Решение по дело №99/2015 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 април 2015 г.
Съдия: Росица Иванова Маркова
Дело: 20151400500099
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                        гр.Враца,16.04.2015г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,в публично заседание на 31.03.2015г.,в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТАНА МИХАЙЛОВА

                                                                  РАДОСЛАВА СИМЕОНОВА

 

         при участието на секретаря И.М. разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА в.гр.д.№99 по описа за 2015г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на "ОТП Факторинг България"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София срещу решение на Районен съд-Враца, постановено на 30.10.2014г. по гр.д.№1065/2014г., с което е отхвърлен предявен срещу М.С.Л. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания, произтичащи от договор за кредит за текущо потребление от 24.09.2009г. и договор за поръчителство към него, за сумата 13 934.01лв.-главница, 1 007.57лв.-лихва за забава за периода от 28.02.2011г. до 22.08.2011г., 321.60лв-санкционираща лихва за периода от 06.04.2011г. до 22.08.2011г., законна лихва от 23.08.2011г. и разноски, за които по ч.гр.д.№3772/2011г. на Районен съд-Враца са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.Инвокира се оплакване за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.В жалбата се поддържа, че е налице установено по основание вземане и ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост по сключения договор за кредит, в съответствие с приетото в т.18 на ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС.Въззивникът поддържа, че до приключването на съдебното дирене пред първата инстанция са настъпили фактите, относими за настъпването на предсрочната изискуемост, а именно неплащане на задължението по договора в предвидения срок и позоваване от страна на въззивника на настъпилата предсрочна изискуемост.В жалбата са изложени съображения за това, че районният съд е смесил понятията настъпване на предсрочна изискуемост и узнаване на този факт от длъжника.Според въззивника изричното уведомяване на длъжника няма отношение към съществуването на вземането към момента на настъпване на предсрочна изискуемост, а има значение единствено да уведоми същия за упражненото от кредитора право да постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемия дълг.Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде уважен.Доказателствени искания пред настоящата инстанция не са заявени.

         Въззиваемата М.С.Л. *** е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.В отговора се поддържа, че нито една от клаузите на договора за кредит не съдържа уговорка за т.нар."автоматична предсрочна изискуемост", от което следва, че  същата настъпва, след като кредитополучателят бъде уведомен от банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем.В отговора се прави възражение срещу довода на въззивника, че връченото след подаването на заявлението уведомление и внасянето на исковата молба представляват доказателства за настъпилата изискуемост.Въззиваемата поддържа, че исковете за претендираните лихви са неоснователни и недоказани.Доказателствени искания не са заявени.

         Приемайки с акта си по чл.267 от ГПК, че въззивната жалба е редовна и допустима, съдът е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание, в което въззивникът не се представлява.Въззиваемата М.Л. поддържа подадения отговор и прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

         В кръга на правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебно проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение, при която и с оглед посоченото в жалбата, прие следното:

         Обжалваното решение е валидно и допустимо.

         Същото е постановено по предявен от "ОТП Факторинг България"АД срещу М.С.Л. иск с правно основание чл.422 от ГПК са установяване на вземания, произтичащи от сключен между "Банка ДСК"ЕАД и Д.Г.К. договор за кредит за текущо потребление от 24.09.2009г, обезпечен с поръчителство на ответницата, за сумите 13 934.01лв.-главница, 1 007.57лв.-лихва за забава за времето от 28.02.2011г. до 22.08.2011г., 312.60лв.-санкционираща лихва за времето от 06.04.2011г. до 22.08.2011г., законна лихва от 23.08.2011г. и разноски, за които по ч.гр.д.№3772/2011г. по описа на Районен съд-Враца са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.В исковата молба се твърди, че в изпълнение на договора за потребителски кредит, сключен с "Банка ДСК"ЕАД, на кредитополучателя Д.Г.К. е предоставена сумата 15 000лв. със срок на издължаване 120 месеца при договорна лихва в размер на 11.95%.Вследствие от нередовното обслужване на кредита и поради забава в плащанията повече от 90 дни, кредитът е станал предсрочно изискуем на 31.05.2011г.Въз основа на заявление на кредитодателя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и ответницата, в качеството на поръчител.Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 16.08.2012г., сключен с "Банка ДСК"ЕАД, е придобил вземането срещу длъжниците по заповедта за изпълнение и по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изп.д.№1225/2013г. по описа на ЧСИ В.Й. с район на действие Окръжен съд-Враца.Твърди също ,че по силата за изрично упълномощаване от страна на цедента, е уведомил длъжниците за прехвърлянето на вземането.Правният интерес от подаването на иска е обоснован с подаването на възражение по чл.414 от ГПК от страна на ответницата.

         Ответницата  е подала отговор на исковата молба, в който на първо място е направила възражение за недопустимост на иска, мотивирано с това, че договорът за прехвърляне  на вземания е с неясно съдържание и не е породил действие, още повече, че ответницата не е уведомена за цесията от предишния кредитор.С оглед на изложеното ответницата оспорва активната процесуална легитимация на ищеца.Предявеният иск е оспорен и по същество.Според ответницата кредитът е станал предсрочно изискуем  към 25.11.2010г. или най-късно на 25.12.2011г., поради което към датата на предявяване на иска/очевидно датата на подаване на заявлението/ - 23.08.2011г. е изтекъл шестмесечният преклузивен  срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.В отговора се поддържа, че предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила автоматично с факта на неплащане на задължение с настъпил падеж, поради което и с оглед на това, че кредитополучателят Д.К. е починала през м.септември 2010г., изискуемостта е настъпила по-рано от посочената от кредитора дата - 31.056.2011г.Според ответницата кредитът става предсрочно изискуем от падежната дата на вноската, по отношение на която е налице забава за плащане над 90 дни, поради което и с оглед на това, че в периода от м.февруари 2011г. до м.май 2011г. ежемесечно са погасявани задължения по кредита, към 31.05.2011г. не е налице забава в плащанията над 90 дни.С оглед на това, че кредиторът не се е позовал на клаузата на чл.20.1 от Общите условия към договора за кредит, според която кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при наличие на изброените предпоставки, в която хипотеза изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на друго обстоятелство, което да е удостоверено с изходящ от длъжника документ съгласно чл.418, ал.3 от ГПК - волеизявление на банката за упражняване на правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което да е достигнало до знанието на кредитополучателя и до поръчителя, за да е налице изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението.Претенциите за главница и лихви са оспорени и заради това, че от исковата молба не ставало ясно какъв е видът на претендираните лихви, какво е основанието, въз основа на което същите се дължат и върху какъв размер главница за начислени.Изложени са съображения относно датата, до която кредитополучателят дължи възнаградителна лихва, с позоваване на разпоредбите на чл.143 от Закона за защита на потребителите и чл.33, ал.2 от Закона за потребителския кредит, от които е почерпен довод за нищожност на клаузите на чл.19.1 и чл.19.2 от Общите условия  към договора.

         От събраните пред първата инстанция доказателства се установява следното:

         На 24.09.2009г. между "Банка ДСК"ЕАД и Д.Г.К. е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е представена сумата 15 000лв. със срок за издължаване 120 месеца при лихвен процент общо 11.95%.Кредитът е обезпечен с поръчителството на ответницата М.С.Л..Страните са приели погасителен план, съгласно който дължимата месечна вноска е в размер на 214.77лв., вносима на 25-то число на месеца.

         По заявление на "Банка ДСК"ЕАД от 23.08.2011г.е образувано ч.гр.д.№3772/2011г. по описа а Районен съд, по което в полза на кредитора са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за исковите суми.Ответницата е възразила срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК.

         Пред първата инстанция е представен договор от 16.08.2012г. за покупко-продажба на вземания/цесия/, с който "Банка ДСК"ЕАД  е продала и прехвърлила на ищеца свои вземания по приемо-предавателен протокол, в който фигурира процесният договор за кредит.С нотариално заверено пълномощно от 26.05.2014г. цедентът "Банка ДСК"ЕАД е упълномощил цесионера да уведоми от негово име всички длъжника/кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/  за прехвърлянето на вземанията съобразно чл.99, ал.3 от ЗЗД.

         Представено е уведомление, връчено на ответницата на 26.09.2012г., с което ищецът е съобщил за сключения договор за покупко-продажба на вземания и конкретно - за прехвърлянето на вземането по процесния договор за кредит.Ответницата е уведомена, че към 03.09.2012г. размерът на задължението за присъдена главница, лихви и разноски е 16 929.69лв. и е поканена в 14-дневен срок да преведе сумата по посочена банкова сметка, ***, че в противен случай ще бъдат предприети всички позволени от закона средства с цел принудително събиране на задължението.

         Оспорването от страна на ответницата на автентичността на положения върху уведомлението подпис за получател е останало недоказано, тъй като вещите лица по двете графични експертизи са се произнесли, че подписът е положен от нея.

         Пред първата инстанция са допуснати първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са възприети от съда.Вещото лице е установило, че кредитната сума в размер на 15 000лв. е усвоена на 25.09.2009г. и е проследило извършените от кредитополучателя плащания.В заключението е посочено, че от 26.11.2010г./денят след първата падежна дата, на която вноска по кредита не е направена/ редовното плащане е преустановено.С направените вноски за периода от 26.11.2010г. до 26.05.2011г. в общ размер 223.16лв. са компенсирани плащания по кредита до 21.01.2011г., а датата, от която окончателно е преустановено плащането, е 28.02.2011г.Вещото лице се произнася, че дължимите суми по процесния кредит са както следва:главница - 13 934.01лв., лихва за забава - 1 007.17лв., санкционираща лихва - 321.60лв.С оглед на това, че датата на падежа за плащане по погасителни план е 25-то число на месеца и на това, че съгласно чл.19.2 от Общите условия от 28.02.2011г. започва да тече 90-дневният срок, е прието, че датата на предсрочната изискуемост на целия кредит е 31.05.2011г.

         При така възприетата фактическа обстановка районният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.За да достигне до този извод, съдът е намерил за доказано възражението на ответницата, че  ищецът не я е уведомил, че обявява кредита за предсрочно изискуем преди да депозира заявлението за издаване на заповед за изпълнение, каквото е разпореждането на т.18 от ТР №2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 18.06.2014г., съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.Отчетено е и даденото в ТР пояснение, че в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.Въз основа на дадените в ТР разяснения и на събраните по делото доказателства районният съд е заключил, че ищецът не доказал факта, че длъжникът е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита.Съдът е съобразил и това, че независимо от предвиденото в чл.19.2 от Общите условия, с оглед установеното от счетоводната експертиза, предсрочната изискуемост на прцесния кредит не е настъпила автоматично с факта на неплащане на две вноски с настъпил падеж.

         Решението е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 от ГПК чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, който е разпределил доказателствената тежест при спазване на процесуалните правила, относими към предявения положителен установителен иск, събрал и допустимите и необходими за изясняване на спора доказателства, които е обсъдил задълбочено и добросъвестно, и при правилно възприета фактическа обстановка законосъобразно е приел, че искът е неоснователен и недоказан.В чл.20.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление са уредени случаите, в които кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, сред които/т.1/ е предвидено всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.В този случай и съобразно постановките на ТР №4, постановено от ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г., правото на кредитора следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В разглеждания случай уведомяването е следвало да бъде извършено от "Банка ДСК"ЕАД преди датата на подаване на заявлението -23.08.2011г. и такива доказателства по делото не са ангажирани.След цедирането на вземането на ищеца на 26.09.2012г. същият е  връчил на ответницата уведомление за цесията, което в случая е без правно значение за разрешаването на спорните отношения, още повече, че в същото не се съдържа изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

         Мотивиран така, Врачанският окръжен съд

 

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение №753/30.10.2014г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№1065/2014г.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: