М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 1859 по описа за 2018 год. на Варненския
районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ю. в. А. с ЕГН: ********** , за това , че:
1.
За периода от 13.06.2015 г. до 19.06.2015 г., в гр. в.,
местност „е.", ул. „27-ма" № 6, в условията на продължаване
престъпление, дал облага - парична сума в размер на 90.00 лева и извършил блудствени действия, изразяващи се в опипване по врата,
раменете, опит за целуване по устата и извършване на орален полов акт с
непълнолетната Г.Б.Р. - на 15 години, която се занимава с проституция –
престъпление о по чл. 154а, ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК
2.
На 21.06.2015 г. в гр. в., извършил действия, с цел да
възбуди полово желание, без съвкупление, с лице ненавършило 14 годишна възраст
- малолетната Л.В.П. - на 13 години, родена на *** г., като я прегърнал през
врата, и я опипал по гърба, като направил опит да я опипа и по гърдите –
престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК
3.
За периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г. в гр. в.,
местност „е.", ул. „27-ма" № 6, в условията на продължавано
престъпление, упил с алкохолни напитки -ракия, бира,
водка, червено вино, лица ненавършили 18 годишна възраст -непълнолетната Г.Б.Р.
- на 15 години и малолетната Л.В.П. - на 13 години – престъпление по чл. 193, ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 от НК
В хода на съдебното производство пострадалите
Л.П. и Г.Р. са конституирани в качеството на частни обвинители в процеса.
Приети са за съвместно
разглеждане граждански искове, предявени от Л.В. Плякова
чрез процесуалния й представител – адв. Г. срещу подсъдимия А. за сумата от 6000 /шест хиляди/
лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието, предмет на обвинение по делото по чл. 149 ал.1 от НК, както и за
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева , представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл. 193 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения, представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпленията по повдигнатото му обвинение, като за
същите да му бъде наложено наказание в минималния, предвиден в закона размер.
Процесуалният представител на ЧО Г.Р. – адв. З.
пледира, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства се
установява безспорно, осъществяване на престъпленията, посочени в обвинителния
акт. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, пледира да му бъде наложено
наказание около минималния размер.
Процесуалният представител на частният обвинител и граждански ищец Л.П. – адв. Г. пледира да
се съобразят като отегчаващи отговорността на подс. А.
обстоятелства ниската възраст на пострадалите, както и липсата на критично
отношение на подсъдимия към осъщественото от него деяние. Пледира на подсъдимия за извършеното от него деяние
по чл. 149 ал.1 от НК да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от шест месеца, а за извършеното от него деяние по чл. 193 ал.1 от НК да му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ към минималния предвиден в закона
размер, като се иска санкциите да бъдат изтърпяни
ефективно.
Защитникът на подс. А. – адв.
Ю. Г.оспорва съставомерността на деянието
квалифицирано като престъпление по чл. 154а ал.1, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК. Оспорват се изводите на ВРП, че двукратното осъществяване
на развратни действия от Г.Р. сочи, че
същата се занимава с проституция, каквото е изискването на закона от обективна
страна, за да е осъществено посоченото престъпление. Твърди се, че мотивът на Р.
да приеме осъществяваните с нея блудствени действия
от подсъдимия не е свързан с материална изгода за същата, а с компенсиране на
вредите, пречинени на неин приятел. Оспорва се съставомерността на деянието от субективна страна, като се
твърди, че подсъдимият не е съзнавал, че Р. е на съответната възраст, като в
обвинителният акт не се съдържат факти досежно
възрастта на Р. и обстоятелството, че подсъдимият е съзнавал посочената възраст
на Р. и П.. Оспорва се обвинението по чл. 193 ал.1 от НК, като се твърди, че
обвинителният акт не съдържа указание относно количеството алкохол , което Р. е
изпила и вида на предложения й такъв. Излага се становище, че по делото липсват
доказателства за промяна в поведението на Р. и П., което установява, че същите
са били повлияни от изпития алкохол. Сочи се, че описаните в обвинителния акт
действия, осъществени от подс. А. по отношение на П.,
квалифицирани като престъпление по чл. 149 от НК не сочат на осъществяване на
довършено деяние, с оглед посочената форма на изпълнителното деяние – „опипване
по гърдите“. Излага се становище, че посочените като форми на изпълнително
деяние по чл. 149 ал.1 от НК действия – прегръщане през врата и опипване по
гърба не са действия от естество да възбудят полово желание без съвкупление.
Твърди се, че неправилно са приети граждански искове от Л.П. и същата,
както и Р. са конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители
в процеса, доколкото липсва изразена изрична воля от тези лица за
конституирането им в това качество. По отношение деянието по чл. 149 ал.1 от НК
се твърди, че със същото не са причинени неимуществени вреди на П., като се
излага становище, че предявените граждански искове са изключително завишени.
Пледира се, че в случай че подсъдимият бъде признат за виновен в извършване
на някое от деянията, вменени му с обвинителния акт, следва да се приложи
нормата на чл. 58а ал.4 вр. с чл. 55 от НК, като се
съобрази възрастта му, обстоятелството, че е дългогодишен преподавател,
пенсионер към настоящия момент. Иска се на подсъдимия да бъде наложено
наказание „Лишаване от свобода“ към минималния размер.
Подсъдимият Ю. в.. А. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В последната си дума същият заявява,
че целият си трудов стаж е изкарал с безупречна характеристика и е изряден
данъкоплатец на държавата.
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и
като взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2015 г. свид.
П.В. В. и свид. Г.Б.Р. пребивавали в дом „Г." в
гр. в., където се запознали и изградили приятелски отношения. В посочения
период, малолетно лице, настанено в същия дом, бутнало и счупило флакона с
парфюм на св. В.. По този повод същия се разстроил и огорчил. Преживяното от
него било възприето от св. Р., която в
тази връзка попитала свид. В. дали има познати мъже,
които биха искали да осъществяват орален полов контакт с нея срещу парично възнаграждение. Свид. В. познавал подс. Ю.А. и предположил, че същият би се заинтересувал от възможността срещу
парично възнаграждение да осъществи орален полов контакт със свид. Р.. Свързал се с него чрез социалната мрежа "FACEBOOK
/ Фейсбук/ , като директно го попитал дали за него
представлява интерес предложението да осъществи полов контакт със свид. Р. срещу парично възнаграждение. Подс.
А. отговорил на свид. В., отново чрез социалната
мрежа "FACEBOOK /Фейсбук"/, че желае да
види снимки на свид. Р.. Поради тази причина свид. Велков направил няколко снимки на свид.
Р. с камерата на своя мобилен телефон и ги изпратил чрез социалната мрежа
"FACEBOOK / Фейсбук"/ на подс. А.. След като получил снимките, чрез Фейсбук подс. А. се уговорил със свид. В.,
на следващия ден - 13.06.2015 г. той и свид. Р. да го изчакат на спирка на градския транспорт, находяща се на бул. „Ч." в гр. в.. Оттам подсъдимият
обяснил, че ще ги вземе с автомобила си.
Около 11.00 часа на 13.06.2015 г. свид.
Велков и свид. Р. се срещнали с подс.
А. на уговореното място, където подсъдимият отишъл с л.а. „Ф. Ф." с per.
№ ***, управляван от него. След като свид. В. и свид. Р. се качили в
превозното средство, подс. А. ги откарал до
вилата на последния, находяща
се в гр. в., местност „е.", ул. „**"
№ 6. След като тримата влезли във вилата, обв. А.
почерпил своите гости - свид. В. и свид. Р. с алкохол - ракия
и вино. Впоследствие св. Р. била повлияна от алкохола. След това свид. Р. и подс. А. помолили свид. В. да
излезе от къщата, за да имат възможност двамата да се усамотят.
След като подс. А. останал
сам със свид. Р., съблякъл дрехите си и седнал гол на леглото в
стаята, като свид. Р. клекнала срещу неговия полов
член и започнала да осъществява орален сексуален контакт с подсъдимия. Оралният сексуален
контакт между двамата продължил около 15 минути, като през това време,
подсъдимият от време на време опипвал свид. Р. по врата. Подс. А. еякулирал в устата на свид. Р.. След
това подс. А. дал на Р. дал сумата от 40 лева и
откарал същата и св. В. до дом „Га." с автомобила си.
На 19.06.2015 г. предиобед подс. А. се обадил по телефона на свид.
В.в и го попитал дали може в същия ден да се срещне със свид.
Р.. Свид. В. отговорил утвърдително и се разбрал с подс. А. в 13.00 часа на същата дата подсъдимият отново да вземе него и св. Р. от спирката на градския транспорт, находяща
се на бул. „Ч." в гр. в.. В посочения час подсъдимият отишъл до посочената
спирка с управлявания от него лек автомобил, където бил чакан от св. Р. и св. В..
Последните се качили в превозното средство и подсъдимият отново ги откарал до
ползваната от него вила, находяща се в гр. в. местност „е.", ул. „**" № 6.
След известно време свид. Велков отново излязъл от
къщата и оставил подсъдимия и свид. Р. насаме, като свид. Р. отново осъществила орален сексуален контакт с подс. А., за което
подсъдимият й заплатил сумата от 50
лева. След това подс. А. отново върнал с автомобила
си свид. В. и свид. Р. ***,
като ги оставил до сградата на дом „Г.".
На 21.06.2015 г. подс. А.
отново се свързал по телефона със свид. В. и го
попитал дали свид. Р. е свободна и има възможност да
се срещне отново с него. След като св. В. отговорил на отрицателно на
подсъдимия, последният запитал дали има възможност да се срещне с друго момиче
от дома. Свид.
Велков казал на подсъдимия, че има такава възможност, като предположил, че свид. Л.В.П., която била на 13 години, би се съгласила да се срещне с подс. А.. Уговорил се с него, че той и момичето ще го чакат
да ги вземе с автомобила си отново на спирката на градски транспорт на бул. Ч.. След като св. Велков й предложил да се срещне
с подс. А. , св. П. се съгласила да се запознае с подсъдимия.
Тя била информирана от разговорите си със свид. Р.,
че подс. А. й е плащал парични суми на свид. Р., срещу осъществявани орални сексуални актове с него.
На 21.06.2015 г., Свид. В. и
свид. П. се качили в автомобила на подсъдимия отново от спирката на градския транспорт, находяща се на бул. „Ча." и
тримата отишли до вилата на подсъдимия в
местността „е.". Подс. А. почерпил свид. В. и свид. П. с алкохол -
бира. Вследствие на изпитата бира свид. Л. П. била
повлияна от постъпилия в организма й
алкохол / л. 48 от ДП/ като получила световъртеж. Подс.
А. попитал свид. П. дали е готова да осъществи орален
полов контакт с него, при което тя категорично отказала, кат той я прегърнал
през врата, и я опипал по гърба, като направил опит да я опипа и по гърдите, но
тя успяла да се, но тя успяла да се отдръпне от него. След това подс. А. отново откарал с автомобила си свид.
Велков и свид. П. до дом „Г.".
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебна психологично-психиатрична експертиза на подс.
Ю.В.А. е видно, че освидетелстваният не страда от психично заболяване в тесния
смисъл на думата - психоза. Няма данни за зависимост към алкохол или наркотични
вещества.
Към момента на извършване на деянието той е бил в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си.
Няма убедителни данни, че при освидетелстваното лице
са налице трайни разстройства в сексуалното влечение и поведение и по-специално
разстройство на сексуалното влечение - педофилия.
Физическото и психическо състояние на Осв. му позволява да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Той може да участва
пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебно¬психиатрична експертиза на П. В. В. е видно, че освидетелстваният не
страда от психично разстройство. Няма данни за злоупотреба или зависимост към
психоактивни вещества.Физическото и психическото състояние дава възможност на Осв. правилно да възприема фактите, имащи значение за
делото, и да дава достоверни показания за тях. Към момента на извършване на
деянието в края на месец юни-юли 2015 г. Осв. не е
бил в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнание" и не страда от умствена изостаналост и е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Във
вътрешния психичен живот на момчето се набелязват множество интензивни
преживявания, които са оформили защитна система, която го защитава към момента,
но не го адаптира устойчиво в социума. Осв. е склонен
да омаловажава своите постъпки, да ги рационализира, да провокира у другите
съжаление поради собственото самосъжаление, което демонстрира. Формирал е
консуматорско отношение, т.е. другите са длъжни да бъдат точни, да бъдат готови
да му помогнат, да поемат онези отговорности за които той не е готов. Поради
тази причина е склонен на моменти да прави протести чрез изразяване на
невербална или индиректна агресия в ситуации на фрустрация.
Описаните противоречия във вътрешния психичен живот го дестабилизират и го
правят неефективен в социума, с непредсказуеми /нестандартни/ решения и
постъпки.
По делото е била назначена и изготвена комплексна
съдебно психологично-психиатрична експертиза на Г.Б.Р., от заключението на
която е видно, че същата не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата психоза. При нея е налице смесено разстройство на поведението и
емоциите. То принадлежи на голяма група на разстройства психологичното развитие
и се характеризира с начало в детската възраст. Няма данни за употреба на
алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на деянието спрямо
нея в края на месец юни 2015 г. тя е могла да разбира свойството, но не и
значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. Поради
малолетието си тя е била в това състояние преди извършване на деянието и след
него. Физическото и психическото състояние на осв. й
позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство и
да дава достоверни показания за тях, но тя не може да даде морална оценка на
случилото се. Осв. е с много добър интелектуален потенциал.
В състояние е да прави логични обобщения и точни изводи. Психичното развитие
отговаря на календарната й възраст, като то е белязано от начина й на живот до
сега. Нейното поведение и начин на реагиране са отражение на институционалния
начин на живот, депривационните условия в които
живее, типът висша нервна дейност и изградените характерови
черти и особености. Независимо, че излага рационални доводи и разсъждения, на
практика тя не е в състояние да ги устоява и да контролира поведението си.
Подвластна е на емоционалното си състояние във всяко конкретна ситуация. Самокотролът й не е ефективен и не я закрепва ефективно с
социума. Момичето е събрало много болка и в същото време омраза в сече си,
които отреагира под формата на протести - външно наказателно поведение /агресия/ и автоагресия
/суицидалния опит заради който е стационирана
в детската психиатрична клиника/. Г. тук се опитва да прави реалистични
разсъждения и изводи, които насочват първоначално към изработен вътрешен
контрол /самоконтрол/, но в действителност същият е неустойчив, нестабилен и
незакрепен. В отношенията си с другите в социума, момичето използва свои
методи, изградени на базата на нейния институционален опит, личностовата
структура и вътрешния протест, оформен вследствие депривационните
условия в които живее. Няма данни случилото се в края на месец юни 2015 г. да е
изиграло роля на психична травма за осв.
От заключението на изготвената по делото комплексна
съдебна психологична-психиатрична експертиза е видно, че освидетелстваната Л.В.П.
не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Няма
данни за употреба на алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване
на деянието спрямо нея в края на месец юни 2015 г. тя е могла да разбира свойството,
но не и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си.
Поради малолетието си тя е била в това състояние преди извършване на деянието и
след него. Физическото и психическото състояние на Осв.
й позволява да възприема факти, които имат значение за досъдебното производство
и да дава достоверни показания за тях, но тя не може да даде ясна морална
оценка на случилото се. Психичното развитие отговаря на календарната й
възраст,като то е повлияно от начина й на живот до сега. Към момента на
психологичното изследване, Л.П. е в т.нар.пубертетна /тинейджърска/ криза.
Същата освен с характерните си особености - слабост в осъзнаването, силата на
емоционалните и физиологичните потребности, контрастираща на способностите за осмисляне на
реалните причинно-следствени отношения, слаб самоконтрол /самостоятелност/,
преобладаващо конкретно мислене и необходимост от абстрактно-оценъчно/ е изострена и поради институционалния
начин на живот, озлобление към биологичното семейство за изоставянето
/отхвърлянето/ и пренасяне на това отношение към възрастни в социума / така,
както бе демострирано към ВЛ/.
Л. е
двигателно неспокойна, вътрешно напрегната и словесно агресивна. Във вътрешен
план тя е чувствителна и ранима, неуверена и със свои
страхове, с чувство на отхвърленост, нежеланост. Външно се опитва да защити честа и
достойнството си, но го прави по начин, който е не само в контекста на третата
възрастова криза, но и като съпротива спрямо целият свят. Адаптацията й в
социума е твърде нестабилна и неефективна. Настроението й флуктуира.
Може да бъде повлияна от външни лица. В поведението си е непредсказуема.
Подс Ю.В.А. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан,
пенсионер, ЕГН **********.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс.
Ю.В.А. , направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. П.. В.,
св. Л.П., св. А. С., и св. Г.Р., характеристиката и свидетелствот
за съдимост на подсъдимия, заверено копие на удосторверение
за раждане на Г.Р.,заверено копие на Заовед №
ДЗ-ЗЗД-ВН01/028/10.08.2015 г. за настаняване на Г.Р. в Център за настаняване от
семеен тип „И.“ – в.,заверено копие на социален доклад №
ЗС-8001/0296/10.08.2015 г., сигнал от Председателя на Сдружение“Г.“ до
Началника на Второ РУ при ОД на МВР-в., заключенията по комплексните съдебнопсихиатрични и
психологични екстпертизи на подс.
А., св. П.В., на св. Г.Р. и на св. Л.П.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При формиране на фактическите си изводи, с оглед реда по който е проведена
процедурата, а именно по особените правила на гл. 27 от НПК при на хипотезата
на чл. 371 т.2 от НПК, съдът се до визираните
като релевантните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, предвид
законодателното решение в тази посока. Произнасянето на съда за даване ход на
съдебното следствие по особените
правила, на гл. 27 от НПК, при наличие на предпоставката – изрично искане в тази
насока от подсъдимия и неговия защитник и признаване на фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт от последния , бе основано от изводът, че посочените в обвинителния акт
факти се подкрепят от доказателствата по делото. Същевременно, макар анализът
на доказателствата по делото да обосновава изводите на съда, че доказателствения материал по делото установява и други факти, които имат значение за деятелността на
подсъдимия, касаеща инкриминираните събития,
доколкото прерогатив на прокуратурата е да извърши преценка на параметрите на
обвинението, съдът бе ограничен и при формиране и на правните си изводи от посочените в обвинителния акт обстоятелства.
Съдът намери за неоснователни и неотносими към
предмета на настоящото производство, доводите на защитника досежно
съдържанието на обвинителния акт, съпоставено с доказателствата по делото. За
да оцени като неоснователни доводите на защитника досежно
съдържанието на обвинителния акт, съдът взе предвид и нормата на чл. 248 ал.2
от НПК, според която в съдебно заседание на първоинстанционния,
въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснатите нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3, които
не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по
почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. С оглед
съдържанието на цитираната разпоредба, възраженията на защитника за допуснати пропуски
при изготвяне на обвинителния акт,
възпрепятстващи възможността на подсъдимия да разбере какво престъпление се
твърди, че е извършил, представляват възражения за допуснати съществени
процесуални пороци в хода на досъдебното производство, заявяването на които е
недопустимо да се реализира в хода на съдебните прения, поради което същите
следва да бъдат оставени без разглеждане.
В контекста на изложеното по-горе, съдът съобразявайки установената
фактическа обстановка, визирана в обстоятелствената част на обвинителния акт и
рамкирана от съдържащите се в същия факти, формира следните правни изводи:
1/ по отношение на обвинението срещу
подс. А. за осъществено от него деяние по чл. 154а
ал.1, вр. с чл. 26 а.1 от НК
Съдът намира, че описаното в обвинителния акт деяние, осъществено по
отношение на непълнолетното лице – Г. Биселова Р.,
свързано с осъществени от подсъдимия два акта на блудствени
действия на различни дати, не субсумира състава на
престъпление по чл. 154а ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Това е така, доколкото обвинителният акт, не съдържа факти, които сочат, че
Р. се е занимавала с проституция.
Действително, в НК липсва легално определение на понятието „проституция“,
поради което същото следва да бъде изведено по тълкувателен път от съдебната
практика и правната теория. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСНК
на ВКС, понятието „проституция“ е обсъдено в контекста на престъпленията,
обхванати от раздел IX „Трафик на хора", в Глава втора от Особената част
на Наказателния кодекс, като е посочено, че „ проституцията
се използва като занаят, извършван трайно за даден период от време за облаги“. Доколкото проституцията се определя като
дейност по занаят, характеристиките й във връзка с продължителността и многократността
на осъществяването, следва да се извлекат от понятието за престъпление по
занаят, което е теоретично изведено. Съгласно правната теория /вж А.Стойнов, „Наказателно право, обща част“/, при
престъпленията по занаят се касае за множество еднородни деяния, а не до
извършването на отделни, изолирани прояви.
С оглед на изложеното, съдът намира, че описаните в обвинителния акт блудствени
действия с Р. на две отделни дати, макар
че са осъществени с цел получаване на
материална облага, не обуславят извод за трайно и системно участие на
последната в развратни действия с тази цел. Липсват в обвинителния акт
твърдения, че непълнолетната е извършвала подобна дейност преди инкриминираните
дати, както и впоследствие, съотв. липсва констатация в обстоятелствената част на
прокурорския акт, че Р. се занимава с проституция, поради което посочените две
прояви са изолирани такива и не обуславят извод за наличие на признака от
обективна страна на престъплението по чл. 154а ал.1 от НК, а именно изискването
непълнолетното лице, с което се
извършват блудствените действия да се занимава с
проституция.
Поради изложените съображения, съдът намери, че описаното в обвинителния
акт деяние по посочения пункт е несъставомерно
такова, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл. 304
пр.4 от НПК за осъществяване на престъпление по чл. 154а ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
2/ по отношение на обвинението
срещу подс. А. за осъществено от него деяние по чл. 149
ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК
Обвързан от съдържанието на
обвинителния акт, съдът констатира, че посочените от представителя на ВРП като
осъществени действия от подсъдимия по отношение на малолетната Л.В.П., не сочат
за довършено деяние, осъществяващо състава на чл. 149 ал.1 от НК. В
прокурорския акт, както в обстоятелствената му част, така и в диспозитива на същия, се твърди, че подсъдимият е прегърнал
през врата, опипал по гърба П. и направил опит да я опипа по гърдите. Съгласно
правната теория и съдебната практика, блудствените
действия представляват действия по осъществяване на физически контакт с друго
лице, които са от естество да възбудят или удовлетворят полово желание без
съвкупление на извършителя, на жертвата или на двете лица. Характеристиките на
две от извършените спрямо П. действия съдът намира, че не са от естество да
възбудят и/или удовлетворят полово желание без съвкупление, а именно – прегръщане
през врата и пипане по гърба. Същевременно третото действие, извършено от
подсъдимия спрямо П., обхванато от квалификацията по чл. 149 ал.1 от НК, а
именно – опит да я опипа по гърдите е от подобно естество, с оглед на което е блудствено такова, но е останало недовършено, поради
независещи от дееца причини, а именно – малолетната е заявила, че не желае с
нея да бъдат извършвани подобни действия, което е отказало подсъдимия от
довършването им. Описаните обаче факти, досежно
деятелността на подсъдимия, сочи, че поведението му спрямо П. е било мотивирано
от желанието да възбуди полово желание
без съвкупление със същата. Поради изложеното съдът констатира, че с така
описаното в обвинителния акт деяние, спрямо П., подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 149 ал.1 вр.
с чл. 18 ал.1 от НК, като същият е оправдан за осъществяване на довършено деяние
по чл. 149 ал.1 от НК на основание чл. 304 пр.1 от НПК, като съдът е приел, че подс. А. е виновен в това, че на 21.96.2015 г. в гр. в. е
направил опит да извърши блудствени действия с цел да
възбуди полово желание , без съвкупление , с лице ненавършило 14 годишна
възраст – малолетната Л.В.П. – на 13 години, родена на *** г. , като я
прегърнал през врата, опипал я по гърба и направил опит да я опипа по гърдите ,
като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.
3/ по отношение на обвинението
срещу подс. А. за осъществено от него деяние по чл.
193 ал.1 , вр. с чл. 26 ал.1 от НК
Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се осъществява чрез
действие и се изразява в предоставяне на малолетния или непълнолетния на
спиртни напитки, които съдържат алкохол в количество, годно да причини
функционални смущения в дейността на главния мозък, характерни за въздействието
на алкохола. Престъплението е резултатно и се изразява в настъпването на тези
функционални смущения, характерни за въздействието на алкохола. За да настъпи
този резултат е необходимо съдействащото поведение на пострадалия, който трябва
да погълне доброволно напитките.
Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка, досежно
деятелността на подсъдимия по посочения пункт, според съда субсумира
състава на престъпление по чл. 193 ал.1, вр. с чл. 26
ал.1 от НК .
В обстоятелствената част на прокурорския факт, която подсъдимият признава
за достоверна такава, е посочено, че на
инкриминираната дата – 13.06.2015 г., А. е почерпил непълнолетната Р. с ракия и вино, вследствие на което същата била
повлияна от алкохола. Използваното от прокурора описание на събитията, чрез
израза „почерпил“, по своята семантика
се означава като предоставяне на пострадалата и употреба от същата на
определено количество алкохол от посочения вид. Доколкото количеството на
употребения алкохол не е съставомерен признак на
деянието, съдът оцени като неоснователни доводите на защитника в тази връзка. От значение за съставомерността на деянието е резултата, който се
предизвиква от изпитото количество, а
именно смущения в нервната система, характерни за въздействието на алкохола,
наличието на каквито е факт, отразен в
прокурорския акт, с твърдението, че непълнолетната е била повлияна от алкохола.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано с необходимите
признаци и другото деяние, субсумиращо състава на
престъпление по чл. 193 ал.1 от НК, осъществено спрямо св. Л.П., което в
съвкупността с предходното такова, предвид наличието на предпоставките на чл.
26 ал.1 от НК, обуславя реализирането напродължавана
престъпна дейност. Видно от фактите, посочени в обвинителния акт, които
подсъдимият е признал в хода на съдебното производство, на 21.06.2015 г.същият
е почерпил малолетната П. с бира, вследствие на което същата била повлияна от
алкохола и е получила световъртеж.
Изложените доводи относно съставомерността на
посоченото като изпълнително деяние и визирания резултат по отношение на св. Р. важат и за деянието,
осъществено спрямо П..
Поради изложените съображения, съдът призна подс.
А. за виновен в извършване на деяние по посочения пункт, а именно за
престъпление по чл. 193 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК, като прие, че в периода от 13.06.2015 г. до 21.06.2015 г., в гр. в., в
условията на продължавано престъпление, упил с алкохолни
напитка – ракия, бира, водка, вино – лица, ненавършили 18 годишна възраст –
непълнолетната Г.Б.Р. на 15 години и
малолетната Л.В.П. на 13 години.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.
По отношение на осъщественото от А. престъпление по чл. 149 ал.1 вр. с чл. 18 ал.1 от НК, съдът оцени като смекчаващо
отговорността обстоятелство чистото съдебно минало на лицето и фактът, че деянието
е останало недовършено съотв. преустановено във
фазата на опита. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са установени.
Поради изложеното, съдът му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в минималния размер, предвиден в нормата
на чл. 149 ал.1 от НК, а именно – за срок от една година.
На основание чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е проведено
съдебното следствие, съдът намали наказанието на подсъдимия с 1/3 като му
наложи санкция „лишаване от свобода” за срок от четири месеца. Като съобрази,
че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, а именно А. не е осъждан,
съдът отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години,
като съобрази, че целите по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати без ефективно
изтърпяване на санкцията.
Като
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства по
отношение на извършеното от него деяние по чл. 193 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК бе съобразена
възрастта на пострадалата П., а именно – малолетно лице, по отношение на което
употребата на алкохол създава по-висок риск за нравственото й възпитание и
физическото и психическото й здраве, както и броя на деянията, включени в
състава на продължаваното престъпление, съотв.
мотивът за извършване на деянието, а именно обстоятелството, че алкохолът е
предоставен с оглед отслабване задръжките на лицата и убеждаването им да
участват доброволно в извършване на развратни действия с тях. Като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство е отчетено чистото му съдебно минало.
Като взе предвид констатирания превес на отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът му наложи по-тежкото по вид наказание в максимален размер,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
На основание чл. 23 ал.1 от НК, съдът наложи на подс.
Ю.А. да изтърпи най-тежкото от така определените му наказания, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Относно предявените граждански искове от името на Л.П. в
качеството й на граждански ищец:
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди, за всички
вреди които са пряка и непосредствена последица от деянието – както
имуществените, така и неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от
категорията на неимуществените, са неизмерими с пари и затова, размерът на следващото се
за тях обезщетение,
се определят на принципа на
справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при осъществяване на деянието, възраст на
пострадалия и характера на вредните последици.
При
формиране на вътрешното си убеждение по отношение основанието и размера на
гражданските искове, съдът взе предвид, че в резултат на процесните противоправни деяния, квалифицирани като престъпления по чл. 149 ал.1 вр.
с чл. 18 ал.1 от НК и в пряка причинна връзка с поведението на подсъдимия, св. П. е
претърпяла неимуществени
вреди. Безспорно действията, представляващи
опит на подсъдимият да извърши с малолетната П. блудствени
действия са предизвикали уплаха, стрес у същата и унижение от преживяното. Опиването с алкохол е
предизвикало негативни емоционални преживявания, свързани с типичните симптоми
на алкохолно опиване в т.ч. световъртеж. Същевременно доколкото се касае за
малолетно лице, в процес на полово узряване, психическо и физическо развитие, двете
посегателства са се отразили
неблагоприятно върху нравственото развитие и формирането на морални ценностти у малолетното лице. Посочените последици и наличието
на причинна връзка с деянията, осъществени от подсъдимия се извеждат по
логически път от обективните факти по делото и с оглед константната съдебна
практика не е необходимо да бъдат доказвани.
Съдът като съобрази посочените обстоятелства, съотв. като взе предвид всички факти досежно неблагоприятните
последици за пострадалото лице обсъдени при мотивиране размера на наказанието,
съответно съобразявайки се с естеството деянията и предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, прие по
справедливост, че следва да уважи предявения граждански иск:
-
за извършено срещу П. престъпление по чл. 149 ал.1, вр. с чл. 18 ал.1 от
НК в размер на сумата от 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева, като прецени, че същият е неоснователен до пълния му
размер от 6000 /шест хиляди/ лева
-
за извършено срещу П. престъпление по чл. 193 ал.1 вр.
с чл. 26 ал.1 от НК в размер на сумата от 500 /петстотин/ лева и като прецени, че същият е
неоснователен до пълния му размер от 1500/ хиляда и петстотин/ лева.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия беше възложено задължението за заплащане на
сумата от 664,24 /шестстотин шестдесет и
четири 0,24/ лева , явяваща се направените в хода на
досъдебното производство разноски, както и сумата от 50 /петдесет/ лева,
явяваща се минимална държавна такса върху уважения граждански иск за
осъществено деяние по чл. 193 ал.1 от НК и сумата от 100 /сто/ лева, явяваща се
4% държавна такса върху уважения граждански иск за престъпление по чл. 149 ал.1
вр. с чл. 18 ал.1 от НК.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: