Решение по дело №5779/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

           Номер                              Година   26.03.2020                    Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и шести февруари                                                                        Година 2020 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар: В.П.                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5779 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

 

Ищцата В.Д.Ж. твърди в исковата си молба, уточнена в съдебно заседание, че била собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. М., местност Ж., с площ: 5300 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, с категория на земята: 5, с номер по предходен план: -, при съседи: -.-, с данъчна оценка 858.60 лева; на ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. Р., местност Д., с площ: 15430 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, с категория на земята: 5, с номер по предходен план: -, при съседи: -.- -.-, с данъчна оценка на тази ½ ид.част 793.88 лева; и на ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -.-, с адрес на поземления имот: с. Р., местност Ч., с площ: 6466 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, с категория на земята: 3, с номер по предходен план: -, при съседи: -.-, с данъчна оценка на тази ½ ид.част 427.73 лева. Собствеността върху тези имоти придобила по силата на саморъчно общо /универсално/ завещание в нейна полза от 28.07.2016 г. на сестра й М. Д. ***, починала на - г. Завещанието било обявено на 08.09.2016 г. от нотариус Д.Н. - акт № 81, т. І, рег. № 1106, з.д.№ 13/2016 г. по описа на нотариуса и било вписано в АВ под № 106, т. І, вх. рег. № 676/30.01.2017 г. С него сестра й й завещала цялото си движимо и недвижимо имущество и я назначила за свой единствен наследник, какъвто ищцата била и по закон. Праводателката й М. Д. ***, починала на - г., била собственик на описаните имоти, за които притежавала н.а. № 166/2009 г. на нотариус Д.Н. и н.а. № 160/2008 г. на нотариус И.Т.. Ето защо, след смъртта й, ищцата, като единствен назначен наследник с посоченото общо завещателно разпореждане, била неин универсален правоприемник и единствен собственик на цялото имущество, което притежавала към момента на смъртта й и оставила в наследство, в това число и процесните имоти. Ответникът бил неин син и племенник на покойната й сестра. Той се снабдил с констативни нотариални актове, издадени по документи, вписани в АВ, а именно: н.а. № 160/2016 г. и н.а. № 27/2016 г., с които бил признат за собственик на тези имоти по завещание. Тези нотариални актове тя оспорвала изцяло, както и удостоверените с тях права на ответника. Оспорвала изцяло и завещанието от 05.03.2012 г., послужило за издаването им. То било отменено с последващото горепосочено завещание в нейна полза. Предмет на н.а. № 160/2016 г. било описаното лозе, както и още два имота, за които с решение, което било влязло в сила на 14.03.2018 г. и било постановено по гр.д. № 13/2017 г. на Старозагорския окръжен съд, било признато по отношение на ответника, че тя била техен собственик, тъй като завещанието в нейна полза от 28.07.2016 г., отменило завещанието в негова полза от 05.03.2012 г. И двата посочени н.а. за собственост на ответника били издадени въз основа на завещанието от 05.03.2012 г., което било отменено с последващото такова в нейна полза. Поради това ответникът не бил придобил и не можел да придобие посоченото в завещанието от 05.03.2012 г. имущество и не бил собственик на процесните имоти, на които тя била собственик по силата на завещанието в нейна полза от 28.07.2016 г., а със снабдяването му с посочените констативни нотариални актове за собственост върху същите имоти, той засягал правото й на собственост. Поради това за нея бил налице правен интерес от предявените искове. Искането е да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по завещание на процесните имоти и отменят н.а. № 160/2016 г. и н.а. № 27/2016 г. в частта им за същите имоти. Претендира разноски.

 

          Ответникът Д.И.Д., с подадения в срок отговор, не оспорва предявените искове, а в съдебно заседание, чрез изричния си пълномощник, признава същите искове.

 

В същото заседание пълномощникът на ищеца направи искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът прекрати съдебното дирене и пристъпи към постановяване на решение съобразно признанието.

 

В случая не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на такова решение, защото с признатите права ответникът може да се разпорежда, а те не противоречат на закона и добрите нрави. С оглед на това следва съобразно признанието му на предявените по делото искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде постановено решение, с което същите да бъдат изцяло уважени така, както са предявени от ищцата.

 

При този изход на делото, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищцата разноски за същото в общ размер от 550 лева (от които 50 лева внесена за производството държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение). В последните съдът не включва и посочената в списъка й за разноски държавна такса от 10 лева за вписване на исковата й молба (л. 7). Не само защото по делото няма документ за внасянето й. Но и защото, чл. 78, ал. 1 ГПК регламентира, кои от вече заплатените разноски страната може да претендира в хипотезата на уважен иск (така и т. 1 от мотивите на ТР 6/2012 ОСГТК). А сред тях не е и тази такса за вписване на исковата молба по чл. 2 ТДТСАВ (Обн. ДВ, бр. 94/2005 г.), а само таксите по ТДТКССГПК (аргумент от чл. 73, ал. 3 ГПК).

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д.И.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че В.Д.Ж., с ЕГН **********, с адрес ***, е собственик по завещание от 28.07.2016 г. на М. Д. ***, починала на - г., на следните недвижими имоти: 1). ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. М., местност Ж., с площ: 5300 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Лозе, с категория на земята: 5, с номер по предходен план: -, при съседи: -.-; 2). ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. Р., местност Д., с площ: 15430 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, с категория на земята: 5, с номер по предходен план: -, при съседи: -.- -.-; и 3). ½ идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -.-, с адрес на поземления имот: с. Р., местност Ч., с площ: 6466 кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, с категория на земята: 3, с номер по предходен план: -, при съседи: -.-, и ОТМЕНЯ нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по завещание № 42, том VI, рег. № 6223, дело № 446 от 15.11.2016 г. на нотариус П. И. с рег. №  - на Нотариалната камара и район на действие – района на Старозагорския районен съд, и нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по завещание № 168, том VI, рег. № 6705, дело № 499 от 08.12.2016 г. на същия нотариус, В ЧАСТТА ИМ, за същите имоти.

 

ОСЪЖДА Д.И.Д. с п.с., да заплати на В.Д.Ж. с п.с., сумата от 550 лева за разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: