Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2507 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 208 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за автомобилна
застраховка пълно „Каско“, сключен със
застрахователна полица № 5С 048862 със срок на застраховката от 09.08.2015 г.
до 08.08.2016 г. с предмет специален автомобил
„Мерцедес“ актрос 1834, с рег. №********, със
застрахователна сума 32 400 лева и полица № ********със срок на
застраховката от 09.08.2015 г. до 08.08.2016 г. с
предмет ремарке за товарен автомобил КЕСБОРЕР АПТ 012, с рег. № С350ЕК със
застрахователна сума в размер на 90 000 лева, собственост на ищеца.
Посочва, че между 28.11.2015 г. и 30.11.2015 г., в срока на действие на
договора, описаните по-горе МПС-та са били противозаконно отнети от владението на
ищеца. Кражбата е установена на 30.11.2015 г. и на същата дата е подадено
уведомление до застрахователя, където са образувани щети за настъпило
застрахователно събитие. Твърди, че с постановление за спиране на наказателното
производство от 12.09.2018 г. на СРП е спряно образуваното наказателно
производство срещу неизвестен извършител. Отправил покани до ответника за
доброволно уреждане на задълженията, но той отказал да изпълни това си
задължение. Счита, че застрахователят е в забава за изплащане на застрахователно
обезщетение, считано от 30.11.2015 г., когато е уведомен за събитието. С
исковата молба претендира да му бъдат заплатени следните суми: за откраднатия и
застрахован при ответника специален автомобил „Мерцедес“, с рег. №********
сумата 32 400 лева; за откраднатото ремарке с рег. № С350ЕК сумата
90 000 лева и за мораторна лихва сумата
14 500 лева за периода от 15.12.2015 г. до 28.11.2018 г. С молба от
18.02.2019 г., във връзка с дадени указания с разпореждане от 20.12.2018 г., с
което исковата молба е оставен без движение ищецът претендира да се осъди
ответникът да му заплати обезщетение в общ размер на 136 000 лева, от
които 36 000 лева за специалния автомобил и 100 000 лева за
ремаркето, както и мораторна лихва в размер на
10 000 лева върху главницата от 136 000 лева за периода от 15.12.2015
г. до 28.11.2018 г. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, предвидена в чл. 197 КЗ /отм./.
Заявява, че ищецът не е материалноправно легитимиран
и не се явява носител на правото на получаване на застрахователно обезщетение,
което априори изключва правото му а получи
обезщетение за евентуално претърпяна вреда, като това му твърдение почива на
учредяването на особен залог и уговорка в полза на трето лице със следващите се
от това права. Оспорва, че е налице осъществяване на риск „кражба“ в периода от
28.11.2015 г. и 30.11.2015 г., както и че превозните средства са били отнети
именно на тази дата. Счита, че са налице основанията за освобождаването му от
отговорност, предвидени отнапред между страните в общите условия към
застрахователния договор и в частност на установеното в чл. 1.4 от раздел
Специални изключения на Общите условия към застрахователния договор и чл. 1 от подраздел ХІІ „Прекратяване“. Твърди, че пред
застрахователя са декларирани неверни обстоятелства както към момента на
сключване на застрахователния договор /данни по отношение на превозните
средства/, така и по отношение на самото събитие – неговото настъпване. На следващо
място твърди наличие на основания за намаляване на застрахователното
обезщетение поради неспазване на обичайните предохранителни мерки, което
обуславя освобождаване от отговорност или намаляване на размера на евентуално
дължимото обезщетение. Оспорва иска и по отношение на заявения размер като
твърди, че исковата претенция не отговаря на реално претърпяната вреда, която е
в значително по-нисък размер. Заявява възражение за надзастраховане
по отношение на застрахователната сума на ремаркето. Оспорва твърдението, че е
изпаднал в забава, респективно, че дължи изобщо лихва.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.08.2015 г. между „А.П.Т.6.“
ЕООД като собственик и З. „Б.В.И.Г.“ АД като застраховател е сключена
застрахователна полица № 5С 048861 за ремарке с рег. ********, с посочена в
графата „Година на производство/първа регистрация на МПС 2010 г., със срок на
покритието от 09.08.2015 г. до 08.08.2016 г., за
застрахователна сума 90 000 лева, по рискове – Клауза „П“ – Пълно каско.
На 05.08.2015 г. между „А.П.Т.6.“ ЕООД като
собственик и З. „Б.В.И.Г.“ АД като застраховател е сключена застрахователна
полица № 5С 048862 за специален автомобил – влекач с рег. №********, с посочена
в графата „Година на производство/първа регистрация на МПС 2001 г., със срок на
покритието от 09.08.2015 г. до 08.08.2016 г., за
застрахователна сума 32 400 лева, по рискове – Клауза „П“ – Пълно каско.
Представени са свидетелства за
регистрация част І, издадени на 13.05.2014 г. на името на „А.П.Т.6.“ ЕООД, като
посочената година на първа регистрация за ремарке с рег. ******** е 26.02.2010
г., а за специален автомобил с рег. №******** е 08.01.2001 г.
Приети са по делото като
доказателство Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /„Каско”/ - Раздел „Общи положения“ и Раздел „Каско“. В подраздел ХІІ, чл. 1 от
Общите положения е предвидено, че застрахователният договор, сключен по тези
Общи условия, се прекратява в случай на: 1.1.
съзнателно неточно обявяване или премълчаване /укриване/ от застрахования на
съществени за риска обстоятелства или факти, за които застрахователят писмено е
задал въпрос в предложението за застраховане и при чиято известност не би
сключил този застрахователен договор или би го сключил, но при други условия. В
случай, че застрахователят не би сключил договора, той има право да го прекрати
в едномесечен срок от узнаването на съществените за риска обстоятелства и
факти. В случай, че застрахователят би сключил договора, но при други условия,
той може да поиска изменението му в едномесечен срок от узнаването на
съществените за риска обстоятелства и факти. Ако застрахованият откаже да
приеме предложението за изменение, застрахователят може да прекрати договора.
При настъпване на застрахователно събитие, застрахователят може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение, ако неточно обявеното или
премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.
В случаите, в които застраховката е сключена чрез пълномощни или за сметка на
трето лице, е достатъчно укритото обстоятелство да е било известно на
застрахования или пълномощника, или на третото лице. 1.2. умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или трето ползващо се лице. В
този случай застрахователят не дължи застрахователно обезщетение и сезира
компетентните органи 1.3. предявяване от застрахования или упълномощено от него
лице на претенции и/или документи с невярно съдържание или неистински документи
с цел изплащане на застрахователно обезщетение. В този случай застрахователят
сезира компетентните органи и има право да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение.
Установява се от приложените по
изискана справка от централната база на АИС КАТ документи послужили за
първоначална регистрация и пререгистрация на ремарке за товарен автомобил с
рег. ********, че дата му на производство е 08.01.2001 г., а датата на първа регистрация
е 26.02.2010 г.
Ищецът е закупил ремаркето с рег. ********
от „И.-Д.“ ООД на 07.04.2014 г. с договор за продажба на моторно-превозно
средство.
Представено е писмо от „И.“ АД от
28.05.2019 г., в което е отразено, че банката се отказва в полза на „А.П.Т.6.“
ЕООД от правата си, произтичащи от застрахователни полици, сключени със З. „Б.В.И.Г.“
АД, с ползващо се лице „И.“ АД, както следва: застрахователна полица с № 5С
048862 и Добавък № 2 към нея, със срок на
застраховката от 09.08.2015 г. до 08.08.2016 г. и
застрахователна сума 32 400 лева, както и от застрахователна полица № 5С
048861 и Добавък № 2 към нея, със срок на
застраховката от 09.08.2015 г. до 08.08.2016 г.
застрахователна сума в размер на 90 000 лева. Във връзка с издаденото от
съда съдебно удостоверение и оспорване от страна на ответника, по делото е
постъпила информация от банката, съгласно която г-жа Е.К., която е лицето,
предоставила горепосочената информация, е действала в качеството си на
пълномощник на „И.“ АД, имаща право да представлява пред трети лица, в това
число и да ги уведомява за взетите решения на банката. В този смисъл г-жа К. не
е вземала решение за предоставяне на съгласието, а това е извършил
компетентният орган, съгласно вътрешните правила на банката – Съвета за
управление на риска.
Установява се, че до ответника е подадено заявление
за противозаконно отнемане на превозните средства на 30.11.2015 г., сведение от
същата дата от водача Ц. М., като при застрахователя е образувана преписка по
щета.
С постановление от 30.03.2016 г. на прокурор при СРП
е възобновено наказателното производство по № 3384 ЗМК 2791/2015 г. по описа на
09 РУ-СДВР, пр.пр. № 46464/2015 г. по описа на СРП,
водено срещу неизвестен извършител. С постановление от 12.09.2018 г. на
прокурор при СРП, след извършване на допълнителни процесуално-следствени
действия, отново е спряно наказателното производство по № 3384 ЗМК 2791/2015 г.
по описа на 09 РУ-СДВР, пр.пр. № 46464/2015 г. по
описа на СРП, водено за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 НК.
Съгласно писмо от 05.02.2020 г. от „К.Т.Т.ГмбХ“ ООД процесното
ремарке е произведено през декември 2000 г.
С писмо от 01.12.2017 г. ответникът е уведомил
ищеца, че по заведените от страна на „А.П.Т.6.“ ЕООД в З. „Б.В.И.Г.“ претенции
№ 5С-01310-198/15 г. и № 5С-01310-199/15 г. за кражбата на „Мерцедес Актрос“ с рег. №******** и на ремарке „Кесборер“
с рег. ********, към настоящия момент няма новопостъпили
документи, които да променят изразеното становище на застрахователя по двете
претенции.
От приетата по делото съдебно авто-техническа
експертиза се установява, че действителната /средната пазарна/ стойност на процесните превозни средства към датата на настъпване на
събитието 30.11.2015 г., е както следва: за специален автомобил „Мерцедес Актрос 1843“, с рег. №******** е 42 803 лева с ДДС, а
за ремаркето 105 822 лева с ДДС, в случай, че същото е с година на
производството 2010.
От допълнително приетата съдебно авто-техническа
експертиза се установява, че действителната стойност на превозните средства,
като се вземат предвид приложените от ответника пазарни аналози е за автомобила
32 590 лева с ДДС, а за ремаркето, при отчитана дата на производство
08.01.2001 г., е 40 451 лева с ДДС.
По делото е допусната повторна съдебно авто-техническа експертиза, като вещото лице дава
заключение, че средната пазарна стойност на товарния автомобил Мерцедес към
30.11.2015 г. е 29 957,12 лева без ДДС, а на ремаркето е 19 707,16
лева без ДДС.
При разпита свидетелят Б.П.Й.заявява, че работил в „Д.К.“,
като шефовете на „А.П.Т.6.“ ЕООД и на „Д.К.“ били приятели. Посочва, че знае за
откраднатото превозно средство през 2015 г. от шофьора Ц., който му е приятел.
Знае, че има една малка бензиностанция в кв. Обеля, пред която се паркират
доста превозни средства, но тъй като възникнал някакъв конфликт, шефът им казал
да не паркират там. Превозното средство било паркирано пред автокъщата
на Л.. От Цецо разбрал, че е откраднат камиона, тъй като трябвало да тръгва на
път. Камионът бил влекач с ремарке, което превозва 9-10 автомобила. Цялата
композиция била открадната, като това се случило 30-ти или 31-ви ноември.
Камионът бил в движение. Бил се върнал
от път преди 4-5 дни и чакал да замине отново.
При разпита свидетелят Ц. П. М. заявява, че през
2015 г. работил като шофьор на автовоз Мерцедес Актрос в „А.П.Т.6.“ ЕООД. На 24.11.2015 г. спрял камиона
пред автокъща „Ловато“. На
28.11.2015 г. отишъл да залепи стикер на камиона за гражданската отговорност и
камионът бил там. На 30.11.2015 г. отишъл и установил, че камионът го няма.
Камионът бил оставен там, тъй като така му били наредили шефовете. Взел си
багажа от него, тръгнал си на 28.11.2015 г. и камионът бил там, а на 30.11.2015
г. на обяд го нямало. Веднага отишъл в 09 РУ да обяви кражбата и след това при
застрахователя. Посочва, че автокъщата нямало видео
наблюдение. Дружеството „А.П.Е.Т.**“ ЕООД нямало собствен гараж и спирали по
пътя за Мировяне на една гръцка бензиностанция. Заявява, че в периода от
24.11.2015 г. до 30.11.2015 г. не е управлявал камиона.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявения иск по чл. 208, ал. 1 КЗ /отм./, в процеса следва да се
установи съществуването на валиден договор за имуществено застраховане, сключен
между застрахователя и увредения, настъпване на събитие, което съгласно
договора е риск, който застрахователят покрива, настъпването на щети по
застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието.
Страните не
спорят, а това се доказа и от ангажираните по делото доказателства, че между „А.П.Т.6.“
ЕООД и З. „Б.В.И.Г.“ АД са сключени на 05.08.2015 г. валидни договори за имуществено
застраховане при клауза „Каско“ за процесните превозни средства: ремарке с рег. ******** и
специален автомобил с рег. №********, със срок на застрахователно покритие от 09.08.2015
г. до 08.08.2016 г. Спазена е формата за
действителност на договора, съгласно правилото на чл. 184, ал. 1 и ал. 3 от КЗ
/отм./.
Съдът намира за установено от събраните писмени
доказателства – документите по застрахователната преписка и данните от
образуваното и спряно досъдебно производство и изслушаните свидетелски
показания на свидетелите Й.и М., че в периода от 28.11.2015 г. до 30.11.2015
г., в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило
застрахователно събитие – кражба на композицията – влекач и ремарке, което
представлява покрит риск, съгласно договора и общите условия към него.
Възраженията на ответника, че превозните средства не са влизали на територията
на София или са били в движение в периода от 28.11.2015 г. до 30.11.2015 г. останаха
недоказани по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че за претенциите е изтекла предвидената в Кодекса за застраховането
давност. Съгласно чл. 197 КЗ /отм./ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а при застраховки „Живот“ и „Злополука“ и при
застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13 на раздел ІІ, буква „А“ от
приложение № 1 – с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. В
случая застрахователното събитие е настъпило в периода от 28.11.2015 г. до
30.11.2015 г. Исковата молба е постъпила в съда на 28.11.2018 г., което е в
рамките на предвидения в цитираната разпоредба тригодишен срок.
От приетите като доказателства изявления от „И.“ АД,
в полза на което дружество е учреден особен залог върху процесните
вещи, е видно, че банката се е отказала в полза на „А.П.Т.6.“ ЕООД от правата
си, произтичащи от застрахователните полици, поради което ищецът се явява
легитимирано лице да търси от ответника обезщетение за настъпилото събитие.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не
дължи плащане на застрахователно обезщетение, поради наличие на обстоятелства,
изключващи носеното на риска.
Обемът на
застрахователна отговорност при имущественото застраховане, към което
принадлежи и застраховката "Каско на МПС",
се определя от закона - чл. 183, ал. 1 КЗ /отм./, и от съдържанието на
конкретния застрахователен договор, а при наличие на предпоставките по чл. 186,
ал. 1 КЗ /отм./ и от общите условия /ОУ/ на застрахователя за съответния вид
застраховка. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в случай
на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за освобождаване
от застрахователна отговорност, но в тази насока те са ограничени от
разпоредбата на чл. 211 КЗ /отм./. В чл. 211 КЗ /отм./ е закрепено правилото, че
основанията, при които застрахователят може да се освободи от отговорност и да
откаже изплащане на застрахователното обезщетение, се определят със закон, като
са посочени изрично две от допустимите основания за отказ - умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице /т. 1/ и неизпълнение на задължения на застрахования по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя
и е било предвидено в закон или в застрахователния договор /т. 2/.
Ответникът се
позовава на чл. 1 от подраздел ХІІ от Общите
положения на Общите условия, като счита, че договорът следва да се счита
прекратен, поради деклариране на неверни обстоятелства към датата на сключване
на застрахователния договор и към датата на събитието. От приетите по делото
доказателства безспорно се доказа, че годината на производство на процесното ремарке е 2001 г. Същевременно в
застрахователната полица в графа „Година на производство/първа регистрация на
МПС“ е записана само една година 2010 г. Годината 2010 г. обаче е годината на
първа регистрация на превозното средство, но не и на годината му на
производство. Доколкото обаче в горепосочената графа има и изискване за
посочване на година на първа регистрация, не може да се приеме, че е налице
деклариране на невярно обстоятелство, защото 2010 г. е датата на регистрация. Предвид
изложеното остана недоказано по делото възражението на ответника, че е налице
съзнателно неточно
обявяване или премълчаване /укриване/ от застрахования на съществени за риска
обстоятелства или факти, за които застрахователят писмено е задал въпрос в
предложението за застраховане и при чиято известност не би сключил този
застрахователен договор или би го сключил, но при други условия. Цитираните
по-горе разпоредби от Общите условия изискват също така неточното обявеното или
премълчаното обстоятелство да е оказало въздействие за настъпването на
събитието, а в случая липсата на посочване на годината на производство на
ремаркето, няма как да е допринесло за възникване на събитието – кражба на
вещите.
Настоящият
съдебен състав счита, че при конкретните обстоятелства не може да се приеме за
основателно възражението на ответника, че е налице неизпълнение на задължения,
които са съществени за застрахователния риск по смисъла на чл. 207, ал. 1 и чл.
211, т. 2 КЗ /отм./ и които могат да обосноват отказ от изплащане на
обезщетение или намаляване на същото на основание чл. 211, ал. 2 КЗ /отм./ или
по чл. 207, ал. 2 КЗ /отм./. От доказателствата по делото се установи, че ползвателят
на превозните средства е проявил дължимата грижа и е оставил превозните
средства в заключено състояние. Липсва изискване в застрахователния договор или
в общите условия местодомуването на превозното
средство да е на охраняем паркинг, за да е основателно
възражението на ответника, че ищецът не е взел предохранителни мерки, което да
обуслови освобождаване от отговорност или намаляване на размера на
обезщетението. Наличието на причинна връзка е предпоставка за възникването и
упражняването на правото на застрахователя да откаже плащане, съгласно
задължителната съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 15/12.04.2012
г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 185/05.03.2014 г. по т.д. №
350/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на
ВКС, І Т.О., решение № 74/13.07.2016 г. по т.д. № 3786/2014 г. на ВКС, І Т.О. и
др. В конкретния случай такава пряка причинно-следствена връзка между поведение
на ползващия превозните средства и настъпването на вредоносното събитие липсва.
След като не е
налице неизпълнение на съществено задължение в причинна връзка, с което да е
настъпило процесното събитие и същевременно не са
предприети действия, които да нарушават задълженията по договора, застрахователят
няма право да откаже или да намали дължимото обезщетение.
Предвид
изложеното съдът намира, че отказът на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилия риск по време на действие
на застрахователния договор е неоснователен и следва да се отмени.
Застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и
доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена застраховка се
определя в рамките на договорната максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на уреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./ обезщетението трябва да е равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира, че следва да се съобрази
действителната година на производство на процесното
ремарке – 2001 г., тъй като в противен случай обезщетението не би отговаряло на
реалната вреда за застрахования. Настоящият съдебен състав възприема като
размер на обезщетението установеното от вещото лице в допълнителната съдебно авто-техническа експертиза, а именно: за специалния
автомобил 32 590 лева с ДДС и за ремаркето 40 451 лева с ДДС, в което
заключение вещото лице е съобразило пазарните аналози за двете превозни
средства, датата на производство и на събитието. Съдът не кредитира
заключението на повторната съдебно авто-техническа
експертиза, тъй като вещото лице е ползвало оферти към датата на изготвяне на
заключението, по отношение на автомобила дава цена по-висока от тази, на която
е застраховано, а по отношение на ремаркето доста по-ниска и при заявено
становище, че са ползвани оферти за продажба на ремаркета с подобни
характеристики, а не за същите. Предвид изложеното съдът намира, че искът за
специален автомобил с рег. №******** следва да се уважи за сумата 32 590
лева с ДДС, като за разликата до пълния предявен размер от 36 000 лева следва да се отхвърли, а за ремаркето с
рег. № С350ЕК се уважи за сумата 40 451 лева с ДДС, като за разликата до
пълния предявен размер от 100 000 лева се отхвърли. Основателно е искането
за присъждане на законна лихва върху уважения размер на дължимото обезщетение от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на главния иск до
горепосочените размери, подлежи на разглеждане и акцесорната
претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал. 1 КЗ
/отм./, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или ал. 2 КЗ /отм./ и чл. 207, ал. 3 КЗ
/отм./. В конкретния случай на 04.12.2015 г. ищецът е представил на ответника
последния документ по щетата, имащ пряко отношение с установяването на
събитието и на размер на вредите. Няма данни ответникът да е изисквал
допълнителни доказателства от посочените в чл. 207, ал. 3 КЗ /отм./, поради
което съдът намира, че застрахователят е изпаднал в забава, считано от
19.12.2015 г. Ето защо обезщетението за забава се дължи за периода от 19.12.2015 г. до
28.11.2018 г. и е в размер на 21 835,37 лева, изчислено по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. Доколкото обаче съдът е обвързан от
заявеното от ищеца искане, искът по чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за предявения
размер от 10 000 лева и да се отхвърли за периода от 15.12.2015 г. до
18.12.2015 г.
По отношение на разноските: Двете страни заявяват
искане за присъждане на разноски. От страна на ищеца са доказани разноски в общ
размер на 9 550 лева, от
които 5 000 лева за държавна такса, 350 лева за депозит за вещо лице и 4 200
лева за адвокатско възнаграждение. При съобразяване уважените размери на
исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 4 777,68 лева. От страна
на ответника са извършени разноски в размер на 450 лева за депозит за вещо
лице, 15 лева за такси за съдебни удостоверения и 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр
чл. 25, ал. 1 и ал. 2 НЗПП. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника
се дължат разноски в размер на 457,24 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, пл. „*******да
заплати на „А.П.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***, на основание
чл. 208 КЗ /отм./, следните суми:
1/ сума в размер на 32 590 лева с ДДС /тридесет и две хиляди
петстотин и деветдесет лева/ за специален автомобил с рег. №********, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба
28.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 36 000 лева, като неоснователен и
2/ сума в размер на 40 451 лева с ДДС /четиридесет хиляди четиристотин петдесет и един
лева/ за ремарке с рег. № С350ЕК, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на исковата молба 28.11.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, пл. „*******да
заплати на „А.П.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с адрес: ***, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на 10 000 лева /десет хиляди лева/,
представляваща законна лихва за забава върху уважения размер за периода от 19.12.2015
г. до 28.11.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва
за забава за периода от 15.12.2015 г. до 18.12.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: *******, с
адрес: гр. София, пл. „*******да заплати на „А.П.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК:*******,
с адрес: ***, сума в размер на 4 777,68 лева /четири хиляди
седемстотин седемдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляващи направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А.П.Т.6.“ ЕООД, с ЕИК:*******, с
адрес: ***, да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК: *******, с адрес: гр.
София, пл. „*******сума в размер на 457,24 лева /четиристотин петдесет и
седем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: