Решение по дело №1966/2019 на Окръжен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………………. година,

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 26.11.2019  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

     ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА                                                

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА                                                

 

при участието на секретаря  Елка Иванова

разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова

въззивно гражданско дело №  1966  по описа за 2019 год. и  

за да се произнесе, съобрази следното:

 

       Производството е по реда на  чл.258 от ГПК.

                Производството е образувано по въззивна жалба  депозирана от   М.Л.А., ЕГН ********** против решение № 919/06.03.2019 год постановено по гр.д. 12373/2018  година, с което се

    ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 06.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

    ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 08.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

   ОСЪЖДА М.Л.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА Й.П.П., ЕГН **********,***, сумата от 1420 /хиляда четиристотин и двадесет/ лева, представляваща извършени по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

  Твърди се, че постановеното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано, по подробно изложени в жолбата основания,  като се твърди че не оспорва че е получила в заем посочените в исковата молба суми,но ги е получила без уговорен падеж за плащане 

  С оглед изложеното моли постановеното решение на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което да се отхвърли изцяло предявения иск и се присъдат направените по делото разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение и се присъдят разноски.

 

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

              За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба следва да се посочи, че :

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата Й.П.П. твърди, че познава ответницата М.Л.А.  и че на  06.01.2016 г. ответницата помолила ищцата да ѝ заеме сумата от 3000 лв., която трябвало да ѝ върне до два месеца – т.е. до 06.12.2016 г.  На същата дата ищцата предала на ответницата  3000 лв.. На 08.01.2017 г. ответницата М.А. отново помолила  ищцата за още 10 000 лв.,   и на следващия ден ищцата превела по банковата сметка на ответницата сумата от 10 000 лв. от служебната сметка, която ползва за нуждите на своята медицинска практика – ЕТ „АИППМП Д-р Кючукова – Й.П.“, а ответницата саморъчно написала, че е получила от нея заем от 10 000 лв. и се подписала. Страните се уговорили така предоставената сума да бъде върната до 31.01.2017 г. Поради обстоятелството, че ответницата, въпреки няколкократното искане, не е върнала парите, отправя искане до съда за осъждане на ответницата да ѝ заплати следните суми:

1)          сумата от 3000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 06.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане;

2)          сумата от 10 000 лева, представляваща главница по договор за паричен заем от 08.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.08.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

Ответницата в писмен отговор, е заявила, че не оспорва получаването на сумите по исковата молба, но твърди, че с ищцата не са уговаряли конкретен срок за връщане на същите, поради което счита, че не е настъпил падежът на задълженията. Посочва, че не е получавала нотариална покана нито известие в тази връзка.

 

Настоящият въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото пред ВРС е прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че същите са сключили два договора за паричен заем, както следва: на 06.10.2016 г. за сумата от 3000 лв. и на 08.01.2017 г. за сумата от 10 000 лв., както и че заемните суми са реално предоставени на ответницата.

С оглед на изложеното,настоящият въззивен състав счита,че по делото по безспорен начин е доказано наличието на заемно правоотношение .

Спорно е по делото обстоятелството- настъпил ли е падежът за погасяване на задължението .

Настоящият въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС,че по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод,че между страните е  бил уговорен срок за връщане на получения от ответницата заем – както по отношение на сумата от 3 000 лв , така и по отношение на сумата от 10 000 лева. Липсват доказателства  установяващи твърденията на ищцата,че последната е отправяла покана за връщане на получените от ответницата суми.

С оглед липсата на доказателства, настоящият въззивен състав възприема извода, че  предвид липсата на уговорен падеж за връщане на получените от ответницата суми, както и липса на покана,  исковата молба следва да се счита за покана.

Исковата молба е връчена лично на  ответницата, поради което съдът намира, че изискуемостта на претендираните суми е настъпила с предявяване на исковата молба.

Следователно предявените искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени.

В обобщение, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

 

          

  Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 919/06.03.2019 год постановено по гр.д. 12373/2018  година

 

Решението подлежи на обжалване пред  ВКС на осн.чл.280 от ГПК  .

 

Председател:                          Членове:1.                   2.