Р Е Ш Е Н И Е
358/22.6.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
първи юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2081/2019 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.С.Г., против В.Н.С., в която са предявени конститутивен иск, с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определения с Решение № 589/13.06.2018
г. по ГД № 189/2018 г., по описа на РС Шумен, режима на лични контакти на
майката с детето, като бъдат присъдени допълнително видео контакти чрез скайп, месинджър и др. подходящи
комуникационни способи, два пъти седмично, по 30 минути, както и режимът
на лични контакти с детето да бъде изменен
и бъде осигурена
възможност ищцата да го осъществява зад граница като детето бъде извеждано за престой от двадесет дни
през летния сезон в Р. Германия и иск с правно основание чл. 127а, ал.
2 СК, за постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение,
заместващо съгласието на бащата, на малолетното дете В.В.Н., с ЕГН **********,
да бъде издаден паспорт по Заявление от майката, както и разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да напуска пределите на Р. България, за да пътува до държави членки на
Европейския съюз.
Ищцата обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с ответника са родители
на малолетното дете В.В.Н., роден на *** г. Бракът между страните бил прекратен
с развод като родителските права над детето били предоставени на майката Г.Г.,
респективно за бащата бил определен режим на лични контакти с детето.
Впоследствие бащата подал искова молба за упражняване на родителските права над
детето. С Решение №
589/13.03.2018 г. по ГД № 189/2018 г., по описа на ШРС, родителските права над
детето били предоставени за упражняване от бащата, като съдът определил режим
на лични контакти на майката с детето, както следва: всяка първа и трета събота
и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, с преспиване; 30
дни през лятото, когато бащата не е в платен отпуск; по два дни на Коледните и
Великденски празници, през нечетните години и на Новогодишните празници, през
четните години. Така определеният режим на лични контакти на майката с детето
се спазвал, но от няколко месеца майката живеела в Германия и нямало как да
осъществява комуникация с детето. Искала да говори по телефона или да осъществи
скайп- връзка с детето, но бащата се противопоставял. Така на практика тя не
била виждала и не била чувала детето си от много дълго време. Намира, че по
този начин ответникът, който упражнява родителските права над детето,
отказвайки да допусне видео разговори на детето с майката, лишавал детето от
каквато и да е връзка с нея. Счита, че не е в интерес на детето, да не поддържа
връзка с майка си. Поради отсъствието си от България, майката искала и имала
възможност да взема детето при себе си в Германия, където разполагала с
подходящи условни за полагане на грижи за даден период от време - през
ваканцията. Намира, че престоят на детето при майката през летния сезон в
рамките на 20 дни ще е в негов интерес. В момента това било невъзможно защото
ответникът не давал доброволно съгласие детето да пътува с майката и да му бъде
издаден паспорт. Моли съдът да постанови решение с което: Да бъде изменен
режима на лични контакти на майката с детето, който да бъде осъществяван чрез
видео контакти посредством скайп, месинджър и др. подходящи комуникационни
способи, два пъти седмично, по 30 минути, както и да бъде разрешен 20-дневен
престой на детето при майката в Германия, през лятото /в периода между 1 юни и
15 септември/; Да бъде издаден паспорт на детето, без да е необходимо съгласието на бащата; Да бъде дадено
разрешение заместващо съгласието на бащата детето да пътува извън пределите на
Република България на територията на страните от Европейския съюз, с придружител
майката. Не претендира
разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът подава
писмен отговор. Намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди,
че никога не е отказвал видео
контакти посредством скайп, месинджър и др. на детето с майката. Твърди,
че детето поддържа контакти с майка си по
телефона, както и видео контакти, когато тя пожелае. Освен това при всяко нейно
завръщане от Германия, два пъти годишно, по десет дни, детето било при нея и се
отглеждало в дома на бабата по майчина линия - Н.К.Г.,***. Относно искът с
правно основание чл. 127а, ал. 2 СК намира, че не са налице факти, обуславящи
необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, през летния
период, когато майката се връща в България, поради което даване на разрешение
за пътуване не е в негов интерес. Твърди, че майката не работи и условията, при
които живее не били подходящи детето да пребивава при нея. Моли исковата молба
да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищцовата
страна, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответникът
поддържа отговора, като предлага по-разширен режим на лични контакти на ищцата
с детето по скайп, но оспорва основателността на иска с правно основание чл.
127А СК.
Съдът, след като взе предвид
допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК че страните
са родителите на малолетното дете и че родителските права са предоставени на
бащата.
От приетото по делото Решение №
589/13.06.2018 г., постановено по ГД № 189/2018 г., по описа на ШРС /л. 5/ се
установява, че родителските права върху малолетното дете са предоставени на
бащата, като на майката е определен режим на лични контакти както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09,00 ч. в събота, до 17,00 ч. в неделя, с преспиване, 30 дни през лятото,
когато бащата не е в платен отпуск, по два дни на Коледните и Великденски
празници, през нечетните години, и на Новогодишните празници, през четните
години.
От приетия Социален доклад /л. 65/ се установява, че
за детето
се полагат необходимите грижи от страна на бащата. Детето посещава детска
градина в гр. Шумен, задоволени са всички потребности. Между детето и бащата е
изградена силна емоционална връзка. При разговор бащата е заявил, че не е
ограничавал контактите на детето с майката по телефон, скай, но не бил съгласен
детето да бъде извеждано в Германия. От проведен разговор с бабата на детето по
майчина линия е установено, че майката на детето живее в Германия. По нейни
данни майката не упражнява трудова дейност, тъй като има сериозни здравословни
проблеми и разчита на доходите на съпруга си. При разговор детето споделило
пред социалния работник, че не желае да ходи при баба си по майчина линия, но
желае по-често да се вижда и чува с майка си. С майката не е проведен разговор,
тъй като се намира в чужбина.
От свидетелските показания на В.С., сестра на ищцата, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че за детето полага грижи бащата, като той
осигурявал без проблемен режим на лични контакти на майката и бабата по майчина
линия с детето. Ищцата живеела в Германия, но не осъществява трудова дейност,
тъй като имала заболяване - страдала от
епилепсия и артрит. Налагало й се да влиза в болница. Можела да се грижи сама
за себе си. Свидетелката не е посещавала жилището на сестра си в Германия, само
говорели по интернет и не може да опише при какви условия на живот живее
ищцата. Твърди, че ищцата се връща в България два-три пъти годишно и при всяко
нейно завръщане контактува с детето.
От свидетелските показания на Л.С., майка на ответника, чиито показания съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че бащата полага необходимите грижи за
детето, съгласен е детето да осъществява по интернет контакти с майката, когато
то пожелае. Твърди, че когато майката се обади по телефон или по скайп детето
разговаря с нея, но тъй като е в ниска възраст не се задържа продължително
време на телефона.
Предвид задължителните
указания дадени с ППВС №
1/12.XI.1974 г., ГД № 3/74 г., т. 1, съдът
допусна изслушване на родителите. Майката
не се явява. Бащата поддържа становището на процесуалния си представител като заявява, че е
съгласен на по-чести контакти на детето с майката по скайп без да се ограничава
времето, тъй като детето е в ниска възраст и не може да бъде задължено 30 мин.
да разговаря с майка си. Твърди, че от 2017 г. той полага грижи за детето и
намира, че не е негов интерес да пътува до Германия, тъй като е в ниска
възраст. Заявява готовност да се съгласи на подобно пътуване на детето, но
когато е в по-голяма възраст.
Съдът, въз основа на установеното, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 СК допуска
промяна на вече постановени мерки относно режима на лични контакти на детето с
родителя, който не упражнява родителските права при изменение на
обстоятелствата. Съгласно постановките в ППВС № 1/12.11.1974 г., ГД № 3/1974
г., под изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК се
разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при
родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и
обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение,
като във всички случаи съдът има задължение да обсъжда дали обстоятелствата се
отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки.
Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност спадат невъзможност да се
изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в
течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи.
Обособена е група от изменени обстоятелства, породена от нововъзникналите права
и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл.
59, ал. 9 СК, защото тези обстоятелства имат отношение към ефикасността на
защитата на детето и на положението му, а именно отчуждаване на детето по вина
на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя,
който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител;
невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на
когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване
по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение,
отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето. Към тези
правила и задължителни предписания, по които следва да се уредят отношенията
между страните, настоящия състав на съда приема, че е необходимо да се добави и
най-добрия интерес на детето, защото самите те са основани изцяло, винаги и
само за съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето. В тази насока е и Конвенцията за правата на
детето /ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., в сила от 03.07.1991
г./, която формира фокус върху детето като пълноправен носител на права с широк
спектър - граждански, икономически, социални и културни, което като член на
обществото заслужава уважение и зачитане като се държи сметка за детската
уязвимост, изискваща прилагане на адекватни мерки. Разпоредбата на чл. 3, пар.
1 от Конвенцията за правата на детето гарантира на детето правото неговите
най-добри интереси да бъдат оценявани и вземани под внимание като първостепенно
съображение във всички актове и действия, които се отнасят за него - както в
публичната сфера, така и в частната сфера. Легално определение на понятието
„най-добър интерес” се съдържа в пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДетето, съгласно която
разпоредба: „Най-добър интерес на детето” е преценка на желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
В настоящия случай след постановяване на
мерките относно режима на лични контакти на детето с родителя, който не
упражнява родителските права, с Р. № 589/13.06.2018 г. по ГД № 189/2018 г., по
описа на ШРС, са настъпили изменение на обстоятелствата, тъй като майката
трайно пребивава в Р. Германия и не може да осъществява в пълен обем
постановения й режим, освен в случаите когато се връща в страната. Това налага
на майката, поради гарантираната от закона възможност, да се определи разширен
режим на лични контакти с детето. По общо правило преценката е служебна и се
извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно предявената такава от
страните, като следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на майката. Предвид изричното становище на ответника, съдът
намира, че на майката следва да бъде разширен определения режим като бащата
бъде задължен да дава възможност на детето да контактува с майката чрез видео
връзка, скайп, месинджър или друг начин за комункация без да бъде посочвано
конкретно време и продължителност на разговорите с оглед ниската възраст на
детето.
Ищцата претендира режимът на лични контакти с детето да бъде изменен и бъде осигурена възможност да го осъществява зад граница като детето бъде извеждано за престой от двадесет дни
през летния сезон в Р. Германия, без да са
представени доказателства за конкретна причина, както и не са посочени кой и за
чия сметка следва да осъществи подобни пътувания. От събраните по делото
доказателства, социалния доклад и свидетелските показания /сестра на ищцата/ се
установи, че майката не полага труд в Р.
Германия, не реализира доходи и страда от заболяване, което налага посещение в болница.
Не се събраха и достатъчно доказателства относно жилището, което обитава и
хигиенно-битовите условия, при които живее. Ето защо, с оглед ниската
възраст на детето, предвид посочената задължителна практика на Върховния касационен съд искането,
по начина формулиран в исковата молба, не може да бъде счетено в
негов интерес, поради което следва да бъде отхвърлено, като необосновано, съответно молбата
за изменение на режима на лични контакти
с
претендираното съдържание се явява неоснователна.
Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на решение, с което по Заявление подадено от майката да
бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на малолетното дете да
бъде издаден паспорт както и разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето да напуска пределите на Р. България, за да пътува заедно със
свята майка до държави
членки на Европейския съюз, за срок от пет години. При решаване по същество на
спора по този иск настоящият състав на ШРС взе предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина при
разногласие на родителите е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В производството
по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК съдът не е обвързан от
формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и
определени държави. В рамките на заявеното искане с молбата по чл. 127а СК
съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от време,
различен от първоначално заявения и до определени държави, част от поисканите с
молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до определени държави.
Водещи и най-важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия
родител за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са
възложени за упражняване родителските права може да взема по отношение на
детето самостоятелно само тези решения, които според закона не е необходимо да
бъдат взети от двамата родители. Родителят на когото са възложени за
упражняване родителските права не може да вземе самостоятелно и решенията за
издаване на задграничен паспорт и за извършване на пътувания на детето зад
граница. Детето има право на свободно придвижване, но до навършване на
пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието
на единия от родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при
разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в
определен период от време и до определени държави или неограничен брой
пътувания през определен период от време, но до определени държави. /в този см.
Р. № 403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази
практиката, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на лично
отношения между тях и детето, включително и при разногласия на родителите
относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи основно от интересите
на детето. При глобално дадено предварително разрешение и то без да бъде
поставено условие кога и как детето да бъде върнато на територията на страната,
Държавата се лишава от всякаква възможност за контрол върху действията на
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права. В държави,
с които България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са
от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични отношения между
детето и родителят, който се е противопоставял на извеждането му зад граница. А
това също не е в интерес на детето. Въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС
изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие
деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2,
т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите
правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата. В
производството по чл. 127а, ал. 2 СК съдът извършва преценка в интерес на
детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на
конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Р. България е в интерес
на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със
здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда,
отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната,
замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед
всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите
на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува
в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със
здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни
специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр.
или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други
причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за
което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения на исторически
забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви,
провеждани в чужда държава. Правото на детето да напусне пределите на страната
не може да бъде ограничавано само поради отказ на другия родител да се лиши от
регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се
преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен
да се съобрази. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС,
съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда
на чл. 127а СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка,
че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички
случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната,
заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат
посетени, т. е. определя време и територия на пътуването, която може да включва
посещение на една държава или съюз на държави като Европейски съюз, Бенелюкс,
Африкански съюз и пр.. В Р. № 697/01.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога
не е в интерес на детето да бъде разрешено на единия от родителите да го
извежда зад граница против съгласието на другия постоянно и неограничено. Може
да е в интерес на детето да се издаде такова разрешение за определен период и
за определена държава, като дали този интерес е налице не се определя само от
родителските качества на родителя, който претендира за издаване на
разрешението. В процесния случай съдът намира за
необходимо да посочи, че по делото не бяха представени никакви доказателства,
от които да се изведе извод за необходимостта от разрешение за пътуване на
детето в страните от Европейския съюз. Ето защо в тази част исковата молба се
явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения следва да бъде
оставено и без уважение искането на ищцата за даване на заместващо от бащата
съгласие за издаване на задграничен паспорт на детето.
Относно разноските: Двете страни са
направили искане за присъждане на разноски в производството, съответно на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноските на ищеца, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 500 лв., а разноските на ответника по представен списък
по чл.
80 от ГПК са в размер на 400 лв. При този изход на делото, искането на
ответната страна, за присъждане на разноски по делото, придружено с
доказателства за действително реализирани такива под формата платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат е основателно, поради
което следва да бъде уважено в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя и
допълва мерките относно режима на лични контакти на детето В. Валентинов Н., с
ЕГН **********, роден на *** г., с майката Г.С.Г., с ЕГН **********,
постановени с Решение № 589/13.06.2018г., по ГД № 189/2018г., по описа на
Районен съд гр. Шумен, като задължава бащата В.Н.С., с ЕГН **********,
да осигурява възможност на детето да контактува с майката чрез видео връзка, скайп,
месинджър или друг начин за комункация без ограничения относно конкретно време
и продължителност на разговорите, на основание чл. 59, ал. 9 СК, като отхвърля иска в частта, с която се претендира
режимът на лични контакти с детето да бъде изменен
като детето бъде извеждано за престой от двадесет дни през летния сезон в Р. Германия с оглед да бъде осигурена възможност ищцата да го
осъществява зад граница, като неоснователен.
Отхвърля искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК
за постановяване на решение, с което по Заявление подадено от майката Г.С.Г., с
ЕГН **********, да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, на
малолетното дете В.В.Н., с ЕГН **********, роден на *** г., да бъде издаден
паспорт, както и разрешение, заместващо съгласието на бащата В.Н.С., детето В.В.Н., с ЕГН **********, роден на *** г., да
напуска пределите на Р. България, за да пътува заедно със свята майка до държави членки на Европейския съюз, за срок от пет години,
като неоснователен.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259,
ал. 1 ГПК.
Районен съдия:……………….