Решение по дело №4589/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260499
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720104589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

    

гр. П., 17.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4589 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк”- АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. "Света Неделя" №7, представлявано от Изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.”, чрез адвокат Н.М.М., вписан в регистъра на адвокатите при САК Съдебен адрес:*** /надпартерен/, ап. 10 тел. 02/980 09 04; e-mail: office@gftlaw срещу К.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати дължими суми по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г., както следва:

>> главница в размер на 7 793,17 евро /седем хиляди седемстотин деветдесет и три евро и седемнадесет евроцента/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и пълно погасяване на задължението;

>> договорни лихви за периода от 12.10.2016г. до 01.08.2019г. в общ размер на 3 486,27 евро /три хиляди четиристотин осемдесет и шест евро и двадесет и седем евроцента/, от които:

           30,81 евро /тридесет евро и осемдесет и един евроцента/ - възнаградителна лихва по чл. 11.2.1 от Договора за кредит;

           3 455,27 евро /хиляда сто тридесет и седем евро и четиринадесет евроцента/ - лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.2 от процесния Договор за кредит;

В исковата молба се посочва, че по силата и при условията на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г. (наричан „Договор за кредит") между „УниКредит Булбанк" АД (наричана за краткост „УниКредит АД" или „Банката") и К.Л.Г., ЕГН **********, с адрес *** (наричан „Кредитополучател” или „Длъжник”), Банката била предоставила банков потребителски кредит в размер на 14 000 евро (четиринадесет хиляди евро).

Налице било валидно възникнало и съществуващо облигационно отношение между „УниКредит Булбанк" АД и ответника К.Л.Г., ЕГН ********** по повод цитирания договор за банков кредит.

Твърди се, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД била изпълнила задълженията си по Договора за кредит, като била предоставила на кредитополучателя договорената сума от 14 000 евро /четиринадесет хиляди евро/. Това обстоятелство било видно от движението по банковата сметка, по която е било обслужвано кредитното задължение. На 13.04.2011г. банката била предоставила по банковата сметка на К.Г. сума в размер на 27 300 лева /двадесет и седем хиляди и триста лева/, която представлявала левовата равностойност на уговорения в чл. 2 от Договора размер на кредита от 14000 евро. Кредитополучателят бил усвоил изцяло предоставената сума, като съгласно чл. 12 от Договора за кредит се е задължил да издължава предоставения кредит чрез анюитетни месечни вноски, съгласно подписан към Договора за кредит погасителен план, на 12-то число на месеца по своя банкова сметка *** № **************.

Ищецът твърди, че в чл. 11.2.1 от договора за кредит страните били уговорили, че дължимата възнаградителна лихва за редовен дълг била определена в чл. 4.1.а от договора и се начислявала и изплащала върху редовната главница по кредита за срока на действието му. Към датата на подписване на договора и съгласно чл. 4.1.а годишния лихвен процент (ГЛП) върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски бил формиран от базовия лихвен процент (БЛП) и надбавка към него за редовен дълг. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и премия, като размерът му към датата на подписване на процесния договор бил 1.231%. Вторият елемент, формиращ ГЛП върху редовна главница била надбавка към БЛП, която съгласно чл. 4.1.а от договора към момента на подписване на последния била в размер на 7.819%. Следователно ГЛП върху редовно главница, респективно размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит, била 9.05% към датата на подписване на процесния договор.

В чл. 11.2.2 от договора за кредит страните се били съгласили, че при неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска съгласно падежа по погасителния план в срока по чл. 7 от договора и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължена просрочена и изискуема част от главницата) се олихвявал с лихва за просрочие по чл. 4.2 от договора. Съгласно чл. 4.2 годишният лихвен процент (ГЛП) върху просрочена главница бил формиран от базовия лихвен процент (БЛП) и надбавка към него за редовен дълг. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и надбавка към него за просрочена главница. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и премия, като размерът му към датата на подписване на процесния договор бил 1.231%. Вторият елемент, формиращ ГЛП за просрочена главница, била надбавка за просрочена главница, която съгласно чл. 4.2 от договора към момента на подписване на последния била в размер на 17.819%. Следователно ГЛП върху просрочена главница, респективно размерът на наказателната лихва по договора за кредит, била 19.05% към датата на подписване на процесния договор.

Твърди се, че вследствие на неизпълнение на задълженията си по договорното правоотношение и непрестирането на дължимия резултат, чиято изискуемост била с календарно определен падеж (12-то число на месеца), длъжникът К.Л.Г., ЕГН ********** бил изпаднал в просрочие за дължимите към банката погасителни вноски, като не е заплатил четири поредни погасителни вноски, дължими в периода от 12.10.2016г. до 12.01.2017г. Позовават се на чл. 17 от Договора, съгласно който: „Страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на Кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично здължение по кредита, правото за ползване на неусвоени суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между Банката и Кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие по преценка на Банката стават предсрочно изискуеми.“ Към 01.02.2017г. се били сбъднали материалноправните предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на Кредитора, в резултат на което на тази дата било извършено счетоводно отразяване на изискуемостга в счетоводната система на доверителя ми.

Ищецът моли съда да бъде взето предвид, че „УниКредит Булбанк”- АД, чрез упълномощеното Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", била направила изрично волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането си срещу К.Л.Г., като на 07.03.2017г. била изпратила нарочно писмено изявление, озаглавено "Покана за доброволно изпълнение" до адреса на Кредитополучателя - гр. П., ул. „Р.Д.", бл**вх*ет*ап**Било видно от обратната разписка, придружаваща пощенската пратка с нарочното волеизявление, че при посещението на адреса на получателя, последният не бил открит, като пощенската пратка била на негово разположение в клон на „Български пощи" ЕАД. След като адресатът не бил потърсил пратката си в определения от пощенския оператор срок, последната била върната на подателя на 29.03.2017г. с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя". Това обстоятелство било отбелязано в обратната разписка и било удостоверено със саморъчния подпис на връчителя. Освен това, кредиторът бил изпратил на 07.03.2017г. аналогично изявление и до друг известен адрес на кредитополучателя К.Г. ***. Било видно от обратната разписка, придружаваща пощенската пратка с нарочното волеизявление, при посещението и на този адрес получателят не бил открит, като връчителят на „Български пощи" ЕАД бил установил, че „получателят се е преместил на друг адрес". Посещението на посочения адрес на длъжника било извършено на 13.03.2017г. като след установяване на споменатите обстоятелства, на същата дата пощенската пратка била върната на изпращача. Това обстоятелство било отбелязано в обратната разписка и е удостоверено със саморъчния подпис на връчителя.

Ищецът твърди, изявлението на Банката за предсрочна изискуемост на вземането следвало да се счита за редовно връчено и валидно произвело своето действие, макар да не било връчено лично на кредитополучателя и поради съобразяване на задължителната практика на ВКС - Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т.о., ТК, докладчик съдията Т.К., където било постановено,че: „Упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.“ Позовава се и на Решение на С. по дело С-327/10 от 17.11.11 г., „при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждаш иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай.". Твърди, че с оглед обстоятелството, че в процесния случай кредиторът бил положил всички възможни усилия волеизявлението му за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото вземане, произтичащо от Договора за потребителски кредит, да достигне у длъжника, като следвало да се подчертае, че до длъжника К.Л.Г. била изпратена и нотариална покана, връчена надлежно на длъжника съгласно рапоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Нотариална покана, представляваща акт № *** том I, per. № ****/14.08.2017г. по описа на нотариус В.Н.Д., per. № 523 на НК с район на действие - PC - П., била връчена на 16.10.2017г. на другия известен адрес на длъжника - жилището, за чието закупуване бил отпуснат банков ипотечен кредит по силата на Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2455, сключен на 12.04.2011г. между К.Г. и доверителя ми и върху което жилище била учредена законна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк" АД. Обстоятелствата относно надлежното връчване на нотариалната покана на адрес гр. П., кв. „И., ул. „Р.Д.", бл**вх*ет*ап. 62 (Сграда 1) били надлежно отразени в разписката, придружаваща нотариалната покана.

Твърди, че от така удостоверените в уведомлението за изискуемост и обратна разписка, както и от нотариалната покана и разписката към нея обстоятелства било видно, че изявлението за изискуемост било достигнало до известните на ищеца адреси на длъжника К.Г. (твърди, че изискването било извънсъдебното изявление /покана/ да е достигнало до адресата, а не да е реално получено от него или същият да е узнал съдържанието му – като се позовава на Определение № 686Д8.06.2010 г. по гр.д. № 126/2010 г., IV г.о. на ВКС: „Поканата като едностранно волеизявление поражда действие от момента, в който тя достигне до адресата, независимо от това, дали той я е приел, дали е узнал съдържанието - по арг. чл. 14, ал.1 ЗЗД").

С оглед на гореизложеното, следвало да се приеме, че били налице надлежни доказателства за това, че волеизявлението на банката, с което била уведомила длъжника за предсрочната изискуемост на кредита било достигнало до адресата си преди подаване на исковата молба. Според ищеца кредитополучателят К.Г. не следвало да черпи изгоди от неправомерното си поведение, изразяващо се в неполагане на необходимата грижа за собствените си работи и по-конкретно неспазването на договорното си задължение да уведоми кредитодателя при смяна на постоянния си или насоящия си адрес, респективно следвало да се приеме, че ищецът бил положил всички възможни усилия да доведе до знанието на кредитополучателя изявлението си, с което упражнявал потестативното си право да обяви настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане, произтичащо от процесния договор за кредит, като бил адресирал писменото си изявление до всички известни адреси на кредитополучателя К.Г..

Твърди, че така предприетите действия от страна на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем били в съответствие и с постановеното в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по т. д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Видно от гореизложеното, ищецът, в качеството си на Кредитор, бил изпълнил точно и добросъвестно задълженията си, произтичащи от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г., като същият бил предоставил на кредитополучателя К.Г. ползването на парична сума - паричен заем в размер на 14000 евро /четиринадесет хиляди евро/ съгласно чл. 2 от договора за кредит, като длъжникът бил изпаднал в неизпълнение на задължението си да погасява задължението си съгласно подписания между страните погасителен план, като не бил заплатил на падежа четири поредни анюитетни вноски в периода от 12.10.2016г. до 12.01.2017г., както и всички дължими анюитетни вноски след това.

Ищецът моли съда, в условията на евентуалност, в случай, че не приеме така описаното уведомяване на длъжника за достатъчно, за да породи действие уговорената в Договора за кредит предсрочна изискуемост, да счете исковата молба като волеизявление от името на кредитора - ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по Договора за кредит, с основание и размер, посочени в същата.

          Към исковата молба са приложени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото, а именно: 1. Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) 2452, сключен на 12.04.2011г.; 2. Погасителен план към Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) 2452, сключен на 12.04.2011г.; 3.Подписани общи условия към договора за потребителски кредит; 4.Справка по чл. 366 от ЕПК за определяне размера на претендираното вземане; 5.Нотариална покана, предсавляваща акт *** том I, рег. Nq ****/14.08.2017г. по описа на нотариус В.Н.Д., рег. 523 на НК с район на действие - PC - П.; 5.Покани за доброволно изпълнение и съответстващите им обратни разписки; 6.Пълномощни за изпращане на покани за доброволно изпълнение;

 Прави се искане за назначаване на съдебно – счетоводна ескпертиза със задачи формулирани в исковата молба, а именно: 1.Да се установи усвояването на паричната сума в размер на 14 000 евро, предоставена от „УниКредит Булбанк" АД на К.Л.Г. по силата на Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г.; 2. Да се установи правени ли са от ответника погашения по задължението и какви са допуснатите просрочия - на кои месечни вноски, с какъв падеж, в какъв размер /главница, договорна възнаградителна лихва и начислена наказателна лихва/; 3.Да се посочи размерът на падежиралите и незаплатени месечни вноски към датата на подаване на исковата молба /главница, договорна възнаградителна лихва и начислена наказателна лихва/; 4.Да се установи размерът на дълга /главница, договорна и наказателна лихва/ към 29.03.2017г./датата на достигане на Покана за доброволно изпълнение до постоянния адрес на длъжника/, към 16.10.2017г. /датата на връчване на нотариална покана с)о длъжника/ и към датата на подаване на настоящата искова молба; 5. Да се установи редовно ли са водени счетоводните записвания от „УниКредит Булбанк" АД по отношение задължението на К.Л.Г. произтичащо от Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г.; като същото е било уважено от съда и по делото са били изслушани СИЕ и допълнително СИЕ.

Претендират се разноски.

Ответникът, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.

В провелите се по делото съдебни заседания са събрани допълнителни доказателства, в това число и чрез изслушване по делото на две съдебно-счетоводно екпертизи, чието заключение, съдът е приел по делото с нарочно определение. Ответникът не се е явявал по делото. В становище депозирано по делото от ищеца, чрез процесуалните му представители, прието от съда след изложени подробни аргументи, се моли за уважаване изцяло на заявената претенция, като доказана и основателна.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от изготвения проекто-доклад по делото, впоследствие обявен за окончателен такъв, то се установява, че съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК, както следва- счел е, че са  предявени  предявени са искове обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД. Съдът е разпредил доказателствена тежест за подлежащите на доказване факти, както следва: в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, въз основа на което произтичат претендираните от ищеца вземания. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно отношение – размер на уговорения кредит, размер на лихвата по кредита, срок на договора, падеж на вземанията (вноските). Ищецът следва да докаже, че е изпълнил задълженията си по Договора за потребителски кредит, а именно, че е превел на длъжника дължимата сума. Ищецът следва да установи, че индивидуално са уговорени размерите на възнаградителната лихва. Ищецът следва да докаже, че е изпълнил точно задължениета си по договора – предаването на паричните средства по кредита. Ищецът следва да докаже, че са настъпили условията за предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти, включително и изтичането на давностния срок.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По иска по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

             Видно от представените писмени доказателства към исковата молба и изслушаните СИЕ по делото, се установява, че на 13.04.2011г. банката е предоставила по банковата сметка на К.Г. сума в размер на 27 300 лева /двадесет и седем хиляди и триста лева/, която представлявала левовата равностойност на уговорения в чл. 2 от Договора размер на кредита от 14000 евро, по сключен с ответника Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г. (наричан „Договор за кредит") между „УниКредит Булбанк" АД (наричана за краткост „УниКредит АД" или „Банката") и К.Л.Г., ЕГН **********, с адрес *** (наричан „Кредитополучател” или „Длъжник”), Банката била предоставила банков потребителски кредит в размер на 14 000 евро (четиринадесет хиляди евро).

 

 

 Кредитополучателят бил усвоил изцяло предоставената сума, като съгласно чл. 12 от Договора за кредит се е задължил да издължава предоставения кредит чрез анюитетни месечни вноски, съгласно подписан към Договора за кредит погасителен план, на 12-то число на месеца по своя банкова сметка *** № **************.

По силата на цитирания договор, представен по делото, се установява, че видно от в чл. 11.2.1 от договора за кредит страните са уговорили, че дължимата възнаградителна лихва за редовен дълг, определена в чл. 4.1.а от договора  се начислявала и изплащала върху редовната главница по кредита за срока на действието му. Към датата на подписване на договора и съгласно чл. 4.1.а годишния лихвен процент (ГЛП) върху редовна главница за кредитите, изплащани чрез анюитетни вноски бил формиран от базовия лихвен процент (БЛП) и надбавка към него за редовен дълг. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и премия, като размерът му към датата на подписване на процесния договор бил 1.231%. Вторият елемент, формиращ ГЛП върху редовна главница била надбавка към БЛП, която съгласно чл. 4.1.а от договора към момента на подписване на последния била в размер на 7.819%. Следователно ГЛП върху редовно главница, респективно размерът на възнаградителната лихва по договора за кредит, била 9.05% към датата на подписване на процесния договор.

В чл. 11.2.2 от договора за кредит страните се били съгласили, че при неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска съгласно падежа по погасителния план в срока по чл. 7 от договора и/или при предсрочна изискуемост, целият размер на кредита с настъпил падеж (неиздължена просрочена и изискуема част от главницата) се олихвявал с лихва за просрочие по чл. 4.2 от договора. Съгласно чл. 4.2 годишният лихвен процент (ГЛП) върху просрочена главница бил формиран от базовия лихвен процент (БЛП) и надбавка към него за редовен дълг. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и надбавка към него за просрочена главница. БЛП се формирал от тримесечен EURIBOR съгласно Раздел III от общите условия към договора и премия, като размерът му към датата на подписване на процесния договор бил 1.231%. Вторият елемент, формиращ ГЛП за просрочена главница, била надбавка за просрочена главница, която съгласно чл. 4.2 от договора към момента на подписване на последния била в размер на 17.819%. Следователно ГЛП върху просрочена главница, респективно размерът на наказателната лихва по договора за кредит, била 19.05% към датата на подписване на процесния договор.

Видно от  чл. 17 от Договора, то страните са уговорили, че: „Страните приемат, че при неизпълнение на всяко едно от задълженията на Кредитополучателя по договора или по ОУ и/или при неплащане на което и да е парично здължение по кредита, правото за ползване на неусвоени суми по кредита и/или по всеки друг кредитен инструмент между Банката и Кредитополучателя се погасява, а ползваният кредит ведно с лихвите за просрочие по преценка на Банката стават предсрочно изискуеми.“ Към 01.02.2017г. банката твърди, което се потвърждава и от СИЕ по делото, че  длъжникът е изпаднал в забава с плащанията и се позовава на предсрочна изискуемост на кредита. Съгласно цитираната разпоредба вследствие на неизпълнение на задълженията си по договорното правоотношение и непрестирането на дължимия резултат, чиято изискуемост била с календарно определен падеж (12-то число на месеца), длъжникът К.Л.Г., ЕГН ********** е изпаднал в просрочие за дължимите към банката погасителни вноски, като не е заплатил четири поредни погасителни вноски, дължими в периода от 12.10.2016г. до 12.01.2017г.

Досежно начина на уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита банката е ангажирана множество писмени доказателства- разписки, нотариална покана, видно от които се установява, че  „УниКредит Булбанк”- АД, чрез упълномощеното Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", била направила изрично волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането си срещу К.Л.Г., като на 07.03.2017г. е изпратила нарочно писмено изявление, озаглавено "Покана за доброволно изпълнение" до адреса на Кредитополучателя - гр. П., ул. „Р.Д.", бл**вх*ет*ап**Видно от обратната разписка, придружаваща пощенската пратка с нарочното волеизявление, се установява, че при посещението на адреса на получателя, последният не бил открит, като пощенската пратка била на негово разположение в клон на „Български пощи”- ЕАД. След като адресатът не бил потърсил пратката си в определения от пощенския оператор срок, последната била върната на подателя на 29.03.2017г. с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя". Това обстоятелство е отбелязано в обратната разписка и било удостоверено със саморъчния подпис на връчителя. Освен това, кредиторът, видно и от другата разписка по делото, е  изпратил на 07.03.2017г. аналогично изявление и до друг известен адрес на кредитополучателя К.Г. ***. Видно от обратната разписка, придружаваща пощенската пратка, то същата е  с нарочното волеизявление, при посещението и на този адрес получателят не бил открит, като връчителят на „Български пощи" ЕАД бил установил, че „получателят се е преместил на друг адрес". Посещението на посочения адрес на длъжника било извършено на 13.03.2017г. като след установяване на споменатите обстоятелства, на същата дата пощенската пратка била върната на изпращача. Това обстоятелство било отбелязано в обратната разписка и е удостоверено със саморъчния подпис на връчителя.  Видно от представената нотариална покана по делото, се установява, че до длъжника К.Л.Г. била изпратена и нотариална покана, връчена надлежно на длъжника съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Нотариална покана, представляваща акт № *** том I, per. № ****/14.08.2017г. по описа на нотариус В.Н.Д., per. № 523 на НК с район на действие - PC - П., видно от същата е била връчена на 16.10.2017г. на другия известен адрес на длъжника - жилището, за чието закупуване бил отпуснат банков ипотечен кредит по силата на Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 2455, сключен на 12.04.2011г. между К.Г. и доверителя ми и върху което жилище била учредена законна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк" АД. Обстоятелствата относно надлежното връчване на нотариалната покана на адрес гр. П., кв. „И., ул. „Р.Д.", бл**вх*ет*ап. 62 (Сграда 1) били надлежно отразени в разписката, придружаваща нотариалната покана.

Банката се позовава на редовно връчване, като твърди, че от така удостоверените в уведомлението за изискуемост и обратна разписка, както и от нотариалната покана и разписката към нея обстоятелства било видно, че изявлението за изискуемост било достигнало до известните на ищеца адреси на длъжника К.Г..

Видно от изслушаните по делото СИЕ и допълнително СИЕ, изготвени от вещото лице В., то се установява, че вещото лице се е запознало, с всички документи приложени по делото. Извърших проверка в ищцовото дружество - в счетоводството на банката и движение по сметка за процесния перод по кредит с титуляр К.Л.Г., като е констатирало, че на 12.04.2011 г. е бил подписан договор за банков потребителски кредит на физическо лице №2452, УниКредит Булбанк АД кредитор и кредитополучател К.Л.Г. относно предоставяне на кредит в размер на 14000 евро с цел рефинансиране и обзавеждане. Кредитът е в размер на 14000 евро и  е усвоен по разплащателна сметка, с титуляр К.Л.Г.. В допълнителното СИЕ, след представени допълнителни документи на вещото лице от страна на банката, а именно- извлечение от банкова сметка ***.04.2011г до 16.10.2020г., Лихвен лист за кредит за период от 12.04.2011 г до 16.10.2020г. и при извършени от същото допълнителни констатаци и изчисления, вещото лице е посочило в констативната част на своето заключение и впоследствие при изведените изводи, че съгласно сключения договор за кредит от 12.04.2011г., ползвания кредит се издължава на 120 броя, с последна вноска 12.04.2021г. Вноската е посочило, че е дължима на 12-то число от месеца. Крайният срок за погасяване на кредита е описан като дата -12.04.2021г. Видно от извлечение по кредита последна вноска по кредита според вещото лице е направена на 26.01.2017г.. Последна платена падежирала вноска с дата 12.10.2016г. Договорена главница 14000 евро, платена главница 6206.83 евро, неплатена главница 7 793,17 евро. На следващо място, досежно допълнително начислените лихви, вещото лице в доп. СИЕ е описало, че начислена договорна лихва за редовна главница за периода от 13.04.2011г до 01.02.2017г. в размер на 5313,66 евро Платена договорна лихва за редовна главница за периода от 13.04.2011г до 12.01.2017г в размер на 5282,85 евро лихва за редовна главница за периода от 13.04.2011г до 01.02.2017г.Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Вещото лице е посочило, че съгласно сключения договор, при неиздължаване на погасителни вноски съгласно падежна дата и /или при предсрочна изискуемост, целия размер на кредита с настъпил падеж /неиздължена просрочена и изискуема част от главницата се олихвява с лихва за просрочие. ГЛП върху просрочената главница се формира от БЛП и надбавка към него. Към датата на сключване на договора БЛП 1,231% и надбавка към БЛП 17,819%. ГЛП към датата на договора 19,05%.

 

Видно от допълнителното заключение на вещото лице, което съдът кредитира, като компетентно, пълно и обосновано, се установява, както следва:От ответника са правени плащания в размер на 11 544,21 евро  с които са платени : Платена главница 6206.83 евро, с падежни вноски до 12.10.2016г. Платена договорна лихва за редовна главница за периода от 13.04.2011г до 12.01.2017г в размер на 5282,85 евро, и договорна лихва по просрочена главница в размер н 54,53 евро.

Към дата на подаване на исковата молба падежиралите и незаплатени вноски са за периода от 12.10.2016г до 12.04.2021 г. Неплатена главница в размер на 7793.17 евро . Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 855,59 евро  за периода от 13.11.2016г до 16.10.2017г.

Към 29.03.2017г. размера на дълга е 7922,37 евро, от които Неплатена главница 7793.17 евро Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 98,39 евро за периода от 13.11.2016г до 29.03.2017г.

Към 16.10.2017г, размера на дълга е 8679,93 евро, от които Неплатена главница 7793.17 евро  Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 855,59 евро за периода от 13.11.2016г до 16,10.2017г.

Към 05.08.2019 / дата на подаване на исковата молба/ размера на дълга е 11168,29 евро, от които Неплатена главница 7793.17 евро. Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 3344,31 евро за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019.

                    По отношение на сключения договор за кредит, откриване на кредит, неговото осчетоводяване и движение по кредита редовно са водени счетоводните записвания от Уни Кредит Булбанк АД по отношение на задължението К.Л.Г., произтичащи от договор за банков потребителски кредит на физическо лице №2452, сключен на 12.04.2011 г. до предоставените данни до 16.10.2020г., вещото лице е посочило, че на база предоставените данни от УниКредит Булбанк АД към дата на изготвяне на заключението- 20.10.2020, като се вземе предвид извършените плащания, размера на дълга е 12107,80 евро, от които Неплатена главница 7793.17 евро Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 3344,31  евро за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019. Законна лихва за периода от 05.08.2019г. /дата на подаване на искова молба/ до 20.10.2020г./ дата на изготвяне на заключението/ в размер на 939,51 евро.

                    Съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането, но не с изпратеното до него уведомително писмо и с нот покана също връчена не лично, а по реда на чл. 47 ГПК,  а с връчване на препис от настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за кредит.В този смисъл е и задължителната съгласно т.2 на ТР 1/ 2009г. практика - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

След анализ в цялост на представените доказателства по делото в горепосочения смисъл и кредитиране, в частност допълнителното заключение на вещото лице, съдът достигна до извода, че кредитът е бил усвоен от лицето –кредитополучател, съгласно уговореното в договора. Същият е извършвал частични плащания по кредита, като впоследствие е спрял плащанията. Съгласно договора при четири неплатени вноски /описани по-горе/, банката е изпращала уведомления до длъжника за обявяване пресрочна изискуемост на целия остатък по кредита, ведно с допълнително начислените лихви, като същите не са достигали до получателя, което е довело и до изпращане на нотариална покана, връчена на адрес на жилището, за което се сочи, че е бил изтеглен ипотечният кредит. Същевременно, съдът намира, че надлежно и по месторабота на ответника е била връчена исковата молба, ведно с приложените към същата писмени доказателства и този момент следва да се приеме за релевантен за узнаване на същия за изискуемостта на вземането на банката, обявената предсрочна изискуемост на кредита, както и уведомяване на всички претенции на банката към лицето, на което последният е демонстрирал пасивно процесуално поведение по делото, като не се е явявал, не е навел и конкретни доводи по оспорване твърденията на банката, която от своя страна, видно от изложеното по-горе досежно събраната доказателствена съвкупност по делото, е провела пълно и главно доказване на своите претенции, както се претендира и в становището на банката по съществото на делото, поради което и съдът намира, че претенциите й се явяват основателни, но съобразно изчисленията на вещото лице /във връзка с лихвите/ по допълнително изслушаното СИЕ по делото.

 Това е така защото  процесният договор е вид договор за банков кредит, който по дефиницията на чл. 430 от ТЗ е консенсуален, а не реален /за разлика от заема по чл. 240 ЗЗД/. Въпреки, че няма значение за валидността на договора, предоставянето на сумата по банковия кредит е предпоставка за основното задължение на кредитополучателя – да върне същата, заедно с уговорените лихви, в съответните срокове. Изпълнението на задължението за предаване на сумата 14 000 евро  чрез превод по посочената в договора банкова сметка ***дебно-икономическата експертиза по делото, установяват се и допълнително направените начисления за лихви по договора, в горепосочените размери и периоди, които съдът намира, че не следва и понастоящем да преповтаря.

              Предвид изложеното и при съобразяване изчисленията на вещото лице по изготвената допълнителна СИЕ, се установява, че размера на дълга е 12107,80 евро, от които Неплатена главница 7793.17 евро Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро. Неплатена наказателна лихва 3344,31  евро за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019. Законна лихва за периода от 05.08.2019г. /дата на подаване на искова молба/ до 20.10.2020г./ дата на изготвяне на заключението/ в размер на 939,51 евро.

 

Видно от петитума на  исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати дължими суми по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г., както следва:

>> главница в размер на 7 793,17 евро /седем хиляди седемстотин деветдесет и три евро и седемнадесет евроцента/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; -доказана по основание и размер, като в този смисъл тази претенция следва да се уважи изцяло.

>> договорни лихви за периода от 12.10.2016г. до 01.08.2019г. в общ размер на 3 486,27 евро /три хиляди четиристотин осемдесет и шест евро и двадесет и седем евроцента/, от които:

           30,81 евро /тридесет евро и осемдесет и един евроцента/ - възнаградителна лихва по чл. 11.2.1 от Договора за кредит; която следва да се уважи също изцяло, като видно от СИЕ- Неплатена договорна лихва за редовна главница за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г в размер на 30,81 евро.

           3 455,27 евро /хиляда сто тридесет и седем евро и четиринадесет евроцента/ - лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.2 от процесния Договор за кредит;  която съобразно заключението възлиза на сумата от - 3344,31  евро Неплатена наказателна лихва за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019. Законна лихва за периода от 05.08.2019г. /дата на подаване на искова молба/,  тоест за горницата над заключението до заявената претенция, искът следва да се отхвърли или за разликата от 110,96  евро.

 

В тази връзка уговорените в чл. 11.2.2 от процесния Договор за кредит  договора лихви за просрочие по съществото си, съдът намира, че  са неустойка за забава (сумата се претендира за просрочена главница, основано на съдържаща се за това клауза в процесния договор), които съдът намира,  че същата следва да бъде преценена през призмата на неравноправните клаузи по забраната на чл. 33 ЗПК. Действително, лицето ответник е разписало договора с тази клауза, но следва да се провери дали същата не води до недопустимо оскъпяване на кредита и поставяне длъжника.

 

В чл.143 ЗЗП е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са неизчерпателно изброени хипотезите, при които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се приеме, че при всеки един от примерите, изброени в т.т.1 до 19, посочените в дефиницията три предпоставки за определяне на клаузата като неравноправна са налице, или законът презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, което ще рече, че индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Съдът намира, в конкретния случай, че процесната клауза, съдържаща т. 11.2.2 от договора са относно размера на ГЛП върху просрочена главница, че е индивидуално уговорена с ответника. Този извод следва от обстоятелството, както бе посочено и по-горе, че с процесния договор страните уреждат и договорят конкретно установени задължения на ответника, произтичащи от неизпълнението на индивидуално сключен между страните Договор. С него са индивидуално уговорени конкретни условия, съответстващи на спецификата на отношенията между страните. Нещо повече, липсват доказателства, дори и твърдения от страна на ответника, че същият се е противопоставил на конкретните условия на подписания договор, в т.ч. и на уговорката по т11.2.2, съответно, че е предложил други, алтернативни условия, които не са приети от ищцовата Банка.      

Ето защо, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по процесния  Договор, по което е възникнало задължение на ответника да заплати и посочените суми по 11.2.2 в доказания по делото размер. Следователно липсва основание да се приеме, че процесната неустойка е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а оттук че е нищожна поради накърняване на добрите нрави. 

Вземането за главница, следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на кредита, което и законова последица от уважаването на иска, но за присъждането му страната следва да е направила изрично искане, какъвто е и процесният случай.

 

 

 

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски по смисъла на чл. 78, ал.1 ГПК, възниква за  ищеца, като същият по делото е  представил надлежен списък по чл. 80 ГПК за сторените по делото разноски. Ищецът е бил представляван от адв. М., като видно отпредставения списък на разноските по чл. 80 ГПК, то ищцовата страна претендира разноски в размер на  общо сумата от 2 552, 58 лв, от които сумата от 882,41 лв- заплатена държавна такса по делото, сумата от  1 430, 17 лв. адвокатско възнаграждение /с представени доказателства  за реално сторени и заплатени разноски/, 200 лева- депозит за СИЕ И 40 лв- държавна такса за допускане на обезпечение на иска. Съобразно уважената част на иска, съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноски в размер на сумата от 2519,94 лева.

 

На ответника не следва да се присъждат разноски по делото, съобразно отхвърлената част на иска, като същият не е отправил такова искане по делото, не се е явявал и не е поискал по делото да му се присъждат разноски.

Водим от горните мотиви  СЪДЪТ

РЕШИ:

 

            ОСЪЖДА К.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. "Света Неделя" №7, представлявано от Изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", чрез адвокат Н.М.М., вписан в регистъра на адвокатите при САК Съдебен адрес:*** /надпартерен/, ап. 10, по предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД  -общо-11 168,29 евро, от които: изискуема незаплатена остатък от главница по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице (по Закона за потребителския кредит) № 2452, сключен на 12.04.2011г.,  сключен с ответника и банката, както следва:  в размер на 7 793,17 евро /седем хиляди седемстотин деветдесет и три евро и седемнадесет евроцента/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-05.08.2019 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, сумата от 30,81 евро /тридесет евро и осемдесет и един евроцента/ - възнаградителна лихва по чл. 11.2.1 от Договора за кредит; която следва да се уважи също изцяло, като видно от СИЕ- Неплатена договорна лихва за редовна главница е за периода от 12.01.2017г до 01.02.2017г ,  както и сумата от 3344,31  евро Неплатена наказателна лихва за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019 г. /, като ОТХВЪРЛЯ иска досежно последната акцесорна претенция за наказателна лихва и за сумата над уважената претенция от 3344,31  евро Неплатена наказателна лихва за периода от 13.11.2016г до 05.08.2019 г.  до заявената претенция от 3 455,27 евро /хиляда сто тридесет и седем евро и четиринадесет евроцента/ - лихва върху просрочена главница по чл. 11.2.2 от процесния Договор за кредит;  или за сумата от 110,96  евро, като недоказана.

 ОСЪЖДА К.Л.Г., ЕГН **********, адрес: ***,  да заплати на „УниКредит Булбанк” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл. "Света Неделя" №7, представлявано от Изпълнителните директори Теодора Александрова Петкова и Енрико Минити, чрез пълномощника Адвокатско дружество „Г.Ф.Т.", чрез адвокат Н.М.М., вписан в регистъра на адвокатите при САК Съдебен адрес:*** /надпартерен/, ап. 10 тел. 02/980 09 04; сумата от 2519,94 лева  разноски  в настоящето производство, съобразно уважената част на исковата претенция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

              Вярно с оригинала :С.Г.                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: