Р Е Ш Е Н И Е  № 666

 

гр.Пловдив,22.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           АННА ДЪБОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя гр.д.№ 525 по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Постъпила е до Окръжен съд жалба с вх. № 2851/28.01.2019г. от Д.С.И. чрез пълномощника му адв.Пл.Б. срещу отказ на ЧСИ Петко Илиев,с рег. № 821 и район на действие ПдОС,да уважи молба на длъжника по изпълнението Д.С.И. с вх. № 03329/15.01.19г.по изп. дело № 912/18г.по описа на същия ЧСИ,обективиран в съобщение изх.№ 4286/22.01.19г.2910/02.11.18г.за вдигане на възбрана (неправилно използваният в жалбата термин е „запор“) на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.232.1.40,находящ се в гр. П., ***.

В жалбата се поддържа,че обжалваният отказ е незаконосъобразен и е налице хипотезата на чл.442а от ГПК.Твърди се,че има свръхобезпеченост на вземането на  взискателя с така наложената възбрана.Иска се отмяна на отказа и задължаване на ЧСИ да вдигне наложената възбрана върху описания по-горе недв.имот.

          Ответникът по жалбата-взискател по изп.дело „Райфайзенбанк България“ЕАД,ЕИК-*********,гр.София не е изразил становище по жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие ЧСИ П.Илиев поддържа,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на  събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Съдът е  сезиран  с  жалба  от  лице,имащо  качеството на длъжник в изпълнителното  производство  против действия на съдебния изпълнител, касаещи  отказа му   за   вдигне  наложена възбрана върху описания в жалбата недвижим имот,находящ се в гр.Поморие  поради твърдяно  наличие на свръхобезпеченост на вземането, обективиран в съобщение изх.№ 4286/22.01.19г.,постановено по изп.д.№ 912/18г.,с наведено  възражение по  чл. 442а,ал.2 от ГПК.

Със ЗИДГПК (ДВ, бр.86 от 27.10.2017г.) е нормативно въведено с новата разпоредба на чл.442а,ал.1 от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с размера на задължението.Несъобразяването на принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност съгласно изричната разпоредба на чл.441,ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност.На същия е предоставена възможността по  чл. 442а,ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител,който при установяване на такава вдига съответните обезпечителни мерки.Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение, съгласно чл. 441,ал.2 от ГПК.

Действително посредством цитираното изменение и допълнение на ГПК не е приета разпоредба,която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки.Следва обаче да се има предвид, че с новата уредба се разшири и кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител,като на същия се предостави правото по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение,реципрочно на съществувалото и до тогава,сега регламентирано в чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК право на взискателя да обжалва спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.При положение,че несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, и са предвидени процесуални способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по възражение на длъжника,като при вдигане на съответните обезпечителни мерки–запор и възбрана,съставляващи, според задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.по тълк.дело № 2/2013г.на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти,за които са предприети,взискателят разполага с право на жалба в хипотезата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество,съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество,съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл.435,ал.2,т.6 от ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество.Ето защо по изложените съображения настоящата инстанция приема жалбата на длъжника да е насочена против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.(В този смисъл Определение №132/20.03.2018г. на ПАС по ч.гр.д.№140/2018г.)

По отношение на нейната основателност:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД,гр.София по представен изпълнителен лист от 02.04.18г.от ПдРС,съгласно който длъжниците  Д.С.И. и М.Й.  И.-И. са осъдени да заплатят солидарно на  кредитора „Райфайзенбанк България“ЕАД посочените в изп.лист суми,представляващи главница и лихви,както и разноски.

С молбата за образуване,взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка,както и да бъде насрочена публична продан  на недвижими имоти,собственост на солидарните длъжници,представляващи: къща № 2 със застроена площ от 310,37кв.м.в УПИ 037017-II,находящ  се в гр.Пловдив,местността „***“,отреден за индивидуално застрояване и гараж № 2,ведно със съответното право на строеж върху мястото.

Наложена е възбрана и върху недв.имот,собственост на длъжника Д.С.И.,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.232.1.40,находящ се в гр. П., ***.

В жалбата се твърди,че  наложената възбрана върху втория недв.имот в гр.Поморие представлява свръхобезпеченост на вземането.

С оглед разпоредбата на чл.442а от ГПК,приложима в случая,настоящата инстанция намира,че преценката за съразмерност на наложените обезпечителни мерки с общия размер на задълженията  изисква съобразяване с оценката на имуществото,върху което са наложени обезпечителните мерки.Представени и събрани данни в тази насока за общия размер относно стойността на имуществото на длъжника  Д.И.,предмет на обезпечителните мерки,не са налице по изпълнителното дело,и най-вече относно недвижимия имот,възбраната върху който се иска да се отмени.Това е констатирано и от съдебния изпълнител в мотивите  му по чл.436,ал.3 от ГПК.Следователно,при липса на доказателства за общата стойност на имуществото на този длъжник,съответно данни за  неговата оценка чрез определяне на реалната стойност на имуществото му,не са налице достатъчно условия за извършване на преценката по чл.442а от ГПК по начина,указан в нормата-отчитане на всички данни и обстоятелства по делото,а също така обстоятелствата за процесуалното поведение на длъжника и евентуалната възможност вземанията да останат неудовлетворени.Още повече,че атакуваният отказ не съдържа абсолютно никакви мотиви.

Ето защо настоящият състав намира поради липса на посочените по-горе доказателства по изпълнителното дело,че  обжалваният  отказ  е необоснован с оглед реализиране на контрола по неговата законосъобразност в настоящото производство,което има контролно-отменителен характер и което обуславя основанието за неговата отмяна и връщане на делото за събиране на данни и доказателства за общата стойност на имуществото  на длъжника Д.И.,предмет на  наложените обезпечителни мерки.

По така изложените съображения отказът на ЧСИ Илиев да вдигне наложената обезпечителна мярка-възбрана върху описания в жалбата недв.имот в гр.Поморие,следва да се отмени,като делото следва да се върне на съдебния изпълнител за изискване на данни за стойността на недв.имоти,предмет на наложените обезпечителни мерки,собственост на длъжника Д.И. или събиране на доказателства от съдебния изпълнител за тяхната оценка чрез предвидените в ГПК в тази насока процесуални действия.

Предвид горното,съдът

           

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Петко Илиев,с рег. № 821 и район на действие ПдОС,да уважи молба на длъжника по изпълнението Д.С.И. с вх. № 03329/15.01.19г.по изп. дело № 912/18г.по описа на същия ЧСИ,обективиран в съобщение изх.№ 4286/22.01.19г.2910/02.11.18г.за вдигане на възбрана на недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.501.232.1.40,находящ се в гр. П., ***.

ВРЪЩА делото на ЧСИ П.Илиев за извършване на  следващите се процесуални действия за изискване или събиране на доказателства за оценка стойността на имуществото на длъжника Д.И.,предмет на наложената обезпечителна мярка,съобразно указанията в мотивната част на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  .

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: