№ 30569
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110115219 по описа за 2025 година
намери следното:
Производството е образувано по подадена от М. Л. С. срещу А. В. С. искова молба, с
която е предявен осъдителен иск за заплащане на по 150 лв. месечно, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неправомерно поведение на
ответника, изразяващо се в неосигуряване на възможност за упражняване правото на
ищцата на лични отношения със своя внук, който е син на ответника.
С уточнителна молба от 27.06.2025 г. след дадени указания за отстраняване
нередовности на исковата молба ищцата е посочила, че претендира горепосоченото
обезщетение за периода от 01.06.2020 г. до 01.12.2025 г. или общо за 65 месеца. За част от
така заявения период исковата претенция се явява недопустима по следните съображения.
По отношение началната дата – 01.06.2020 г. има формирана сила на пресъдено нещо, тъй
като това е крайната дата на периода, който е бил предмет на разглеждане в предходно
производство на същия съдебен състав при предходен съдия-докладчик и по който има
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 23508/2020 г. по описа на СРС, 151 състав.
Следователно, по отношение на датата 01.06.2020 г. е налице сила на пресъдено нещо и в
настоящото производство периодът е допустимо да започне от следващия ден, а именно
02.06.2020 г.
По отношение на частта от периода от 18.03.2025 г. до 01.12.2025 г. в тази част
претенцията се явява недопустима, тъй като се отнася до период след подаване на исковата
молба. Съгласно чл. 124, ал. 2 ГПК може да се предяви осъдителен иск за повтарящи се
задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на осъдителното
решение. Константната съдебна практика приема, че това са повтарящи се притезания, при
които изискуемостта на следващите плащания е поставена в зависимост от настъпването на
срок, каквито са задълженията за издръжка за деца, по договор за прехвърляне на
собственост срещу гледане и издръжка, какъвто не е конкретният случай. Ищецът
претендира заплащане на обезщетение за времето след предявяването на иска до 01.12.2025
г., която е обусловена от бъдещо действие на ответника /продължаване на твърдяното
вредоносно поведение/ и поради това не би могла да бъде редовно предявена при условията
на чл. 124, ал. 2 ГПК, респективно разглеждането й по този ред би било недопустимо. В този
смисъл са Определение № 396 от 25.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3293/2015 г., III г. о.,
Определение № 760 от 28.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 515/2009 г., I т. о., Определение
№ 587 от 12.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 542/2009 г., II т. о., Решение № 1232 от
2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5407/2007 г., II г. о. С оглед на изложеното исковата молба
следва да бъде върната и производството по делото прекратено в посочената част.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 93006/17.03.2025 г. в частта относно претенцията за
заплащане на сума в размер на по 150 лв. месечно за периода на датата 01.06.2020 г., както
и за периода от 18.03.2025 г. до 01.12.2025 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
15219/2025 г., по описа на СРС, 151 състав, в посочената част.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2