№ 29
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900038 по описа за 2023 година
ИЩЕЦЪТ - Синдикът на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ********* е
предявил срещу „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, „Л.Р.-А-К.“ ЕООД
с ЕИК ********* и „Б.Л.“ ООД, с променено наименование и правно-организационна форма
от м. юли 2024г. на „М.Л.“ ЕООД, с ЕИК ******** следните обективно и субективно
съединени при условията на евентуалност искове –
1. установителен иск с правно основание чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ – за прогласяване по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност на
нищожността на изпълнението на парично задължение в общ размер на 9 282.93 лева на
„Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК *********, извършено
чрез плащане от „Б.Л.“ ООД по банков път на посочената сума, извършено на 30.03.2022
год. – като изпълнение на задължение, възникнало преди датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност, направено след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност не по установения в производството ред;
2. обусловен от установителния иск осъдителен иск с правно основание чл.649, ал.2
от ТЗ във вр. с чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД – след прогласяване на нищожността на
извършеното от „Б.Л.“ ООД плащане, за връщане от „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК ********* в
масата на несъстоятелността на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност на сумата от 9 282.93
лева.
Претендират се и направените по делото разноски.
Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед
разпоредбата на чл.365, т.4 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128
1
от ГПК и предявените с нея искове са допустими като предявени в срока по чл.649, ал.1 от
ТЗ от синдика на несъстоятелното дружество; производството по несъстоятелност по
отношение на първия ответник е открито на 14.03.2022 год., а исковете са предявени на
14.03.2023 год.
Синдикът сочи, че с решение № 27/14.03.2022 год. по т.д.н. № 225/2021 год. на СОС е
открито производство по несъстоятелност на „Б.Л.Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, като със
същото решение длъжникът е обявен в несъстоятелност.
Твърди, че ответникът „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК ********* е кредитор на „Б.Л.Ф.“
ЕООД – в несъстоятелност с вземания в общ размер на 9 282.93 лева, възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /РОПН/, 14.03.2022
год. – по падежирали наемни вноски и префактурирани разноски за комплект чистачки и
смяната им във връзка с предоставени под наем автомобили и издадени от наемодателя
фактури, както следва:
1. фактура № **********/01.03.2022 год. за сумата от 9 179.78 лева с ДДС,
2. фактура № 27947/15.02.2022 год. за сумата от 103.15 лева с ДДС,
Твърди, че с платежно нареждане от 30.03.2022 год., т.е. след датата на РОПН третото
лице „Б.Л.“ ООД заплатило по банков път на наемодателя „Л.Р.-А-К.“ ЕООД сумата от
9 282.93 лева, с което погасило парично задължение на наемополучателя „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност в същия размер, дължимо по посочените по-горе две фактури.
Синдикът твърди, че задълженията били възникнали преди датата на РОПН, тъй като
се отнасят до наемни вноски с падеж преди 14.03.2022 год. Сочи се, че горните задължения,
възникнали преди датата на РОПН, са били заплатени от третото лице след горната дата не
по установения в производството ред. Счита, че горното уврежда масата на
несъстоятелността, тъй като средствата, с които „Б.Л.“ ООД е извършвал погасяване на
задължения на несъстоятелния длъжник към „Л.Р.-А-К.“ ЕООД по съответните фактури, са
част от масата на несъстоятелността. Счита, че от горното следва, че плащайки на кредитора
на несъстоятелния длъжник, ответникът „Б.Л.“ ООД се е разпоредил с право от масата на
несъстоятелността – правото на вземане на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност от „Б.Л.“
ООД, което е било запорирано в производството по несъстоятелност по т.д.н. № 225/2021
год. на СОС – първо, като предварителна обезпечителна мярка и второ, с РОПН.
В подкрепа на горните доводи синдикът изтъква обстоятелството, че с цел събиране
на вземанията на несъстоятелното дружество от „Б.Л.“ ООД пред СГС бил предявен
осъдителен иск от синдика и образувано т.д. № 1998/2022 год. С отговора на исковата молба
ответникът по този иск направил изявление за прихващане с насрещни задължения на ищеца
към него, които задължения на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност към трети лица, вкл.
„Л.Р.-А-К.“ ЕООД, „Б.Л.“ ООД платил.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са изпратени за връчване на адреса на
управление на ответника „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност с указанията по чл.367-370 от
ГПК, като видно от върнатото в цялост съобщение /л.142 от делото/, на 01.09.2023 год.
2
връчителят е удостоверил, че на адреса няма канцелария на дружеството и лице, което да
получи съобщенията. С оглед на горното и на осн. чл.50, ал.2 от ГПК с разпореждане от
15.09.2023 год. съдът е разпоредил прилагане на книжата по делото, като същите се считат
редовно връчени, считано от 01.09.2023 год. – удостоверената от връчителя дата във
върнатото в цялост съобщение.
До изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /15.09.2023 год. вкл./ ответникът не е
подал писмен отговор на исковата молба с последиците по чл.370 от ГПК.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
Ответникът „Л.Р.-А-К.“ ЕООД сочи, че в качеството си на наемодател, и „Б.Л.Ф.“
ЕООД, в качеството му на наемател, са сключили Рамков договор за отдаване под наем на
движимо имущество № OL51/20.07.2018г. Съгласно р. I, чл. 1 от рамковия договор,
наемодателят се задължавал да отдава под наем на наемателя автомобили, срещу
възнаграждение, заплащано под формата на месечни наемни вноски в сроковете и при
условията предвидени в договора и в индивидуални Приложения (договори) към него за
всеки един автомобил. Към рамковия договор бил подписан Анекс от 20.07.18г., по силата на
който „Б.Л.“ ООД - едноличен собственик на капитала на „Б.Л.Ф.“ ЕООД станал съдлъжник
по горепосочения рамков договор и се задължил да отговаря солидарно с наемателя „Б.Л.Ф.“
ЕООД за заплащане на всички дължими към „Л.Р.-А-К.“ ЕООД суми по рамковия договор и
сключените към него анекси. Ответникът уточнява, че към датата на сключване на анекса
„Б.Л.“ ООД било с наименование „М.Т.“ ЕООД.
Ответникът „Л.Р.-А-К.“ ЕООД сочи още, че между него и „Б.Л.Ф.“ ЕООД били
сключени седем индивидуални приложения към рамковия договор за наем на автомобили,
т.е. за седем автомобила.
Не се оспорва от този ответник получаването на твърдяното в исковата молба
плащане на 30.03.2022г. с основание издадени от него две фактури. След получаването на
плащането „Л.Р.-А-К.“ ЕООД сочи, че изпратил писмо до несъстоятелното дружество с изх.
№ 15/06.04.2022 г. за едностранно разваляне на рамковия договор на основание р. XI, т, 1,
буква „з“, респективно и сключените въз основа на него индивидуални договори за наем.
Писмото било изпратено до назначения синдик г-жа Г. К., като било получено от нея на
08.04.22 г., съгласно твърденията на същата.
„Л.Р.-А-К.“ ЕООД излага още в отговора на исковата молба, че на основание чл. 645,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ с посоченото писмо извършило прихващане между дължимите от „Б.Л.Ф.“
ООД задължения по договорите за наем за януари, февруари и март 2022 г. с внесените от
същото гаранционни вноски по всеки един от 7-те индивидуални договори в общ размер на
12 943.20 евро, в това число и частично с фактура с получател „Б.Л.Ф.“ ООД №
**********/01.03.22 г. била прихваната до размера от 6974.35 лева. Остатъкът от тази
фактура в размер на 2205.43 лева, както и фактура № **********/15.02.22 г. на стойност
3
103.15 лева били погасени с извършеното от „Б.Л.“ ООД плащане на 30.03.22 г.
Уточнява се още от ответника, че на основание р. IV, т. 2 от рамковия договор, всяка
месечна вноска била дължима до последния ден от месеца, в който е издадена съответната
фактура, съответно фактура № **********/01.03.22г. издадена за наемните вноски за месец
март 2022 г., била дължима до 31.03.2022г.
Поддържа се още в този отговор на исковата молба, че остатъкът от платената от
„Б.Л.“ ООД сума в размер на 6974.35 лева с платежното нареждане от 30.03.22г. била
отнесена по договори за наем, сключени между „Л.Р.-А-К.“ ЕООД като наемодател и „Б.Л.“
ООД като наемател, които нямали касателство с „Б.Л.Ф.“ ЕООД и същото не било страна по
тях. В тази връзка, с тази сума не били погасявани задължения на ищеца, и твърдението на
синдика в тази насока било неоснователно.
„Л.Р.-А-К.“ ЕООД излага, че на основание сключения Анекс от 20.07.18г. към
рамковия договор „Б.Л.“ ООД станал съдлъжник на „Б.Л.Ф.“ ЕООД за плащане на всички
дължими към Наемодателя суми по рамковия договор, неговите анекси и приложения, а на
основание чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът можел да иска изпълнение на цялото задължение от
когото и да е от длъжниците. Плащането от страна на „Б.Л.“ ООД на фактурите, посочени в
процесното платежно нареждане, издадени във връзка с рамковия договор за наем с „Б.Л.Ф.“
ЕООД, представлявало плащане на задължение на „Б.Л.“ ООД в качеството му на
съдлъжник по рамковия договор.
Оспорва се твърдението на ищеца, че вземанията по изброените фактури са част от
масата на несъстоятелността, тъй като според синдика „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност
имал вземания от „Б.Л.“ ООД, заявени в производството по т.д. № 1998/2022 год. на СГС.
Сочи се от „Л.Р.-А-К.“ ЕООД, че не е имал такава информация.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника „Б.Л.“ ООД с
указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал
писмен отговор, с който е оспорил исковете по основание и размер, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че изпълнението на плащането като елемент от фактическия
състав по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ следва да изхожда от длъжника, а не от трето лице, каквото е
„Б.Л.“ ООД, с оглед на което не е налице първият елемент от фактическия състав на
предявения главен иск.
Преповтаря се доводът на ответника „Л.Р.-А-К.“ ЕООД, че с процесните плащания не
се уврежда масата на несъстоятелността и не се накърняват правата на кредиторите с
предявени и приети вземания, доколкото с плащането пасива на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност е намален, а не увеличен, следователно масата на несъстоятелността не е
нарушена.
Оспорва се и че парите, с които „Б.Л.“ ООД е платил на „Л.Р.-А-К.“ ЕООД, са част от
масата на несъстоятелността на длъжника. Сочи се, че парите са родово определени вещи и
ползваните средства за плащането не са лично имущество на несъстоятелното дружество.
4
Отделно, оспорва се и че „Б.Л.“ ООД е длъжник на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, т.е.
даденото за изпълнение не е и не би могло да бъде част от масата на несъстоятелността.
Препис от отговорите на исковата молба са връчени на ищеца с указанията по чл.372
от ГПК, като в срока по чл.372, ал.1 от ГПК същият е депозирал допълнителна искова молба,
с която е пояснил и допълнил първоначалната и е оспорил твърденията на ответниците
„Б.Л.“ ООД и „Л.Р.-А-К.“ ЕООД. С допълнителната и.м. се сочи, че анекс към договор за
наем № OL51/20.07.2018г. не е подписан от Антонио Радичев, който е бил управител на
„Б.Л.“ ООД към датата посочена в анекса, както и от законния представител на „Б.Л.Ф.“
ООД към тази дата. В тази връзка се оспорва автентичността на документа, на
основание чл.193 от ГПК. Твърди се, че процесното плащане от „Б.Л.“ ООД не е извършено
в качеството му на солидарен длъжник на „Б.Л.Ф.“ ООД – в несъстоятелност.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва и твърдяното прихващане от „Л.Р.-
А-К.“ ЕООД. Излага, че към датата 06.04.2022г. не са били налице непогасени изискуеми
задължения на „Б.Л.Ф.“ ООД – в несъстоятелност към „Л.Р.-А-К.“ ЕООД по договора за
наем в посочените от този ответник размери.
Ищецът сочи още в допълнителната искова молба, че в случая преферентната защита
по чл.646, ал.1 от ТЗ не се основава на твърдения относно редукция на масата на
несъстоятелността, увреждаща всички кредитори, а на такива, създаващи преференция и
променящи поредността на удовлетворяване на отделни кредитори спрямо останалите
кредитори на несъстоятелността /с позоваване на практиката на ВКС – решение №
264/20.03.2023 год. по т.д. № 1097/2023 год., I т.о./.
Във връзка с твърдението на ответника „Л.Р.-А-К.“ ЕООД, че фактурата издадена на
01.03.2022г. била дължима до края на месец март /т.е. падежът на задължението е настъпил
след РОПН/ се сочи, че дори с процесното плащане да са били погасени задължения,
възникнали след датата на РОПН, това плащане се явява нищожно като противоречащо на
закона, тъй като липсва съгласие на синдика за извършване на плащането.
Преписи от допълнителната искова молба са връчени на ответниците /на първия
ответник по реда на чл.50, ал.2 от ГПК/, като в срока по чл.373, ал.1 от ГПК са постъпили
допълнителни отговори от ответниците „Л.Р.-А-К.“ ЕООД и „Б.Л.“ ООД, с които са
отговорили на допълнителната искова молба с доводи, изложени и в първоначалните
отговори.
С определение, постановено в първото по делото о.с.з. на 04.06.2024 год., съдът е
конституирал на осн. чл.218 от ГПК „К.-Б.“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице – помагач
на ищеца, синдикът на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********.
Третото лице – помагач на ищеца чрез процесуалния си представител адв. Б. П. от
САК поддържа доводите на ищеца.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
При служебно извършена на осн. чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТРРЮЛНЦ по
5
партидата на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, съдът констатира, че с
решение № 27/14.03.2022 год. по т.д.н. № 225/2021 год. на Софийски окръжен съд, обявено
в регистъра на 14.03.2022 год., е обявена неплатежоспособността на този ответник с начална
дата на неплатежоспособността 31.12.2018 год. и открито производство по несъстоятелност
на търговеца, същият е обявен в несъстоятелност и е наложена обща възбрана и запор върху
имуществото му.
Видно от представените с отговора на и.м. от ответника „Л.Р. А К.“ ЕООД рамков
договор № OL51 от 20.07.2018г. за отдаване под наем на движимо имущество и анекс към
него от същата дата, същите са били сключени между „Л.Р. А К.“ ЕООД като наемодател,
„Б.Л.Ф.“ ЕООД като наемател и „Б.Л.“ ООД / със старо наименование „М.Т.“ ЕООД/ като
солидарен длъжник по договора за всички произтичащи от договора и анексите към него
задължения.
Установи се по делото от приетата като неоспорена от страните съдебно-
графологична експертиза, че анекса към договор за наем № OL51 от 20.07.2018г. е
автентичен.
Видно е от представената с и.м. фактура № **********/15.02.2022 год. за сумата от
103.15 лева, че със същата наемодателят е префактурирал разходи -задължения на
наемателя, съгласно приложение № 2634 към рамковия договор за нает нов автомобил марка
„Пежо“, модел „Боксер“ с рег. № СВ 6836 НА. Това задължение на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
размер на 103.15 лева, както и задължение по фактура № ********** в размер на 9 179.78
лева са били заплатени по банков път от ответника и солидарен длъжник по договора „Б.Л.“
ООД с платежно нареждане от 30.03.2022 год. /л.40 от делото/.
Фактура № **********/01.03.2022г. за сумата от 9 179.78 лева е представена от
ответника по делото „Л.Р. А К.“ ЕООД и от нея се установява, че „Л.Р. А К.“ ЕООД е
фактурирало на „Б.Л.Ф.“ ЕООД месечна наемна вноска за месец март 2022г. за седем
автомобила по договор за наем.
С писмо до несъстоятелното дружество с изх. № 15/06.04.2022г. ответникът „Л.Р. А
К.“ ЕООД е направил изявление за едностранно разваляне на рамковия договор на основание
р. XI, т, 1, буква „з“, респективно и сключените въз основа на него индивидуални договори
за наем. Със същото писмо е направено и изявление за прихващане между дължимите от
„Б.Л.Ф.“ ООД задължения по договора за наем за периода от ноември 2021г. до март 2022г. с
внесените от същото гаранционни вноски по всеки един от 7-те индивидуални договори в
общ размер на сумата от 12 943.20 евро. Писмото е изпратено до назначения синдик г-жа Г.
К., като е получено от нея на 08.04.22г. Последното се установява от нейно писмо до „Л.Р. А
К.“ ЕООД, с което същата отговаря на полученото писмо от 06.04.2022г.
Видно е от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, че с плащането от 30.03.2022 год. са били погасени задължения, както следва:
задължения на „Б.Л.“ ООД в общ размер на 3 565,91 евро по договори с номера:
4565, 4566 и 4567 /т.е. по договори, по които страна не се установи да е „Б.Л. Ф.“ ООД
6
/, представени в табличен вид по вид основание и размер в констативно-
съобразителната част на заключението.
задължения на „Б.Л. Ф.“ ООД в размер на 1 172,62 евро по договори с номера: 2631
и 2555 /номера на приложения към рамковия договор от 20.07.2018г., по които страна е
и „Б.Л.“ ООД, в качеството си на солидарен длъжник/ и задължение в лева в размер на
103,15 лв. по договор 2634 /по който страна е също „Б.Л.“ ООД, в качеството си на
солидарен длъжник/, представени в табличен вид по вид основание и размер в
констативно-съобразителната част на заключението.
Видно от представения с и.м. препис от искова молба вх. № 72532/02.11.2022 год. по
описа на СГС, въз основа на която е образувано т.д. № 1998/2022 год., синдикът на „Б.Л.Ф.“
ЕООД – в несъстоятелност е предявил срещу „Б.Л.“ ООД осъдителен иск за заплащане на
парични суми – главница от 828 806.12 лева, дължими суми по фактури за доставки на стоки
и услуги и мораторни лихви от 63 391.90 лева. Видно от представения отговор на исковата
молба, ответникът е направил изявление за прихващане с насрещни задължения на ищеца
към него, част от които именно задължението на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност по
посочената по-горе фактура № **********/01.03.2022г. за сумата от 9 179.78 лева, за
месечна наемна вноска към „Л.Р. А К.“ ЕООД, която „Б.Л.“ ООД платил. По образуваното
т.д. № 1998/2022 год. на СГС до момента не е постановено влязло в сила решение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявените искове са недоказани по основание и следва да се отхвърлят.
Съгласно разпоредбата на чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ нищожно по отношение кредиторите
на несъстоятелността е направеното след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност не по установения в производството ред, изпълнение на задължение,
което е възникнало преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност.
Разпоредбата не въвежда като изискване – за разлика от нормата на чл.646, ал.1, т.2
от ТЗ, изпълнението на задължението да е извършено от длъжника; същото може да бъде
извършено и от трето лице /определение № 264/20.03.2013 год. по т.д. № 1097/2013 год. на
ВКС, I т.о./.
Установеният след откриване на производство по несъстоятелност ред за изпълнение
на задължение към кредиторите на несъстоятелния длъжник, което е възникнало преди
датата на РОПН /в случая 14.03.2022 год./, е уреден в част IV от ТЗ. Възникналите преди
датата на решението вземания към длъжника се предявяват от кредиторите по реда и в
сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ, а приетите по смисъла на чл.693 от ТЗ вземания се
удовлетворяват от синдика по реда на чл.720 – чл.722 от ТЗ.
За да бъде обявено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността
атакуваното от синдика по реда на чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ изпълнение на парично
задължение, извършено от трето лице, следва да бъдат установени следните кумулативни
7
предпоставки :
- да е изпълнено задължение, което е възникнало преди датата на РОПН;
- изпълнението да е извършено след датата на РОПН;
- изпълнението да не е по установения от закона ред;
- изпълнението да е с вещ или право от масата на несъстоятелността на длъжника.
Масата на несъстоятелността като динамична величина представлява съвкупност от
имуществените права на длъжника към датата на РОПН и имуществените му права,
придобити след тази дата, с изключение на тези, с които в хода на производството е
извършено разпореждане по надлежния ред. Масата на несъстоятелността е съвкупност
единствено от имуществени права и не включва задълженията на несъстоятелния длъжник,
вещите на трети лица, личните субективни права и несеквестируемите имуществени права
/когато длъжникът е едноличен търговец/.
Искът по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ е един от исковете за попълване на масата по
несъстоятелността, изброени в глава XLI на ТЗ, с който се цели възстановяването й в
състоянието, в което се е намирала преди момента на извършване на атакуваното като
нищожно изпълнение на задължение, което по дефиниция предполага изпълнението да е с
вещ или право от тази маса – във връзка с последната от изброените горе предпоставки. Ако
изпълнението на задължение на длъжника обаче не е с такива вещи или права, то масата не
може да е била накърнена, за да се иска попълването й – което автоматично би
предпоставило неоснователността и на обусловения от установителния иск на синдика
осъдителен иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД
– крайната и логична цел на целеното попълване/връщане на актива в масата на
несъстоятелността; не може да бъде постановено такова връщане, ако активът не е напускал
масата, а патримониума на трето лице.
В случая, както бе посочено по-горе, синдикът с ДИМ сочи, че търсената
преферентна защита по чл.646, ал.1 от ТЗ не се основава на твърдения относно редукция на
масата на несъстоятелността, увреждаща всички кредитори, а на такива, създаващи
преференция и променящи поредността на удовлетворяване на отделни кредитори спрямо
останалите кредитори на несъстоятелността.
Съдът намира, че с извършеното плащане от 30.03.2022 год. не се заобикаля
забраната по чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ, нито се създават предпоставки за заобикаляне на
установения в чл.722 от ТЗ ред за удовлетворяване на кредиторите в производството по
несъстоятелност.
По отношение на плащането от 30.03.2022 год. на сумата от 9 282.93 лева от
заключението по неоспорената от страните ССчЕ, прието от съда като компетентно и
обективно, бе установено, че с част от него – със сумата от 3 565.91 евро, са били погасени
задължения на „Б.Л.“ ООД /сега „М.Л.“ ЕООД/ по договори, които не са предмет на
настоящото производство и по които страна не е несъстоятелния длъжник. По отношение
остатъкът от платената сума, а именно сумата в размер на 1 172.62 евро и 103.15 лева
8
вещото лице е посочило, че с нея са погасени задължения на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност по договори с номера 2631, 2634 и 2555. Това обаче са договори, по които
„Б.Л.“ ООД /сега „М.Л.“ ЕООД/ е солидарен длъжник, поради което и на основание чл.122,
ал.1, чл.123, ал.1, изр.1 от ЗЗД във вр. с чл.304 от ТЗ следва да се приеме, че той е изпълнил
свое задължение, а не такова на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност.
На следващо място и независимо от горното следва да се посочи, че макар плащането
/ в размер на 1 172.62 евро и 103.15 лева / извършено на 30.03.2022г. да е плащане по
задължения възникнали преди РОПН, то не е било извършено от страна на третото лице със
средства от масата, а с лични средства на третото лице, т.е. искът в тази му част следва да се
отхвърли на това основание – поради липсата на последната от изброените по- горе
предпоставки. Съдът не споделя доводите на синдика, че задължението било платено от
третото лице, но със средства от масата, тъй като длъжникът имал парични вземания към
него, предмет на иска, предявен по т.д. № 1998/2022 год. на СГС – на първо място, тези
твърдени вземания са предмет на неприключил съдебен спор, съответно неустановени в
настоящото производство; на следващо място – дори и длъжникът да има такива вземания
към третото лице, то не е установено, че същите са еквивалентни на цялото имущество,
включено в патримониума му, т.е. отново не бе установено, че третото лице се е разпоредило
с чужди средства, а не с лични.
Във връзка с доводите на синдика, изложени в ДИМ, че евентуално плащането било
нищожно като противоречащо на закона, тъй като липсвало дадено от него съгласие за
извършването му, следва да се посочи, че доколкото плащането на задължението не е
извършено от длъжника, а от трето лице, платило свой и чужд солидарен дълг, такова
съгласие не се изисква по закон, т.е. плащането е валидно извършено и породило своите
последици – погасило изискуемо задължение по договор за наем.
С оглед отхвърляне на установителния иск с правно основание чл.646, ал.1, т.1 от ТЗ
съдът следва да отхвърли и обусловения от него осъдителен иск с правно основание чл.649,
ал.2 от ТЗ във вр. с чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, предявен срещу ответника „Л.Р.-А-К.“
ЕООД с ЕИК ********* – за връщане в масата на несъстоятелността на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност на сумата от 9 282.93 лева; както бе посочено, тази сума изобщо не е
напускала масата.
По отношение на таксите и разноските по делото:
С оглед отхвърляне на исковете и на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ дължимата за
производството по делото държавна такса в размер на 185,66 лева следва да се събере от
масата на несъстоятелността.
В хода на производството по делото ответникът - „Б.Л.“ ООД /сега „М.Л.“ ЕООД/,
ЕИК ******** е направил разноски в размер на 3 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3
от ГПК несъстоятелния ответник следва да се осъди да заплати на ответника „М.Л.“ ЕООД
сумата от 3600 лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение, предвид
отхвърлянето на исковете.
9
В хода на производството по делото ответникът - „Л.Р.-А-К.“ ЕООД е направил
разноски в размер на 700 лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по ССчЕ и
СГрафЕ. Тъй като този ответник е представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му
се на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360
лева/, се определя от съда в размер на 300 лева – с оглед фактическата и правна сложност на
делото и извършените процесуални действия с участието на страните. С оглед на горното и
на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК несъстоятелния ответник следва да се осъди да заплати на
ответника „Л.Р.-А-К.“ ЕООД сумата от 1000 лева, съставляваща разноски и възнаграждение
по чл.78, ал.8 от ГПК, предвид отхвърлянето на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* срещу „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с
ЕИК ********* и „М.Л.“ ЕООД с ЕИК ******** иск с правно основание чл.646, ал.1, т.1 от
ТЗ – за прогласяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Б.Л.Ф.“ ЕООД
– в несъстоятелност на нищожността на изпълнението на парични задължения в общ размер
на 9 282.93 лева /девет хиляди двеста осемдесет и два лева и деветдесет и три ст./ на
„Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност към „Л.Р.-А-К.“ ЕООД, извършено чрез плащане от
„М.Л.“ ЕООД с ЕИК ******** по банков път с платежно нареждане от 30.03.2022 год. – като
изпълнение на задължения, възникнали преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, направено след тази дата не по установения в
производството ред.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* срещу „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК ********* обусловен от иска по чл.646, ал.1, т.1
от ТЗ осъдителен иск с правно основание чл.649, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.55, ал.1, предл.3-то
от ЗЗД – за осъждане на „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК ********* да върне в масата на
несъстоятелността на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност сумата от 9 282.93 лева /девет
хиляди двеста осемдесет и два лева и деветдесет и три ст./, предмет на атакуваното като
нищожно плащане, извършено с платежно нареждане от 30.03.2022 год.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.2 от ГПК, между страните
по делото, че оспорването на автентичността на Анекс към договор за наем №
OL51/20.07.2018г., не е доказано.
ОСЪЖДА, на осн. чл.649, ал.6 от ТЗ, „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* да заплати по сметка на Софийски окръжен съд дължимата за производството по
делото държавна такса в размер на 185,66 лева /сто осемдесет и пет лева и шестдесет и
шест ст./.
10
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* да заплати на „М.Л.“ ЕООД с ЕИК ******** сумата от 3 600 лева с ДДС /три
хиляди и шестстотин лв. с ДДС/, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* да заплати на „Л.Р.-А-К.“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1000 лева /хиляда
лева/, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „К.-Б.“ ЕАД, ЕИК *********, в
качеството му на трето лице – помагач на ищеца, синдикът на „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в
несъстоятелност, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението за ответника „Б.Л.Ф.“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК
********* на осн. чл.50, ал.2 от ГПК да се приложи в цялост по делото и да се счита
редовно връчено, считано от удостоверената дата на прилагането му.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11