№ 1106
гр. София, 18.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Величка Цанова Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601115 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 във вр. с чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на Началника на Затвора-*** срещу
определение на СГС,НО,28 състав от 30.09.2021 год. по НЧД № 3635/21 год.,с което
осъдения А. П. Ц. е условно предсрочно освободен от остатъка на наложеното по наказание
лишаване от свобода.
Счита определението за неправилно,тъй като съдът е кредитирал единствено положителните
елементи от доклада на ИСДВР,без да е обсъдил становищата на администрацията на
Затвора,които са в негативен аспект досежно наличието на всички основания за
освобождаването на осъдения.Признава,че са налице част от обстоятелства,които сочат на
положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието-няма данни
да е нарушавал реда и дисциплината и респ. да е бил наказван за това,нещо повече:бил е
награждаван и е участвал в трудова дейност,но изтъква,че лишените от свобода са длъжни
да имат добро поведение в рамките на пенитенциарното заведение,което е императивно
посочено в чл.96 и чл.97 от ЗИНЗС.Отбелязва,че констатираните положителни промени не
са достатъчни да се приеме ,че той се е поправил,в която насока изтъква,че поправянето
изисква завършен превъзпитателен и самопревъзпитателен процес,в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него,да показва съзнание за неговата
укоримост,сам да осъжда това,което е сторил и да е показал,че това поведение няма да
рецидивира.Твърди,че от значение са изводите за постигане целите на наказанието с оглед
промяната на личността и поведението на осъденото лице,както и за липсата на
рискове,което е в защита и на обществения интерес.Поддържа,че тези обстоятелства не са
1
налице предвид отношението му към извършените правонарушения с висока степен на
обществена опасност и средния риск от вреди за обществото.Обобщава,че целите на
наложеното наказание не са изпълнени,като се отчете специалната и генералната превенция
както по отношение на осъденото лице,така и по отношение на обществото.Прави искане за
отмяна на определението.
Срещу така подадената жалба е постъпило възражение от защитникът на осъдения,с което се
поддържа,че през целия си престой в затвора Ц. нито веднъж не е нарушавал режимните
изисквания,не му е налагано нито едно наказание по какъвто и да е повод,включвал се е в
училището на затвора и в курс за компютри,активно участва в трудова дейност и има
благодарствени писма за работата му.По отношение на твърденията на затворническата
администрация,че възпитателната работа с него не е завършена,посочва,че от
десетгодишната присъда са останали около десет месеца и като се отчете трудовата му
дейност вероятният оставащ срок е около седем месеца и ако до този момент
възпитателната работа не е постигнала целите си,то е нереално да се очаква,че за оставащия
срок тези цели биха могли да бъдат изпълнени.Моли определението да бъде потвърдено.
Въззивният съдебен състав,като се запозна с материалите по делото и доводите в жалбата и
възражението срещу нея,приема за установено следното:
Жалбата е допустима като изхождаща от легитимирана страна и в предвидения в закона
срок,но по съществото си е неоснователна.
С атакуваното определение съдът е уважил молбата на лишения от свобода А.Ц. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване
от свобода в размер на десет месеца и седем дни,определено му по НОХД № 1656/15 год. на
СГС. По това дело му е наложено наказание за срок от десет години лишаване от свобода за
престъпление по чл.199,ал.1,т.4 от НК при първоначален строг режим на изтърпяване.
Съдът е изложил съображения ,че са налице всички предпоставки на чл.70,ал.1 от НК,тъй
като е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание и са налице доказателства за
поправянето му в достатъчна степен.В тази насока е изложил,че в условията на изтърпяване
на наказанието осъденият е полагал труд,имал е добро поведение,награждаван е
многократно и са констатирани положителни промени в голяма част от зоните,по които се
оценява риска,който от първоначалните 81 т. е редуциран на 59 т.
По отношение на твърдените проблемни области от страна на началника на затвора и на
началник-сектор ЗО „***” ,които са им дали основание да поддържат,че с осъдения
корекционната работа следва да продължи,съдът е приел,че средните стойности на риска от
извършване на престъпление успешно биха могли да бъдат посрещнати чрез постановяване
на пробация в рамките на изпитателния срок посредством провеждането на задължителни
периодични срещи с пробационен служител,в който смисъл е постановен и атакувания
съдебен акт.
2
От представената от затворническата администрация справка е видно,че същият е постъпил
в СЦЗ на 02.05.15 год.,като началото на наказанието е поставено на 24.08.2014 год.Същото
е лишаване от свобода за срок от десет години,определено му по НОХД № 1656/15 год. на
СГС за престъпление по чл.199,ал.1,т.4 от НК.Към момента на постановяване на
определението, осъденият е изтърпял всичко 9 години,1 месец и 23 дни с остатък 10 месеца
и 7 дни,т.е. налична е първата предпоставка на чл.70,ал.1 от НК,тъй като е изтърпял повече
от 2/3 от наложеното му наказание .
В доклада на ИСДВР,изготвен на 01.09.2021 год. е посочено,че след постъпването си в
пенитенциарното заведение не е нарушавал режимните изисквания,като първоначално е бил
със строг режим на изтърпяване,впоследствие заменен на общ от 10.12.2018 год. и е
прекатегоризиран в ЗООТ съгласно заповед № 53 от 31.05.2019 год.,разпределен в ЗО ОТ
„***” от 14.06.2019 год. и на основание заповед № 41 от 19.05.2021 год. режимът му е
изменен на лек.Същият е трудово устроен като основен корекционен процес,на работа извън
пределите на ЗО”***” във фирма „Румениге 2006” ЕООД и през целия период е показал
постоянство в работата и отговорност при изпълнение на ангажиментите си в работна
среда,установено и от множеството похвални писма.По отношение на последното в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд е представена трудова характеристика
от О. Д. като представител на „Румениге 2006”ЕООД,според която А.Ц. проявява
сработване с колеги и висшестоящи и колегиалност,умение за работа в екип,като е
изпълнителен и неконфликтен,показвайки издръжливост,целенасоченост и концентрация на
работното място.Декларирана е готовност да му отправят предложение за постоянен
ангажимент във фирмата,след изтичане на присъдата му.Видно е също така от посочения
по-горе доклад,че осъдения е награждаван многократно и не е наказван.Първоначалното
оценяване на риска от рецидив е определено на 81 т.,а след отчитане на постигнатите
резултати и преоценка на този риск стойностите са последователно занижени на 75 т.,след
това на 66 т. до актуалните 59 т.Положителни промени са отчетени в отношението му към
правонарушението,като същият е приел в определена степен отговорността за криминалното
си поведение и частично и осъзнал мотивите за него,при управление на финансите и
доходите си не среща сериозни затруднения,като разчита на заплатата си,разпределя я за
покриване на основни нужди и няма данни за незаконни източници на доходи в
затворническото общежитие,участва в трудова дейност и в общите мероприятия ,не се влияе
от обкръжението,подобрил е способността да разпознава проблемите си и да ги разрешава
по приемлив начин,научил се е да показва емпатийност спрямо хората около него.Изградил
е реалистична позиция към извършените криминални деяния,не омаловажава вината си и не
търси оправдания за действията си.Посочено е още,че чрез своето поведение,отношение към
провежданите социално-възпитателни дейности и трудова реализация,същият изпълнява
поставените цели и задачи и към момента корекционната дейност е акцентирана върху
утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване на уменията за правилно вграждане
в обществото.
3
В писменото становище на затворническата администрация е отразена отрицателна нагласа
за условното предсрочно освобождаване на осъдения поради това,че доказателства за
поправянето на лицето не са налице и целите на наказанието не са изпълнени в своята
цялост,като има актуални проблемни зони,по които работата следва да продължи и оценката
на риска от рецидив и от вреди са все още в средните стойности.От заложените задачи при
препланирането на присъдата от 21.04.2021 год. е видно,че е предвидена индивидуална
консултативно-корекционна работа в насока промяна на вижданията му за закона и реда в
общопозитивен план ,наред с която и специализирана групова работа за създаване и
затвърждаване на умения за самоконтрол,последователност и целенасоченост и обогатяване
на поведенческия репертоар със социално приемливи модели на поведение,способност за
анализ и адекватна преценка на житейската ситуация и вземане на самостоятелни решения.
Становището на Началник сектор ЗО”***” също е отрицателно,тъй като има доказателства
за поправянето на осъдения,но в своята цялост не дават извод за неговото поправяне и
превъзпитание в пълна степен,като целите на наказанието все още не са постигнати в цялост
и следва да продължи корекционната дейност по отношение на риска от вреди,който е
среден към обществото.
С оглед на така изложеното настоящият съдебен състав споделя извода на първата
инстанция,че са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване на
осъдения -същият е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание и е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.Според нормата на чл.439а,ал.1 от НПК доказателства за
поправянето са всички обстоятелства,които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието,като доброто поведение,участието в
трудови,образователни,обучителни,квалификационни или спортни дейности ,в
специализирани програми за въздействие,общественополезни прояви.По силата на ал.2
доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от
ЗИНЗС,работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата,както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.В конкретния случай от оценката на ИСДВР се установява поведението на
осъдения в мястото за лишаване от свобода-дисциплиниран,отговорен,трудово ангажиран и
награждаван от затворническата администрация,което налага извода,че при него е налице
положителна промяна и по този начин са изпълнени изискванията за предсрочното му
освобождаване.
Декларативното посочване от страна на началника на затвора и началник сектор ЗО”***”,че
е налице позитивна промяна,но корекционната дейност следва да продължи,така че да бъдат
постигнати изцяло целите на наказанието,съвсем не е достатъчно за съда да сподели това
разбиране при условие,че лишеният от свобода не е нарушавал режимните изисквания,не са
наблюдавани каквито и да било агресивни прояви,дисциплинирано и отговорно изпълнява
трудовите си задължения,не е наказван,а е награждаван многократно.В този смисъл така
изтъкнатото обосновава извода,че изтърпяната част от наказанието е способствала в
4
достатъчна степен за постигане целите на същото и най-вече за поправянето на осъдения,а
констатираният риск от извършване на престъпление,който е в средни стойности,може да
бъде преодолян чрез налагане на побационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” в рамките на изпитателния срок,както е постановил първостепенния
съд.
Ето защо атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
ОПРЕДЕЛИ:
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното САС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС,НО,28 състав от 30.09.2021 год. по НЧД № 3635/21
год.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5