Решение по дело №1704/2024 на Административен съд - Варна

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 163/04.06.2024г. постановено по НАХД №42/2024г. по описа на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.3б във вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП на „Ескана“ АД-гр.Варна с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. С решението Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на дружеството сумата от 200лв. за разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния и на процесуалния закон. Оспорва се като неправилен извода на съда, че ЕФ е незаконосъобразно издаден извън установените в чл.34 от ЗАНН давностни срокове, тъй като същите са неприложими в производствата по налагане на административна санкция с електронен фиш, какъвто е случая. Позовава се на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по т.д.№ 1/2014г. на колегиите на ВАС и ВКС и изложените в него теоретични постановки. Оспорват се като неправилни мотивите в решението за липса на правна възможност за издаване на електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Позовават се на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП, в която изрично е регламентирано, че при изпълнение на функциите си по този закон служителите на АПИ създават и връчват ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. Съгласно чл.189ж, ал.7 от ЗДвП по отношение на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3-3в било разписано, че се прилагат разпоредбите на чл.189, ал.10 от ЗДвП. С оглед на това чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждал възможност за издаване на ЕФ за налагане на глоба и на имуществена санкция. Позовава се на съдебна практика. Направен е анализ на чл.9а от Директива 62/1999/ЕО, противоречието на която с вътрешната правна уредба и приложените разпоредби от ЗДвП неправилно било констатирано от РС, тъй като въпросът бил от компетентността на СЕС. РС следвало да спре производството до приключване на дело С-61/2023г. пред СЕС или да отправи собствено запитване, което като не направил допуснал съществено нарушение на процесуалния закон. РС не е отчел спецификата на националната система от наказания във връзка с неизпълнение на задълженията по ЗДвП, която позволява освобождаването от административнонаказателна отговорност при заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която е в пъти по-малък размер от абсолютния размер на глобите/имуществените санкции по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП. Освен това с решението неправилно било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., което било над максималния размер от 150лв. в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а и делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което следвало да бъде определено в минимума от 80лв. По изложените съображения се иска отмяна на решението на РС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което електронния фиш да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на Агенция “ПИ“ на юрисконсултско възнаграждение, а в условие на евентуалност, ако жалбата е бъде уважена се моли при присъждане на възнаграждение на насрещната страна да се има предвид възражението за прекомерност.

Ответникът – „Ескана“ АД - гр.Варна чрез упълномощения юрисконсулт депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на РС-Девня за правилно и законосъобразно. Излага съображенията поради които моли касационната жалба да бъде отхвърлена, тъй като оплакванията в нея за неправилно приложение на материалния и процесуален закон счита за неоснователни. Излагат се доводи в подкрепа на решаващите мотиви в решението за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Счита за правилна преценката на РС, че изискванията на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г., изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г. не са транспонирани правилно и е налице несъответствие на приложената административнонаказателна норма от ЗДвП с принципите за съразмерност и пропорционалност въведени като изисквания в член 9а от Директива 1999/62/ЕО. Моли жалбата да бъде отхвърлена и решението на РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в неговата цялост. Претендира присъждане на дружеството на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулта оспорва жалбата и моли решението на РС-Девня да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за оставяне в сила на решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна участвала в производството пред РС, за която е налице активна легитимация и правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, които са основания за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.

Решението е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, като съдът е приел и приложил представените от тях писмени доказателства, вкл. материалите от административнонаказателната преписка. Правилно РС съобразил изявлението на представителя на страните, че нямат други искания по доказателствата и като преценил делото за изяснено от фактическа страна, дал ход по същество. Правилно РС преценил събраните доказателства и постановил решението, в което изложил установяванията за фактите и правните си изводи за незаконосъобразността на електронния фиш и на производството по издаването му. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК съществено нарушение на процесуалните правила е налице, когато то е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция – т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това неоснователно е оплакването в касационната жалба, че във въззивното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. РС е извършил проверка на електронния фиш, с жалбата срещу който е сезиран и е формирал ясен диспозитив за отмяната му като издаден при неправилно приложение на закона и съществено нарушение на приложимите в случая общи правила на ЗАНН за провеждане на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не е налице противоречие, нито неяснота между мотивите и диспозитива на съдебния акт на РС, нито несъответствие с оспорването, по повод на което е образувано въззивното производство, поради което не е налице основание за отмяна на решението на РС и за връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл.348 ал.2 от НПК неправилно приложение на закова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. РС установил, че с оспорения пред него електронен фиш № ********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ за извършено нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на „Ескана“ АД - гр. Варна е наложена имуществена санкция в размер на 2500лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП. По делото не е имало спор между страните, че електронния фиш е издаден за установено с устройство №10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А – 2, км.399+703, с посока намаляващ километър в Община Девня, обл.Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, движение на 20.06.2021г. на ППС товарен автомобил Ивеко МЛ 180 Е 28, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, категория ЕВРО 3, без ремарке, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП дължима за категорията му. Не е имало спор между страните, че в електронния фиш е указано, че независимо от наложената имуществена санкция дружеството дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното от дружеството ППС в размер на 102лева, както и че при заплащане на компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 450лв., може да се освободи от административнонаказателна отговорност.

РС постановил отмяна на електронния фиш, тъй като в редакцията на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП действаща към датата на конкретното деяние за нарушения, за които се прилага чл.179, ал.3б от ЗДвП не е предвидено издаване на електронен фиш, а само за нарушенията, попадащи в приложното поле на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради това направил извода, че за нарушението извършено на 20.06.2021г. правилно и законосъобразно е било да се проведе административнонаказателно производство по общия ред в ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на НП, а издаването на електронен фиш е незаконосъобразно и проведено в нарушение на правилата.

До извод за незаконосъобразност на електронния фиш РС достигнал и с оглед установеното несъответствие на чл.179, ал.3б от ЗДвП на изискванията на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. В решението е отчетено, че Директива 1999/62/ЕО не съдържа правила за определяне на санкциите на национално равнище и не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, но съгласно т.39 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep на СЕС и в съдебната практика на СЕС е прието, че при избора на подходящите санкции държавите членки са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и неговите общи принципи, сред които са принципите на съразмерност и на пропорционалност. Въззивният съд констатирал, че изискването за спазване на тези принципи не е изпълнено при приемане на разпоредбите на чл.179, ал.3б ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, т.к. в тях глобите и имуществените санкции, каквато е и санкцията наложена за процесното нарушение в размер на 2500лв. с конкретния електронен фиш са в абсолютен размер, който не дава никаква възможност при налагането им да се отчитат конкретните обстоятелства свързани с обществената опасност на даденото нарушение, да бъдат преценявани елементи като изминатото разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размера на неплатената такса, причините, поради които не е заплатена, поредността на нарушението и др. РС отчел, че при фиксирания размер на имуществената санкция и доколкото в правомощията на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателя, единствената възможност да се процедира в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. и да се гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитят предоставените на частноправните субекти права е непропорционалната национална санкционна уредба, каквато в случая са чл.179, ал.3б ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

При проверката в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти, настоящият касационен състав намира тези мотиви в обжалваното решение, с оглед на които е направен извода за незаконосъобразност на електронния фиш и на производството по издаването му, за направени при правилно приложение на относимите правни разпоредби, поради което не е налице основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон.

Основателно РС отчел, че чл.189ж, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението, която е обнародвана в ДВк, бр.105/2018г. в сила от 01.01.2019г. не предвижда възможност за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. След като в чл.189ж, ал.1, изр.1 от ЗДвП в редакцията по време на конкретното нарушение не е предвидена такава възможност, единствената законосъобразна възможност за ангажиране на отговорността на дружеството за даденото нарушение е провеждане на производство по общия ред в ЗАНН чрез съставяне на АУАН, въз основа на който да се издаде НП. Аргумент за правилността на този извод е последвалата законодателна промяна чрез допълнението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП обнародвано в ДВ., бр.13 от 2024г. влязло в сила от 13.02.2024г., с което е предвидена възможността при нарушение по чл.179, ал.3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Конкретното нарушение, за което е издаден фиша е през месец юли 2021г., а законодателната промяна в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП е направена и влязла в сила почти три години по-късно – през февруари 2024г. Поради това не може да обоснове различен правен извод от направения от РС, че е следвало за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП извършено през 2021г. да се приложи общия ред в ЗАНН за ангажиране на отговорността на дружеството, поради което издаването на електронен фиш е незаконосъобразно.

Правилно РС взел предвид, че Директива 1999/62/ЕО е транспонирана с Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние - § 2 от ДР, приета на основание чл.10, ал.7 от ЗП. Тази Наредба въвежда изискванията на Директива 1999/62/ЕО относно условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Съставите на административни нарушения, свързани със заплащането на дължимите тол такси за изминато разстояние, и предвидените за тях санкции, са регламентирани в Закона за движение по пътищата, поради което същите следва да се тълкуват в съответствие с изискванията и целта на Директива 1999/62/ЕО. Предвиденото в чл.179, ал.3б от ЗДвП да се налага имуществена санкция от 2500лв. за всички нарушения не съответства на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО и на изискването държавите членки да вземат всички необходими мерки, чрез които установените наказания да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Както следва от съображение 1 към Директива 1999/62, преследваните цели в контекста на Директивата, се отнасят както до хармонизацията на системите на събиране на такси, така и до създаване на справедливи механизми за възлагане на себестойността на инфраструктурата на превозвачите с оглед отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки. В този контекст СЕС в т.42 от решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.40). От друга страна СЕС е приел и че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата (решение от 19 октомври 2016г., EL-EM-2001, C-501/14, EU:C:2016:777, т.41 и решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, т.43).

Правилно и РС установил, че тези условия не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби, и по конкретно на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2, т.1, 2 и 3 от ЗДвП, т.к. предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер /санкцията за процесното нарушение е 2500лв./ и не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, нито да бъдат преценявани елементи като изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размерът на неплатената такса, причините, поради което таксата не е заплатена, поредността на нарушението и др.

Съгласно произнасянето по дело С-61/2023 на СЕС, чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Във връзка със спазването на изискванията за пропорционалност и съразмерност в решенията на СЕС е постановено, че санкционните мерки предвидени в националното законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели.

Тъй като чл.179, ал.3б от ЗДвП и 187а, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не допускат извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвиждат глоби и имуществени санкции в абсолютен размер, е налице национална санкционна уредба, която е непропорционална, поради което същата следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Направения в тази насока извод от РС е правилен и законосъобразен.

С оглед неприложимостта на чл.179, ал.3б от ЗДвП, вр. чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, при проверката дали съществува обща административнонаказателна разпоредба, която предвижда налагането на имуществени санкции за нарушения на ЗДвП се установи, че единствената обща административно-наказателна норма е чл.185 от ЗДвП. В нея обаче е предвидено, че за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20лв. – т.е. тя касае единствено налагането на административно наказание „глоба“ на физически лица и не разписва налагане на имуществена санкция на ЮЛ и ЕТ. Поради това и по аргумент от чл.83, ал.1 от ЗАНН, която изисква да са изрично уредени в закон случаите, в които се налагат санкции на ЮЛ и ЕТ, общата норма на чл.185 от ЗДвП не може да бъде приложена в случая като основание за ангажиране на обективната отговорност на юридическото лице- “Ескана“ АД и за санкционирането му за конкретното нарушение.

С оглед изложеното е налице липса на основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-касационен ответник, поради което обжалваният пред РС-Девня електронен фиш правилно е преценен като незаконосъобразно издаден и е отменен с решението. В съответствие с този изход на спора РС уважил своевременно направеното от процесуалният представител на “Ескана“ АД“ искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. От Агенция „ПИ“ не е направено с молба по чл.248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН по АНД №42/2024г. искане до III-ти състав на РС-Девня за изменение на Решение №163/04.06.2024г. в частта за разноските и няма произнасяне по такова искане с определение. Само при сезиране с частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН на въззивния съд, касационната инстанция може да извърши проверка на размера на присъдените за предходната инстанция разноски.

В обобщение на изложеното касационната жалба следва да се остави без уважение, тъй като не се установиха основания за отмяна на решението на РС и то следва да бъде оставено в сила изцяло като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН касаторът - Агенция „Пътна инфраструктура“ – София следва да заплати на „Ескана“ АД-гр.Варна сумата в размер на 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което е минималното за изготвяне на отговор и осъществяване на процесуално представителство в съдебно заседание по този вид производства и не е прекомерно.

Водим от изложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №163/04.06.2024г. постановено по АНД № 42/2024г. по описа на Районен съд – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „Ескана“ АД-гр.Варна с ЕИК ********* сумата в размер на 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.