Решение по дело №359/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по изпратена по подсъдност от Районен съд – Димитровград на Окръжен съд – Хасково искова молба от Г. Г. Г. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково, като с влязло в сила Решение № 112 от 05.07.2022 г. по в. гр. д. № 221/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив е обезсилено Решение № 48 от 17.02.2022 г. по гр. д. № 405/2021 г. на Окръжен съд – Хасково, прекратено е производството по него и делото е изпратено за разглеждане на Административен съд - Хасково.

Ищецът твърди, че с акт от 10.03.2021 г. по Указа за борба с дребното хулиганство (УБДХ) бил подведен под отговорност, но впоследствие бил оправдан с Решение по АНД № 110/2021 г. на РС – Димитровград. Поддържа, че издаденият незаконен акт от 10.03.2021 г. по УБДХ му причинил психически и емоционален стрес, притеснения, неудобства, срам от обкръжаващите близки, търпени в продължение на една седмица докато бил окончателно оправдан. Сочи се и че в производството по АНД № 110/2021 г. на РС – Димитровград ангажирал адвокатска защита, за която заплатил сумата от 800 лева, а тъй като решението по него било обжалвано, по образуваното ВНАХД № 142/2021 г. на ОС - Хасково заплатил сумата от 600 лева за адвокатски хонорар.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и емоционален стрес, от незаконното обвинение, повдигнато с акт от 10.03.2021 г. за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, за което е оправдан с Решение по АНД № 110/2021 г. на РС – Димитровград, както и сумата от общо 1 400 лева, представляващи претъпени имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева по АНД № 110/2021 г. на РС – Димитровград и в размер на 600 лева по ВНАХД № 142/2021 г. на ОС - Хасково, ведно със законната лихва върху тях, считано от 11.03.2021 г. до окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Твърди се, че в случая липсвали два от кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – настъпването на твърдените вреди, както и те да бъдат пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната му административна дейност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковете, поради което предлага съдът да се произнесе с решение в този смисъл.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите в приложеното по делото АНД №110/2021 г. по описа на РС-Димитровград се установява, че на 10.03.2021 г. в [населено място] срещу Г. Г. Г., на основание чл. 2, ал. 1 УБДХ, е съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство затова, че на 10.03.2021 г. около 15,30 часа в [населено място], на обществено място на [улица]до ОУ „В. Левски“, е извършил непристойна проява изразяваща се в оскърбително отношение и държание към орган на власт, а именно полицейски инспектор Е. С. Г. и младши полицейски инспектор В. К. Д., като при извършване на полицейска проверка във връзка с констатирано нарушение по ЗДвП, демонстративно е отказал да изпълни устно полицейско разпореждане и да представи документ за самоличност, като на висок тон е заявил на полицейския служител В. К. Д. и пред свидетеля Р. Д. Г.: „Какъв си ти, бе? Какъв полицай си ти? Нищо няма да ти дам!“, след което е предприел действия по отнемане на представената му служебна карта на полицейския служител, която прибрал в десния джоб на панталона си и категорично отказал да я върне с думите: „Нищо не съм ти взел“, което е станало достояние на учениците от ОУ „В. Л.“, както и на присъстващите граждани по [улица].

Със заповед за задържане на лице, издадена на 10.03.2021 г. в 15,30 часа от В. К. Д. - младши полицейски инспектор в Група „ТП“ сектор „ОП“ при РУ-Димитровград, на основание чл. 72, ал. 1 ЗМВР е постановено задържане за срок от 24 часа на Г. Г. Г..

На 10.03.2021 г. в 16,45 часа на ищеца е извършен медицински преглед в ФСМП-Димитровград, като според становището на д-р Ю. П. не е препоръчително задържането на лицето в РУ-Димитровград.

Установява се и че на същия ден около 17,00 часа е бил освободен, като преписката по УБДХ е внесена в РС-Димитровград на 11.03.2021 г. и по нея е образувано АНД № 110/2021 г. по описа на същия съд.

По делото е проведено едно съдебно заседание на 11.03.2021 г., на което Г. Г. Г. е присъствал лично и с упълномощения си защитник - адв. Б. И. от АК-Хасково.

Между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 11.03.2021 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платено в брой.

С Решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД № 110/2021 г. РС-Димитровград е признал Г. Г. Г. за невиновен в това, че на 10.03.2021 г. в [населено място] е извършил непристойна проява по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, изразена в оскърбително отношение към органи на реда, с което нарушил обществения ред и спокойствие и го е оправдал по повдигнатото обвинение.

С Определение № 260092/18.03.2021 г. по ВНАХД № 142/2021 г. по описа на ОС – Хасково жалбата на Началника на РУ-Димитровград към ОДМВР - Хасково против Решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД № 110/2021 г. по описа на РС-Димитровград е оставена без разглеждане.

В производството по това дело Г. Г. Г. отново е представляван от адв. Б. И. от АК-Хасково, като в тази връзка между тях е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 17.03.2021 г., с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой.

По делото са събрани и други писмени доказателства, свързани със здравословното състояние на ищеца, а именно Експертно решение № 3975/163 от 30.11.2015 г., издадено от МБАЛ „Света Екатерина“ ЕООД Димитровград; Болничен лист № Е20210513574 от 17.03.2021 г.; Удостоверение за здравословно състояние, издадено от АИППМП КОФАРМ д-р Ш. ЕООД на 12.03.2021 г.; Становище от д-р В. П. от 11.03.2021 г., които съдът счита, че не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания, а и в тази връзка е назначена съдебно-медицинска експертиза.

Oт представената от представителя на Окръжна прокуратура – Хасково електронна справка от Централизираната автоматизирана информационна система „Съдебен статус“ с рег. № 240307005000105711 от 07.03.2024 г. се установява, че с влязла в сила Присъда № 27/07.06.2022 г. по НОХД № 5/2022 г. по описа на РС-Д. Г. Г. Г. е признат за виновен в това, че на 10.03.2021 г., в Димитровград, противозаконно пречил /като разпоредил на Т. Ж. Т. да не представя изисканите му за проверка документи - лична карта и СУМПС/ на орган на властта – полицейски инспектор Е. С. Г. и младши полицейски инспектор В. К. Д., двамата от група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Димитровград, да изпълнят задълженията си по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“ - престъпление по чл. 270, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 270, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК му е наложено наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева.

От приетото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което следва да се кредитира изцяло като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че е възможно охлузванията и кръвонасяданията по двете подбедрици на ищеца, описани от личния му лекар д-р Ш. на 12.03.2021 г., да се получат от контакт с подлежащия терен, при условие, че Г. Г. Г. е бил фиксиран към терена с цел неговото обезопасяване и последвало задържане. Възможно е и оплакванията от болки и затруднени движения в дясната раменна става да се дължат на извиване на ръката с цел поставяне на белезници по повод обезопасяване и последвало задържане на лицето, като вероятността да се получи травма на раменната става при тези условия е по-голяма, когато се оказва преднамерена съпротива от стана на задържаното лице. Описаните от стоматолога д-р В. П. изменения касаят състоянието на зъбни протези и това описание според вещото лице е неотносимо към фактическата обстановка по случая, като не са установени травми на меките тъкани в областта на лицето и в частност на входа на устната кухина, а и описанието не е подкрепено с доказателство за достоверност, каквото може да бъде единствено образно изследване/ортопантомография. Отделно, формата на писмено отразяване на извършения преглед не отговаря на установените изисквания за оформяне на съответния медицински документ. Изяснява се, че ищецът боледува от високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето и неинсулино зависим захарен диабет, които заболявания са обобщени в представеното Експертно решение на ТЕЛК, като няма данни събитията на 10.03.2021 г. обективно да са се отразили на здравословното му състояние в насока на неговото влошаване и да е настъпила промяна в лечебния протокол. Изрично е посочено, че диагнозата в Болница „Хигия“ не се отнася към инцидента на 10.03.2021 г.

От показанията на свидетелката Ж. И. Г. – съпруга на ищеца, се установява, че за инцидента разбрала от него, след като той се прибрал вкъщи. Той бил в шок, имал охлузвания по краката и ръцете, а двете му зъбни протези с импланти ги нямало. Сочи и че го боляло не толкова физически, колкото от проявеното отношение – че го съборили на земята и се държали много арогантно с него. Според свидетелката, след инцидента по препоръки на лекуващите му лекари в „Токуда“ Г. Г. Г. започнал да провежда лечение, наложило се на два пъти да постъпва в болница, повече от половин година бил в болнични, а това се отразило и на бизнеса, който имал от около 30 години.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел само в частта относно емоционалното състояние на ищеца след процесния случай на 10.03.2021 г., както и относно наличието на охлузвания по краката му и наранявания на ръцете му. В частта относно загубата на двете му зъбни протези с импланти, както и относно настъпило влошаване на здравословното му състояние и промяна в лечението на съществуващите му заболявания не следва да им се дава вяра, тъй като освен че са дадени от лице в кръга на посочените в чл. 172 ГПК и има голяма вероятност да бъдат в полза на ищеца, респ. във вреда на ответника, те не само не кореспондират на останалите доказателства по делото, но и се опровергават от други такива, а именно кредитираното заключение на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като искът за обезщетяване на имуществените вреди е процесуално недопустим. Това е така, защото съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от направени разходи в съдебното производство по чл. 4 и сл. УБДХ в размер общо на 1 400 лева, от които заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева по АНД № 110/2021 г. на Районен съд – Димитровград и 600 лева по ВНАХД № 142/2021 г. на Окръжен съд – Хасково. Според чл. 9, ал. 2 УБДХ за неуредените в този указ въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания, а чл. 63, ал. 3 от с.з., в относимата редакция към момента на провеждане на горепосочените съдебни производства предвижда, че в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Следователно, за ищеца е била налице законова възможност за реализиране на отговорността за разноски, изключваща приложението на ЗОДОВ. Ето защо Г. Г. Г. е следвало да се възползвал от нея в рамките на образуваното производство по УБДХ и не разполага с право на отделен иск по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В този смисъл е и практика на ВАС - Решение № 9996 от 8.11.2022 г. по адм. д. № 2671/2022 г., III о., Решение № 7522 от 1.08.2022 г. по адм. д. № 1093/2022 г., III о., Решение № 636 от 15.01.2020 г. по адм. д. № 2931/2018 г., III о. и др.

При това положение искът следва да бъде оставен без разглеждане, а доколкото вече е образувано дело, производството по него в тази му част следва да бъде прекратено.

Искът за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди е допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като са насочени срещу юридическoто лице, в чиято структура е включено длъжностното лице - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените неимуществени вреди в претендирания размер, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения акт и причинените вреди.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че от длъжностно лице на ответника е бил издаден Акт за констатиране на дребно хулиганство, извършено от ищеца, като по повдигнатото му с него обвинение е оправдан с влязло в сила Решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД № 110/2021 г. по описа на РС – Димитровград.

Тук е уместно да се отбележи, че дребното хулиганство няма престъпен характер, а е административно нарушение, за което се налага административно наказание. Обстоятелството, че актът за установяване на административното нарушение се съставя от административен орган – в случая от длъжностно лице на МВР, а съдът налага административното наказание или оправдава лицето, не променя същността на административното нарушение и наказание и на дейността по реализирането на административно-наказателната отговорност, която на общо основание остава административна дейност. В този смисъл е и Опредление № 442 от 20.03.2023 г. по гр. д. № 3719/2022 г. на ВКС, III г. о. и др., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 112 от 05.07.2022 г. по в. гр. д. № 221/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, а също така Решение № 5316 от 26.04.2021 г. по адм. д. № 5036/2020 г. на ВАС, III о., Решение № 13389 от 9.10.2019 г. по адм. д. № 2418/2019 г. на ВАС, III о. Следователно, в случая се установява първият елемент от гореописания фактически състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Следва да се съобрази обаче, че не се твърди и не се установява заповедта за задържането на Г. Г. Г. да е била обжалвана и респ. да е била отменена по съответния ред. След като не е налице незаконосъобразен акт на административен орган, не може да се ангажира отговорността на държавата за вреди при задържането му.

По отношение на първия спорен въпрос по делото съдът намира, че от показанията на свидетелката Ж. И. Г. в кредитираната им част се установява по категоричен начин настъпването на твърдяните неимуществени вреди, изразяващи се в болки, стрес, напрежение и притеснения. В тази връзка следва да се посочи, че самият акт на незаконосъобразно повдигнато обвинение несъмнено води до нанасяне на неимуществени вреди под формата на психическо и емоционално страдание, поради което и ако те не надхвърлят обичайните такива, не е необходимо да бъдат ангажирани формални, външни доказателства за установяването им, като в този смисъл е актуалната практика на върховните съдилища, както и на Европейския съд по правата на човека.

Следващият спорен въпрос е относно наличието на пряка причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди, чиято обезвреда се търси, и повдигнатото на ищеца обвинение по УБДХ, за което е оправдан. Според настоящия съдебен състав на него трябва да се даде отрицателен отговор. Това е така, защото съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Поради това е необходимо да се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Преценката се прави при наличието на причинно - следствена връзка между поведението му и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай – т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК. С оглед влязлата в сила Присъда № 27/07.06.2022 г. по НОХД № 5/2022 г. по описа на РС-Димитровград следва да се приеме, че в случая образуваното срещу ищеца административнонаказателно производство по УБДХ е свързано изцяло с инкриминираното му поведение, тъй като на същата дата и място е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Т.е. макар деянието му да не е прието за съставомерно по чл.1, ал. 1 УБДХ, не може да се обоснове извод, че от ищеца не е обективирано противоправно и виновно поведение изобщо. Напротив, установява се осъществяване от негова страна на престъпление по НК, като именно инкримираните му действия са дали основание и за съставяне на Акт за констатиране на дребно хулиганство от 10.03.2021 г. След като не просто не е спазил обичайния за обществото стандарт на поведение при извършване на полицейска проверка, а престъпно е пречил на полицейските служители да изпълнят законовите си задължения, то съдът намира, че поведението на Г. Г. Г. е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Следователно, процесните вреди не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно повдигане и поддържане на обвинение по УБДХ, а от противоправни виновни действия на самия ищец. Да се приеме обратното, би означавало той да може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Ето защо съдът намира, в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, поради ответникът не му дължи претенираното обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът счита, че в случая не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения oт Г. Г. Г., адрес: [населено място], [улица], адрес за призоваване [населено място], [улица]офис 7, адв. Б. И. от АК-Хасково, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 1 400 лева, представляваща обезщетение за претъпени от него имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в размер на 800 лева по АНД № 110/2021 г. на Районен съд – Димитровград и в размер на 600 лева по ВНАХД № 142/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, вследствие на обвинение, повдигнато с Акт от 10.03.2021 г. за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, за което е оправдан с влязло в сила Решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД № 110/2021 г. на Районен съд – Димитровград, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане, и ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 359/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Г. Г., адрес: [населено място], [улица], адрес за призоваване [населено място], [улица]офис 7, адв. Б. И. от АК-Хасково, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 26 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – психически и емоционален стрес, вследствие на обвинение, повдигнато с Акт от 10.03.2021 г. за констатиране на дребно хулиганство по УБДХ, за което е оправдан с влязло в сила Решение № 260038/11.03.2021 г. по АНД № 110/2021 г. на Районен съд – Димитровград, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.

Решението в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният иск и е прекратено производството по делото в тази му част, имащо характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението в останалата му част подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.