Р
Е Ш Е
Н И Е № 506
гр.Хасково, 22.07.2019год.
В
и м е т о н а н а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на единадесети юли
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 512 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Т.В.Т.,***
проти В.Т.Р.,***, иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът
е негов баща. Когато ищецът бил на две години ответникът напуснал семейството
им и след развода сключил друг брак, от който имал друго дете. До 2014г. той не
поддържал никаква връзка с ищеца, като дотогава се били виждали само два-три
пъти. През лятото на 2014г. ответникът изпаднал в нужда и по молба на лелята на
ищеца /сестра на ответника/ му предоставил за ползване собствения си апартамент
№ ***, находящ се на **** етаж, вх.**,
на ул****“ №
*** в
гр.Х..
Уговорката била да ползва жилището безвъзмездно. В края на 2018г., поради
появили се конфликти от страна на ответника, с Нотариална покана рег. №
3672/11.12.2018г. на Нотариус Х. К.,
ищецът го поканил да напусне жилището или да започне да му заплаща наем, като
подпишат договор за наем. Във връзка с горното ищецът определил датата на
срещата – 21.01.2019г. в кантората на Нотариус Х.К, на която дата да подпишат
договор за наем на апартамент № 47, находящ се на **** етаж, вх.**, на ул.****
№ * в гр.Х., а при несъгласие от страна на ответника да ползва апартамента под
наем – да напусне жилището и предаде ключовете му на ищеца. Посочва се още в
исковата молба, че на посочената дата ответникът не се явил, за да сключи
договор за наем или да предаде ключовете и до този момент не бил освободил
ползвания имот. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му върне, като му предаде владението на апартамент
№ ***, находящ се на ****** етаж, вх.*, на ул. *******№ ** в гр.Х.,
представляващ СОС с идентификатор 77195.741.8.4.11 по КККР на гр.Хасково, с
площ 56.48 кв.м., поради прекратяване на договора за заем за послужване.
Претендира разноски.
Ответникът с отговора на исковата
молба изразява становище за недопустимост на иска. В хода на устните състезания
заема позиция за неоснователност на така предявения иск. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното.
По делото
ищецът представи Нотариален акт № 49 от 09.07.1992г. на Нотариус при Районен
съд-Хасково, според който той е придобил право на собственост върху апартамент
№ **, находящ се на *** етаж на ул**** № *** в гр.Х., състоящ се от две стаи, кухня
и сервизни помещения, със застроена площ от 56.48 кв.м., срещу задължението да
поеме гледането и издръжката на прехвърлителите Т. С. Р. и В. В. Р., докато е жив всеки един от тях. Наред
с посочения нотариален акт, легитимиращ ищеца като собственик на процесния
имот, се представи и Схема от 17.01.2019г. на имота, съгласно КК на гр.Хасково.
От същата съдът установи, че спорният имот е с идентификатор 77195.741.8.4.11 в
ПИ с идентификатор 77195.741.8, с административен адрес - гр.Х., ул.****№ ***,
вх. *, ет.*, ап.**.
По
несъмнен начин се установи, че ищецът е внук на прехвърлителите по посочената
сделка на процесния апартамент по бащина линия, т.е. ответникът е син на Т.С. Р.
и В.В.Р., а от представеното Удостоверение за смъртта и наследниците на лицето
И. Т. Р. – Б., починала на 24.09.2018г.
е видно, че същата е сестра на ответника.
По делото съдът допусна събирането на гласни
доказателства.
От
разпита на свид.Р.М.К. -майка на ищеца и бивша съпруга на ответника, съдът установи, че, когато ищецът е бил едва двегодишен
родителите му се разделят и той останал да живее с майка си. Основните грижи по
неговото отглеждане и възпитание поела свид.К. и по-късно създаденото от нея
ново семейство.Твърди още, че бабата и дядото по бащина линия много помагали в
отглеждането на ищеца и винаги били близо до нея и детето Т.. Така през 1992
година бабата и дядото прехвърлили на своя внук – ищеца, срещу задължението за гледане и издръжка от негова
страна процесния апартамент. След като ищецът се оженил, заедно със съпругата
си и с общи средства и труд направили ремонт на жилището и заживяли в него. Именно там се родили и двете им деца.
Там живеели всички в едно домакинство – семейството на ищеца и бабата и дядото.
Ищецът и неговото семейство продължили да живеят в жилището и след смъртта на
баба В. и дядо Т.. Едва когато първородната им дъщеря Р. била вече ученичка в
гимназия, почти навършила 18 години, семейството се преместило да живее в друго
жилище – къща в гр.Х., а апартаментът останал празен. Жилището просто не им
било нужно и ключовете от него били у Т.. Свид. заявява още, че ищецът е дал
лично ключовете за жилището на леля си И., за да ги даде на баща му -ответникът
по делото, който да се настани там и да живее, без да плаща наем. Ключовете
били предадени чрез лелята И., защото Т. и ответникът В. никога не били
поддържали връзки и не са имали каквито й да е било контакти, както и защото
лелята искала да помогне на брат си В., който бил финансово зле в този период. /около
2015 година/. От своя страна пък ищецът не искал да откаже на леля си и се
съгласил да даде ключовете. Всичко това се случило през 2015 година, откогато
баща и син не се били срещали или разговаряли. Просто жилището било свободно и
неговият собственик - ищецът по делото, проявил добра воля, като се съгласил
ответникът да заживее там. Проблемите започнали, когато починала сестрата на
ответника – лелята И., през м. септември 2018 година и станало ясно, че същата
е завещала цялото си имущество на своя племенник - ищеца. Ищецът предложил на
ответника да остане да живее в жилището и да не му създава проблеми, тъй като
той започнал да предявява претенции към имуществото на сестра си, но ответникът
не отговорил по достоен начин на това предложение. Тогава ищецът му отправил
нотариална покана за сключване на договор за наем при минимален наем от 10 лева
и заявил, че веднага ще му даде разписка, че е получил наема за една година или
да върне ключовете и му върне държането на апартамента. Независимо от така
изразената воля от страна на ищеца да уредят нормално отношенията си, въпреки
обремененото минало, ответникът не се съгласил.
Разпитан бе и свид. З.В.Р. - син на ответника от втория му брак и брат
на ищеца. От показанията на този свидетел става ясно, че преди около 4-5 години
му се обадила леля им И. да отиде със собствения си автомобил да вземат багажа
на баща им, който по това време живеел на квартира и тя му дала ключ от спорния
имот, като той си пренесъл багажа и заживял там.
На
поставените на ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК същият отговаря, че
действително е получил ключ за процесното жилище от сестра си, а не от ищеца, тъй
като не поддържат лични отношения от дълги години.
При така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно е, че ищецът е собственик на жилище, находящо се в гр.Х., ул.***№
*, вх.*, ет.*, ап.*, за което е приетият като доказателство Нотариален акт №
49/1992г. За безспорно съдът намира, че
през 2015 година жилището е било свободно и ищецът е дал доброволно
ключевете от същото на ответника, за да го ползва временно, тъй като бил
материално затруднен и живеел на квартира. По несъмнен начин от събраните
гласни доказателства чрез разпита на свид.К. и свид.Р., показанията на които са
еднопосочни, съдът установи, че физическото предаване на ключовете от жилището
е станало чрез лицето И. Т. Р., която, както бе посочено по-горе, е сестра на
ответника и леля на ищеца. Същата е живеела един етаж по-горе и именно по нейно
настояване ищецът се е съгласил да предостави за временно ползване апартамента
на своя баща, с когото по принцип още от детските си години не поддържал никакви
отношения.
От
представената Нотариална покана до ответника, връчена му на 07.01.2019г., е видно, че ищецът е поканил ответника в
двуседмичен срок от получаването на поканата да освободи собствения му имот или
в случай, че желае да продължи да го ползва, да се яви на 21.01.2019г. в 15
часа в кантората на Нотариус Х.К за сключване на договор за наем или връщане на
ключовете от жилището. От съставения
Протокол от 21.01.2019г. на Нотариус Х.К е видно, че поканеният не се е
явил и не е изпратил свой представител на срещата.
Предвид казаното съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.249 вр. с чл.243 от ЗЗД, който на основание чл.310,
ал.1, т.2 от ГПК подлежи на разглеждане по реда на бързото производство, е
основателен. Основателността на така предявения иск е предпоставена от
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен договор за заем
за послужване с ответника, имащ за предмет процесното жилище, прекратяването на
договора и отказ от страна на заемателя да предаде държането на имота.
Заемът
за послужване е договор, за валидността на който е необходимо страните да
постигнат съгласие в насока заемодателят да се съгласи да предостави
безвъзмездно определена вещ за временно ползване на заемателя, а последният да
се задължи да я върне след ползването. Договорът за заем за послужване е неформален, поради което
може да се сключи и в устна форма. Той е реален договор, поради което е
необходимо възоснова на постигнатото съгласие между страните заетата вещ да
бъде предадена на заемателя. От друга страна постигането на съгласие между
страните не е задължително да бъде изрично изразено, а то може да бъде изразено
и чрез конклудентни действия, както е в настоящия случай.
Доколкото по делото не се събраха
доказателства по време на ползването на имота от ответника, последният да е
заплащал наем, следва да се приеме, че е било договорено безвъзмездно ползване
и отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл.243 и сл. от ЗЗД.
По
аргумент от разпоредбата на чл.243 от ЗЗД временният характер на ползването на
имота е част от естественото съдържание на договора за заем за послужване, който
характер се изразява в това, че заемодателят винаги може да поиска връщането на
вещта от заемателя. В този смисъл е и разпоредата на чл.249, ал.2 от ЗЗД, според
която при неопределен срок или цел на ползването на вещта в договора, то
заемодателят може да поиска връщането на вещта винаги.
По
делото безспорно се установи, че ищецът е отправил искане до ответника за
връщане на заетата вещ, съдържащо се в получената от ответника нотариална
покана.
Предвид изложеното, съдът намира, че са се осъществили всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск - наличие на валиден
договор за заем за послужване, касаещ спорния апартамент, прекратяване
действието на договора и отказ от страна на заемателя да предаде държането на
имота, т.е. да върне вещта, поради което ответникът следва да бъде осъден да
освободи и предаде държането на процесния имот на ищеца по делото.
С
оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички
направени по делото разноски в размер на 450 лева, от които 50 лева – платена
държавна такса и 400 лева – възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН **********,***, да върне,
като освободи и предаде на Т.В.Т., ЕГН **********,***, държането на предоставения
му по силата на договор за заем за
послужване недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се на ****
етаж, вх.***, на ул****** № *** в гр.Х., представляващ СОС с идентификатор
77195.741.8.4.11 по КККР на гр.Хасково, с площ 56.48 кв.м., поради прекратяване
на договора за заем за послужване.
ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН **********,***, да заплати
на Т.В.Т., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 450
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в двуседмичен срок, считано от
25.07.2019год.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.