РЕШЕНИЕ
Номер 287 от
02.03.2022
г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: К. Л.
и прокурора: Дарин Христов
като разгледа докладваното от
съдия Русева КАНД № 82 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД
МВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, против Решение № 861/25.11.2021г.,
постановено по а.н.д. № 4000/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което
е отменено Наказателно постановление № 21-0769-001323/08.06.2021г., издадено от
началник група към ОД МВР Бургас, с което на Д.И.К., на осн.чл.185 ЗДвП, са
наложени наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.81,
т.5 ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за извършено нарушение по чл.5,
ал.1, т.1 ЗДвП.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът не споделя
мотивите на съда, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно
постановление, и излага доводи за съставомерност на констатираното деяние. Счита,
че съдът неправилно е приел, че К. не е извършила нарушение на чл. 81, т.5 ЗДвП, тъй като към датата на деянието – 19.05.2020 г., е било забранено на
водачите на индивидуални електрически превозни средства да преминават по
площите, предназначени само за пешеходци, а по делото е установено, че К. не е тикала/теглела електрическия си
скутер, за да се приеме, че не е преминала през пешеходната пътека. Претендира
се отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на издаденото НП, не
се претендират разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът по касация Д.К. се явява
лично в с.з. и с адвокат Д., която оспорва касационната жалба и моли решението
на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на Д.К. е ангажирана за това, че на
19.05.2020 г. около 17.00 ч. в гр. Бургас, ул. „Транспортна“ срещу хотел
„Авеню“, като водач на двуколесно ППС – електрически скутер тротинетка марка XIAOMI М 365, е извършила
следните нарушения: 1. управлява двуколесно ППС по площ, предназначена за
пешеходци, а именно – по пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с пътна
маркировка М8.1 и пътен знак Д17; 2. с поведението си е създала опасност и
пречка за движението и е причинила имуществени вреди на л.а. „Рено” с рег.№
А6350 НН /който се е движел в посока кръстовището на МОЛ „Бургас Плаза”/, като
се е блъснала странично в него в лявата му част. От ПТП били причинени
материални щети и е пострадала Д.К., която е получила наранявания,
квалифицирани като лека телесна повреда. Поради това е прието, че К. е
извършила две нарушения: на чл. 81, т.5 ЗДвП, тъй като водач на двуколесно МПС
е управлявала същото по площи, предназначени само за пешеходци, и по чл. 5,
ал.1, т.1 ЗДвП, тъй като, като участник в движението, е създал пречки за
движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Прието е, че деянието
на К. от 19.05.2020 г. е несъставомерно, тъй като не е забранено с нормата на
чл. 81, т.5 ЗДвП на водач на индивидуално електрическо превозно средство да
премине по площите, предназначени само за пешеходци. Районният съд е приел, че
след като не е нарушила нормата на чл. 81, т.5 ЗДвП, то К. не е извършила и
второто нарушение, за което е била санкционирана – това по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП. С тези мотиви е отменено изцяло обжалваното наказателно постановление.
Така постановеното
съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, но не по изложените в него
мотиви.
На първо място, районният
съд не е съобразил обстоятелството, че към процесната дата - 19.05.2020 г.,
нормата на чл.81, т.5 ЗДвП е била в редакцията си от ДВ бр.20/1999 г., в сила
от 01.09.1999 г., съгласно която на водача на двуколесно
пътно превозно средство е било забранено да
управлява превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се е отнасяла само за велосипедисти на
възраст до 12 години, следователно се
е отнасяла и до водачите на индивидуални електрически скутери, какъвто водач
безспорно е била К.. Едва с промяната в ЗДвП, извършена със ЗИД ЗДвП /ДВ
бр.60/2020 г., в сила от 07.07.2020 г./, т.е. след датата на извършване на
нарушението, нормата на чл.81, т.5 ЗДвП е придобила следното съдържание: на водача на двуколесно
пътно превозно средство, с изключение на индивидуално електрическо
превозно средство,
е забранено да управлява превозно
средство по площите, предназначени само за пешеходци; тази забрана не се отнася
за велосипедисти на възраст до 12 години. Т.е. едва от 07.07.2020 г. законодателят е разрешил на водачите
на индивидуални електрически скутери да управляват същите през площите,
предназначени само за пешеходци.
Безспорно е в случая, че
пешеходната пътека, по която е преминала К., докато е управлявала своя електрически
скутер, е площ, предназначена само за пешеходци, поради което съдът не споделя
извода на районния съд, че К. не е извършила нарушение на чл.81, т.5 ЗДвП, тъй
като деянието й към 19.05.2020 г. е било обявено от законодателя за наказуемо. Предвид
настъпилата законодателна промяна в тази норма след 07.07.2020 г., обаче, която
е станала преди влизане в сила на процесното наказателно постановление, следва
да намери приложение разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно която ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
уредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Ето
защо, К. не следва да бъде наказвана за нарушение на чл.81, т.5 ЗДвП, тъй като
по отношение на деянието й е влязъл в сила по-благоприятен закон, съгласно
който извършеното от нея вече не е нарушение. С оглед на това, процесното НП в
частта, с която К. е наказана с глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.
81, т.5 ЗДвП, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
На следващо място, касационната инстанция споделя крайния извод на
първоинстанционния съд, че К. не следва да бъде наказвана и за нарушението по
чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП, но не по изложените от районния съд мотиви. Това, че К.
не е извършила нарушение по чл.81, ал.1, т.5 ЗДвП, в никакъв случай не води до
автоматичен извод за неосъществяване и на състава на нарушението по чл.5, ал.1,
т.1 ЗДвП, какъвто автоматичен извод е направил районният съд. Двете нарушения –
това по чл.81, т.5 ЗДвП и това по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, не се намират в никаква
връзка на обусловеност, за да бъде направен подобен извод.
Съгласно
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди. С тази норма за участника в движението за
създадени няколко задължения – да не създава опасности и пречки за движението,
да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява
имуществени вреди. Нарушението на което и да е от тези задължения води до извод
за съставомерност на деянието по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.
В процесния случай К. не е нарушила
нито едно от задълженията си по чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП, за да й се вменява
подобно нарушение. Това явства и от описанието на фактическата обстановка в
самото НП, където е посочено, че движейки се по пътното платно, К. се е
блъснала странично вляво в л.а. „Рено” с рег.№ 6350 НН, като от ПТП са били
причинени материални щети и е пострадала самата К..
От анализа на всички събрани по делото
пред районния съд писмени и гласни доказателства, вкл. и от приложеното
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.12.2020 г. по
ДП № 3388-272/2020 г. по описа на V-то РУ при ОД МВР Бургас, образувано по
повод на процесния инцидент, се установява механизмът на настъпилото ПТП, а
именно: К. е управлявала електрическия си скутер по тротоара на ул.
„Транспортна” до хотел „Авеню” в гр. Бургас, като е предприела пресичане на
двулентовото пътно платно по пешеходната пътека и безпрепятствено е преминала
по частта от пешеходната пътека, намираща се в лявото платно за движение на кръстовището,
разделено от дясното чрез тревен участък. В същия момент по дясното платно в
дясната му пътна лента, в посока към кръстовището до МОЛ „Плаза”, се е движел
процесният л.а. „Рено”, като водачът на същия не е възприел приближаването на К.
отляво. К. възприела спрелия в лявата лента за движение автомобил, който й дал
предимство и тя преминала през този участък от пътя безпрепятствено, но не била
забелязана от водача на л.а. „Рено”, намиращ се в другата, дясна лента за
движение. Това била и причината за стълкновението между л.а. „Рено” и К., която
се е ударила в лявата част на автомобила и от това са настъпили за нея телесни
повреди, квалифицирани от прокурор при РП Бургас като леки. Именно поради това
и с постановлението, с което се прекратява наказателното производство по ДП №
3388-272/2020 г. по описа на V-то РУ ОДМВР Бургас, РП Бургас е постановила
препис от същото да се изпрати на началник Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР
Бургас за преценка евентуалната реализация на административно-наказателната
отговорност по смисъла на ЗДвП на водача на л.а. „Рено”, тъй като е приела, че
именно с действията си този водач е станал причина за настъпилото ПТП и за
причинените на К. вреди, а не обратното. Поради това, незаконосъобразно се
явява оспореното НП и в частта, с която на К. е наложено наказание „глоба” в
размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното решение, с което е отменено
НП, с което е наказана К. за нарушения на чл.81, т.5 ЗДвП и на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, касаторът следва да
бъде осъден да заплати на К. съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв.,
представляващи заплатено възнаграждение за адвокат за касационната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 861/25.11.2021г., постановено по а.н.д. № 4000/2021 г. по описа
на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Д.И.К. с
ЕГН ********** ***, направените пред касационната инстанция разноски в размер
на 350 лв.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.