ниска от 41 km/h.
Реалната видимост за водача на л.а. „Мерцедес Е 200" осигурена от
осветеността от фаровете е била около 58m. Когато л.а. „Мерцедес Е 200" се е
намирал на 58 m от мястото на удара пешеходеца И. Г. П. се е намирал в
южното платно на бул. „Найчо Цанов", като не е бил достигнал до
разделителния остров и е бил на разстояние от мястото на удара 5,41m, като в
този момент не е възможно да бъде осветен от фаровете на автомобила.
В момента, в който пешеходеца И. Г. П. е приключил пресичането на
южното платно на бул. „Найчо Цанов" съшият е бил на разстояние 4,98m от
мястото на удара, а в този момент л.а. „Мерцедес Е 200" се е намирал на
разстояние от мястото на удара 53,12m. В този момент не е било възможно
пешеходеца да бъде осветен от фаровете на автомобила.
Когато пешеходеца И.Г. П. се е намирал на 2,17 m от мястото на удара
същият е навлезнал в южната лента от северното платно на бул. „Найчо
Цанов", като в този момент водачът Т. И. К. на л.а. „Мерцедес Е 200" е
забелязал навлизащият пред автомобила му пешеходец и е задействал
екстрено спирачната система на автомобила. В този момент л.а. „Мерцедес Е
200" се е намирал на разстояние от мястото на удара 23,13 m и фаровете на
автомобила са осветявали навлизащият на пътното платно пешеходец.
Лек автомобил „Мерцедес Е 200" се е намирал на 23,13 m от мястото на
удара, когато водачът му е възприел навлизащият пред автомобила
пешеходец. В този момент водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е реагирал и е
задействал екстрено спирачната система, но удара е бил неизбежен, тъй като
разстоянието до мястото на удара е било по малко от дължината на Опасната
зона (37.85 т).
Водачът Т. И. К. на л.а. „Мерцедес Е 200" е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП при движение със скорост
59.97 km/h в момента, в който пешеходеца И. Г. П. е навлезнал на платното за
движение по пешеходната пътека пред л.а.
При движение със скорост по - малка от 41 km/h водачът Т. И. К. би
имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара между
л.а. „Мерцедес Е 200" и пешеходеца.
Най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на
анализираното ПТП въз основа на предоставените данни е следният:
Водачът Т. И. К. е управлявал л.а. „Мерцедес Е 200" по бул. „Найчо
Цанов" в гр. Пловдив в посока от изток на запад в южната лента на северното
платно за движение. Когато л.а. „Мерцедес Е 200" е бил на около 23-23,5 m от
мястото на удара пешеходеца И. Г. П. е предприел пресичане, навлиза на
платното за движение по пешеходната пътека пред л.а., като в този момент е
4
бил на около 2,17 m от мястото на удара. В този момент водачът Т. И. К. е
реагирал и е задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил. След около 1.40 s, въпреки реакцията на водача на л.а. е последвал
удар между л.а. „Мерцедес Е 200" и пешеходеца, който в конкретната пътна
ситуация е бил неизбежен. След удара пешеходеца е попаднал върху предния
капак на автомобила, като е достигнал до предното стъкло, след което е
отхвърлен и е паднал в близост до северния тротоар на мястото, на което са
открити следи от престоя му. След удара л.а. „Мерцедес Е 200" е продължил
движението си със задействана спирачна система и е спрял на мястото
отразено в протокола за оглед и видно от снимковия материал.
Основната причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка е
навлизането на пешеходеца И. Г. П. на платното за движение на бул. „Найчо
Цанов" по пешеходната пътека по начин, в момент и на място, когато това не
е безопасно, т.е. без да се съобрази с приближаващия автомобил.
В хода на разследване е била назначена и изготвена допълнителна авто-
техническа експертиза, която е дала следното заключение по поставени
допълнителни въпроси:
1 .Да се изчисли видимостта на водача Т. И. К. и осветеността на
фаровете на лек автомобил ,,Мерцедес Е 200" с регистрационен номер ***
наляво и нагоре по височината на пешеходеца И. Г. П.?
Реалната видимост за водача на л.а. „Мерцедес Е 200" осигурена от
осветеността от фаровете е била около 58 m по дължина пред автомобила и на
наличието на препятствие (жив плет изграден по средата на разделителния
остров). Видимост от положението на водача, към пешеходеца не е била
невъзможна във времето на преминаване на пешеходеца от южният към
северният край на разделителния остров, но осветеност от фаровете на
автомобила по височина не е възможна, тъй като левият фар е конструиран да
осветява пътното платно, като светлинния сноп е насочен надолу към самото
платно. Осветяването на обектите във височина се получава от отразяването
на 'светлинният сноп попаднал върху повърхността на платното за движение.
В случая отразеният светлинен поток не може да попадне директно върху
пешеходеца, поради наличието на препятствие (жив плет). Отразеният
светлинен поток попада върху пешеходеца по височина, когато същият е
преминал препятствието.
2.Да се изчисли отстоянието на лек автомобил "Мерцедес Е 200", с
регистрационен номер *** в момента, в който пешеходецът П. е застанал в
неподвижно състояние на разделителното островче и да се посочи мястото па
удара по широчина па пътното платно?
Л.а. „Мерцедес Е 200" се е намирал на 23,13 m от мястото на удара,
когато водачът му е имал възможност да възприеме пешеходеца, който в този
момент се е намирал около северният край на разделителният остров и
видимостта към него не е била ограничена от живият плет намиращ се в
средата на острова. Разстоянието между предната част на л.а. „Мерцедес Е
200" и пешеходеца в момента, в който пешеходеца се намира около северният
край на разделителния остров е: 23,38m. Мястото на удара по широчина на
пътното платно е на около 2,10 — 2,20 m северно от южният край на
северното платно за движение, върху лявата (южна) лента и върху
маркираната пешеходна пътека.
В хода на разследването е назначена и изготвена втора допълнителна
авто- техническа експертиза , която е дала следното заключение по поставени
допълнителни въпроси:
5
1. Вещото лице да направи всички свои изчисления като приеме, че
скоростта на движение на пешеходеца е 1,45 м/с или по - ниска с оглед
данните в таблицата от предходната ATE, че скоростта на движение на мъж
на възраст от *** г. започва от 1,45 м/с. и е намаляваща величина до 1,35 м/с.
тоест скоростта на П. следва да бъде по - малка от 1,45 м/с. Вещото лице да
съобрази и обстоятелството, че П. е бил употребил алкохол ?
1. Движение на пешеходеца със скорост 1,35 km/h и на л.а. „Мерцедес Е
200" със скорост 59,97 km/h:
В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, защото л.а. се е намирал на разстояние до
мястото на удара по - малко от дължината на пълният спирачен път при
скорост на движение на автомобил 59.97 km/h. В момента на реакция на
водачът на л.а. разстоянието до мястото на удара е по - малко от дължината на
пълният спирачен път и водачът на л.а. е нямал техническа възможност да
предотврати удара, чрез безопасно екстрено спиране.
2. Движение на пешеходеца със скорост 1,45 km/h и на л.а. „Мерцедес Е
200" със скорост 59,97 km/h:
В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, защото л.а. се е намирал на разстояние до
мястото на удара по - малко от дължината на пълният спирачен път при
скорост на движение на автомобил 59,97 km/h.
В момента на реакция на водачът на л.а. разстоянието до мястото на
удара е по - малко от дължината на пълният спирачен път и водачът на л.а. е
нямал техническа възможност да предотврати удара, чрез безопасно екстрено
спиране.
Вещото лице няма възможност да определи какво е било влиянието на
алкохола върху
пострадалия П.. тъй като употребата на алкохол влияе различно върху
индивидите.
2. С оглед обстоятелството, че водачът К. се е движил със скорост по-
висока от максимално допустимата, вещото лице да направи и изчисления,
ако се беше движил с 50 км/ч. и беше реагирал на с екстрено спиране на 23,13
м преди мястото на удара до каква скорост на движение щеше да намали
лекият автомобил, тоест при движение с 50 км/ч при екстрено спиране каква
щеше да бъде скоростта на лекия автомобил в момента на удара с
пешеходеца?
2.1. Движение на пешеходеца със скорост 1,35 km/h и на л.а. „Мерцедес
Е 200" със скорост 50 km/h:
В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, защото л.а. се е намирал на разстояние до
мястото на удара по - малко от дължината на пълният спирачен път при
скорост на движение на автомобил 50 km/h. В момента на реакция на водачът
на л.а. разстоянието до мястото на удара е по - малко от дължината на
пълният спирачен път и водачът на л.а. е нямал техническа възможност да
предотврати удара, чрез безопасно екстрено спиране.
2.2. Движение на пешеходеца със скорост 1,45 km/h и на л.а. „Мерцедес
Е 200" със скорост 50 km/h:
В момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение
6
водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е нямал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара, защото л.а. се е намирал на разстояние до
мястото на удара по - малко от дължината на пълният спирачен път при
скорост на движение на автомобил 50 km/h. В момента на реакция на водачът
на л.а. разстоянието до мястото на удара е по - малко от дължината на
пълният спирачен път и водачът на л.а. е нямал техническа възможност да
предотврати удара, чрез безопасно екстрено спиране.
Ако л.а. „Мерцедес Е 200" се е движил със скорост 50 km/h преди удара,
от анализа на процеса спиране, следва че в момента на удара скоростта му ще
бъде 50 km/h. В този случай мястото на реакция на водача е на около 15,65 m
от мястото на удара.
Ако водачът на л.а. „Мерцедес Е 200" е реагирал на разстояние 23,13 m
преди мястото на удара, при скорост на движение 50 km/h. следва, че
автомобилът ще се установи на около 7,74 m преди мястото, на което е спрял
и което е видно от снимковият материал.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, както и
заключенията на цитираните експертизи. Същите са последователни, логични
и добре кореспондиращи по между си, поради което и съдът кредитира
последните.
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал
до извод, че не е налице осъществен състав на престъпление по смисъла на
чл.343, ал.3, предл. последно, бук.„а“, предл. 2, във вр. с ал.1, бук.„б“,
предл.2, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Горният извод на прокурора следва да бъде споделен като правилен и
законосъобразен.
В този смисъл и както вече бе посочено – установява се, че поради
внезапното навлизане на пешеходеца - И. Г. П. на платното за движение на
бул."Найчо Цанов" пред № 16 в гр.Пловдив и продължавайки движението си
по него, същият е поставил водачът Т. И. К. в обективна невъзможност да
реагира като предотврати настъпването на пътно транспортното
произшествие, тъй като св.П. е била вътре в опасната зона на автомобила,
управляван от К., който нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара.
Отново следва да се посочи, че такава техническа възможност водачът
К. не би имал както при установената реална скорост на движение от 59.97
km/h, но и ако се бе движел с максимално допустимата скорост от 50.00 km/h
– съгласно вече посоченото.
7
От горното се налага заключението, че движението на водача К. със скорост
над максимално допустимата от 50 km/h съгласно посоченото в чл.21, ал.1 от
ЗДвП, не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, доколкото
такова би настъпило и при движение с допустима скорост. Не се установяват
и причини за движение на автомобила, управляван от водача К. със скорост,
по-ниска от нормативно определената, или с такава по-ниска от 41 km/h. –
съгласно посоченото в т.3 на автотехническата експертиза.
Същевременно липсват основания да не се кредитира заключението на
допълнителната автотехническа експертиза в смисъл, че управлявания от К.
автомобил се е намирал на 23,13 m от мястото на удара, когато водачът му е
възприел навлизащият пред автомобила пешеходец, преди който момент на
навлизане на пешеходеца на пътното платно, не е било възможно същият да
бъде осветен от фаровете на автомобила.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя,
че е нарушен принципът на непосредственост, залегнал в чл.18 от НПК.
Същото възражение е съвсем бланкетно и не почива на нищо друго, освен на
буквалистично тълкуване на смисъла на изрази като „било установено“, като
не се сочи какви действия и от кой орган е следвало, но се били извършени
„непосредствено“.
Още неоснователно е и възражението, че липсват мотиви от страна на
наблюдаващия прокурор. Последният прокурор съвсем ясно е посочил защо е
счел, че не са били реализирани визираните признаци на престъпление по
чл.343 ал.З пр.последно б."а" пр.2 вр. ал.1 б."б" пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.З от
НК, а именно - тъй като от доказателствата по делото е видно, че на
инкриминирата дата, поради внезапното навлизане на пешеходеца -св.И. Г. П.
на платното за движение на бул."Найчо Цанов" пред № 16 в гр.Пловдив и
продължавайки движението си по него, е поставил св.Т. И. К. в обективна
невъзможност да реагира като предотврати настъпването на пътно
транспортното произшествие, тъй като св.П. е била вътре в опасната зона на
автомобила, управляван от св.К., който нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че е посочено, че
ударът е настъпил в най-лявата пътна лента, но не е изследвано какво е
наложило водача да се движи в същата, дали другите са били заети и какво би
се случило, ако водача се е движил в друга лента. Доколкото не се установява
с движението си в най-лявата лента на път с три ленти водачът К. да
нарушава разпоредба на ЗДвП, то въпросът защо се е движел именно по тази
лента е точно толкова относим към предмета на доказване, колкото и
въпросът защо се е движел точно по бул."Найчо Цанов", а не по друг
8
булевард, както и какво би се случило, ако се е движел по друг булевард.
Още неоснователно е и възражението, че не е обърнато внимание, че
скоростта е била 59,97 km/h. в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. На
последният въпрос е отделено достатъчно внимание с поставяне за изследване
на проблема за това дали ПТП настъпилото и при движение на водача със
скорост 50,00 km/h., в който смисъл вече бе коментирано експертното
заключение.
Също неоснователно е и възражението, че не е изследван въпроса как
превишението е повлияло на видимостта, доколкото от вече коментираните
заключения на АТЕ е ясно посочено, че видимостта се определя от
разстоянието и характеристиката на светлинния поток на фаровете, няма
данни последната да се определя от съвсем различна физична величина,
каквато съставлява сама по себе си скоростта, за да бъде изследван същия
въпрос.
На следващо място неоснователно е и възражението, че произшествието
е било в населено място, където има монтирани улични лампи, което не е
съобразено. Същото възражение съставлява единствено общо житейско
съждение, като събраните данни за мястото на инцидента, включително –
протокола за оглед на местопроизшествието не съдържат данни за наличие,
местоположение и т.н. на други светлинни източници, за да бъде същия
въпрос изследван по реда на НПК.
Съдът намери, че е неоснователно и възражението, относно това, че
липсва на съпоставка на височината на живия плет с тази на пострадалия,
доколкото в по делото се установява, че осветеността от фаровете на
автомобила на височина не е възможна, доколкото левия фар е конструиран
да осветява пътното платно, а осветяването във височина се получава само от
отразената пътна светлина, съответно – няма данни, че височината на
препятствието (жив плет) има значение за това, отразения светлинен поток не
попада върху пешеходеца.
Също неоснователно е и възражението, че доколкото е прието в
повторната АТЕ, че когато П. е приключил пресичането на южното платно на
булеварда, е бил на 4,98 метра от мястото на удара, то МПС с рег.№ „***“ се
е намирало на 53,12 метра от мястото на удара, поради което ако водачът К. е
управлявал с разрешената скорост от 50 км/ч., то би спрял преди удара. В
случая е без значение на какво разстояние е от мястото на удара е бил
автомобила, когато П. е приключил пресичането на южното платно на
булеварда, доколкото не се установява към същия момент пешеходеца да е
бил видим за водача. От значение в случая е, че пешеходеца И.Г. П. се е
намирал на 2,17 m от мястото на удара същият е навлезнал в южната лента от
северното платно на бул. „Найчо Цанов", в който момент водачът Т. И. К. е
забелязал навлизащият пред автомобила му пешеходец – в която ситуация
водачът К. не би спрял преди удара, ако е управлявал с разрешената скорост
от 50 км/ч., то би
Като неоснователно следва да бъде определено и възражението, че не е
отговорено на въпроса от кой момент е възникнала опасността за водача на
9
лекия автомобил. В този смисъл ясно е, че опасността за водача на
автомобила може да възникне единствено и само в момента, в която същият
възприеме тази опасност – и за който момент са събрани и коментирани
достатъчно данни.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не е изследвана
осветеността настрани на фаровете на лекия автомобил, че не се споделя
извода, че осветеността във височина не е невъзможна, както и че не е
изследвана регулацията на фаровете на същото МПС. Както вече бе
многократно посочено – по делото, в светлината на вече коментираните
експертни заключения се установява, че от значение е осветеността във
височина, а не настрани, включително – поради наличие на препятствие.
Възражението, че осветеността във височина не е невъзможна е изцяло
бланкетно и не кореспондира с експертното заключение, а това за изследване
на регулацията на фаровете, или по-точно – за някаква регулация на фаровете,
които би ги накарало да светят по някакъв различен от нормалния начин,
обсъден в заключението, е съвсем произволно, доколкото такива данни по
делото няма.
Неоснователно е и възражението, че в прокурорския акт, относно
втората допълнителна АТЕ, във връзка със скоростта на движение на
пешеходеца има несъответствие в зададените мерни единици, поради които
изводите са неверни, доколкото посочените от прокурора мерни единици
кореспондират с цитираните експертни заключения, още неясно е защо
използването на различни мерни единици, което е чисто технически въпрос,
прави изводите „неверни“.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че не става ясно какво
е разстоянието на лекия автомобил до мястото на удара, нито как е изчислено
то, доколкото не става ясно за кой момент се твърди, че не е ясно какво е
разстоянието на лекия автомобил до мястото на удара. Следва да се посочи,
че автомобила съставлява не статичен, а движещ се обект, което движение,
включително неговата скорост, са изследвани изчерпателно, съгласно вече
изложеното.
Още неоснователно е и възражението, че не ясно дали след удара
автомобилът е продължил движението си със задействана спирачна система и
е спрял на известно разстояние след мястото, или е спрял на място след
задействане на спирачната система, доколкото съвсем ясно е посочен, че
автомобилът спрял на известно разстояние след мястото на удара.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
постановление на РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като
законосъобразно, постановено при всестранно и пълно изследване на
фактическата обстановка и приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК,
съдът
10
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.08.2021г. на РП-Пловдив, с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № № 132/2019г. по
описа на сектор „РПТ“ при ОД МВР – Пловдив, водено за престъпление по
чл.343, ал.3, предл. последно, бук.„а“, предл. 2, във вр. с ал.1, бук.„б“,
предл.2, във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд
гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11