Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
при участието
на секретаря Даниела Ангелова и прокурор Коцева, като разгледа докладваното от
председателя гр. дело № 379 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба с вх. № 4548
от 02.07.2020
г. от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. София срещу С.Ц.Д. ***,
с която е предявен иск с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за
поставянето й под запрещение.
Ищецът твърди, че ответницата страда от тежка умствена
изостаналост, недоразвит говор и ДЦП, което заболяване е установено с Експертно
решение на ТЕЛК № 14/05.01.2017 год., обуславящо 95% трайно намалена
работоспособност с чужда помощ. Поддържа, че вследствие на заболяването
ответницата не разбира свойството и значението на действията и не може да
ръководи постъпките си.
Ответницата, действаща чрез особен представител, е
подала отговор на исковата молба с твърдения, че искът е допустим и следва да
бъдат събрани поисканите от ищеца доказателства. В о.с.з. изразява становище за
основателност на молбата.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:
Ответницата С.Д. е родена на *** год.
С експертно решение на ТЕЛК от 05.01.2017 год. на
ответницата е определена 95% трайно намалена работоспособност с чужда помощ
пожизнено поради общо заболяване – тежка умствена изостаналост и неразвит говор
с изоставане във физическото и умственото развитие.
Според представената по делото етапна епикриза от 23.04.2020
год., издадена от д-р К. – общопрактикуващ лекар, с. В., ответницата контактува
трудно, издава нечленоразделни звуци, а мисловната й дейност и речта са
неразвити, като същата е лекувана с невролептици.
По делото е изслушана и приета съдебно психиатрична
експертиза на в.л. К., от която се установява след извършен от вещото лице преглед
на ответницата, че същата е на 20 години и е фамилно обременена – майка с
олигофрения и епилепсия; боледува от ДЦП. Същата се храни сама, облича се с
чужда помощ, като от 08.04.2020 год. е настанена в Център за настаняване от
семеен тип на деца и младежи с увреждания – гр. П.. При освидетелстваната се
установява дефицит на общата и фина моторика, нестабилен очен контакт, бедна
мимическа изразеност, нарушение на вниманието във всички компоненти; не може да
установи словесен контакт с комуникативен смисъл; мисленето е конкретно образно
с елементарни представи, без възможност за образуване на понятия, анализ и
синтез. Заболяването е довело до социална дисфункция, трайно намалена социална
адаптация и трайна нужда от подкрепа за осъществяване на социалното
функциониране, като характерът на заболяването е невъзвратим. Според вещото
лице ответницата страда от тежка умствена изостаналост, което заболяване се
приравнява на слабоумие по смисъла на закона; напълно неспособна е за
самостоятелно функциониране и се нуждае от непрекъснат надзор и ежедневно
обгрижване, не е в състояние да разбира свойството и значението на действията
си и да ръководи постъпките си, като при тази степен на умствено изоставане
ответницата не може лично да полага грижи за себе си, да се самообслужва и да
преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Налице са медицински
основания за пълна недееспособност.
Според показанията на св. Д. – директор на центъра за
настаняване, гр. П., където пребивава ответницата, последната познава по
физиономия само хората, които се грижат за нея, като не знае и не може да
назовава имена. Случва се да крещи безпричинно, когато е в афект. Не може да
чете и пише, не познава парите.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на С.Д.. Същата не разбира и
не отговаря на зададените й въпроси.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
прокурор от СОП, който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед
вида и степента на заболяването на ответницата същата следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се
прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест и на
второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответницата страда от психично заболяване, с водеща диагноза тежка
умствена изостаналост. Според заключението на вещото лице степента на
заболяването при ответницата е такава, че я ограничава от възможността
пълноценно да се грижи за своите работи. Същата не може да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи. Това
състояние се потвърждава и от разпита на
свидетеля и от приетите по делото писмени доказателства.
С
оглед изложеното съдът намира, че ответницата следва да бъде поставена под
пълно запрещение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ С.Ц.Д. с ЕГН
**********,***, на осн. чл. 5, ал. 1 от
ЗЛС, вр. с чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от
същото да се изпрати на органа по настойничество при община П., обл.
Софийска за учредяване на
настойничество.
СЪДИЯ: