РЕШЕНИЕ
№ 3697
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110142755 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
С. П. Д., ЕГН **********, срещу М. В. Ц., ЕГН: **********, роден на ********** г., лице, с
което молителката живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство с искане
за налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо
молителката актове на домашно насилие. Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил
акт на домашно насилие спрямо молителката на 09.07.2023 г., изразяващи се в нанасяне на
удари по тялото и главата на молителката, взимане на ключовете и телефона на
молителката, и на 10.07.2023г., 28.07.2023г., 31.07.2023г., изразяващи се посещения на
адреса на молителката, постоянни обаждания, изпращане на съобщения. Така заявената
молба се поддържа и в съдебно заседание.
Ответникът редовно призован, в съдебно заседание признава, че на 09.07.23г. е бил в
заедно с молителката в общежитието, в което е живяла, както и че между тях е възникнал
спор и той й е взел телефона и го е скрил пред общежитието. Споделя, че осъзнава, че е
навлезнал личното пространство на молителката за което съжалява. Не оспорва да се върнал
в общежитие, за да вземе личните си вещи.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
1
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Следва да се отбележи, че в случая доколкото производството е започнало преди
измененията Обн. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. и съгласно § 30 от
преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН,
производството се разглеждат по досегашния ред.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице, с което
молителката живее при условията на фактическо съпружеско съжителство /което
обстоятелство не се оспорва от ответника/, предвид което попада сред лицата, срещу които
може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 09.07.2023 г.,
10.07.2023г., 28.07.2023г., 31.07.2023г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2,
ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и емоционално насилие
спрямо молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид
изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани процесните актове на домашно насилие, като е посочено и авторството на
същите. В случая на акта на домашно насилие не се спори, че не са присъствали очевидци,
предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по
делото ответникът да е осъществил спрямо молителката на процесните дати актове на
домашно насилие.
Освен това в съдебно заседание ответника отрича да е имало акт на физическо, но не и на
психическо насилие, като признава, част от описаните актове на домашно насилие като
сочи, че между него и молителката е възникнал вербален спор при които, той не отрича да я
е обидил, но сочи, че не може да посочи точни изразни средства. Не се оспорват от
ответника и твърденията, че на 09.07.2023 г. същият е бил задържан по подаден от
молителката сигнал. Ето защо съдът намира молбата за доказана по отношение на част от
изложените обстоятелства, а именно по отношение на твърдения акт на емоционално
насилие, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
2
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл.16, ал.1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника e мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 ЗЗДН: задължаване да
се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата. Посочената мярка, задължаването на
ответника да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово задължение,
поради което за нея не се определя срок. Тази мярка в случая ще даде възможност на
ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото поначало молителката има право на разноски, но доколкото
такива не се претендират съдът не дължи произнасяне. При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу М. В. Ц., ЕГН: **********,
роден на ********** г., с адрес: гр. ...... като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН М. В. Ц., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Б. Р., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН М. В. Ц., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на М. В. Ц., ЕГН: **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН М. В. Ц., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
3
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4