ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500338 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 396 ГПК.
С определение от 26.04.2022 година, постановено по частно-гр.дело № 231 по
описа на Павликенски районен съд за 2022 година, искането на М. СТ. ЯК. да се допусне
обезпечение на бъдещия й иск против „Екзотика“-ЕООД, гр. Павликени чрез запор върху
банковите сметки на дружеството е оставено без уважение.
Определението е обжалвано от М. СТ. ЯК. с искане за отмяната му и
постановяване на ново, допускащо търсеното обезпечение.
Производството по частно-гр.дело № 231 по описа на Павликенски районен
съд за 2022 година е образувано по искане на частния жалбоподател за налагане на запор
върху банкови сметки на ответника като обезпечение на вземания обезщетение от 300 лв.
месечно за периода от 01.06.2021 година до 28.02.2022 година.
За да постанови атакуваното определение първостепенният съд е приел, че
искането не е подкрепено с доказателства, сочещи вероятната основателност на
възнамеряваната претенция, и твърдението ответното дружество да е неплатежоспособно е
голословно.
Жалбата е неоснователна. Твърденията на ищеца по бъдещия иск са
голословни по смисъла на чл.391, ал. 1 т.1 от ГПК и само на това основание искането за
допускане на обезпечение е следвало да бъде отхвърлено.
Искането е направено и в отсъствие на обезпечителна нужда. Щом, по
твърденията на жалбоподателката, договорът за аренда с ответното дружество е прекратен,
на нейно разположение е възможността да иска реституиране на имота. Тази възможност е
по-интензивна от гледище на защитата, която дава, в съпоставка с претенцията за
1
обезщетение. Обезщетението е парична стойност, сурогат на невъзможното ползване на
вещта. Щом за собственика няма пречка да си върне самата вещ, липсва каквато и да била
нужда от обезпечение на иск, който би дал по-малка защита на собственика.
Доводите по жалбата са неоснователни.
Възможността за реституция на нивата, за осуетеното ползване на която се
търси обезщетение, опровергава съществуването на обезпечителна нужда по чл. 391, ал.1,
предложение първо от ГПК. Опитите за доброволно уреждане на спора и създадените по
този повод документи не могат да отговорят на законовото изискване възнамерявания иск да
бъде подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Уважаването на искане да се допусне обезпечение законът не свързва с
извънсъдебното поведение на страните. Още по-малко с опити за договорно уреждане на
спора.
При изрично изразеното нежелание в тежест на жалбоподателката да бъде
вменено задължение за представяне на гаранция като условие за допускане на обезпечение,
искането не може да бъде уважено. Изводът следва от законовото разрешение, че в ред
хипотези гаранцията е алтернатива на документите по чл.391, ал. 1 т.1 от ГПК – аргумент от
чл. 391, ал.1, т. 2 от ГПК. След като страната не желае да представи гаранция, съдът няма
процедурната възможност да я принуди да стори това.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение от 26.04.2022 година, постановено по частно-гр.дело № 231 по
описа на Павликенски районен съд за 2022 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2