Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1608
Град Пловдив, 12.07.2018 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, Х състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П.
Ц., като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 1974
по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 от АПК и чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Делото е образувано по жалба на Ж.
И. Д., с ЕГН **********, в качеството й на Едноличен търговец с фирма – ЕТ „Ж.
Д.”, с ЕИК ***, с посочен адрес: гр. ***, чрез адв. М.със съдебен адрес*** против
РА № Р-26-1402498-091-01/06.01.2015г., издаден от В.А.– началник сектор в ТД на
НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.Г.– главен инспектор по приходите в
ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285/08.04.2015г. на директора на директора на дирекция «Обжалване и
данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив относно допълнително начислен
ДДС за периода от 01.12.2007г. до 31.12.2011г. в общ размер на
22 998,85лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 199,84лв.;
дължими суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 31,31лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 18,60лв.; за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5 229,06лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 3 105,79лв., за 2009г. в размер на 2 393,50лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 150,98лв. и за 2011г. в размер на 2 842,74лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 779,04лв.; допълнително определени вноски
за ЗОВ: за 2007г. ДОО в размер на 1 320,28лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 1 608,25лв., ДЗПО – УПФ в размер на 371,91лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 453,03лв. и ЗО в размер на 446,29лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 332,38лв.; за 2008г. ДОО в размер на
3 590,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 468,01лв., ДЗПО
– УПФ в размер на 1 056лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
1 020лв. и ЗО в размер на 1 267,20лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 752,65лв.; за 2009г. ДОО в размер на 2 714,40лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 2 039,74лв., ДЗПО – УПФ в размер на
1 044лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 784,51лв. и ЗО в размер на
1 670,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 803,26лв. и за 2011г.
ДОО в размер на 2 426,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
828,90лв., ДЗПО – УПФ в размер на 948лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
323,79лв и ЗО в размер на 1 516,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 415,67лв.
В жалбата се развиват подробни съображения, касателно
незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от
съда. Претендира се противоречието му с
материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че органът по приходите е направил разсъждения и изводи, които
не са съобразени с представените в хода на ревизията документи. Моли се за присъждането на сторените
деловодни разноски.
Ответникът по оспорването – директор на дирекция “ОДОП”
– гр. Пловдив, чрез юр. С., е на становище за неоснователност на жалбата. Моли
съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
Настоящият съдебен състав намира за установена
следната фактическа обстановка:
Настоящото съдебно производство е за втори път пред
първоинстанционния съд, след като с решение № 8786 от 06.07.2017г. на ВАС, Осмо
отделение, постановено по адм. дело № 5325/2016г. по описа на съда е отменено решение
№ 489 от 07.03.2016г., постановено по адм. дело № 1365/2015г. по описа на съда,
с което е отменен РА № Р-26-1402498-091-01/06.01.2015г. и делото е върнато за
ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд.
І. По ЗДДФЛ
Ревизията е
за периода 01.01.2007г. – 31.12.2011г. и се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е установил наличие на обстоятелство по ал.
1, т. 2 и т. 7 от същия. През ревизирания период Ж.
Д. е осъществявала дейност като едноличен търговец с фирма „Ж. Д.” и с
основна дейност - търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; търговия с железарски стоки и снек - бар (бистро). Всички посочени дейности са извършвани в с. С., общ. Х.и са
преустановени считано от 17.12.2008г. През ревизирания период е
упражнявана дейност до 30.04.2008г. и в кафе -магазин в
гр. ***. Жалбоподателката е омъжена със съпруг: В.Г.Д.и деца Д.В.Д.– дъщеря
(напълнолетна) и Г.В.Д.– син (пълнолетен).
На съпруга на жалбоподателката също е извършено
ревизионно производство, приключило с РА № Р-26-1402857-091-01/14.01.2015г.,
потвърден с решение № 287/08.04.2015г. на директора на диреция „ОДОП“ – гр.
Пловдив, с който на Димитров са установени допълнително дължими суми за данък
по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 919,64лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 548,26лв., за 2009г. в размер на 1 050,01лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 507,26лв. и за 2011г. в размер на
1 371,79лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 378,98лв. и вноски за
ЗОВ: за 2008г. ДОО в размер на 2 171,36лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 2 102,17лв., ДЗПО – УПФ в размер на 638,63лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 618,28лв. и ЗО в размер на 766,36лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 456,88лв.; за 2009г. ДОО в размер на 1 844,62лв., ведно
с прилежащите лихви в размер на 1 390,24лв. и ЗО в размер на
1 135,15лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 548,39лв.; за 2010г. ЗО
в размер на 16,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 7,78лв.; за 2011г.
ДОО в размер на 2 366,42лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
813,52лв., ДЗПО – УПФ в размер на 924,38лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 317,78лв. и ЗО в размер на 1 479,01лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 408,61лв. С решение № 2020 от 27.10.2015г. на Административен съд –
Пловдив, постановено по адм. дело № 1359/2015г. по описа на съда, частично
потвърдено с решение № 3455 от 21.03.2017г. на ВАС, Осмо отделение, постановено
по адм. дело № 123/2016г. по описа на съда обжалваният РА е отменен, в частта
му, с която са определени допълнително вноски за ЗОВ за 2008г. и 2009г., ведно
с прилежащите лихви, а в останалата си част е потвърден.
В хода на
ревизията на
жалбоподателката, на основание чл. 37, чл. 45, чл. 53, чл. 56 и
чл. 57 от ДОПК са отправени запитвания и искания за представяне на документи и
писмени обяснения до задълженото лице (ЗЛ), външни институции и контролни
органи, и трети лица, извършени са насрещни проверки, съставени са протоколи,
подробно описани в РД, присъединени документи от досието на В.Д. и Ж. Д., както
и такива съдържащи данни от ИМ на НАП и др., като събраните доказателства са
приложени към РД и РА. Извършените процесуални действия в хода на ревизията са
с цел установяване действително реализираните доходи от дейността на лицето
като ЕТ и на имущественото състояние на лицето и направените от него разходи,
установяване на всички източници на доходи на лицето, съпоставка на
притежаваното имущество и направените разходи от лицето с декларираните и/или
получени от него доходи и определяне на дължимите данъци.
В РД/РА е
констатирано, че счетоводството на фирмата не дава вярна и точна информация за
извършените покупки и продажби. Установено е, че част от получените фактури за
покупка на стоки във връзка с търговската дейност, не намират отражение в
счетоводната документация на дружеството, респективно, от продажбата на тези
стоки не са отчетени съответните приходи. Посочено е, че през периода от
01.01.2007г. до 31.12.2008г. лицето не е отразявало в счетоводните си регистри
фактури за закупени стоки от следните
доставчици: Т.ООД, Д.К.ЕООД, Х-д АД, *** АД, М. К. Е. К.
Б., Н. Б.АД, *** ЕООД и Е.. С оглед събраните доказателства е прието, че относно доставките от „Н.А.К.Б.” АД, „Т.” ЕООД, „Е.” ООД и „Д.К.” ЕООД, на обща стойност
10 530,20лв., са налице достатъчно доказателства, че стоката по издадените фактури
е доставена на ЕТ „Ж. Д.”.
Събрани са
доказателства, че изчерпателно
изброените в РД фактури от посочените дружества са включени
в дневниците за продажби, справките - декларации
за съответните периоди и счетоводните регистри на издателите. Представени са
доказателства за плащане по фактурите, както и документи и обяснения, относно
транспортиране и предаване на стоките. От вида на посочените във фактурите
стоки се установява, че те са обичайни за търговската дейност на ревизираното
лице. При определяне на неотчетените приходи от продажба на цигари и тютюневи
изделия, при определяне на продажната цена, са взети предвид цените в Наредбата
за условията и реда за регистриране цените на тютюневите изделия от местно
производство и внос, продажни цени обозначени на бандерола, а за останалите
стоки са приложени надценки, посочени от
лицето в представените писмени обяснения. За останалите доставчици е счетено,
че не са събрани достатъчно такива доказателства.
Отделно от
това, в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е съставило
протоколи за брак на стоки, както следва: протокол № 1/30.12.2007г. за
бракуване на цигари, алкохол и хранителни стоки на обща стойност 10 916,50лв., протокол №
2/15.12.2008г. за бракуване на хляб, цигари и други хранителни стоки на обща
стойност 58 275,01лв. и протокол № 3/01.04.2009г. за бракуване на цигари, захарни изделия, месо и
колбаси и алкохол на обща стойност 21 863,66лв. При анализа на
представените документи е
констатирано, че няма доказателства за реалното бракуване на стоките, посочени в
протоколите за брак. Поради това е прието, че стоките, описани в протоколите за
брак и отписани като налични по кредита на сметка 304 „Стоки“, са
продадени съответно към 31.12.2007г. и към 31.12.2008г., без да е издаден
документ за това и съответно без да се отчетени приходи от продажбата.
При ревизията е определен размер на неотчетените
продажби за 2007г., като към неотчетените приходи от продажби на стоки от
доставчиците „Н.А.К.Б.“ АД, „Т.“ ООД и „Е.“ ООД са прибавени приходите от
продажба на стоки, непризнати за бракувани съгласно протокол за брак №
1/31.12.2007г. (таблица на л. 58 – 58 гръб). Така изчислените неотчетени
приходи в общ размер на 20 760,89лв. са прибавени към декларираните от ЕТ
приходи в ГДД в размер на 36 724,37лв. и е получен общ размер на приходите
за годината от 57 485,26лв. От тях са приспаднати разходите, посочени в ГДД
в размер на 34 196,57лв. и разходите под формата на отчетна стойност на
стоките по фактурите от доставчиците „Н.А.К.Б.“ АД, „Т.“ ООД и „Е.“ ООД и
разходите за бракуване на стоки, които са приети за последващо продадени, без
да е отчетен приходът от тях на обща стойност 51 007,07лв. Върху данъчната
основа от дейността като ЕТ в размер на 6 478,19лв. (57 485,26лв. –
51 007,07лв.) не е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, тъй като е прието,
че по отношение на ревизираното лице са установени обстоятелства по чл. 39, ал.
1 от ЗДДФЛ.
По аналогичен начин е определена данъчната основа за
облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008г., като към неотчетените
приходи от продажби, включително и от приходите от продажба на стоки, които не
са приети за бракувани съгласно протокола за брак са прибавени декларираните
приходи в ГДД и са изчислени приходи в общ размер на 125 214,72лв. След
приспадане на разходите (сбор от декларираните и недекларираните) в общ размер
на 116 678,51лв. е получен финансов резултат от дейността в размер на
8 536,21лв. Направен е извод, че лицето следва да се обложи с данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ, тъй като към 30.12.2007г. е достигнало облагаем оборот от
57 446,75лв. и след приспадане на вноските за ЗОВ в общ размер на
6 820,80лв. е изчислена данъчна основа в размер на 1 715,41лв.
Дължимият данък върху тази данъчна основа възлиза на 257,31лв. и след
приспадане на внесения патентен данък за годината в размер на 226лв. се
получава дължима сума за довнасяне в размер на 31,31лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 18,60лв.
Съгласно направените констатации на
ревизиращите органи при предходната и при настоящата ревизия, заведена е сметка
107 Сметка на собственика, по която през ревизирания период са отчетени
кредитни обороти, както следва: през 2007г., към 01.06.2007г. – начално салдо
29 813,80лв., дебитни обороти 493,90лв., крайно кредитно салдо към 31.12.2007г. – 29 319,20лв.; през
2008г. – начално салдо 29 319,20лв., дебитни обороти 5 907,20лв.,
кредитни обороти 63 000лв., крайно кредитно салдо към 31.12.2008 г. – 86 412,70лв.
От ревизираното лице са представени документи и писмено обяснение, като относно отчетените
обороти през 2008г. са приложени ПКО и РКО за предоставени/върнати парични средства в брой от/на ревизираното
лице в/от касата на предприятието на ЕТ. По периоди средствата са както следва: ПКО № 4/01.01.2008г. –
5 000лв.; ПКО № 14/01.02.2008г. – 5 000лв.; ПКО № 23/01.04.2008г. –
5 000лв.; ПКО № 32/01.05.2008г. – 10 000лв.; ПКО № 29/01.06.2008г. –
7 000лв.; ПКО № 41/01.07.2008 г. – 7 000лв. (+ 3 000лв.,
отчетени като предоставени по ОВ, както за м. 07.2008г.,
така и в годишна ОВ за 2008г.); ПКО № 19/01.08.2008г. – 5 000лв.; ПКО №
13/01.09.2008г. – 5 000лв.; ПКО № 22/01.10.2008г. – 5 000лв.; ПКО №
7/01.11.2008г. – 1 000лв.; ПКО № 17/01.12.2008г. – 5 000лв.; РКО №
29/31.12.2008г. – 5 000лв., т.е. общо
внесени 63 000лв., общо върнати 5 000лв. Посоченото в ПКО
основание за внасяне е „Оборотни средства”.
Ревизиращите
органи по приходите
са установили, че през ревизирания период Ж. Д. и съпругът й В.Д. са
придобили недвижими имоти в режим на СИО, както следва:
- апартамент в
гр. ***–съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот от ведомствения жилищен фонд
на Министерството на отбраната от 30.12.2008г. Съгласно съдържанието на договора заплащането на цената на придобиване на имота, заедно с всички
данъци такси е извършено в брой на 18.12.2008г. и включва – продажна цена 20 469,48лв., 3%
данък по чл. 44 - 47 от ЗМДТ – 614,08лв., 2% режийни разноски върху продажната цена и 20% ДДС върху размера на
режийните разноски – 81,88лв. Общо заплатената сума за имота е в размер на 21 474,83лв., която е отразена в разходната част на изготвените парични потоци по ½ за съпрузите – 10 737,42лв.
- апартамент в ***– съгласно нотариален акт № 114/27.06.2011г. Продавачи на
недвижимия имот са Величка и Иван Димови, родители на Ж. Д., които са
представили декларация, че не са получили от дъщеря си продажната цена от
35 000лв. Върху продадения недвижим имот с нотариален акт № 32/30.10.2007г. е учредена договорна ипотека за
обедзпечаване на отпуснат банков кредит. При некредитиране на представената
декларация от продавачите на имота и съобразяване с посоченото в нотариалния
акт за заплащане на продажната цена на недвижимия имот, в разходната част на
паричния поток на съпрузите сумата е отразена по ½ -
17 500лв.
Първоначалната покупка на
апартамента от родителите на ревизираното лице през 2007г. е извършена чрез
ипотечен кредит, изтеглен на 26.10.2007г. от Банка ДСК в размер на 60 000лв.
В договора за банков
кредит се съдържа клауза, че част от отпуснатата сума в размер на 24 000лв. се превеждат по банков път на продавача Пламена Атанасова Митева,
останалите 36 000лв. се усвояват от кредитоискателя В.Д. чрез
разплащателната сметка. В депозираната декларация Д.е посочила, че сумата е
изтеглена и предадена на 27.11.2007г. в брой на дъщеря й Ж. Д., която в договора за
кредит е посочена като съдлъжник.
- етаж 2 от
жилищна сграда в с. ***
представляваща снек - бар, зала за
хранене и магазин за промишлени стоки съгласно нотариален акт №
158/05.11.2009г. Продавач на
недвижимия имот е Г.Д.Г., баща на В.Д., който е починал на 20.09.2012г.
(представени са удостоверение за наследници и акт за смърт). Съгласно представена
декларация, депозирана
от Д.Г., майка на В.Д., съпругът й в действителност не е продажната цена в размер на 15 000лв. от
купувачите на недвижимия имот. При некредитиране на представената декларация от
продавачите на имота и съобразяване с посоченото в нотариалния акт за заплащане
на продажната цена на недвижимия имот, в разходната част на паричния поток на съпрузите сумата е отразена по ½ - 7 550лв.
- етаж 1 от
жилищна сграда в с. *** собственост на ненавършилата
пълнолетие дъщеря Д.В.Д.съгласно
нотариален акт № 157/05.11.2009г. Продавачи на недвижимия имот са Д.Г. и Ж.Г.(сестри),
като съгласно депозирана декларация от Г. тя не е получила продажната цена от
6 350лв. от сина си, който е законе представител на внучка й Д. Д.. При
некредитиране на представената декларация от продавачите на имота и
съобразяване с посоченото в нотариалния акт за заплащане на продажната цена на
недвижимия имот, в разходната част на паричния поток на съпрузите
сумата е отразена по ½ - 3 175лв.
Отделно от закупените недвижими
имоти от
съпрузите Д., ревизираното
лице притежава и недвижим имот в гр. ***” съгласно нотариален акт № 172/29.11.1999г. за дарение на недвижим имот.
При
съпоставката на получените доходи/приходи на Ж. Д. и извършените разходи за
ревизирания период
ревизиращият екип е констатирал, че извършените разходи
надвишават значително получените приходи/доходи от лицето. Това представлява обстоятелство по
чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Недостигът на парични средства се формира основно
в резултат на внасяни парични средства в предприятието на ЕТ, вноски в
дружествата, в които участва ревизираното лице, вноски по банкови сметки,
сключени застраховки, както и закупуване на недвижими имоти. За 2007г. недостигът
на парични средства или превишението на извършените разходи над получените
доходи е във връзка с внесен дружествен дял при учредяването на „И.Т.” ООД в
размер на 1 700лв. (таблица на
л. 72 гръб – 73). За 2008г. превишението на извършените разходи над получените доходи е в резултат
на извършвани вноски в ЕТ в размер на
60 000лв., внесени парични средства в „Д.4 и Ко” ЕООД, както и закупуване
на недвижим имот – апартамент, в режим на СИО за сумата от 21 474,83лв. (таблица на л. 74 – 74 гръб). За 2009г. недостигът
на паризни средства се формира в резултат на внесени суми в „Д.4 и Ко”
ЕООД в размер на 47 000лв., както и закупуване на 2 бр. недвижими имоти в режим на СИО на обща стойност 21 450лв. (таблица на л. 75). За 2010г. недостигът на парични средства се формира в резултат
на парична вноска по погасяване на жилищен кредит в банка ДСК с вносител Ж. Д., в
качеството й на съдлъжник, в размер на 6 300лв., но предвид възстановените през годината суми от „Д.4 и Ко“ ООД не се
формира данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, а е констатирано
крайно положително салдо в размер на 2 958,40лв. (таблица на л. 76). За 2011г.
превишението на извършените разходи над получените доходи е в резултат на
парична вноска в „Д.4 и Ко” ЕООД в размер на 20 700лв. и закупуване на
недвижим имот в режим на
СИО за сумата от 35 000лв. (таблица на л. 76 – 76 гръб).
Относно
началното салдо на паричните средства към
01.01.2007 г. са обсъдени представените от ревизираното лице документи, извършените проверки в информационните масиви на НАП и насрещни
проверки, като твърденията за получени парични средства в заем в размер на
18 000лв. не се приемат за доказани и достоверни. По отношение на сочените
сума от 15 000лв., представляващи лични спестявания на съпруга В.Д. е направен извод, че договорът му за
кадрова военна служба е прекратен през 2002г., а до м. 10.2003г. включително е налице здравно осигуряване като безработен. Считано от 01.11.2003г. Димитров има сключен трудов договор с ЕТ „Ж. Д.”, с основно трудово възнаграждение от 205лв. на длъжност „барман“. С договор
№ 17/03.02.2004г. е определен нов размер на получаваното трудово възнаграждение
от 120лв. за същата
длъжност. Предвид
необходимостта от издръжка на домакинството и отдалечеността във времето на
полученото обезщетение при прекратяване на кадровата военна служба е направен
извод, че не може да се натрупат твърдяните спестявания от 15 000лв.
Относно
твърденията за представени 30 000лв. от Д.Г. (майка на съпруга) през 1998
г. е прието, че това твърдение не е подкрепено от банкови документи, спестовни книжки или други документи
за налични 30 000лв. през 1998 г., още повече че е извършена деноминация на лева през
1999г. Не са признати като фактически предоставени и всички заеми от лицата,
изчерпателно изброени в ревизионния доклад, като са изследвани получаваните от
тях доходи и възможностите за спестявания, както и че част от лицата са роднини
и близки на семейство Д.(констатации на л. 66 гръб – 69).
За ревизирания период са формирани следните данъчни
основи, представляващи превишение на разходите над доказаните доходи на
физическото лице: за 2007г. в размер на 3 600,07лв., за 2008г. в размер на
52 290,56лв., за 2009г. в размер на 23 934,98лв. (след приспадане на
ЗОВ) и за 2011г. в размер на 28 427,41лв. (след приспадане на ЗОВ). За
2007г. е изчислена обща данъчна основа на доходите от дейността като ЕТ в
размер на 6 478,19лв. и изчислената по реда на чл. 122 от ДОПК при физическото
лице в размер на 3 600,07лв., но за годината не е определено данъчно
задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ, тъй като след приспадане на вноските за ЗОВ,
определени по реда на чл. 124а от ДОПК се получава сума под необлагаемия
минимум. Определените допълнително дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ са в следните размери: за 2008г. – 5 229,06лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 3 105,79лв., за 2009г. – 2 393,50лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 150,98лв. и за 2011г. в размер на
2 842,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 779,04лв.
ІІ. По ЗДДС
След анализ на първичните счетоводни
документи, счетоводни регистри, справки и писмени обяснения от ревизираното лице,
документи за извършени проверки в информационните системи на НАП и такива,
получени от насрещни проверки на трети лица, е установено е, че стоки по
фактури, издадени от „Н.А.К.Б.”
АД, „Т.” ЕООД, „Е.” ООД и „Д.К.” ЕООД, са получени от ревизираното лице, но не
са отразени в счетоводството му (таблици на л. 58 – 58 гръб). За тези фактури е
констатирано, че са отразени в включени в дневниците за продажби, справките - декларации
по ЗДДС и счетоводствата на доставчиците. С тях са документирани покупки на
хранителни продукти и цигари, с каквито по вид стоки ЕТ „Ж. Д.” осъществява
търговска дейност.
Във връзка с установяване на обичайната практика при
получаване на стоки е извършена проверка на първичните счетоводни документи на
ЕТ, документирана с протокол № 0871463/17.11.2014г. Проверени са получените
фактури, издадени от „Н.А.К.Б.” АД, „Т.”
ЕООД, „Е.” ООД и „Д.К.” ЕООД, които са намерили отражение в счетоводството му.
Констатирано е, че към тези фактури няма приложени съпроводителни документи
като заявки, договори, стокови разписки, приемо - предавателни протоколи,
експедиционни бележки или други документи. Обичайната практика при
осчетоводяването на доставките на стоки е единствено на основание получени
фактури.
Тъй като получените стоки по процесните фактури не са
изписвани текущо и със сумата за
придобиването им не е формирано салдо в
края на всеки месец и в края на календарната година, е направен извод, че
стоките са придобити и са продадени в месеца, в който са закупени, като за
тяхната продажба не е издаден документ и получените приходи не са отчетени, а
укрити.
Наред с това, от ревизираното лице са представени три
броя протоколи за брак на стоки - № 1/30.12.2007г. за бракуване на цигари,
алкохол и хранителни стоки на обща стойност 10 916,50лв., № 2/15.12.2008г.
за бракуване на хляб, цигари и други хранителни стоки на обща стойност 58 275,01лв.
и № 3/01.04.2009г. за бракуване на цигари, захарни изделия, месо и колбаси и
алкохол на обща стойност 21 863,66лв. В протоколите се посочва, че стоките
са бракувани поради изтекъл срок на годност и стари бандероли. Протоколи № 1 и
№ 3 са подписани само от Ж. Д., собственик на ЕТ, а протокол № 2 и от друго
лице. Не са представени доказателства за необходимостта от бракуване на
описаните стоки и за реалното му извършване, за унищожаването на стоките. Не е
представена изисканата от ревизираното лице справка за фактурите, с които са
закупени тези стоки, за да се прецени изтичане на срока на годност. Поради това
е прието, че стоките, описани в протоколите за брак и отписани като налични по
кредита на сметка 304 „Стоки“, са продадени съответно към 31.12.2007г. и към
31.12.2008г., без да е издаден документ за това и съответно без да са отчетени
приходи от продажбата.
Продажбите на тези стоки, както и на стоките по фактурите,
които не са отразени в счетоводството на лицето, представляват доставки по
смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които са облагаеми по смисъла на този закон.
Данъчната основа на тези доставки е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, след
извършен анализ на относимите за целта обстоятелства. Установено е, че към
31.12.2007г. ЕТ достига облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в
размер на 57 446,75лв. и поддържа оборот за задължителна регистрация по
ЗДДС до м. 12.2008г., когато преустановява дейност (таблица на л. 59).
След като ревизираното лице отговаря на изискванията
за задължителна регистрация към 31.12.2007г., до 14.08.2008г. е следвало да
подаде заявление за регистрация по ЗДДС и да работи като регистрирано лице.
Според разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (в редакцията й до
31.12.2012г.), за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за
периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация (в
случая 15.01.2008г.) до датата, на която са отпаднали основанията за това - в
случая 31.12.2008г. На това основание е начислен ДДС в общ размер на
22 998,86лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 15 199,84лв.
Определените задължения по ЗДДС за всеки един данъчен период и прилежащите
лихви са посочени л. 31 – 33 по делото.
ІІІ. По КСО и ЗЗО
При ревизията е
установено, че жалбоподателката е упражнявала дейност като ЕТ «Ж. Д.» за
периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008г. и след това като едноличен собственик
на «Д.4 И КО» ЕООД за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2011г. С подадена
декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица е заявена
дейност като ЕТ с начало на осигуряване, считано от 01.03.1999г.
През ревизирания
период Д.е внесла авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Съгласно данните в ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2007г. и 2008г. лицето не е определяло окончателни вноски за
годишно изравняване.
На основание
разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО ревизираното лице подлежи на
задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт като лице, упражняващо трудова дейност като ЕТ за периода от 01.01.2007г.
до 31.12.2008г. и като едноличен собственик на капитала на «Д.4 И КО» ЕООД за
периода след 01.01.2009г. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл. 6, ал. 2
от КСО.
На основание
разпоредбите на чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО окончателният
размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е
упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да надвишава
максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица,
определен със ЗБДОО за съответната година.
При ревизията е
установено, че лицето е реализирало облагаеми доходи от дейността като ЕТ,
както и е извършило покупки на имущество в значителни размери, за които няма
декларирани доходи с установен произход. За 2007г. и 2008г. укритите доходи от
дейността като ЕТ са съответно в размер на 6 478,19лв. и 8 536,21лв.,
а доходите с неустановен произход на физическото лице са в следните размери: за
2007г. – 3 600,07лв., за 2008г. – 52 290,56лв., за 2009г. –
30 284,18лв. и за 2011г. – 34 631,51лв.
При така установените
размери на укритите доходи от лицето и съобразяване максималния месечен размер
на осигурителния доход за съответната година, съгласно ЗБДОО, са определени
задължения за ЗОВ за годишно изравняване по години, в следните размери:
-за 2007г. върху
осигурителен доход в общ размер на 10 078,26лв. ДОО в размер на
1 320,28лв. (17%/18%), ДЗПО – УПФ в размер на 371,91лв. (5%) и ЗО в размер на 446,29лв.
(6%), ведно с прилежащите лихви;
-за 2008г. върху максималния годишен
размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО – ДОО в размер на 3 590,40лв.
(17%), ДЗПО – УПФ в размер на 1 056лв. (5%) и ЗО в размер на
1 267,20лв. (6%), ведно с прилежащите лихви;
-за 2009г. върху максималния годишен
размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО – ДОО в размер на 2 714,40лв.
(13%), ДЗПО – УПФ в размер на 1 044лв. (5%) и ЗО в размер на
1 670,40лв. (8%), ведно с прилежащите лихви;
-за 2011г. върху максималния годишен
размер на осигурителния доход съгласно ЗБДОО – ДОО в размер на 2 426,88лв.
(12,8%), ДЗПО – УПФ в размер на 948лв. (5%) и ЗО в размер на 1 516,80лв.
(8%), ведно с прилежащите лихви.
В хода на съдебното производство при
първоначалното разглеждане на делото са приети следните писмени доказателства:
протоколи за съхранение на саморъчни завещания от 01.11.2007г. на И. и В. Д.,
саморъчни завещания от същата дата на Д. и фактура за заплатена нотариална
такса за връщане на предадени документи за съхранение от 02.08.2013г.;
нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 69/24.03.1999г.; удостоверения
за настоящ адрес на В. и Ж. Д.от 05.11.2015г.; удостоверение, издадено от
нотариус В.М.с район на действие Районен съд – Х.за прието при нея за
съхранение саморъчно завещание от Г.Д.Г., баща на В.Д. и обявяване на
завещанието на 10.11.2015г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот №
1245/14.10.2005г.; нотариален акт за дарение на недвижим имот №
70/24.03.1999г.; нотариален акт за взаимна суперфиция № 52/27.01.1983г.; РА №
*********/07.03.2014г., ведно с РД № 1305303/13.01.2014г. за извършена
първоначална ревизия на Ж. И. Д., с ЕТ „Ж. Д.“; 34бр. операционни бележки,
издадени от Банка ДСК за внасяни по сметка на В.Д. на парични суми в размер на
2 000лв. и изтеглянето им на същата дата; справка от Банка ДСК за движение
на парични средства по сметката, обслужваща жилищен кредит в размер на
60 000лв., усвоен от В.Д.; нотариален акт № 157/05.11.2009г.; нотариален
акт № 158/05.11.2009г. и нотариален акт № 114/27.06.2011г.
При първоначалното разглеждане на делото е
прието заключение по назначена ССЕ, изпълнено от вещото лице Андрей Дочев, без
направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставените задачи
вещото лице е изготвило паричен поток на физическото лице Ж. Д., като е
включило в началното салдо на парични средства декларираните като получени суми
до 31.12.2007г. и твърдяните като получени заемни средства от заемодатели през
2008г. в общ размер на 12 700лв. При кредитиране твърденията за
неизплатени суми по нотариални актове за покупко – продажба на недвижими имоти
през 2009г. и 2011г. и изключването им от разходната част на паричния поток на
ревизираното лице, за нито една от ревизираните години не се получава недостиг
на парични средства, които да се приемат за доходи с неустановен произход,
съответно не се дължат данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 2007г. –
2011г. и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за същия период, ведно с
прилежащите лихви.
При първоначалното разглеждане на делото
са депозирани показания на свидетелките В.Д. – майка на жалбоподателката, Д.Г.
– майка на съпруга на жалбоподателката, М.Д.– брат на съпруга на
жалбоподателката, В.Т. и С.Р.– кмет на с. С., общ. Х.през ревизирания период.
Съгласно показанията на първите две
свидетелки при сделките, извършени от тях като продавачи на недвижими имоти, не
са получили изцяло и в брой посочената в нотариалните актове продажна цена.
Свидетелката Д.е прехвърлила чрез покупко – продажба закупения от нея през
2007г. апартамент (чрез банков кредит), тъй като била уведомена за възможността
направеното от нея саморъчно завещание на 01.11.2007г. да бъде оспорено.
Закупеният апартамент не бил „прехвърлен“ на дъщеря й веднага след покупката, а
било направено завещание, тъй като дъщеря й и зет й очаквали да им бъде
продаден апартамент „от военните“. Свидетелката потвърждава, че волята й била
именно закупеният апартамент да бъде дарен на дъщеря й, но била предпочетена
правната форма „покупко – продажба“. Не е получила никакви пари от дъщеря си,
на която даже предоставила за дейността на фирмата част от отпуснатия й банков
кредит.
Свидетелката Г. също потвърждава, че
волята й е била „продадената“ къща да бъде „дарена“ на семейството на сина й,
съпруг на жалбоподателката, като от покупко – продажбата тя и покойният й
съпруг не са получили никакви пари.
Свидетелите М.Д.и В.Д.потвърждават
предаването в заем на Ж. Д. и съпруга й В.Д. на парични суми от по
9 000лв., за които не били съставяни каквито и да е документи. Паричният
заем е издължаван на части, като до 2013г. и двата заема са върнати.
Свидетелят Райков потвърждава факта, че се
е подписал на протокол за бракуване на стоки. Към 2009г. – 2010г.
жалбоподателката му се обадила и го повикала в магазина им в с. С., на което
той бил кмет. При огледа констатирал, че през зимния период на неуточнена
година се е спукала водопроводна тръба и в следствие на наводнението имало
пострадала стока. В търговския обект е имало няколко фризера, които също били
повредени. За селото отговарял „квартален полицай“, но не била повикана
пожарна. Обикновено при някакво природно бедствие, напр. наводнение за оглед
„се вика“ кмета на селото, като случаят не е единствен.
При повторното разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, съобразно указанията на касационната инстанция, са
назначени съдебно – графологична експертиза и съдебно – счетоводна експертиза,
по която са изготвени основно и допълнително заключение.
В приетото без възражение заключение по
СГрЕ, изготвено от вещото лице Н.Б. е констатирано, че само върху 4 от
изследваните фактури, издадени от доставчика „Е.“ ЕООД на л. 234 и 235 от адм.
дело № 1365/2015г. подписът е изпълнен от жалбоподателката Ж. Д. (таблица на л.
56 – 57 от адм. дело № 1974/2017г.).
В разпита си в
съдебното заседание на 31.01.2018г. по приемане на заключението вещото лице е
посочило, че по делото има нечетливи фактури, които на външен вид изглеждат
като „почти бели листове“. В заключението нечетливите документи са посочени,
след като експертът ги е сверил с посочените данни в мотивната част на РД.
Поради нечетливите копия на документите, не може да се направи извод има ли
изпълнен подпис „за получател“.
В съдебно заседание на 13.03.2018г. е
прието основно заключение на назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице П.Т.,
без направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставените
задачи и след анализ на представените по делото доказателства вещото лице е
дало следният отговор на поставените задачи:
-относно неосчетоводените приходи от
дейността като ЕТ: пределните размери на фири и липси на стоково – материални
ценности при търговия на дребно, съгласно разпоредбите на Наредба № 13а-10403
за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково –
материалните ценности при съхранението и транспортирането им, издадена от
министъра на търговията, министъра на финансите, министъра на земеделието и
горите и министъра на транспорта и съобщенията (обн., Изв., бр. 61 от
31.07.1959г., в приложимата й редакция ДВ, бр. 41 от 22.05.2007г.) са посочени
в табличен вид на л. 87. Документирането на брак на СМЦ се извършва с документ,
за който липсва типов образец, поради което обичайно се използва протокол за
брак. Протоколът за брак следва да съдържа реквизитите на първичния счетоводен
документ, регламентирани в чл. 7, ал. 2 от ЗСч (отм., действал през процесните
периоди) и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за
бракуване.
Ревизираното лице е представило три
броя протоколи за брак от 2007г., 2008г. и 2009г., с които е бракувало цигари,
алкохол и хранителни стоки на различна стойност с основания за бракуване „стари
бандероли“ за цигарите и алкохола и „изтекъл срок на годност“ за хранителните
стоки. Протоколите за брак за 2007г. и 2009г. са подписани само от
жалбоподателката Ж. Д., собственик на ЕТ „Ж. Д.“, а протоколът за брак от
2008г. е подписан и от С. Р. – кмет на с. С., общ. Х.. В протоколите за брак, в
табличен вид са посочени наименование, марка, количество, единична цена и
стойност на бракуваните стоки. Не са налице документи, удостоверяващи допустимите
норми за брак, съответно изтичане срока на годност на съответното изделие. Не е
налице фирмен стандарт, съобразен с изискванията на Наредба № 13а-10403 за
пределните размери на естествените фири, брака и липсите на СМЦ при
съхранението и транспортирането им. Според вещото лице съставените при
бракуването документи с наименование „протокол за бракуване на материални
запаси“ съдържат реквизитите по чл. 7, ал. 2 от ЗСч и отговарят на приложимите
от търговеца счетоводни стандарти. Протоколите се осчетоводени по кредита на
сметка 304 „Стоки“ и дебита на сметка 122 „Неразпределена печалба от минали
години“.
При направените от вещото лице
изчисления с включване в общия размер на неосчетените приходи само на приходите
от продажба на стоки по фактури с издател „Е.“ ЕООД, за които е установено в
заключението на СГрЕ, че са подписани „за получател“ от жалбоподателката и
размера на бракуваните стоки, които са приети за продадени, без да е
осчетоводен приходът от тях, се достига облагаем оборот за задължителна регистрация
по ЗДДС до 31.12.2007г. Облагаемият оборот не спада до 31.12.2008г., когато ЕТ
преустановява дейност, което означава, че търговецът е следвало да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС до 15.01.2008г. За периода от 15.01.2008г. до
31.12.2008г. се дължи ДДС в общ размер на 22 094,26лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 14 593,89лв., като вещото лице е коригирало
допусната грешка от ревизиращия екип в стойността на облагаемите доставки за
данъчен период м. 03.2008г.
-относно доходите с неустановен
произход при физическото лице
Паричният поток на жалбоподателката е
изчислен в различни варианти, като в приходната му част са включени твърдяни
като налични парични средства в периоди преди ревизирания и получени заеми, а
от разходната му част са изключени паричните средства за закупените недвижими
имоти през 2009г. и 2011г., съгласно твърденията на продавачите, че се касае за
симулативна сделка. Дължимите данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009г.
и 2011г. в зависимост от различните варианти на изчисления, са посочени в
таблица 17 от заключението (л. 112). Дължимите вноски за ЗОВ за периода от
15.02.2011г. до 31.12.2011г. в зависимост от различните варианти на изчисления,
са посочени в таблица 18 от заключението (л. 112).
В разпита си в съдебното заседание по
приемане на заключението вещото лице е направило уточнения и пояснения по
заключението (л. 115 гръб).
В съдебното заседание на 17.04.2018г. е
прието допълнително заключение по ССЕ, изготвено от същото вещо лице, без
направени възражения от страните по делото. В заключението са направени
различни изчисления на дължимия ДДС, в случай, че в облагаемия оборот се
включат неотчетените приходи от продажби на стоки по фактурите с издател „Е.“
ЕООД, в които „за получател“ е положен подпис от Ж. Д. и не се включат приетите
като неотчетени приходи стойности на „бракуваните стоки“ или всеки един от тях.
Стойностите на дължимия ДДС са посочени в таблица 8 от заключението (л. 128).
При така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
По основателността на жалбата в частта за провеждане
на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК.
С оглед направените в хода на ревизионното производство
констатации, органите по приходите са приели, че в случая са намерили
проявление съставите, предвидени в разпоредбите на чл. 122, ал. 1,
т. 2 и т. 7 от ДОПК.
Този извод е
обоснован с констатираното в хода на ревизионното производство обстоятелство,
че жалбоподателката не е отразила всички покупки на стоки, като част от
фактурите за покупка не са осчетоводени, стоките по тях не са заприходени по
съответните синтетични сметки и съответно не е отчетен приход от последващата
им продажбата. Констатирано е, че през целия ревизиран период е извършван брак на
стоки, само в стойностно изражение.
Физическото
лице Д.е извършвала разходи под формата на вноски в дружество и по банкови
сметки и за закупуване на недвижими имоти, като реализираните от нея доходи от
дейността й като ЕТ са в недостатъчен размер.
При това положение, спорът между страните по делото по
отношение неотчетените приходи от дейността като ЕТ се концентрира във въпроса
за реалното получаване на стоките по процесните фактури за периода от 01.01.2007г.
до 31.12.2018г. В тази връзка, в жалбата едноличният търговец твърди, че
приетите от ревизиращите като неосчетоводени от него фактури, са без положен
подпис на лицето, за което се твърди, че е получател на стоките. По отношение
на извършеното бракуване на стоките е посочено, че е извършено в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и причините за него са посочени –
изтекъл срок на годност и стари бандероли.
За разрешаването на спора между страните по делото
следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.122 - 124 от ДОПК, които
регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии
при особени случаи. Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от
обстоятелствата, визирани в тт. 1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице,
когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.
В настоящия
случай, видно от събраните доказателства в хода на ревизионното производство,
през 2007г. и 2008г., жалбоподателката не е отразила в счетоводството си
покупките на различни количества стоки от процесните, описани подробно в
табличен вид в ревизионния доклад доставчици, респективно не е отчетена
последващата им реализация, като не са отчетени облагаеми
доставки и приход от продажбата им, както и неправомерно е извършено бракуване
на стоки в стойностно изражение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа по чл. 122, ал. 1 се
определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в тт. 1 -
16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК. При определяне на данъчната основа по особения
ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите не е длъжен да анализира и
разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2, с оглед тяхната
разностранност. Достатъчно е да направи анализ на онези от тях, които му
позволяват да определи данъчната основа по възможно най–обективния и достоверен
начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
Съдът намира за
неоснователно възражение на жалбоподателя за липсата на основания за провеждане
на ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК. И това е така, тъй като
въз основа на
представените по делото заверени копия на издадените от над двадесет
доставчика, подробно описани в РД, фактури, съдът намира, че са налице
доказателства за укрити приходи, респективно, ревизионното производство
законосъобразно е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. За част от
представените от посочените доставчици фактури, вещото лице, подобно на
ревизиращите е установило, че не са осчетоводени от жалбоподателя.
Част от фактурите от доставчика „Е.“ ЕООД, посочени в заключението
на СГрЕ съдържат параф за получател, който, според вещото лице, е положен от
жалбоподателката. За друга част от фактурите се сочи от графолога, че изобщо
нямат положен подпис на получател или не са пригодни за почеркова
идентификация. Или иначе казано, налице е т.н. формална доказателствена сила на
писмените документи, поради което съдът намира, че фактурите съдържат подпис на
едноличния търговец. Следва да бъде отбелязано, че предмет на изследване са
всички представени по делото фактури или посочени в констативната част на РД,
като не се съобразено обстоятелството, че ревизиращият екип е приел за
неотчетени по надлежния ред приходи само по фактури, издадени от доставчиците Н.А.К.Б.” АД, „Т.” ЕООД, „Е.” ООД и „Д.К.” ЕООД.
С оглед на изложеното относно фактурите
от посочените в ревизионния доклад доставчици, установеното от
органите на приходната администрация и неопровергано от жалбоподателя
обстоятелство, че всеки от доставчиците разполага с необходимата материална,
кадрова и стокова обезпеченост, констатираното редовно водено счетоводство на
доставчиците и отразяването от тяхна страна на процесните фактури в регистрите
по ДДС и осчетоводени плащания в брой, наред с писмените обяснения на всеки от
представляващите отделните доставчици лица, настоящият съдебен състав намира за
доказно наличието на закупени от жалбоподателката, но незаприходени стоки,
респективно на реализирани последващи продажби (с оглед не установяване на
излишъци на стоки към 31.12. на съответната календарна година). Това
обстоятелство се потвърждава и от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, прието при повторното разглеждане на делото, в тази му част, което
съдът кредитира като обосновано и съответващо на събраните по делото
доказателства. В този смисъл ревизиращите са достигнали до обоснован и правилен
извод относно наличието на соченото в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК обстоятелство – данни за укрити приходи и ревизията законосъобразно е
проведена по особения ред на чл.122 и сл. от ДОПК.
По основателността на
жалбата, в частта по ЗДДС
Съгласно
чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС фактурата се издава в петдневен срок при извършване
на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане. По
отношение на спорните фактури не се твърди и не се доказва да е извършено
авансово плащане. Следователно, основанието за издаване на данъчния документ е
именно доставката на стоките от доставчика на получателя. Последният, с
подписването им, по същество се е съгласил и удостоверил това обстоятелство.
Противното означава, че доставчикът е издал фактурата, а получателят е подписал
същата в нарушение на ЗДДС - преди да е налице настъпило данъчно събитие.
Следва
да се посочи, че с подписването на фактурата и от двете страни, същите се
съгласяват, че е настъпило данъчно събитие – авансово плащане или доставка на
стоки и/или услуги, като това обстоятелство се удостоверява именно със
съставянето на фактурата. Това обстоятелство не се оспорва от органите по
приходите, както е в случаите, когато на получателя по една фактура се отказва
право на приспадане на данъчен кредит с доводи за липса на кадровата и
материално - техническата обезпеченост на доставчика, начина на извършване на
услугата или за предаване на стоките и т.н. В тези случаи, така наречената
материално - техническа обезпеченост се изследва, именно, за да се обори
доказателствената стойност на съставения между страните по доставката данъчен
документ.
От
изложеното до тук следва, че констатациите на органите по приходите за
наличието на укрити приходи са частично доказани и основателни само по
отношение на 4 броя от фактурите, издадени от „Е.“ ЕООД, в които „за получател“ е изпълнен
подпис от Ж. Д..
Като частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК фактурите съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата,
които са ги издали. Тези 4 броя фактури, съгласно заключението на СГрЕ, имат
качеството на разписка за получени от лицето стоки и с оглед характера на
правния спор удостоверяват неизгодни за жалбоподателя обстоятелства. Следва да
се приеме, че стоките по фактурите, които носят подпис на собственика на ЕТ, са
реално получени от него, при извършване на икономическата му дейност. Касае се,
обаче, за сравнително ниски стойности на неосчетоводените продажби от посочениядоставчик,
при прибавянето на които към отчетения от самия жалбоподател облагаем оборот за
последните 12 месеца преди текущия не се стига до надвишаване на оборот от
50 000лв., задължително условие за регистрация на лицето по ЗДДС.
Облагаем
оборот за регистрация по ЗДДС се достига за ревизирания период, само при
прибавянето към отчетения от самия жалбоподател облагаем оборот за последните
12 месеца преди текущия на стойностите на бракуваните през всяка една от
годините стоки, увеличени с надценката, неоспорена от жалбоподателя. Тук следва
да бъде даден отговор на втория спорен по делото въпрос, а именно дали
посредством бракуването на стоките се намалява стоковата наличност при
жалбоподателя през годината и именно „бракуваните“ стоки са предмет на последваща
продажба, приходът от която не е отчетен.
В решението на касационната инстанция се съдържат задължителни указания за
събиране на допълнителни доказателства, включително ангажиране на ССЕ.
При повторното разглеждане на делото не се представят допълнителни писмени
доказателства, а в заключението на вещото лице се съдържа констатация, че
протоколите за брак съдържат реквизитите на чл. 7, ал. 2 от Закона за
счетоводството (отм., действал през процесния период).
Предвид дадените задължителни указания
от касационната инстанция за излагане на собствени мотиви, касаещи бракуването
на стоките, настоящият съдебен състав намира за правилни констатациите на
ревизиращите органи по приходите, че посредством бракуването на стоките се
намалява стоковата наличност през годината и може да се направи предположение,
че „бракуваните“ стоки са предмет на последваща продажба. Видно от
представените по делото протоколи за брак, в тях се посочва бракуването на
стоки стойностно по артикули и брой, като причините се посочват общо: изтекъл
срок на годност, наводнение, стари бандероли, като независимо от надлежно
изисканите покупни фактури за бракуваните стоки, такива не са представени на
ревизиращия екип. Поради тази причина не може да се приеме за несъмнено доказан
фактът, че бракуването на стоки е извършено в съответствие с изискванията на
ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Не се доказва и настъпването на
природно бедствие – наводнение през 2008г., в следствие на което част от
стоките да станат негодни. Твърдението, че е наводнението е в следствие на
спуката водопроводна тръба, се съдържа само в свидетелските показания на кмета
на с. С., депозирани при първоначалното разглеждане на делото.
Следва да
бъде отбелязано, че във връзка с това жалбоподателката не е заявила настъпване
на застрахователно събитие, нито са налице данни за уведомяване на органите по
противопожарна безопасност за настъпило наводнение. В този смисъл,
свидетелските показания са изключително неконкретни относно периодът на
настъпилото наводнение (зимният сезон пред около 5 – 6 години от депозиране на
свидетелските показания през 2015г.).
Наред с това, е извършвано бракуване на
стоки не само през 2008г., а и през 2007г. и 2009г., включително когато ЕТ е
преустановило извършването на дейност.
При преглед на събраните по делото
доказателства, съдът констатира, че осчетоводяваният от ЕТ брак на стоки е на
стойност, която препятства достигането на оборот от 50 000лв. за
задължителна регистрация по ЗДДС към 31.12.2007г., който не спада и през цялата
2008г., поради което може да се направи извод, че са предмет на последваща
продажба, без да е отчетен приходът от нея. В тази връзка, заключението на
вещото лице не следва да бъде кредитирано, в частта му относно направените
експертни изводи за документална обоснованост на извършеното бракуване на
стоки. Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че осчетоводеният
разход за брак не оказва влияние върху финансовия резултат на лицето, тъй като
облагаемият доход от дейността като ЕТ не се формира по реда на чл. 26, ал. 1
от ЗДДФЛ. Независимо от това, обаче, предвид непредставянето на доказателства
за обосноваване на извършеното бракуване на стоки, следва да се приеме, че
посредством тези продължаващи през целия ревизиран период действия жалбоподателката
е укрила извършената им продажба и неосчетоводения приход от тях.
В останалата си част основното и
допълнителното заключение на вещото лице следва да бъдат кредитирани, в тази им
част, с изключение на направените изчисления за дължимите вноски за ЗОВ за
годишно изравняване. При прибавяне към декларирания от лицето оборот по ЕКАФП,
с прибавяне към него на увеличените стойности на осчетоводения брак (стойността
на брака, умножен по средната надценка) и на неосчетоводените продажби по
фактури, подписани от Димитрова, се получава оборот, надвишаващ 50 000лв.
към 31.12.2007г.
При така изложените аргументи, следва
да бъдат кредитирани заключенията на вещото лице по отношение изчислените от
него размери на допълнително начисления ДДС за периода от 15.01.2008г. до 31.12.2008г.
в размер на 22 094,26лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
14 593,89лв. Ревизионният акт следва да бъде изменен, като размерът на допълнително
начисленият ДДС бъде намален от 22 998,85лв. на 22 094,26лв.,
съответно размерът на прилежащите лихви от 15 199,84лв. на 14 593,89лв.
По основателността на жалбата, в частта относно облагане с данък по чл. 48,
ал. 2 от ЗДДФЛ
Предвид направените изводи в настоящото решение
относно достигане на облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към 31.12.2007г.,
настоящият съдебен състав намира, не са изпълнени изискванията на чл. 39, ал. 1
от ЗДДФЛ (в приложимата му редакция) по отношение процесната 2008г. В
заключението на нито едно от вещите лица по назначените ССЕ при първоначалното
и повторното разглеждане на делото не се съдържа изчислен размер на дохода от
дейността като ЕТ, чрез прибавяне към размера на осчетоводените приходи на
неосчетоводените приходи от продажби на стоки, основанието за чието бракуване
не е доказано от ревизираното лице. Съответно към размера на осчетоводените
разходи следва да бъде прибавен размерът на „бракуваните“ стоки съобразно
протокола за брак от 15.12.2008г.
При използване методиката на ревизиращия екип общият
размер на приходите за 2008г. възлиза на 111 690,89лв. (49 699,48лв.
+ 62 021,41лв.), а размерът на разходите на 104 307,85лв.
(46 032,84лв. + 58 275,01лв.), съответно данъчната основа от
дейността като ЕТ – на 7 383,04лв. От тази данъчна основа следва да бъдат
приспаднати само внесените от самото лице вноски за ЗОВ, доколкото по-долу в
настоящото решение ще бъдат изложени аргументи за недължимост на вноските за
ЗОВ за годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК. Съгласно
констатациите в РД ревизираното лице е внесло през 2008г. ДОО в размер на 590,40лв.,
ДЗПО – УПФ в размер на 144лв. и ЗО в размер на 172,80лв. или ЗОВ в общ размер
на 907,20лв. След приспадане на посочената сума от данъчната основа от
дейността като ЕТ се определя годишна данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като ЕТ по реда на чл. 122 от ДОПК, след приспадане на ЗОВ, в размер на
6 475,84лв.
Така определената данъчна основа е в размер по-голям
от размера на данъчната основа от 1 715,41лв., определен от ревизиращия
екип, поради което и предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК ревизионният
акт следва да бъде потвърден, в частта, с която е определена допълнително
дължима сума за данък по чл. 48, ал. 2 от ДОПК за 2008г. в размер на 31,31лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 18,60лв.
По основателността на жалбата, в частта относно облагане с данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ
Тук следва да бъде взето предвид, че на съпруга на
жалбоподателката В.Д. също е извършено ревизионно производство, приключило с РА
№ Р-26-1402857-091-01/14.01.2015г., потвърден с решение № 287/08.04.2015г. на
директора на диреция „ОДОП“ – гр. Пловдив. С решение № 2020 от 27.10.2015г. на
Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 1359/2015г. по описа
на съда, частично потвърдено с решение № 3455 от 21.03.2017г. на ВАС, Осмо отделение,
постановено по адм. дело № 123/2016г. по описа на съда обжалваният РА на
Димитров е отменен, в частта му, с която са определени допълнително вноски за
ЗОВ за 2008г. и 2009г., ведно с прилежащите лихви, а в останалата си част е
потвърден.
При това положение, настоящият съдебен състав намира,
че са налице съдебно установени факти по отношение размера на началното салдо
на парични средства към 01.01.2008г., твърдяните като получени в заем парични
средства от различни лица през 2008г. в общ размер на 12 700лв., както и
недоказания симулативен характер на сделките по покупко – продажба на недвижими
имоти, извършени през 2009г. и 2011г., по които продавачи са родителите на
Жулиета и В.Д.и.
По отношение твърдяните като получени в заем парични
средства са извършени насрещни проверки на всички лица – заемодатели относно
реализираните от тях доходи и е направен извод, че не се доказва да имат
доказани доходи, трансформирани в парични средства, които да им позволят да
предоставят в заем посочените от жалбоподателката суми. Следва да бъде
отбелязано и обстоятелството, че заемодателите са брат на съпруга на
жалбоподателката, годеница на сина на жалбоподателката и лица, работили по
трудови правоотношения в ЕТ през различни периоди.
При съдебното обжалване е приет за правилен изводът на
ревизиращите органи по приходите, че съпругът на жалбоподателката не е доказал,
че е генерирал спестявания в размер на 15 000лв. за периода от
освобождаването му от кадрова военна служба през 2002г. до края на 2007г., като
за част от този период е безработен, а за друга част е назначен в собствения на
съпругата му ЕТ и получава трудови възнаграждения, близки до минималната
работна заплата.
Отново е приет за правилен при съдебното обжалване
подходът на ревизиращите органи по приходите за включване в разходната част на
паричния поток на двамата съпрузи на по ½ от покупната цена на трите
недвижими имота, закупени през 2009г. и 2011г. Твърденията за симулация на
сделките са изложени от родителите на Жулиета и В.Д.и, под формата на
декларативни твърдения, в които В.Д. твърди, че е изтеглила ипотечен кредит на
висока стойност, част от който е предоставила на дъщеря си и след това чрез
покупко – продажба на закупения от нея именно с този ипотечен кредит апартамент
го е „дарила“ на дъщеря си. Същите твърдения се излагат и от майката на
Димитров, като допълнително се посочва, че къщата, която е продадена, преди
това е била предмет на прехвърлителна сделка между същите страни.
В случая, спорният въпрос по делото е дали се касае за
симулативна сделка по покупко – продажба на недвижим имот, извършена между
родители и деца, с цел да бъде избегната възможността за оспорване на
евентуално дарение или завещателно разпореждане. Правилно ревизиращият екип е
приел, че симулацията на сделката се твърди от купувачите, които са родители на
жалбоподателката и съпруга й и са пряко заинтересовани от изхода на делото.
Техните показания следва да бъдат преценявани не изолирано от заедно с всички
други събрани по делото доказателства, които навеждат именно на извода, че е
налице е заплатена покупната цена, посочена в нотариалните актове. При
проследяване поредицата от извършени сделки по покупко – продажбата на
недвижимия имот се наблюдава следното: майката на жалбоподателката закупува апартамента
през месец октомври 2007г., чрез отпуснат ипотечен кредит на стойност
60 000лв., част от който в размер на 36 000лв. предоставя на дъщеря
си за подпомагане дейността на фирмата. През м. 11.2007г. двамата със съпруга й
изготвят саморъчни завещания, които депозират за съхранение при нотариус, съгласно
съдържанието на които недвижимият имот се завещава на дъщеря им. Според
твърденията на лицето, първоначалното й намерение било да дари закупения
апартамент на дъщеря си, но било направено завещание, тъй като се очаквало зет
й В.Д. „да получи апартамент от военните“. Такъв апартамент действително е
закупен на 30.12.2008г., като най-вероятно към момента на продажбата е
съществувало изискване лицето и неговото семейство да не притежават в собственост
друг недвижим имот.
Най-вероятно поради същата причина къщата на
родителите на Димитров е предмет на няколко прехвърлителни сделки между
родители и деца през годините, като е направено изрично изявление от майка му,
че не е получила посочената в нотариалния акт продажна цена.
Настоящият съдебен състав намира, че посредством
свидетелските показания, депозирани при съдебното обжалване, и посредством
твърденията в писмени обяснения, депозирани при ревизията, се цели поправяне на
извършени действия, сочещи на неправомерно поведение от жалбоподателката и
съпруга й, във връзка с придобиване на жилище на преференциална цена, предмет
на продажба от ведомствения фонд на Министерството на отбраната. Не е спорно
обстоятелството, че през 1999г. на съпрузите са дарени/продадени недвижими
имоти, както и че съобразно съдържанието на удостоверението за постоянен и
настоящ адрес в с. С.. Доколкото през 1999г. родителите на жалбоподателката са
й дарили недвижим имот, може да се приеме, че за тях съществува нужда от
закупуване на недвижим имот през 2007г., което е извършено чрез кредит, но
според твърденията апартаментът е предназначен за дъщеря им, както и част от
сумата на отпуснатия ипотечен кредит. Според Д.самата тях е внасяла и след това
теглила сумата от 2 000лв., „за да минават парите през банката“,
обслужвала е кредита и при продажбата на апартамента не е получила никаква
парична сума, поради близкото си родство.
Предвид всичко изложено дотук, следва извод, че
жалбоподателката и съпругът й са притежавали недвижими имоти, предмет на
покупка и дарение преди да придобият недвижимия имот през 2008г. от
министерството на отбраната, като след придобиването му започват действия по
придобиване на други недвижими имоти, като в нотариалните актове е посочен
способ „покупко – продажба“, за да не бъде оспорено евентуално дарение.
Независимо от това, обаче, освен покупките на
недвижими имоти, жалбоподателката е правила вноски в притежавано от нея
дружество и по банкови сметки на значителна стойност, които са в размер
по-голям от декларираните й доходи от дейността като ЕТ. По отношение
недостигащите парични средства е направен опит да бъдат „покрити“ с получено
дарение, предхождащо във времево отношение ревизирания период, както и със
заемни средства от множество лица, които не доказват възможности за
предоставянето им и със спестявания на съпруга през времето, когато е бил
назначен на кадрова военна служба. Доколкото е налице съдебно установен факт
относно недоказаност на направените твърдения за извършено дарение, получени
заеми и наличие на спестявания, правилно при ревизията се определени данъчни
основи по чл. 122 от ДОПК, като недостигащите парични средства през 2008г.,
2009г. и 2011г. са третирани като доходи с неустановен източник, подлежащи на
облагане. Правилно са изчислени дължимите суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008г. в размер на 5 229,06лв., ведно с прилежащите лихви в
размер на 3 105,79лв., за 2009г. в размер на 2 393,50лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 150,98лв. и за 2011г. в размер на
2 842,74лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 779,04лв. В тази си
обжалвана част РА е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. За
2009г. от данъчната основа по чл. 122 от ДОПК не следва да бъдат приспадани
вноските за ЗОВ за годишно изравняване, изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК,
но РА следва да бъде потвърден, предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК
Същото се отнася и за 2011г., като от изчислената данъчна основа по чл. 122 от ДОПК следва да бъдат приспаднати вноски за ЗОВ за годишно изравняване,
изчислени по реда на чл. 124а от ДОПК в по-малък размер.
По основателността на жалбата, в частта по КСО и ЗЗО
Съобразно
указанията на касационната инстанция настоящият съдебен състав е назначил ССЕ с
цел изчисляване на дължимите ЗОВ за годишно изравняване за периода от
15.02.2011г. до 31.12.2011г., като е прието, че през годината е налице
реализиран доход с неустановен произход, който е използван за закупуване на
недвижим имот. В изпълнение на поставената му задача вещото лице е извършило
преизчисление на размера на ЗОВ, като във вариант 1 от основното заключение
изчисленията са направени като е съобразен максималният размер на годишния
осигурителен доход съгласно ЗБДОО за годината. В тази си част заключението на
вещото лице следва да бъде кредитирано, като аргументи по отношение размера на
декларирания доход за 2011г. са изложени по-горе в настоящото решение, в частта
по основателността на жалбата по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от
18.05.2016г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС дължимите вноски за ЗОВ за
годишно изравняване за 2011г. са в следните размери: за ДОО – 2 123,52лв.,
ведно с прилежащите лихви в размер на 725,29лв., за ДЗПО – УПФ в размер на
829,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 283,32лв. и за ЗО в размер на
1 327,20лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 395,21лв. Обжалваният
РА е неправилен и незаконосъобразен, в частта си за разликата над посочените
суми до пълния размер на допълнително определените вноски за ЗОВ: ДОО в размер
на 2 426,88лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 828,90лв., ДЗПО –
УПФ в размер на 948лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 323,79лв. и ЗО в
размер на 1 516,80лв., ведно с прилежащите лихви и следва да бъде отменен.
Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016г. на
ОС на Първа и Втора колегия на ВАС обжалваният РА е неправилен и
незаконосъобразен и в частта си относно допълнително определените вноски за ЗОВ
за 2007г., 2008г. и 2009г., ведно с прилежащите лихви и следва да бъде отменен.
При този изход на делото, на страните се дължат
направените от тях разноски за първоначалното и повторното разглеждане на
делото и разглеждане на делото пред касационната инстанция. За жалбоподателя се
констатираха направени разноски в общ размер на 350лв. за първоначалното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в т.ч. за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице и в общ размер на 2 350лв. за повторното
разглеждане на делото от първоинстанционния съд, в т.ч. за заплатено адвокатско
възнаграждение и възнаграждения на вещи лица. Независимо от представения на л.
130 от адм. дело № 1974/2017г. списък с разноските, депозиран от пълномощника
на жалбоподателя, съгласно данните в пълномощно на л. 11 е заплатена само част
от договореното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 1 000лв.
Не са представени доказателства за заплащане на
остатъка от договореното възнаграждение в срок до 04.12.2017г., както е
посочено в пълномощното от 08.11.2017г., както и доказателства за твърдяното
като заплатено пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение в размер
на 3 050лв. Съобразно уважената част на жалбата на жалбоподателя следва да
бъде присъдена сумата в размер на 859,06лв. (осемстотин петдесет и девет лева и
шест стотинки).
На основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника се
дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита при първоначалното
и повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съобразно
отхвърлената част на жалбата. Не следва да бъде присъждано възнаграждение за разглеждане
на делото пред касационната инстанция, тъй като жалбата е подадена от името на
директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив и ответникът не е представляван от
юрисконсулт. Изчислено съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата й редакция) възнаграждението възлиза на обща стойност
4 535,40лв. = 2 х 2 267,70лв. (четири хиляди петстотин тридесет и пет
лева и четиридесет стотинки).
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл.160 ал.1 ДОПК, Пловдивският административен съд, Х състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ж. И. Д., ЕГН: **********, в качеството й на ЕТ „Ж. Д.”, ЕИК по
БУЛСТАТ: *** с посочен адрес: гр. *** Ревизионен акт №
Р-26-1402498-091-01/06.01.2015г., издаден от В.А.– началник сектор в ТД на НАП
– гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.Г.– главен инспектор по приходите в ТД
на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 285/08.04.2015г. на директора на директора на дирекция «Обжалване и
данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА относно допълнително
определени вноски за ЗОВ: за 2007г. ДОО в размер на 1 320,28лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 608,25лв., ДЗПО – УПФ в размер на
371,91лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 453,03лв. и ЗО в размер на
446,29лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 332,38лв.; за 2008г. ДОО в
размер на 3 590,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 468,01лв., ДЗПО – УПФ в размер на 1 056лв., ведно с прилежащите
лихви в размер на 1 020лв. и ЗО в размер на 1 267,20лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 752,65лв.; за 2009г. ДОО в размер на
2 714,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 039,74лв., ДЗПО
– УПФ в размер на 1 044лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
784,51лв. и ЗО в размер на 1 670,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер
на 803,26лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-26-1402498-091-01/06.01.2015г.,
издаден от В.А.– началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, възложил ревизията,
и М.Г.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис Хасково,
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 285/08.04.2015г. на директора
на директора на дирекция «Обжалване и данъчно – осигурителна практика» – гр. Пловдив,
В ЧАСТТА относно допълнително начислен ДДС за периода от 01.12.2007г. до
31.12.2011г., КАТО НАМАЛЯВА данъчното задължение от 22 998,85лв. на 22 094,26лв., и размера на
прилежащите лихви от 15 199,84лв. на 14 593,89лв. и В ЧАСТТА относно
допълнително определените вноски за ЗОВ за 2011г., като намалява задължението
за ДОО от 2 426,88лв. на 2 123,52лв. и размер на прилежащите лихви от
828,90лв. на 725,29лв., за ДЗПО – УПФ от 948лв. на 829,50лв. и размера на
прилежащите лихви от 323,79лв. на 283,32лв. и за ЗО от 1 516,80лв. на
1 327,20лв. и размера на прилежащите лихви от 415,67лв. на 395,21лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да
заплати на Ж. И. Д., ЕГН: **********, в качеството й на ЕТ „Ж. Д.”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***
с посочен адрес: гр. *** сумата от 859,06лв. (осемстотин петдесет и девет лева и шест стотинки) разноски по делото, съобразно
уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Ж. И. Д., ЕГН: **********, в качеството й на ЕТ „Ж. Д.”, ЕИК по БУЛСТАТ: ***
с посочен адрес: гр. *** да заплати на дирекция
„Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив, при ЦУ на НАП
сумата от 4 535,40лв. (четири хиляди
петстотин тридесет и пет лева и четиридесет стотинки), представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената
част на жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: