№ 132
гр. Варна, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000493 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София срещу
решение № 122/12.05.21 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 960/2020 г. в
частта, с която като ответник по иска е осъдено да заплати на ищцата Л. ИВ.
АС. сумата от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания следствие смъртта на дядо й С
И С в резултат на пътнотранспортно произшествие (ПТП) на 09.01.2018 г.,
виновно причинено от Т М А при управление на л.а. „БМВ 325" с рег.№ Н 1
3084 КС, както и в частта за разноските, с молба за отмяна на решението в
тези му части, ведно с присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна Л. ИВ. АС. от гр.Варна е депозирала писмен
отговор чрез адв. П.В., с който моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски за
въззивната инстанция, като подробни съображения излага в молба с характер
на писмени бележки.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
1
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищцата – внучка на
починалия при ПТП неин дядо, попадаща в разширения кръг роднини на
пострадалия, е доказала изключителност във връзката си с последния, за да
има право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на
смъртта му, платимо от застрахователя по сключената застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е бил блъснат
управлявания от пострадалия автомобил, като в резултат на удара е
причинена смъртта му.
Въззивният съд намира, че със свидетелските показания на св.Н С –
втора съпруга на дядото и св.И И - баща се доказва изключителност в
отношенията между ищцата и пострадалия неин дядо, изразяваща се в
особена близост и дълбока емоционална и духовна връзка помежду им,
надхвърлящи нормалните традиционни отношения на обич, привързаност и
взаимопомощ между дядо и внучка в българските семейства. От тях се
установява, че внучката, родена през 1991 г., е отгледана от дядо си и
съпругата му, тъй като рожденните й родители я оставили на техните грижи и
заминали да работят в Германия, като същите заместили изцяло родителите в
грижите и задълженията им от 1994 г. насетне докато станала на 18 години.
Ищцата през цялото това време е живяла при дядо си, той се грижил за нея
като за собствена дъщеря, обичал я много, постоянно я търсил, били много
близки и привързани един към друг, с дядо си след като завършила осми клас
продавала дрехи, него признавала за баща и му викала „татко“, а на съпругата
му – „майко“. И досега домът й е домът на дядо й и съпругата му, като с
родителите си е живяла само до третата си година. Към рожденния си баща се
държала студено и отчуждено, не искала да се вижда с него след завръщане
на родителите си от чужбина, виняла го за това, че я бил изоставил, дори му
заявила на погребението на дядо си, че би предпочела той да е загинал, а не
дядо й. Постоянно ходела на гроба на дядо си и го оплаквала като роден
баща. Покрити са критериите на Тълкувателно решение №1/2016 г. от
2
21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ,
освен формалното родство да бъде установена изключителна близост в
отношенията между ищцата и пострадалия. В случая тя следва от
обстоятелството, че дядото и съпругата му са отгледали ищцата от много
малка възраст, грижили са се за израстването, възпитанието и духовното и
емоционалното й съзряване, като между ищцата и дядо й е съществувала
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, характеризираща се с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, в резултат
на която тя е търпяла и продължава да търпи следствие на смъртта му
морални болки и страдания, сравними по интензитет и продължителност с
болките и страданията на най-близкия кръг роднини - деца, родители и съпруг
– основание за правото й на обезщетение за неимуществени вреди.
По оплакването в жалбата относно определения от съда размер на
обезщетението над 5000 лева, а именно в размер от 30000 лева, съдът
съобрази следното: Основният въпрос, който се повдига с жалбата е относно
лимитирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на разширения кръг лица с право на
обезщетение съгласно ТР на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. до
размера на 5000 лева съгласно нормата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ,
бр.101/2018 г./ и придаденото й с ал.3 на същия текст обратно действие към
21.06.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира, че тази норма е неприложима, тъй
като противоречи на правото на ЕС, доколкото с нея е предвидена по-малка
сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска
отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в
случай на телесно увреждане минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR
за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди 1 000 000 EUR за
застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Съгласно
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts
(Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
3
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5, не се допуска национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на
моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.
Решенията на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното
европейско право и са задължителни за всички съдилища и учреждения в
страните членки, в т.ч.- РБългария съгласно чл.633 ГПК.
При констатиране на противоречие между европейското и
националното право съдът е длъжен в рамките на своята компетентност да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните
разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това
дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е
необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред.
Вредите, претърпени от лице от разширения кръг лица съгласно ТР на
ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г., за което се установи по делото, че е
създало особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт силни и продължителни болки и страдания, има
право на обезщетение за неимуществени вреди, чийто размер следва да се
определи съобразно правилото по чл.52 ЗЗД - "по справедливост“. В случая
предвид интензитета и необратимия характер на вредите, както и обществено
- икономическите условия в страната към момента на проявлението им,
следва да се определи размер на обезщетението от 30000 лева, който е
адекватен на претърпените от ищцата болки и страдания следствие смъртта
на нейния дядо в резултат от ПТП, като искът следва да се уважи до този
размер.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната му осъдителна част, както и в частта за разноските, като
въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
4
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на адвоката на ответницата по жалбата
се присъжда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна помощ по
чл.38, ал.2 от ЗА за въззивната инстанция в поискания минимален размер от
1430 лева съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №№ 122/12.05.21 г. на Окръжен съд – Варна
по т.д. № 960/2020 г. в обжалваната му осъдителна част, както и в частта за
разноските.
В останалата му отхвърлителна част решението като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
адвокат П. Й. В. от АК Бургас, ЕГН **********, с адрес - гр. Бургас, ул.
“В.Априлов“ №18, сумата 1430 лева - адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна помощ за въззивната инстанция, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5