Мотиви към решението № 260002/ 24.08.2020г. по
АНД №1099/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и. сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 10.08.2020г.
за освобождаване от наказателна отговорност и. налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата И..С.Н.
за престъпление по чл.313 ал.1 от
НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа обвинението и.
моли съда да освободи по реда на чл.78а от НК обвиняемата от наказателна
отговорност, като й наложи административно наказание в минималния предвиден в
правната норма размер.
Обвиняемата И..С.Н. се признава за виновна за извършеното деяние в хода на
досъдебното производство, като се възползва от правото да не дава обяснения. В
хода на съдебното производство упълномощеният й защитник моли съда да я
освободи от наказателна отговорност и. наложи наказание по реда на чл.78а от НК
в минималния предвиден в правната норма наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на упълномощеният
защитник на обвиняемата от досъдебното производство, както и. становището на прокурора
изложено в мотивирано постановлението, намира за установено следното:
На 10.01.2019г. в село Долно Белотинци, обл.Монтана обвиняемата И..Н.
подала Заявление - декларация № ЗСПД /Д-М/28 от 10.01.2019г. пред свидетелката К.
К., служител в Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана за отпускане на
месечна помощ за храна. В подаденото Заявление - декларация № ЗСПД/Д-М/28 от
10.01.2019г. обвиняемата декларирала, че е вдовица. Видно от заверено копие от
Препис от Регистъра на сключилите граждански брак на територията на Прийеполе,
Република Сърбия № 230/2018г, обвиняемата И..Н. на 03.10.2018г. е сключила
граждански брак със сръбския гражданин Незир Хазирович, роден на xxxг.
Въпреки това в Заявление-декларация № ЗСПД /Д-М/28 от 10.01.2019г., обвиняемата
Н. не е декларирала семейно положение - „омъжена”.
На досъдебното производство е назначената и. изпълнена от вео лице Ивайло П.
съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът
на „Декларатор” в предоставената за изследване Заявление-декларация № ЗСПД
/Д-М/28 от 10.01.2019г. е изпълнен от обвиняемата И..Н..
На досъдебното производство е назначена и. изпълнена от вещи лица П.П. и. И..Борисова
комбинирана съдебно психологична и. психиатрична експертиза от заключението, на
която се установява, че обвиняемата е разбирала свойството и. значението на
извършеното и. е могла да ръководи постъпките си.
Съдът
изцяло възприема експертните заключения, като обективни и. компетентно дадени,
а още повече и. не оспорени от страните по делото.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследване доказателства и. доказателствени средства:
показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства и. самопризнанията на обвиняемата /макар и. да не дава
обяснения, се признава за виновна/, справка за съдимост на обвиняемото лице.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и. за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и. нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата И..С.Н.
е имала
представа за всички обективни елементи на състава и. е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с
пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата И..С.Н.. Същата е подадена
пред орган на властта, съгласно чл.93 т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Монтана
е такъв орган. Декларацията е подадена за отпескане на месечна помощ за храна и.
служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - посочени в
самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и. са годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй като е
съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените изявления
с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по който факт
не се и. спори между страните.
От субективна страна обвиняемата е извършила
инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е
съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и. искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата И..С.Н. е осъществила от обективна и. субективна страна състава
на престъплението по чл.313 ал.1 от НК, а именно, че на 10.01.2019г. в село Долно Белотинци, обл.Монтана пред К. К., служител на Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Монтана потвърдила неистина в Заявление - декларация № ЗСПД /Д-М/28 от
10.01.2019г, която по силата на чл.13 ал.1 от Закона за
социалното подпомагане се дава пред орган на властта -
Дирекция „Социално подпомагане” град
Монтана за удостоверяване
истинността на обстоятелство относно семейното й положение, че към посочената дата е вдовица, след
като на 03.10.2018г. е имала сключен граждански брак със
сръбския гражданин Незир Хазирович.
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата Н. умишлено деяние се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00
лв. Видно от свидетелството за съдимост –
арг.л.153 от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от
общ характер и. не е освобождавана от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата
Н. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и. наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемата Н. и. другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен
това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата Н. да ЗАПЛАТИ на основание
чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана направените по ДП разноски за
експертизи /съдебно психиатрична и. психологична експертиза и. почеркова
експертиза/ в размер на 506.84лева, както и. по сметка на РС-Монтана сумата от
по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: