Решение по дело №102/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. Г. П. и Д. Г. А. против решение №5532/05.07.2010г. на РС-Б. по гр.д.№1044/2008г.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение на първоинстанционния съд и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявения иск да се уважи.

Въззиваемите не са подали отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК .В съдебно заседание чрез пълномощника поддържат становище за неоснователност на жалбата и молят въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем валиден съдебен акт,поради което е процесуално допустима.

Като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства ,въззивният съд намира за установена следната фактическа страна на спора:

Страните са наследници на Д. С А. ,починал на 05.08.1981г. ,като ищците -въззивници в настоящата инстанция са наследници по право на заместване на починалия преди общия наследодател негов син Г. Д. А.-поч. на 14.03.1962г. , ответниците Н П и М Й са дъщери на общия наследодател ,а ответниците Л А и А Д са негови внуци-наследници по наследствено приемство от другия син-В Д А.,починал на 04.10.2003г.

От приложените преписки до ОСЗ-Б. се установява,че са подадени заявления за възстановяване на правото на собственост върху процесните земеделски земи като наследствени от общия наследодател Д. С А. ,а отделно ищците са ги заявили само от свое име като наследници на Г Д А. .С влязло в сила решение по жалба на въззивниците по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ /вж. адм.д.№5/2008г. по описа на БРС/ е отменено постановеното от ОСЗ-Б. отказно решение №2540/11.02.2008г. по преписката по заявлението за наследници на Г Д А. и на ищците е възстановено правото на собственост върху процесните имоти .От приложените преписки по заявления за възстановяване на земеделски земи за наследници на Д. С А. и за наследници на С А. И /баща на първия/ се установява,че част от процесните имоти са били заявени за възстановяване като наследствени от Д. А., а друга част- като наследствени от неговия баща-С И.Ищците пък са ги заявили за възстановяване като наследствени от техния баща-Г А.- син на Д. А. и внук на С А. И.Спорът за материално право се е породил между кръга от наследниците на общите наследодатели и наследниците само от коляното на Г А..Ищците са основали претенцията си ,че наследодателят им е бил собственик на процесните земи към момента на масовизацията в ТКЗС през 1957г. с твърдението,че е придобил собствеността на основание давностно владение ,упражнявано от 1936г.,когато неговия баща и техен дядо Д. А. разделил доброволно имотите си между своите деца и всеки започнал самостоятелно владение за себе си като до образуването на ТКЗС е изтекъл 20г. срок на придобивната давност по отменения Закон за давността.

Твърденията на ищците не се обосновават със събраните доказателства.Свидетелите Н и С непротиворечиво установяват,че имотите не са делени приживе от общия наследодател на страните Д. А. и че той с цялото си семейство,вкл. наследодателя на ищците -негов син,заедно са обработвали процесните земи .Св.М също установява тези обстоятелства като сочи,че наследодателят на ищците Г А. е обработвал имотите заедно с баща си ,както и че само година-две преди образуването на ТКЗС дядото Д. му е дал да строи в нивата в м."Червената нива".Общото обработване и ползване на имотите от цялото семейство на дядото Д. установява и св.С И, който сочи,че всички наследници на дядото Д. са живеели в една къща и заедно са обработвали земите .Нито един свидетел не установява самостоятелно владение върху процесните имоти на наследодателя на ищците .Съществен е фактът ,че към 1936г., от когато се твърди самостоятелно владение на бащата на ищците Г А.,той е бил едва 12годишен /бил е роден на 18.12.1924г./ и е бил най-голямото дете в семейството на общия наследодател ,като останалите деца са родени съответно 1932г. /синът В/ ,1933г. и 1940г.-двете му дъщери-ответниците Н П и М Й.Няма как дядото Д. А. да е извършил приживна делба на имотите си и да ги е поделил между децата си през 1936г.,когато към този момент три от децата му /вкл.бащата на ищците/ са били малолетни ,а дъщерята М Й не е била родена.

От събраните доказателства следва решаващият извод,до който е стигнал първоинстанционния съд,а именно:наследодателят на ищците не е станал собственик на процесните имоти на соченото придобивно основание,тъй като имотите са принадлежали на неговия баща,а някои от тях-на неговия дядо , и не е установено да е осъществявал самостоятелно владение в срока на придобивната давност по чл.34 от Закона за давността/отм./ преди релевантния момент-масовизацията на земите в ТКЗС през 1956-57г. Наследодателят на ищците Г Д А. е навършил пълнолетие през 1945г. с навършване на 21 г. възраст ,от който момент е станал дееспособен,съгласно чл.99 от отменения Закон за лицата /ДВ бр.273/1907г.,отменен със ЗЛС от 1949г.-чл.165 / .Съгласно чл.15 от Закона за давността/отм./ придобивна давност не тече между родители и деца.А съгласно чл.62 ал.2 от Закона за лицата от 1907г. /отм./ детето се намира под родителска власт до своето пълнолетие или до своето еманципиране /чрез брак/.По силата на посочената законова регламентация бащата на ищците Г А. до навършване на пълнолетието си не е могъл да упражнява самостоятелно давностно владение по отношение на имоти,които са принадлежали или са били във владение на неговия баща или на неговия дядо по бащина линия.От това следва извод,че фактическият състав на придобивната давност не е осъществен от него към момента на обобществяването на земите в ТКЗС.

Фактът на внасянето на имотите в ТКЗС не променя горните изводи.Внасянето на имот от низходящи на собственика е била масова практика при кооперирането на земите,тъй като без имот земеделските стопани не са могли да станат членове –кооператори на ТКЗС.Не може да става въпрос и за присъединяване на владение на наследодателя на ищците към това на неговия баща-общия наследодател на страните. Това е възможно от наследници на владелеца,тъй като наследяването поражда общо правоприемство /в този смисъл решение №2438/07.10.1972г. на ВС-І г.о. по гр.д.№1941/1972г./ В случая обаче бащата на ищците е починал преди своя баща-общия наследодател на страните, като и двете наследства са открити след образуването на ТКЗС,което изключва присъединяването на владение.

По изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 ГПК,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №5532/05.07.2010г. на РС-Б. по гр.д.№1044/2008г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: