РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 260844/15.11.2021г.
Днес, 15.11.2021г. Марин
Атанасов – съдия-докладчик, като се запознах с материалите по ВНОХД № 622 по описа на ВОС за 2020 година, за да се произнесе
взех предвид следното:
Делото
ми е възложено, след депозиран отвод на предходния докладчик по реда на
чл.29,ал.2 НК по искане на прокурора изготвил обвинителния акт. Същият бе
последван и от отвод на определените съдебни заседатели по посочения ред, по
повод искан отвод на прокурора отстрана на защитата.
С
определение по реда на чл.248,ал.5 НПК, състава на съда върна делото във фазата
на досъдебното производство поради допуснати по негова преценка съществени и
отстраними нарушения на процесуални правила по реда на чл.248,ал.1,т.3 НПК,
по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 НПК. Съдът
се е мотивирал, че още при привличането на подсъдимите в качеството на
обвиняеми с постановленията не са разкрити фактически обективни признаци за
престъпления по чл.302, т.1 и т.2 НК за подс. Х.Г. и по чл.282,ал.1 НК за подс.
К.К.. Срещу определението бе постъпил частен протест от прокурор участващ в
разпоредително заседание /различен от прокурора изготвил обвинителния акт/, в
който се твърди, че съдържанието на обвинението е изяснено чрез мотивите на
обвинителния акт, като подробни доводи в тази насока са изложени за
престъплението по чл.302 НК. За престъплението по чл.282,ал.1 НПК е посочено,
че настъпването на немаловажни вредни последици е въпрос на доказване, а „законът
изисква единствено състояние в поставяне в опасност – „са могли да настъпят“
Приемайки аргументите в частния протест с определение №225 от 09.11.2021г.
състав на ВАпС е отменил определението на съда по чл.248,ал.5 НПК. В мотивите
изрично е посочено, че са спазени разпоредбите на чл.246 и чл.219 НПК според
смисъла на т. 4.1 от Тълкувателно решение № 2 /2002г на ВКС, като акцент е
поставен на обстоятелството, че „всички обстоятелства от значение за процеса са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, към който страните по
делото и съдът не са изложили възражения“
С
Тълкувателно решение № 6 от 19 февруари 2018 година Върховният касационен съд
на Република България /общо събрание на наказателната колегия/ е направен извод, че Тълкувателно решение №
2/2002 год. ВКС не е загубило своята актуалност и „същия не се разколебава от
измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и
допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017
год.). При дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила,
допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК
законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното
тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея
относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена
разпоредбата на чл. 246 от НПК“
Актовете
на ВС и ВКС по тълкуването на закона са задължителни за съдилищата. Те са
задължителни за всички съдилища, нито само за ВОС, в частност нито само за
настоящия състав на съда. Действието им до момента на тяхната отменя или
обявяването им за загубили значение. В т.4.1 на Тълкувателно решение № 2/2002
год. ВКС е посочено, че „ за да се конкретизира престъпното деяние, е
достатъчно в постановлението да се посочи времето и мястото на извършването му,
както и неговите фактически обективни и
субективни признаци. При това допустимо е съставомерните факти да бъдат
посочени в обобщен вид . „ Виждаме, че смислово в тълкувателното решение не е
ползвано разрешение за „препис“ на правната норма, а с оглед конкретиката
следва да се посочат „фактически …признаци“, дори и съставомерните факти да в
обобщен вид. Отнесено към настоящия случай една от претенцията на съда, е че за
престъплението по чл.282,ал.1 НК е да бъде разкрито съдържанието на обективния
признак – вредни последици. По този начин ще бъде преодоляно и противоречието
пренесено и в обвинителния акт относно правната квалификация, която текстово е
относима за ал.2 на чл.282 НК, а цифрово е посочена ал.1 на чл.282 НК. Дори в
частния протест е направено „тълкуване“ на приложимия според него материален
закон. Състава на съда може и да не е бил подробен в анализа си, относно
обстоятелството, че в обстоятелствената част обвинителния акт не се съдържат
факти, разкриващи коментирания обективен признак на престъплението по чл.282 НК, но от прочита му не може да се изведе извод, че същия отговоря на
изискванията на чл.246 НПК и че е в духа на Тълкувателно решение № 2/2002 год.
ВКС: „В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва
да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия
в осъществяването му“
Значението на вредните последици като обективен признак на престъплението по чл.282 НК е изяснено още с Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г. на Пленум на ВС: „Вредните последици могат да бъдат от имуществен или неимуществен характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи и обществени организации, в сериозно разколебаване на авторитета и доверието на трудещите се в тях. При решаване на въпроса за немаловажността на вредните последици следва да се отчитат всички фактически обстоятелства на конкретното деяние, като се държи сметка за важността на нарушените обществени материални интереси, отрицателното отражение в колектива и обществото и т. н. Въпросът за немаловажността на вредните последици трябва да се изясни щателно и задълбочено по делото, защото се касае не само за обективен признак без наличието на който не би се стигнало до осъществяване на престъплението, но и защото този признак служи за обективен разграничителен критерий между това престъпление по служба и редица административни, дисциплинарни и други простъпки. За осъществяването на престъплението по чл. 282, ал. 1 НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще. Квалифицираният състав по чл. 282, ал. 2 НК е осъществен, когато от деянието са настъпили значителни вредни последици и тук от значение са вредните последици от имуществени и неимуществен характер. Значението на вредните последици се определя от абсолютната стойност на материалните щети за учреждението, предприятието, кооперацията или обществената организация или за социалистическото стопанство като цяло, както и от степента на увреждане нормалното функциониране на дейността на държавните органи или обществените организации, сериозното накърняване на техния авторитет и решителното разколебаване доверието на трудещите се в тях Ако от деянието могат да настъпят значителни вредни последици, но действително те не са настъпили, то следва да се квалифицира по чл. 282, ал. 1 НК“
Гаранция
за постановяване на правилна присъда казва Общото събрание на Наказателната колегия
ВКС в свое Определение от 6 февруари 2018 година „е в правилното изясняване на
съвкупността от обстоятелства и факти, включени в предмета на доказване. Т.е.
понятието „предели на доказване“ е производно от понятието „предмет на
доказване“. И доколкото предметът на доказване се идентифицира със съвкупността
от обстоятелства и факти, чието установяване е предпоставка за правилното
решаване на делото, конкретизацията му може да се извърши на базата на
материално-правната норма, по която е повдигнато обвинението – от една страна и
конкретиката на фактите по случая – от друга. На този извод навежда начинът, по
който чл. 102 НПК е определил предмета на доказване в наказателния процес. Нормата показва, че се касае основно за
обстоятелства и факти, представляващи части от събитието на конкретното
престъпление. Ето защо абстрактната законова формулировка на чл. 102 НПК добива
конкретно съдържание едва в рамките на конкретния наказателен процес.“ По
нататък ВКС посочва „…Няма как собственото на съда, респ. на прокурора,
свободно усмотрение да се замени с една обща, предварително зададена рационална
формула, най-малко защото тя би се конфронтирала с фактологическите предпоставки в конкретния практически случай, а и
защото с такива формули в наказателно-процесуалната дейност е невъзможно да се
борави. От друга страна, успехът на доказателствения процес се определя не от
количествени показатели, прилагани към ползвания доказателствен материал, нито
от вида на ползваните доказателства, а от умението да се отграничат релевантните обстоятелства и факти, да
се подложат на изследване и въз основа на тях впоследствие да се формират
съответните логически връзки и изводи.
Отсъствието
в постановлението за привличане на обвиняем на фактически обективен признак и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на релевантни
обстоятелства и факти за част от обективната страна на конкретно деяние
прави невъзможно за формиране на вътрешно убеждение в съответствие със закона.
Посоченото, наред с наложилата се порочна регионална практика, да се
пренебрегва функционалния имунитет за конкретни постановени актове на
магистрати чрез депозиране на сигнали до компетентни правоприлагащи или дисциплинарни
органи, белязали и настоящото дело ме мотивира да постановя по делото самоотвод,
тъй като независимо от постановения по делото акт, би могло да се счита от
страна по делото, че съм предубеден пряко или косвено от изхода на делото.
Предвид горното и на основание чл.29,ал.2 НПК
РАЗПОРЕДИХ
:
ОТВЕЖДАМ се
от разглеждането на НОХД № 622/2020г по описа на ВОС.
Делото да се
докладва на Зам.председател на ВОС за определяне на нов съдия докладчик по
делото.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: