РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110103125 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 19а, ал. 4 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 177, ал. 2 от АПК.
Образувано е по жалба на А. М. М. срещу решение *., с което на жалбоподателя е
определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделска земя *******. Излага се становище, че с ******* е отменен изричен отказ
на ответника от 12.01.2022г. за обезщетяване със земя от държавен поземлен фонд, като
преписката е върната на административния орган за издаване на решение за възстановяване
на собствеността на наследниците на * със земи от държавния поземлен фонд по реда на чл.
10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че с обжалвания административен акт е предвидена
възможност обезщетяването да се извърши с поименни компенсационни бонове, което е в
противоречие с влязлото в сила съдебното решение. С оглед гореизложеното се отправя
искане за прогласяване нищожността на решението * както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът заема становище, че жалбата е неоснователна тъй като решението *****не е
краен акт, с който завършва процедурата по чл. 19а от ЗСПЗЗ. Изтъква, че в изпълнение на
съдебното решение са предприети действия по определяне и обособяване на имот от
държавния поземлен фонд, с който да се извърши обезщетяването, поради които не е
издадено решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ. С оглед гореизложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
1
доказателства, намира за установено следното:
Жалбоподателят е наследник на * като по негова жалба е постановено решение *, с което е
отменен изричен отказ на ответника от 12.01.2022г. за обезщетяване със земя от държавен
поземлен фонд на наследниците на общия наследодател, като преписката е върната за
издаване на решение за възстановяване на собствеността със земи от държавния поземлен
фонд по реда на чл. 10б, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ. В изпълнение на съдебното решение и на
основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е издадено решение *, с което на А. М. М. е определено
правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделска земя с площ 30,500 декара, трета категория, за обезщетяване със земя и/или
поименни компенсационни бонове: 30,500 декара, трета категория на обща стойност 19063
лв. Последвало определяне на имот от държавния поземлен фонд ******, като са
предприети действия от административния орган за обособяване от него на самостоятелен
имот с площ от 30,500 декара, с който да се извърши обезщетяването.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при
спазване на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният административен акт е издаден от надлежен орган и в изпълнение на влязло в
сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ за обезщетяване със земя от
държавен поземлен фонд. Същият е постановен в производство по обезщетяване на
собственици на земеделски земи, които не могат да бъдат възстановени в реални граници. В
тези случай бившите собственици имат право на обезщетение по тяхно искане с
равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове като производството преминава през следните фази: решение по чл.
19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.
10б, чл. 10в и чл. 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението; решение по
чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетението – със земя и/или
поименни компенсационни бонове, в което се определя стойността на обезщетението; план
за обезщетяване съгласно чл. 19, ал. 18 от ППЗСПЗЗ, в който се определят границите на
имотите за обезщетяване; решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ, в което се посочва конкретната
земеделска земя, отредена като обезщетение.
Обжалваният административен акт по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не се намира в противоречие
с решението* и не е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Противоречие със
съдебното решение е налице, когато повторно издаденият акт е с еднакво съдържание с
отменения или е постановен при нарушение на задължителните указания по прилагането и
тълкуването на закона. Еднакво е съдържанието на административните актове, в които е
налице тъждество между фактическите основания за издаването им и разпоредените права и
задължения, включително и отказ, а административният акт е издаден в нарушение на
задължителните указания на съда, когато не съответства на изложените в мотивите на
2
съдебното решение съображения по тълкуването и прилагането на закона във връзка с
решаване на спора по същество. Решението *****не е свързано с отказ, а определя право на
обезщетяване, като е издадено в съответствие със законоустановената процедура по чл. 19а,
ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. В същото не се определя начинът, по
който ще се извърши обезщетението, поради което не е постановено и при нарушение на
задължителните указания в съдебното решение по прилагане и тълкуване на закона. От
гореизложеното се достига до извода, че не са налице твърдените от жалбоподателя
основания за нищожност на оспорения административен акт, поради което подадената
срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК той следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля жалба на А. М. М. с ЕГН: ********** *, срещу решение **************.
Осъжда А. М. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на **********, сумата от 100 лв. /сто
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 -
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3