Р Е Ш Е Н И Е
№
18.12.2013 г. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански
състав на десети декември две хиляди и тринадесета година в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Й.Т., като разгледа
докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1536 по описа за 2013 г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.143 ал.2, 149 СК и чл.86 ЗЗД.
А.И.Р. -
като баща и законен представител на
малолетните: М.А.Р. с ЕГН **********, С.А.Р.
с ЕГН ********** и И.А.Р. с ЕГН ********** ***, моли да бъде постановено решение, с което
да бъде осъдена Ж.С.М., с посочен адрес за призоваване град Асеновград, ул.“Малина“ № 32, да заплаща за децата ежемесечна издръжка, както
следва, за: М.Р. – 150 лева, С.Р. – 130 лева и И.Р. – 100 лева, считано една година назад от датата на депозиране на
ИМ 02.10.2012 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение и прекратяване, ведно със
законната лихва. Твърди, че с ответницата са имали съвместно съжителство около
3 години и 6 месеца, от което съжителство са родени децата: М., С. и И.. От
м.юни 2012 г. ответницата е напуснала семейното жилище, изоставила е трите деца
на ищеца и не се е интересувала от тях, нито се е връщала в дома им. От тогава
страните живеят разделени, като бащата и децата живеят в семейното жилище, а
майката е в неизвестност. Бащата единствена
се грижи за издръжката на децата и поема всички разходи за отглеждането и
възпитанието им – подпомаган от родителите си. Ищецът и родителите му не
работят, получава единствено социални помощи, и трите деца са на възраст в
която се нуждаят от постоянни грижи, необходимо е закупуване на памперси,
храни, дрехи и обувки. В края на м.април
детето М. е претърпяло хирургична интервенция, за престоя в болницата на детето
с придружител се е наложило заплащане на голяма сума – непосилна за ищеца и
родителите му. Близки на ищеца твърдяли, че са виждали ответницата в чужбина,
същия предполага че тя работи там, получава доходи и следва да се включи в
издръжката на децата. Заявява, че месечно за издръжката на трите деца са
необходимо около 500 лева, търсената издръжка е необходима за задоволяване
нуждите на децата за: храна, облекло, лечение, закупуване на други. Ангажира
събиране на доказателства, претендира за направените в производството разноски.
Ответникът не взема становище по предявените
искове. Назначения представител адв. Д.
оспорва предявените искове по размер. Твърди, че майката на децата полага грижи за
тях, че тя не живее и не работи в
чужбина, че е безработна и няма възможност да заплаща претендираната издръжка.
Заявява, че ищеца е в трудоспособна възраст, следва да реализира доходи и
осигурява част от издръжката на децата, както да продължи да се грижи за
възпитанието и отглеждането на същите. Ангажира събиране на доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не се спори
по делото, че ответницата Ж.С.М. е майка
на децата: М.А.Р. – родена на *** г., С.А.Р. – родена на *** г. и И.А.Р. –роден на *** г., а и това се
установява от представените и прието по делото/в заверени преписи/ у-ния за
раждане, издадено въз основа на актове за раждане: № 0495/*** г. – за М., №
0070/23.02.2011 г. – за С. и № 0837/18.06.2012 г. – за И.,***.
По делото са
представени: Епикриза за детето М.Р. –
издадена от УМБАЛ „Св.Георги” Пловдив, заповеди за отпусната социална помощ на М.
и А. Рибарови.
От писмо на ТД НАП Пловдив е видно, че за лицeто Ж.С.М.
няма подадени уведомление по чл.62 от КТ за регистрирани трудови договори на
нейно име. От писмо на ТД НАП Пловдив е видно, че за лицето А.И.Р. има подадено
уведмление по чл.62 от КТ за сключен трудово договор с Община Асеновград /дата
на сключване 30.03.2012 г./, като на 06.04.2012 г. е подаден заличаващ запис за
същото уведомление.
От справка на РД ВР Пловдив е видно, че ответницата
Ж.М. е напускала пределите на Република България през Аерогара София на
10.12.2008 г. и на 23.02.2009 г.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели: И.А.Р. и М. Красимирова М. /родители на ищеца/ – които съдът
кредитира, като имащи преки впечатления се установява по безспорен начин, че
родителите на децата: М., С. и И. – А. и Ж. живеят разделени от известно време. Заедно са
живяли около 3 години, в дома на свидетелите, през които период са родени и
децата им. Майката на децата е напуснала
семейното жилище без причина от около година, като от тогава до сега не се е
завръщала, не се е обаждала, не се е интересувала въобще от децата си. От
тогава до сега за децата се грижи единствено бащата А., подпомаган от
родителите си. Децата са малки и имат нужда от постоянна грижа. Ежедневно за
тях са необходими: храна, облекло, обувки, памперси – ежемесечно за издръжка за
всяко едно от децата се необходими около 150-180 лева. Цялото семейство се
издържа от получавани помощи и от почасова работа. Познати на семейството са
виждали ответницата в чужбина, предполагат че тя работи там, но незнаят къде е Ж.,
дали работи и какво възнаграждение получава.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът прави следните изводи: Установено е по делото, че ищецът и
ответницата нямат задължение за издръжка
към други непълнолетни лица в хипотезата на чл. 143 СК. От
представените доказателства се установява, че ищецът получава социални помощи,
не работи – грижи се за възпитанието и отглеждането на трите деца. Ответницата
е напуснала семейното жилище, същата е в неизвестност към настоящият момент, Ж.
не работи /няма регистрирани трудови договори на нейно име/, не е изпращала
издръжка за децата. Ищецът и ответницата
се намират в активна трудоспособна
възраст, не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат труд/не са
ангажирани доказателства за обратното/. Ето защо същите следва да осигуряват издръжка на децата си. Установи
се по делото, че от около година бащата
единствено се грижи за децата, подпомаган от родителите си. За същия период /от както е напуснала
семейното жилище/ майката не полага грижи за децата, дезинтересирала се е от
тях. Бащата на децата, които полага и
грижите за тях, следва да осигурява част
от издръжката на децата. А.Р. не работи,
получава социални помощи, не страда от заболявания, които да му
пречат да полага труд/не са ангажирани доказателства в обратната насока/.
Майката също няма задължение за издръжка към други непълнолетни деца в
хипотезата на чл. 143 СК. От ангажираните доказателства се
установи, че децата не посещават детска градина, а се отглеждат в
дома на бащата. И трите деца се намират
във възраст, в която ежедневно са необходими средства за осигуряване на: храна,
дрехи, обувки, лекарства и други съобразно възрастта им. С
оглед на горното Съдът намира, че за издръжка – храна, облекло, лекарства
и допълнителни занимания за малолетните: М., С. и И. са необходими по около 150-180
лева месечно /за всяко едно от децата/. По делото не са ангажирата
доказателства за трудова заетост на ответницата и получаваните от нея доходи,
поради което следва да се присъди издръжка на децата в минимално определения –
¼ от минималната работна заплата за страната. Или като взе предвид
установеното по делото, че бащата единствено полага грижи за децата, намира че от
така определеният размер на издръжката майката Ж. следва да осигурява 80
лева, а бащата останалите и да продължава
да полага грижите за трите деца.
Що се отнася
до претенцията по чл.149 СК – установи се от ангажираните гласни
доказателства, че страните живеят разделени от м.юни или юли 2012 г., в тази
насока са единствено показанията на
свидетелите на ищеца. Тези свидетелски показания / на родителите на ищеца/,
които са пряко заинтересовани от изхода на спора следва да се преценят
съгл.чл.172 от ГПК, но тъй като същите не се подкрепят и не кореспондират с останалите по делото доказателства, то съдът
не следва да приеме за доказано по безспорен начин твърдението в исковата
молба, че страните са разделени от лятото на 2012 г., както и че претендираната
издръжка за трите деца се дължи от този момент. Поради което съдът приема, че
издръжката не се дължи една година назад, а следва да присъди същата от датата
на подаване на ИМ в съда – или от 02.10.2013 г. включително.
Поради
изложеното по-горе съдът намира, че искът следва да бъде уважен частично, като бъде присъдена
издръжка за всяко от децата в размер на 80 лева месечно и периодично, считано
от 02.10.2013 г. до настъпване на законна причина за изменението или
прекратяването й. До пълния предявен размер от 150 лв. за детето М., 130 лв. за детето С. и 100 лв.
за детето И., както и за минал период от една година назад преди датата на
подаване на исковата молба, претенциите ще следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ. Ето
защо и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъдена ответницата да
заплати 345.60
лева ДТ, върху размера на уважената част на иска.
На основание разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на РС Асеновград 100 лева, хонорар за определения и ОП
/предвидени от бюджета на съда/.
На основание
разпоредбата на чл.242 ал.1 пр.1 ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението. Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.С.М. с ЕГН **********,*** да заплаща на: А.И.Р. с ЕГН **********
- баща и законен представител на малолетните:
М.А.Р. с ЕГН ********** *** издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева месечно
и периодично, начиная от – 02.10.2013 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенциите до
пълния предявен размер от 150 лева /или за разликата от 70 лева/, както и претенцията за присъждане на
претендираната издръжка за минал период една година назад, преди подаване на ИМ като неоснователна и недоказана,
С.А.Р.
с ЕГН ********** *** издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева
месечно и периодично, начиная от – 02.10.2013 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенциите до пълния
предявен размер от 130 лева,
/или за разликата от 50 лева/,
както и претенцията за присъждане на претендираната издръжка за минал период
една година назад, преди подаване на ИМ
като неоснователна и недоказана,.
И.А.Р.
с ЕГН ********** *** издръжка в размер на 80 /осемдесет/ лева
месечно и периодично, начиная от – 02.10.2013 г. до настъпване на законна причина
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ претенциите
до пълния предявен размер
от 100 лева /или за разликата от 20 лева/,
както и претенцията за присъждане на претендираната издръжка за минал
период една година назад, преди подаване на ИМ
като неоснователна и недоказана .
ОСЪЖДА Ж.С.М.
с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд - Асеновград
ДТ по определената издръжка в размер на 345.60/триста четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки/лева, както и 100 /сто/ лева хонорар за назначения ОП.
Допуска предварително изпълнение на
решението на основание чл.242 ал.1 пр.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил че ще бъде
обявено - 18.12.2013 година.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :