Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. С., 17.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ският районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от съдията АНД №558 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по жалба на Ж.А.А. против НП №19- 0804- 003726/10.01.2020г. на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са му наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Органът издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.12.2019г. свидетелите И.Ж.И. и Д. Петров К. били нощна смяна и се намирали в с. Д., общ. С.. Откъм с. З. към тях се движел бял микробус. След като ги видял водачът на автомобила завил надясно. Двамата служители на реда предприели действия да го пресрещнат и двата автомобила се срещнали пред казана за варене на ракия в селото. От лявата страна на буса изскочили двама души като св. И.И. разпознал единия, че е жалбоподателя Ж.А.. Той забелязал, че първо е изскочил жалбоподателя Ж.А., а след това другото лице. В буса е имало и трето лице на име Д., което не е слязло от буса. Отначало жалбоподателят А. признал, че той е управлявал буса. Св. И.И. забелязал, че жалбоподателят е видимо употребил алкохол и поискал съдействие от дежурния в районното управление за изпращане на екип от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.. На място пристигнал такъв екип като част от екипа бил св. Г.Г.. Той поканил жалбоподателя А. да бъде изпробван за алкохол и наркотици, но същият отказал категорично. Издаден му бил талон за медицинско изследване, но той отказал да даде и кръвна проба. Св. Г. по време на проверката поискал от жалбоподателя да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, но жалбоподателят не ги представил. Св. Г. му съставил акт за установяване на административно нарушение като приел, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, впоследствие началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С. издал обжалваното наказателно постановление като възприел същите констатации.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Относно това нарушение съдът счита, че са налице безспорни доказателства, че именно жалбоподателят Ж.А. е управлявал моторното превозно средство- товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. №….., собственост на баща му А. А. А.. По несъмнен начин се установи, че именно той е управлявал моторното превозно средство. Това е било видяно от двамата служители на Районното управление като св. И.И. в своите показания е категоричен, че именно жалбоподателят Ж.А. е слязъл от шофьорското място, че той пръв е излязъл от автомобила, а след него е излязло другото лице. Съдът кредитира показанията на полицейските служители Г.Г., И.И. и Д.К., тъй като същите са последователни, безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.И. и А.М., тъй като същите противоречат на показанията на тези свидетели, дадени са от лица, които са заинтересовани от изхода на делото и със своите показания те се опитват да оневинят жалбоподателя Ж.А.. Видно е, че св. А.М. се опитва да поеме отговорността за управлението на моторното превозно средство. Така или иначе двамата служители на районното управление са видели, че товарния автомобил се е движел в с. Д., пресрещнали са го до казана за варене на ракия и е без значение за съда, когато са пристигали полицаите дали е бил изключен двигателя на автомобила или това е станало впоследствие. Св. И.И. е видял жалбоподателя като слиза от буса и го е видял, че той слиза пръв, т. е. той е седял точно на шофьорското място.

 От показанията на тримата служители на реда става ясно, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван, както с техническо средство за алкохол така и с техническо средство за наркотици или други упойващи вещества. Той не е дал и кръвна проба, поради което съдът намира, че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на жалбоподателя и той следва да понесе административнонаказателна отговорност за това нарушение.

По безспорен начин се установи и второто нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като при извършената проверка жалбоподателят не е можал да представи свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него. Ето защо това нарушение съдът счита, че правилно е описано, както в акта за установяване на административно нарушение така и в атакуваното наказателно постановление. 

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление.

Наказанията предвидени за тези нарушения са фиксирани в закона и наказващият орган ги е определил точно в тези размери, а именно „Глоба” в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП и „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 предл.1 и 2 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. Наложените наказания съдът счита за справедливи и намира, че с тях ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция.

Ето защо съдът счита за законосъобразно обжалваното наказателно постановление за извършените нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от същия закон и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

        ПОТВЪРЖДАВА НП №19- 0804- 003726/10.01.2020г. на началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- С., с което на Ж.А.А. с ЕГН ********** на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на същата разпоредба и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: