№ 20067
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110107172 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от м********************
ЕООД срещу В. С. Г. иск – за установяване по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК на задължение с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, за което по
ч.гр.д. № 31969/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 58 състав е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК - в размер на 3 870,32 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г.
до окончателното плащане, което задължение се претендира като главница, дължима за
периода 29.03.2016 г. – 29.09.2017 г. по Договор за потребителски кредит № FL576760
от 29.03.2011 г., сключен между ответника и ю**************“ АД, вземането по
който срещу ответника е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 29.03.2011г. е сключен Договор за потребителски кредит №
FL576760/29.03.2011г., между „ю**************’' АД /Пощенска банка/, в качеството
на кредитор и В. С. Г., в качеството му на кредитополучател. По силата на този
договор, кредиторът отпуснал на кредитолучателя потребителски кредит в размер на
23 060лв за пълно предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит. Сумата
по кредита е преведена на кредитополучателя по сметка с IBAN BG 36 BPBI ////////////, и
извършеният превод е удостоверен с банково бордеро от 29.03.2011г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси отпуснатия кредит на 120 равни
/анюитетни/ месечни вноски, всяка от които включва лихва и главница, с размер на
всяка вноска: 96,08лв. - през първите девет месеца от срока на издължаване на кредита
и 371,57лв. - за периода след първите девет месеца до крайния срок на издължаване на
кредита съгласно подписания погасителен план, неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Ищецът поддържа, че за усвоената сума по кредита
кредитополучателят дължал на банката през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 5,00%. За всяка
1
следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят
дължал на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ
АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка в размер на 1,250 пункта. Към момента на сключване на договора
БЛП на БПБ АД за потребителски кредити е в размер на 12,750 процента. Годишният
процент на разходите по разрешения кредит е 13,21%. Крайният срок за издължаване
на кредита е 28.03.2021 г. След усвояване на кредита, длъжникът не е изпълнил
задължението си за погасяване на дължимите погасителни вноски, като непогасеното
задължение е в общ размер на 33024,59лв., от които главница 23060лв., договорна
лихва 9964,59лв. С Договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016г. и
приложенията към него, сключен между п ю******************* ЕООД,
задължението на ответника В. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит №
FL576760/29.03.2011г., било изкупено от „************с” ЕООД. До длъжника било
изпратено уведомление, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане е „************С” ЕООД по пощата с обратна разписка на посочения
в договора адрес. Уведомлението за извършената цесия било върнато на ищеца в
цялост като „непотърсено”. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен.
Твърди, че подписите на представения договор за потребителски кредит не са
положени от него, както и че не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на
вземането по договора и за извършената цесия. В съдебно заседание, проведено на
11.10.2023 г. процесуалният представител на ответника – адвокат Генова заявява, че не
поддържа възражението за неавтентичност на договора, в частта относно подписа на
ответника. Навежда твърдения за недействителност на договора за потребителски
кредит. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения на л.10-15 по делото Договор за потребителски кредит №
FL576760, на 29.03.2021 г. между „ю**************“ АД, в качеството на кредитор и
В. С. Г., в качеството на кредитополучател е сключен договор, по силата на който
банката е предоставила на ответника кредит в размер на 23 060 лв., която същият се е
задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора.
Съгласно представения на л.20-62 по делото Договор за възлагане на вземания,
сключен между ю**************“ АД и м******************** ЕООД,
Потвърждение за извършена цесия (л.60-62) и Приложение № 1 към Потвърждение за
извършена цесия (л.70), на 18.01.2016 г. вземането на ю**************“ АД срещу
ответника е прехвърлено на ищеца м******************** ЕООД.
Съгласно представено на л.65 пълномощно, с нотариално заверени на 18.01.2016 г.
подписи, цедентът ю**************“ АД е упълномощило „Адвокатско дружество И.
и Денев“ да уведоми физическите лица-длъжници по договори за потребителски
кредити за извършеното прехвърляне на вземането на банката срещу тях на
м******************** ЕООД.
2
Съгласно представено на л. 72-73 пълномощно от 05.03.2013 г., цесионерът
м******************** е упълномощил „Адвокатско дружество И. и Денев“ да
уведомява всички длъжници, вземанията срещу които са прехвърлени на
м********************.
Видно от представените уведомления от 07.10.2020 г. (л.8 и 9) и известие за
доставяне (л.7) до ответника са изпратени съобщения за извършеното прехвърляне на
вземането на ю**************“ АД срещу него на м******************** както от
цедента, така и от цесионера, и двамата действащи чрез „Адвокатски дружество И. и
Денев“, но съобщенията, които са изпратени на адреса на ответника, посочен в
договора за потребителски кредит, са върнати като непотърсени.
Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
(л.102-104) по данни от счетоводството на цедента ю**************“ АД сумата по
предоставения на ответника кредит в размер на 23 060 лв. е преведена от негова
банкова сметка на 29.03.2011 г. Ответникът не е извършвал плащания за погасяване на
кредита. Поради това, на 30.07.2014 г. целият кредит е станал предсрочно изискуем.
Към датата на цесията – 18.01.2016 г. просрочената главница по кредита е в размер на
23 060 лв., а размерът на просрочената договорна лихва – 8 579,93 лв. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.06.2021 г. общо
дължимата сума по кредита е в размер на 31 639,93 лв., от които главница в размер на
23 060 лв. и договорна лихва в размер на 8 579,93 лв. Размерът на главницата за
периода 29.03.2016 г. – 29.09.2017 г. е 3 870,36 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема за доказано, че между
ю**************“ АД и ответника В. С. Г. е било налице правоотношение по договор
за потребителски кредит, по силата на което банката е предоставила на ответника
потребителски кредит в размер на 23 060 лв., като сумата е усвоена от него. По делото
не се твърди и не се доказва плащане на процесната сума от страна на ответника.
Видно от представените договор за възлагане на вземания (л.20-59), Потвърждение за
извършена цесия (л.60-62) и Приложение № 1 към Потвърждение за извършена цесия
(л.70) вземането на ю**************“ АД от ответника е прехвърлено на
м******************** ЕООД, като по делото няма данни за лично връчване на
уведомления за извършените цесии на длъжника.
В тази връзка, съдът намира, че въпреки липсата на данни, уведомлението да е
достигнало до длъжника преди връчването на 18.05.2022 г. лично на ответника на
препис от подадената искова молба с приложени към нея Договор за възлагане на
вземания, Потвърждение за извършена цесия и Приложение № 1 към Потвърждение за
извършена цесия, същият е надлежно уведомен в съответствие с разпоредбата на чл.
99, ал. 3 ЗЗД с връчването на тези документи. Уведомяване на длъжника за цесията
може да се извърши и от новия кредитор /при надлежно упълномощаване от стария,
както е в случая/ чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане /за
неговото присъждане или установяване, като уведомяването настъпва с получаване от
длъжника на препис от заповедта за изпълнение, защото то е факт, осъществил се до
приключване на устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда /чл. 235, ал. 3
ГПК/. На следващо място, съобщаването на цесията би имало значение при евентуално
изпълнение на задължението от длъжника на стария кредитор, каквото в случая нито се
твърди, нито се доказва. Предвид изложеното, искът е доказан по основание.
3
По отношение на възражението на ответника, че не е уведомен, че банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът намира същото
за неотносимо към предмета на дело, поради това, че крайният срок за издължаване на
сумата по кредита е бил 28.03.2021 г., а в настоящия случай заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено след тази дата – 02.06.2021 г. и ищецът по делото не
основава иска си на твърдения за обявена предсрочна изискуемост.
По отношение на възраженията на ответника за недействителност на договора и
на отделни клаузи от договора съдът намира, че същите са неотносими към предмета
на настоящото производство, тъй като в случая се претендира единствено заплащане
на главница по договор за потребителски кредит, а по аргумент от чл. 23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, се дължи чистата
стойност на същия, т.е главницата.
По отношение на размера на задължението за главница за периода 29.03.2016 г. –
29.09.2017 г. в заключението си вещото лице е посочило, че същото е в размер на
3 870,36 лв., поради което и предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Върху сумата от 3 870,32 лв. се дължи
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора и предвид направеното от ищеца искане, същият има
право на разноски.
Ищецът е направил разноски за исковото производство в размер на 400 лв.
депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като предвид липсата на
доказателства за заплатена държавна такса за исковото производство, на основание чл.
77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда такава в размер на
77,41 лв. Така общо направените от ищеца разноски в исковото производство възлизат
на 477,41 лв., а в заповедното – 77,41 лв. Предвид обстоятелството, че предявеният иск
е уважен в пълен размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца 477,41 лв. разноски в исковото и 77,41 лв. разноски в
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Г. с ЕГН: **********, че има
парични задължения към м******************** ЕООД с ЕИК: /************, на
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в размер на 3 870,32 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 02.06.2021 г. до окончателното плащане, представляваща главница,
дължима за периода 29.03.2016 г. – 29.09.2017 г. по Договор за потребителски кредит
№ FL576760 от 29.03.2011 г., сключен между ответника и ю**************“ АД,
вземането по който срещу ответника е прехвърлено на ищеца с договор за цесия –
задължение, за което по ч.гр.д. № 31969/2021 г. е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК.
4
ОСЪЖДА м******************** ЕООД ЕИК: /************ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 77 ГПК сумата от
77,41 лева държавна такса за настоящото производство.
ОСЪЖДА В. С. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на
м******************** ЕООД, ЕИК: /************, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 477,41 лева разноски в исковото производство и 77,41 лева разноски в
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5