№ 258
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110205237 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„Стар Пост ” ООД, представлявано от Д. Д. В., против Наказателно постановление
№ 03-014404 / 20.10.2021г. на Директора на Дирекция "Областна инспекция по труда"
- Варна, с което на „ Стар Пост ” ООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414
ал.3 от КТ.
С жалбата се навеждат твърдения, че в хода на производството са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, че акта и постановлението са
издадени от некомпетентни лица, че в тях не се съдържат задължителните реквизити,
че е налице противоречие между изложеното в акта и в наказателното постановление и
че твърдяното административно нарушение не е извършено. Поради това се иска
цялостната отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност-
намаляване на размера на наложената санкция.Направено е и искане за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Д. отново излага становище, че
постановлението не е издадено от компетентен орган, че между работника и
1
дружеството е имало сключен граждански договор, както и че отношенията между тях
не са били трудово –правни, респективно че не е налице нарушение на КТ.Поради
това и пледира постановлението да бъде отменено изцяло, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се явява
упълномощен представител, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
наказателно постановление.Ю.к.Боянова на свой ред излага мотивирано становище за
това, че отношенията между дружеството и работника са притежавали
характеристики на трудови такива, както и че други лица, изпълняващи същите
функции при същият работодател, са имали сключени трудови договори.Поради това
тя счита, че нарушението безспорно е извършено и доказано, и пледира
постановлението да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.08.2021г. , около обяд , служители на Дирекция “Областна инспекция по
труда”-Варна , една от които св. М.М. , извършили проверка в офис на „Стар пост“
ООД, намиращ се в гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“ № 20. Повод за това било
изпратено от ИА „ГИТ“-София писмо с искане да бъде извършена проверка по
спазване на трудовото законодателство в обекти на дружеството. При влизане в офиса
на „Стар пост“ ООД св.М. видяла, че в него има три лица- две жени, които се намирали
зад бюра и един мъж, който внесъл пратки от служебен автомобил на
дружеството.Едната жена била св.Геновева Р., която била регионален мениджър, а
другата била Ж. М..Служителите на Д „ИТ“-Варна обявили началото на проверката и
предоставили на лицата в офиса да попълнят декларации. Ж. М. в своята декларация
посочила, че работи за „Стар пост“ ООД от 01.06.2021г. като куриер, с работно време
от 09.00ч. до 15.00ч., с работно място офиса на „Стар пост“ ООД на ул.“Тодор
Икономов“ № 20, че има сключен граждански, а не трудов договор, че извършва разнос
на писма и пратки срещу 0,10лв. на брой писмо, че почивни дни са събота и неделя, че
има почивки в работния ден.Тя вписала още, че се е уговорила за 0,10лв. на брой
разнесено писмо възнаграждение, което е в зависимост от броя разнесени писма. Св.
М. връчила на св.Р. призовка за „ Стар пост ” ООД, като представител на дружеството
следвало да се яви на 12.08.2021г. в ДИТ-Варна и да представи подробно описани
документи.
Сред представените в последствие документи бил Граждански договор №
4055/01.06.2021г., сключен между „Стар пост ” ООД и Ж.М..Според него М. била
приела да изпълнява за възложителя услуги, във връзка с осъществяваната от него
търговска дейност, а именно доставка, пренасяне и получаване на пратки/ писма,
2
документи , пакети и др./ до и от клиенти и контрагенти на „Стар пост“ ООД в
определен за всяка конкретна поръчка срок, а когато такъв не бил определен-съгласно
договора.Работата на изпълнителя щяла да се изразява в организиране и извършване на
приемането, сортирането, описването, съхраняването, пренасянето и доставката в
посочените от възложителя срокове по най-краткия и бърз маршрут, определен от
възложителя, на писма, документи и пратки.Било предвидено, че възложената работа
ще се осъществява на територията на гр.Варна и извършването й не е обвързано с
работно време и работно място.В договора било вписано и съответното
възнаграждение за вида доставка, както и срока на изплащането му.Срокът , за който
бил сключен договора бил от 01.06.2021г. до 30.08.2021г., като била предвидена
възможност действието му да бъде продължено по взаимно съгласие на страните с
анекс в писмена форма.
За установеното при проверката св. М. съставила доклад, съобразно
изискванията, посочени в писмото на ИА „ГИТ“-София.
На 05.10.2021г. св.М., след отправена покана, съставила срещу „Стар пост”
ООД акт за установяване на административно нарушение, за това че като работодател
е допуснал до работа Ж. М. да полага труд в полза на дружеството, изпълнявайки
трудови функции на „ куриер“ в офис в гр.Варна, ул.“Тодор Икономов“, с определено
работно време от 09.00ч. до 15.00ч., с определено работно място, с уговорено трудово
възнаграждение, с определени почивни дни в седмицата- събота и неделя, преди да е
сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудовото
правоотношение.Било прието, че нарушението е извършено на 06.08.2021г.То било
квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.При
предявяването на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно – наказващият орган издал наказателно постановление № 03 –
014404/ 20.10.2021г. , с което изцяло възприел фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и
чл.61 ал.1 от КТ и наложил на „ Стар пост ” ООД наказание “Имуществена санкция” в
размер на 5 000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана М.М.-
актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че при проверката Ж. М. е била
в офиса на дружеството, че е била зад едно от бюрата и е подреждала писма. Св.М.
посочи, че декларациите са били попълнени от лицата, както и че при представения в
последствие граждански договор е било предвидено извършване единствено разнос на
пратки, но не и извършване на действия, които лично тя е възприела.По искане на
3
процесуалния представител на въззивната страна съдът допусна до разпит св.Геновева
И., която е присъствала на проверката и работи като регионален мениджър към
дружеството, чиито показания също кредитира.Свидетелката описа какви действия
извършват куриерите при осъществяване на дейността си, а именно че вземат пратките
от офиса и след тяхното разнасяне , което следва да се извърши в определен срок,
отиват отново в офиса, където следва да се опишат разнесените пратки.Св.И. потвърди,
че в дружеството има и куриери, които са назначени с трудови договори.Те обаче
имали определено работно време от 09.00ч. до 18.00ч., работно място, месечно трудово
възнаграждение, ползвали служебен автомобил и др., а куриерите, които разнасяли
пратките пеша, т.нар. „ пешаци“ нямат конкретно работно време , доколкото следва да
разнесат пратките в тридневен срок, нямат работно място, не ползват служебен
автомобил, а възнаграждението им се формира на базата на брой разнесени пратки.
Съдът приобщи към материалите по делото представеното от процесуалния
представител на въззивната страна копие на граждански договор както и
представените от процесуалният представител на наказващият орган доклад,
кореспонденция с ИА“ГИТ“, искане за извършване на проверка и др., които
кредитира като относими към спора. Представените от адв.Д. копия на ревизионен акт
и съдебни решения съдът приема за сведение, доколкото същите касаят други съдебни
казуси за периоди, предхождащи настоящото нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на писмените
доказателства по административно-наказателната преписка , които са последователни,
взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок , от надлежна страна и
като такава е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 03-014404 / 20.10.2021г. е издадено от
компетентен орган- от изпълняващият длъжността Директор на Дирекция "Областна
инспекция по труда" гр.Варна , съгласно Заповед № З-0011/12.01.2010г. на
Изпълнителния директор на ИА”Главна инспекция по труда” Копие от тази заповед е
приложена по преписката и в нея, в т.4 изрично е посочено, че Директорите на
дирекции „ИТ“ са определени от Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“-София да
издават наказателни постановления по актове, съставени от инспектори от Д „ИТ“.
Св.М.М. е гл.инспектор в Д „ИТ“-Варна, което е вписано в акта Съгласно чл.416 ал.1
4
от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени
от държавните контролни органи, т.е. от съответните служители на Дирекция
„Инспекция по труда“. Поради това и възраженията на адв.Д. свързани с
компетентността на актосъставителя и на издателя на наказателното постановление са
неоснователни.Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на ЗАНН и в него , както и в акта, се съдържат всички изискуеми
реквизити.
Съдът намира обаче, че неправилно наказващият орган е определил
отношенията между „Стар пост“ ООД и Ж. М. като трудово-правни.Безспорно по
делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а
граждански. Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения
граждански договор, отношенията между дружеството и М. са били трудово-правни,
респективно дали е следвало да бъде подписан трудов договор.Съобразно законовите
изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник / служител и
работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за
всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно
място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица.
От събраните по делото доказателства се установява, че между „ Стар Пост“
ЕООД и Ж. М. на 01.06.2021г. е бил сключен граждански договор № 4055.В него
изрично е посочено, че договарянето между страните е извършено на основание
чл.258-чл.262 от ЗЗД.Тези разпоредби касаят сключването на договор за изработка, при
който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката
на другата страна, а последната да заплати възнаграждение. В случая в гражданския
договор дружеството е възложило на Ж.М. като изпълнител да извърши работа по
организиране и извършване на приемането, сортирането, описването, съхраняването,
пренасянето и доставката в посочените от възложителя срокове по най-краткия и бърз
маршрут, определен от възложителя, на писма, документи и пратки, което да се
осъществи на територията на гр.Варна.Посочено е още, че изпълнителя следва в срок
до 3 дни от приемане на пратките от сортировач или от офис-мениджър, да ги
достави.Предвидено е още, че възнаграждението се калкулира в зависимост от броя и
вида на разнесените пратки за съответния месец, като в най-общия случай пратките до
пощенска кутия се заплащат по 0,02/0,04лв., а тези срещу подпис/ лично до адресата по
0,10/0,15 на брой.Именно при изпълнение на уговорените с гражданския договор
функции по организиране и извършване на приемането, сортирането и описването на
пощенските пратки, Ж.М. е била установена от служителите на Д „ИТ”-Варна в офиса
на дружеството.Такива обстоятелства тя е посочила и в предоставената му декларация
5
- че работи за „Стар пост “ ООД като куриер , че няма трудов договор, че трудовото й
възнаграждение е на брой писмо.Обстоятелството, че Ж.М. е вписала почивни дни и
почивки по време на работния ден, както и за работно място офиса на дружеството, е
напълно разбираемо и житейски логично, доколкото същата, след като няма фиксирано
работно време може да почива събота и неделя. Логично е и при осъществяване на
уговорената за извършване дейност да следва да се съобразява с работното време на
офиса, тъй като получаването на пратките и доказването на тяхното разнасяне подлежи
на съответната отчетност, която очевидно не би могла да се осъществи във време,
когато офиса на възложителя не работи. Поради изложеното до тук и като съобрази
събраните по делото писмени и гласни доказателства , съдът намира, че може да се
направи извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да включва
постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно време,
трудово възнаграждение, длъжност и др. Трудовите правоотношения, уредени със
съответен договор, имат за предмет полагането на труд , прилагането на работната
сила върху средствата за производство и изпълнението на конкретните трудови
задължения от работника.При договора за изработка, респективно за извършване на
услуга, предмет е постигането на определен резултат, в случая осъществяване на
организиране и извършване на приемането, сортирането, описването, съхраняването,
пренасянето и доставката в посочените от възложителя срокове по най-краткия и бърз
маршрут, определен от възложителя, на писма, документи и пратки на територията на
гр.Варна. Обстоятелството, че Ж.М. при проверката е била на бюро в офиса на
дружеството и е „ оправяла писма“, съвсем не е достатъчно да се направи извод, че
това е „работно място” по смисъла на КТ, като известно е, че мястото на което е
дължима престацията е предмет и на гражданските договори, а в случая това е мястото
, от което тя е получавала пратките и на което е отчитала своята дейност . В този
смисъл съдът намира, че възприетите от св.М. действия и отразените в декларацията
обстоятелства не са достатъчни да се приеме, че Ж.М. е имала работно място по
смисъла на КТ. На следващо място договарянето на заплащане е характерно за всяка
една възмездна сделка и също само по себе си също не е достатъчно да се направи
извод, че става въпрос за трудово правоотношение и че възнаграждението е трудово.
Изрично Ж.М. е посочила, че получава по 0,10лв. на брой разнесено писмо, т.е.
формирането на нейното възнаграждение е въз основа на постигнатия от нея
резултат.Ако същата през съответния месец не е разнесла и доставила нито едно писмо
или пратка, то същата не би получила заплащане за това.В този смисъл е и чл.2 ал.1 от
договора, в който е посочено, че възнаграждението се заплаща само за приетата работа
в срок от 30 дни след приемането й от възложителя.От това може да се направи извод,
че между страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на
възнаграждение и в този смисъл не е налице един от елементите на трудовото
правоотношение.
6
Поради изложеното до тук, съдът намира че в хода на съдебното производство не
се установи по безспорен начин, че зад сключения граждански договор стои прикрито
трудово правоотношение. В административно-наказателното производство тежестта
на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган. Безспорно е, че
в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на
констатациите в акта и в рамките на производството по налагане на административни
наказания ги приема за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в
съдебното производство, тъй като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него
съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка, чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и
акта не са доказателствени средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат
предварително определена сила. Поради това и като взе предвид гласните и писмени
доказателства по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че в
настоящия случай от страна на административно-наказващият орган не бяха
представени безспорни и категорични доказателства за това, че от страна на „ Стар
пост“ ООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй
като се установи че Ж.М. е извършвала работа в изпълнение на сключен граждански
договор.Обстоятелството, че в дружеството има назначени на трудови договори лица
отново на длъжност „ куриер“, не води до извод, че във всички случаи извършването
на куриерска дейност следва да се приема като трудово правоотношение по смисъла на
КТ.В показанията си св.И. описва каква е разликата между трудовите функции на тези,
които са назначени на трудов договор и тези, които са на граждански договор.При
първите е налице задължение да спазват определено работно време, имат работно
място и уговорено трудово възнаграждение, което не се изчислява на базата на реално
направен разнос на пратки и писма. Поради това и съдът намира,че неправилно
наказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил на „ Стар пост“
ООД наказание за нарушение , което не е доказано да е осъществено от обективна
страна.
С оглед на това и наказателното постановление следва да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Съобразно изхода на делото и като взе предвид направените искания, съдът
намира, че на основание чл. 63 „д“ от ЗАНН, на „Стар пост“ ООД следва да се
присъдят направените по делото разноски, които видно от представените
доказателства са в размер на 720лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на
600лв. и 120лв. ДДС. Тази сума надвишава размера на възнаграждението за
процесуално представителство, визиран в Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения, която с оглед размера на наложената „Имуществена
санкция“ от 5 000лв. е 580лв. Доколкото обаче от другата страна в процеса не е
направено възражение за прекомерност на направените разноски, съдът намира, че
7
следва на „ Стар пост “ ООД да се присъдят направени по делото разноски в размер на
720лв .
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-014404 / 20.10.2021г. на Директора
на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Варна, с което на „ Стар Пост ” ООД е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Варна да заплати на „Стар пост“
ООД, БУЛСТАТ *********, сумата от 720лв. представляващи направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че решението и мотивите са изготвени пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8