Р Е Ш
Е Н И
Е №…..
гр. София, 25.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO
ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
И.а
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия :
Боряна Петрова
при участието на секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.а в. гр. д. № 11667 по описа
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 349859, постановено в протокола от съдебно
заседание на 28.02.2018 г. на СРС, 62 с
- в, по гр. д. № 56044/2017 г., са уважени исковете с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ предявени от
Ю.С.М., ЕГН ********** срещу
„Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК ********, като е признато за незаконно и е отменено
дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със заповед № РД - 12 - ЗП -
15/12.06.2017 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
и му е присъдено обезщетение за оставане без работа за периода от 6 месеца след
уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, в размер на 12 614, 16 лв., ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба на 16.08.2017 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ц.з.г.м.“ ЕАД, чрез
представителя му. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност,
необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на
решението. Неправилни и в противоречие със събраните доказателства са изводите
на СРС, че по делото не е доказано, пълно и главно, ищецът да е извършил тежки
нарушения на трудовата дисциплина, обосноваващи налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание. СРС е приел за доказани всички описани в заповедта
нарушения, но е направил погрешен извод, че те не са с достатъчна тежест. Правилно
е заключението, че ищецът няма право да изземва функциите на контролен орган по
закон и да констатира нарушения на ЗдвП, както и да налага принудителна мярка –
преместване на МПС или да събира санкции от водачите на МПС във връзка със
своите неправомерни действия. Неправилен е извода на СРС, че всички 10
автомобила са били паркирали в нарушение на ЗдВП, въз основа само на факта, че
липсвало възражение по наложените глоби и според свидетеля, автомобилите били
на вело алея. Нарушенията на ЗДвП може да се констатират само от контролните
органи на СДВР. Фактът на извършване на нарушенията не се променя от направения
от СРС извод, че глобите били отчетени надлежно. Неоснователно съдът е приел,
че публикации на граждани в интернет пространството не могат да служат за повод
на ответника да инициира проверка за извършени дисциплинарни нарушения.
Дейността на ищеца е свързана с техническо изпълнение на разпоредени от
полицията принудителни мерки по преместване на МПС и е видима за гражданите. След
проверката на работодателя са установени 10 случая, при които ищецът сам е
констатирал нарушения на ЗДвП, сам е разпореждал ПАМ – принудително
преместване, като във връзка с това е събрал санкциите на водачите. Като
необоснован и неправилен се оспорва извода на съда за несъразмерност на наложеното
наказание. По делото безспорно се установяват всички описани в заповедта
нарушения. Установено е и че не е направена връзка с дежурен полицай. Моли да
се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло. Претендира разноски пред
двете инстанции. Не възразява по разноските на ищеца.
Въззиваемата страна
- ищецът Ю.С.М. в срока по чл. 263 ГПК не е подал отговор на въззивната
жалба, но я оспорва по същество в хода на устните състезания по делото, като поддържа, че е неоснователна, а решението на
съда е правилно и обосновано от гледна точка на изводите на съда. Не се оспорва
извода на СРС относно извършването на вменените му нарушения на трудовата
дисциплина. Основно се възразява срещу несъразмерността на наказанието с
извършените деяния. Поддържа се, че работодателят не е претърпял никакви
материални вреди от действията на ищеца. Моли да се потвърди решението на СРС.
Не претендира разноски за тази инстанция. Не възразява по разноските на
насрещната страна.
Въззивният съд, като взе предвид представените по
делото доказателства и твърденията на страните, намира следното :
По реда на
правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността на
решението и допустимостта му в обжалваната част, а по неговата
незаконосъобразност е обвързан от доводите на въззивника в жалбата. Въззивният
съд следи служебно и за допуснати нарушения на императивните материалноправни
норми.
Съдът намира,
че решението е валидно и допустимо постановено и той дължи произнасяне по
материалната му законосъобразност.
Основните
факти по делото не са оспорвани от страните и се установяват от събраните пред
СРС доказателства, като въззивният съд ще обсъди само тези доказателства, които
са относими към възраженията на страните в производството.
По делото не
е се е спорило по факта, че ищецът е заемал длъжността „шофьор платформа“,
сектор „Принудително преместване“, отдел „Принудително преместване и
специализирани паркинги“, Дирекция „Паркиране и мобилност“ при дружеството
ответник.
Не е било
спорно, че трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № РД –
12-ЗП/12.06.2017 г. - с налагане на процесното дисциплинарно наказание
„уволнение“.
В
мотивите на заповедта е изложено, че наказанието са налага, поради това, че на 19.09.2016
г. ищецът е бил определен да работи по график първа смяна като във времевия
интервал от 12: 17 ч. до 12: 48 ч. на същата дата, на кръстовището на улиците
„Бачо Киро" и „Искър“ е бил паркиран л.а. марка „Мерцедес“ с
ДК № *********. Ю.М., като
част от екип за принудително преместване на ППС, е паркирал специализирания
автомобил за принудително преместване и за около 30 минути не е бил в близост
до специализирания автомобил. За този времеви интервал Ю.М. не е информирал
дежурния полицай от сектор „Общинска полиция“ при ООП-СДВР, който е единствено
компетентен дистанционно да разпореди екипът да извърши принудителното
преместване на МПС, паркирало в нарушение на ЗДвП, не е изготвил задължителните
по „Инструкция за работа на екипите за принудително преместване на ППС най -малко
4 /четири/ броя снимки на лекия автомобил, доказващи установеното нарушение на
ЗДвП. В протокола на екипа за принудително преместени ППС с №
0001493б/19.09.2016 г. служителят не е вписал позивната на полицая от сектор „Общинска полиция" ОПП-СДВР, който
дистанционно му разпорежда предприемането на действия по принудителното
преместване на лекия автомобил. В противоречие
с длъжностните му задължения и на Заповед № СО - 15- РД 09-05- 432/29.07.2015
г. на Кмета на Столична община с Приложение № 1 към нея, Ю.М. е констатирал
нарушение на ЗДвП и е разпоредил ПАМ „принудително преместване", обвързано
със заплатена такса, спрямо посочения автомобил, което е от компетентност само
на полицай от Общинска полиция или инспектор от Столичен инспекторат.
След проверка на работодателя, с работен протокол № 00014936/19.09.2016 г.
на екипа за 19.09.2016 г., са констатирани още 9 (девет) броя МПС - та,
паркиране в нарушение на ЗДвП на позиции в протокола, описани в заповедта, за
които е също е констатирано, че Ю.М. не е изготвил снимков материал за
извършените нарушения на ЗДвП, при условие, че за тях има предприети действия
по принудително преместване, събрани са такси и не е отбелязана позивната на
полиция, разпоредил принудително преместване на ППС за извършените нарушения на
ЗДвП. Според заповедта, става въпрос за тежки нарушения на трудовата дисциплина
по чл. 190 т. 7 от КТ.
Нарушенията на трудовата дисциплина са установени при проверка, направена
от преките ръководители и обективирани в доклад вх. № ВК-3694/11.10.2016 г.,
работен протокол на екипа за деня № 0014936/19.09.2016 г. и работен протокол на диспечер първа смяна на
дата 19.09.2016 г.
Заповедта е
връчена на ищеца срещу подпис на 12.06.2017 г., видно от отбелязване върху нея.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ :
При оспорване законността на уволнението
в тежест на
работодателя е да установи, пълно и главно, наличието на посоченото в заповедта основание за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ и съществуването на потестативното му право едностранно
да прекрати
трудовия договор
на ищеца.
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното
нарушение са : деяние (действие или бездействие), противоправност и вина. Обект
на дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарната отговорност, са трудовите задължения на работника и служителя, които
трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при изпълнението им работникът и служителят е
длъжен да спазва законните нареждания на работодателя.
Като
съобрази изложеното в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, въззивният съд намира, че тя е мотивирана в достатъчна степен съгласно
изискванията на чл. 195 КТ, като наказанието е наложено от компетентния за това орган по чл. 192 КТ. В заповедта са посочени фактически основания,
въз основа на които е наложено наказанието - описание освен на лицето, извършило
нарушението и на конкретните действия/бездействия, които съставляват нарушение
на трудовата дисциплина, според работодателя, с техните обективни признаци :
време и място на извършване. Посочено е конкретното наказание, правните норми,
правила и задълженията за поведение на служителя, които са нарушени и актовете,
в които тези задължения се съдържат. Не е налице
противоречие между фактическите и правни основания, посочени в заповедта.
Като съобрази
доказателствата (лист 13-15 дело СРС) и предвид доводите в тази насока
поддържани в исковата молба, въззивният съд намира, че преди налагане на
наказанието работодателят е спазил процедурата уредена с императивното правило
на чл. 193 КТ - изискал е писмени
обяснения на служителя ищеца във връзка с нарушението, за което е ангажирана
дисциплинарната му отговорност. Възраженията на ищеца в този смисъл са
неоснователни.
Доколкото СРС
не се е произнесъл по въведения в исковата молба довод за нарушение на нормата
на чл. 194 КТ, настоящият състав намира следното :
При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на
претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за
уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е
самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира
предмета на спора. В този смисъл, при твърдение в исковата молба за допуснато нарушение на чл. 194 КТ при налагане на дисциплинарно уволнението, съдът е следвало да прецени спазването на сроковете за налагане на
наказанието и да се произнесе по доводите на двете страни.
Съгласно
нормата на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по
-
късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването
му.
В практиката се приема, че двата срока се поглъщат - т. е. ако е изтекъл двумесечния срок от узнаване
на нарушението, дори и да
не е изтекъл едногодишния срок от извършването му, дисциплинарното наказание не може
да се наложи
и обратно - ако е изтекъл
едногодишния срок от извършване на нарушението,
дисциплинарното
наказание не може да се наложи, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен срок от
узнаването му. (в този смисъл : решение № 209 от 21.01.2019 г.
по гр. д. № 87/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д. №
6889/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.).
Под „откриване на нарушението“, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от КТ, законът
има предвид момента на узнаване от
субекта на дисциплинарната власт
(работодателя) за нарушението
със съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна
- конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на
нарушението работодателят следва да извърши
необходимите допълнителни проверки за пълното изясняване на случая. Не
е необходимо работодателят да бъде известяван официално за нарушението, нито да
му бъдат предоставяни документи за причината за извършването му. (в посочения смисъл е многобройната практика на ВКС
обективирана в решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6889/2014 г., Г. К., ІV ГО на ВКС; решение № 207 от 24.06.2016 г. по гр. д. №
1123/2016 г., ГК, ІV ГО на ВКС; решение № 211 от 05.11.2015 г. по гр. д. № 438/2015 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и др.).
Като съобрази писмените доказателства и твърденията на работодателя в
мотивите на самата заповед настоящият състав намира, че той е узнал за нарушенията
на трудовата дисциплина, описани в заповедта, най - рано от доклада вх. № ВК -3694/11.10.2016 г.
В същото време по делото се установява, че за периода от
28.09.2016 г. до 11.10.2016 г, вкл, от 12.10.2016 г. до 25.10.2016 г., вкл., от
01.11.2016 г. до 29.04.2016 г. вкл., от 10 до 12.05.2017 г., както и от
25.05.2017 г. до 07.06.2017 г. ищецът е бил последователно в отпуски поради
временна неработоспособност и разрешени платени годишни отпуски. Поради което,
на основание чл. 194, ал. 3 КТ, сроковете за налагане на наказанието са спрели
да текат през този период, в какъвто смисъл са основателните възражения на
ответника в отговора на исковата молба.
Без значение е видът на
отпуска, достатъчно е същият да е от предвидените в закона. Без значение е и
неговата продължителност. През време на отпуска сроковете спират да текат,
поради това, за да се прецени дали съответния срок е изтекъл, времето на
законоустановен отпуск се приспада от продължителността на сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ. (така
в решение № 209 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 87/2018 г., г.
к., ІІІ г. о. на ВКС).
Предвид
изложеното и като се съобрази спирането на течението на сроковете, въззивният
състав намира, че работодателят е спазил преклузивния двумесечен срок от
откриване на нарушенията, както и 1 - годишния срок от извършването им, за
налагане на наказанието по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ
Във връзка с възраженията на ответника във въззивното производство, като съобрази
и становището на ищеца относно извършване на нарушенията по заповедта, настоящият състав намира следното :
За
да е законосъобразно реализирано правото на работодателя да наложи наказание
„дисциплинарно уволнение“, в негова тежест е да докаже - пълно и главно, че
действията на ищеца съставляват нарушения на трудовата дисциплина на
основание чл. 187, т. 3, 7, 8 и т. 10 КТ и чл. 190, т. 7 КТ - неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, на
законните нареждания на работодателя, уронване на доброто име на предприятието,
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, други тежки нарушения
на трудовата дисциплина които са извършени виновно от ищеца.
От събраните в производството пред СРС писмени
доказателства, включително заключението на неоспорената от страните СТЕ, в
съвкупност със свидетелските показания на двете страни, безспорно се установяват
описаните в заповедта действия (бездействия), които са извършени от ищеца по
времето и начина описани в същата.
Самият
ищец и във въззивното производство не оспорва, че на 19.09.2016 г. е бил определен да работи по
график първа смяна като във времевия интервал от 12: 17 ч. до 12: 48 ч., като за
този времеви интервал не е информирал дежурния полицай от сектор „Общинска
полиция“ при ООП-СДВР, компетентен дистанционно да разпореди екипът да извърши
принудителното преместване на МПС, ако е паркирало в нарушение на ЗДвП, не е изготвил
най - малко 4 (четири) броя снимки на леките автомобили, доказващи установеното
нарушение на ЗДвП. В същото време, като е констатирал нарушение на ЗДвП, е извършил
„принудително преместване“ (поставяне на скоба), обвързано със заплатена такса,
спрямо посочените в заповедта 10 броя автомобили. Не е спорно и от приетите
пред СРС фискални бонове се установява, че таксите са платени от глобените лица.
Според
показанията на свидетеля К.А., оператор платформа, който е работил в един екип
с ищеца, на 19.09.2016 г. е имало наказателна акция на бул. Монтевидео.
Свидетелят дава показания, че при спиране на специализирания автомобил (платформа)
до колата, която е в нарушение, се поставя скоба, като водача дължи 15 лв.
такса, която обикновено се събира от шофьора на репатриращия автомобил.
Свидетелят има таблет и включва видеото към дежурния полицай, за да разреши
репатриране на автомобила. Понякога връзката чрез таблета е много лоша. Ако
водача на автомобила дойде - се глобява с 15 лв. и автомобила се освобождава, а
ако не дойде – автомобила се извозва на наказателен паркинг. В процесния ден
връзката с полицая е била лоша, т. е. нито един път не е установена такава
връзка. Свидетелят дава показания, че задължително трябва да има такава връзка с
дежурен, който да нареди репатриране. В случая с автомобила Мерцедес на ул.
Бачо Киро и ул. Искър, свидетелят е започнал да снима, но преди да осъществи с
таблета връзка с дежурния полицай, за да се разреши репатриране, водачът е
дошъл и си е платил глобата от 15 лв., за което е издаден касов бон в кабината
на камиона. На останалите девет случая също са издадени касови бонове за
платените суми от по 15 лв. Сумите от
глобите се отчитат при дежурния диспечер и в случая са били отчетени.
Свидетелят
също дава показания, че по длъжностна характеристика трябва да снима с апарат,
но те не разполагали с такъв и по устно нареждане на началниците снимали с
таблет, който вършел същата работа. Докато не се свържели с полицая, който да
прецени дали има нарушение и да разпореди репатриране, те не са имали право да
вдигат колите и да ги извозват на наказателен паркинг. В случая колите са били
спрели на вело алея на улицата. Според свидетеля А., ако собственика на МПС дойде
преди да е установена връзка с полицията, трябва да се освободи автомобила – да
се махне скобата, без да се вземат 15 лв. В крана на камиона има датчици – т.
н. помпа, като всяко действие на „паяка“ се отчита и заплаща.
Свидетелят Румен
Добрев, ръководител отдел „Принудително преместване и специализирани паркинги“
при ответника също дава показания, че таблетите в камионите се ползван за видео
връзка с полицая, който единствено разрешава вдигане на МПС. От снимките се
вижда мястото и нарушението. В случая, за десетте автомобила не е имало снимки от
този ден. Никой от останалите екипи не се е оплакал да има срив в системата или
да няма връзка с дежурния полицай. Ако има срив и без да е направена връзка с
полицай, екипът на място не може да взема решения, а трябва да се свърже с
прекия ръководител. Един от двамата в екипа прави снимките. Свидетелят е гледал
впоследствие записите от камерите и е установил, че не са вземани разрешения от
полицай за действията на ищеца.
Тези показания
изцяло се подкрепят и от показанията на свидетеля Ивайло Симеонов, пряк
ръководител на ищеца в сектор „Принудително преместване“ при ответното
дружество. Според него практиката е при спиране до автомобил веднага да се
осъществи видеовръзка с полицая, който преценява дали има нарушение. Чрез тази
връзка се показват положението на автомобила и пътните знаци и ако полицаят
констатира, че има нарушение на ЗДвП, разпорежда започване на процедура. Тя
включва : снимане с таблет на колата от различни положения, снимане с
фотоапарат, за повреди по колата преди да се сложи скоба или да се продължи
процедурата по вдигане и откарване на МПС. Този свидетел, както и предходните
установява, че не могат да се предприемат действия от служителите на ответника преди
полицаят да разреши. Свидетелят също е установил за този ден, че липсва снимков
материал, а за 100 % от колите са издавани касови бонове за глоби. Задължение
на екипите е да вземат технически средства – фотоапарат, таблет, които са им
зачислени. Затова се правят оперативки преди началото и в края на работната
смяна.
Процедирането
при констатирано неправилно паркиране на ППС, описана от свидетелите и на двете
страни, се установява и от приетата по делото заповед № СО - 15- РД 09-05-432/29.07.2015 г. на Кмета на Столична
община с Приложение № 1 към нея (с която ищецът е запознат срещу подпис),
Инструкции за работата на екипите за принудително преместване на ППС, на които
се позовава работодателят в атакуваната заповед за налагане на наказанието. От
писмените доказателства, включително от длъжностната характеристика на ищеца,
се установява, че шофьорът на платформа има качеството отчетник и е задължен да
издава касови бонове за събраните на място парични средства от водачите на
неправилно паркиралите ППС.
Като съобрази
доказателствата в тяхната съвкупност въззивният съд намира за установено, че
действията (бездействията) описани в заповедта, са извършени от ищеца.
Пред
въззивната инстанция страните основно спорят по въпроса, дали тези действия
съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина, за които на ищеца да се
наложи наказание „дисциплинарно уволнение“.
СРС е приел,
че констатираните нарушения на трудовите задължения на служителя не са
съразмерни с наложеното му наказание поради което е уважил обективно
съединените искове.
Настоящият състав,
за разлика от СРС намира, че при налагане на най - тежкото наказание – „дисциплинарно уволнение“, работодателят е съобразил изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно взел е предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищеца.
По приложението на чл. 189 КТ съдебната практика е
уеднаквена с редица решения на ВКС : решение № 188 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 5173/2014 г. ІV г.
о.
ВКС; решение № 112 от
07.04.2015 г. по гр. д. № 4587/2014 г. ІV г.о., решение № 132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 36 от 03.04.2018 г. по гр. д. № 2546/2017 г., г. к., ІІІ г. о.
на ВКС и т. н. В тази задължителна съдебна практика непротиворечиво се приема, че преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към действията
на служителя, в това
число : характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или с възможност да настъпят неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. За тежестта на нарушението
се съобразяват и
последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или
могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им
за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици. Следва да се
съобрази дали в нарушенията се проявява устойчивост в неправомерното
поведение на работника или служителя и дали поведението му не нарушава в
значителна степен отношенията на доверие между служител и работодател.
Настоящият
състав намира за неправилен
изводът на СРС, че извършените от ищеца действия /бездействия/ не съставляват „тежко“ дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ,
както и че ценени при условията на чл. 189 КТ допуснатите нарушения не дават
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
В случая се установява, че нарушенията
допуснати от ищеца са в пряка връзка с изпълняваната от него трудова функция. Дейността
на ищеца е свързана с техническо изпълнение на разпоредени от полицията
принудителни мерки по преместване на МПС и е видима за гражданите. Предвид
работата с граждани, изпълнението на
задълженията му обуславя доверието им в дружеството, в което ищецът работи.
Установено е, че относно всички автомобили, обслужвани от екипа на ищеца на
19.09.2016 г., не са спазени задължителните изисквания да се направи връзка с
дежурен полицай, за да се прецени дали е налице нарушение на ЗдвП и по
нататъшното процедиране на ищеца и колегата му относно репатрирането на ППС.
Вместо да се изчака разпореждането на дежурен полицай се установява, че на
автомобилите са поставени скоби, които са свалени срещу събиране на глоба в
размер на 15 лв. от ищеца, без тези действия да са разрешени (оторизирани) от
съответния орган на полицията, каквито са изискванията за процедиране в такива случаи,
както беше изяснено и по - горе. По този начин поведението на ищеца руши
доверието в дружеството, за което той е работил и съставлява злоупотреба с
доверието на работодателя му. Трудовите функции на ищеца са свързани с поддържане
авторитета и
доброто име на работодателя, комуто обществото поверява
обезопасяване на улиците, при спазване изискванията на закона, поради което допуснатото неизпълнение на трудовите
задължения по осъществяване принудително преместване на ППС и осигуряване технически
безопастността на останалите
участници в движението, съставлява дисциплинарно нарушение, което
обуславя налагането
на най - тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
Съдът намира,
че е без правно значение за наличието на нарушение факта, че в резултат от
неправомерното поведение на ищеца са събрани глоби в полза на ответното
дружество и за него реално не са настъпили вреди. Предвид характера на работата
на ищеца, това обстоятелство, според настоящият състав, по - скоро утежнява
отговорността му.
С оглед
съвкупната преценка на всичко изложено до момента, въззивният съд намира, че ответникът
чиято е доказателствената тежест, е установил при условията на пълно и главно доказване, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, че законосъобразно е упражнил потестативното
си право да
прекрати трудовото правоотношение със служителя
на посоченото в заповедта основание. По делото е доказано виновно неизпълнение от ищеца на трудови задължения по индивидуалното
му трудово
правоотношение с ответника, което е основание за налагането
на най -тежкото дисциплинарно наказание.
Наложеното
наказание е законосъобразно, поради което, в нарушение нормите на материалния
закон, е било е отменено от СРС, като е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 2 и
т. 3 КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ :
И двата иска
са обусловени изцяло от уважаване на главния иск за признаване незаконността на
уволнението и неговата отмяна.
Понеже с
настоящото решение искът ще бъде отхвърлен, не са се осъществили предпоставките
за уважаване и на исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа в период от 6 месеца
след уволнението. Решението е незаконосъобразно и в тази част и следва да се
отмени, а исковете - да се отхвърлят.
По разноските
пред СРС :
Тъй като
исковете ще бъдат отхвърлени, решението следва да се отмени и в частта, в която
ответникът е осъден за заплащане разноски в полза на ищеца и на СРС.
В полза на ответника се дължат направените от него реално разноски пред
СРС за вещо лице от 450 лв. и за адвокатско възнаграждение от 720 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред
СГС:
Право на разноски в производството има въззивника - ответник. Съгласно
доказателствата за реално направени разноски, в полза на ответника следва да се
присъдят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 332, 28 лв. за държавна такса и 720
лв. за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 349859,
постановено в протокола от съдебно заседание на
28.02.2018 г. на СРС, 62 с - в, по гр. д. № 56044/2017 г., с което са
уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл.
225, ал. 1 КТ предявени от Ю.С.М., ЕГН ********** срещу „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК ********,
като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание уволнение,
наложено със заповед № РД - 12 - ЗП - 15/12.06.2017 г., ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение за оставане
без работа за периода от 6 месеца след уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, в размер на 12 614, 16 лв., ведно
със законната лихва считано от подаване на исковата молба на 16.08.2017 г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която ответникът е осъден за на основание чл.
78, ал. 1 ГПК за заплащане на разноски в размер на 900 лв. - в полза на Ю.С.М. и
по чл. 77 ГПК в размер на 664, 56 лв. - в полза на СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ,
предявени от Ю.С.М.,
ЕГН ********** срещу „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК ******** за признаване за незаконно и отменяне
на дисциплинарното наказание уволнение, наложено със заповед № РД - 12 - ЗП -
15/12.06.2017 год., възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор
платформа“, сектор „Принудително преместване“, отдел „Принудително преместване
и специализирани паркинги“, Дирекция „Паркиране и мобилност“ в
„Ц.з.г.м.“ ЕАД и заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от
6 месеца след уволнението, на основание чл. 225, ал. 1 КТ, в размер на 12 614, 16 лв., ведно със законната лихва
считано от подаване на исковата молба на 16.08.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ю.С.М., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. И., да заплати на „Ц.з.г.м.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***,
чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивната инстанция
както следва : 332, 28 лв. за държавна
такса и 720 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщенията до страните, че е
изготвено, при условията на 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.