О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………../……….05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
търговско
дело №663 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК Застраховане““ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Света София“
№7, ет.5, представлявано от А П Л-Изпълнителен директор и Р К Д-Изпълнителен
директор, чрез адв.Т С, с адрес: ****, против Решение №4897/30.11.2018г.
постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с
която е уважен предявения от А.М.Д., с ЕГН **********, иск за осъждане на ответното
дружество да заплати сумата от 5701.99лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от лек автомобил марка „**“, модел “**“, с рег.№* **** **, настъпили в резултат на
ПТП, осъществено на 26.01.2018г., около 21.30ч. в гр.Варна, на кръстовището
между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Д-р Пискюлиев“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на лекият автомобил.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано
и в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Поддържа се,
че ищецът не е ангажирал доказателства, за размера на претърпените вреди, тъй
като предвид представеното удостоверение за техническа изправност на процесното
МПС, преди подаване на исковата молба, същия е следвало да приложи
разходно-оправдателни документи за извършения възстановителен ремонт, като
такива не са представени. Сочи се, че към датата на първото по делото открито
съдебно заседание, ищецът е разполагал с точната стойност на сумата, необходима
за ремонт на увредения автомобил, доколкото същият е възстановил щетите, но не
представи никакви доказателства за заплатената сума. Поддържа се, че в случая е
приложим чл.21, ал.1 от Общите условия по застраховка “Каско“, според който
когато бъде установено, че ремонтно-възстановителните разходи са в размер на 70
% и повече от застрахователната сума на МПС, т.е. “тотална щета“, увреденото
МПС остава собственост на застрахования и размерът на застрахователното
обезщетение се определя като от застрахователната стойност се приспадне
размерът на запазените части, възли и агрегати, а обезщетението се изплаща,
след представяне на документ, че МПС е бракувано. Твърди се, че само ако
застрахованият по застраховка “Каско“ представи доказателства за извършен
ремонт в специализиран сервиз на причинените, в резултат от застрахователно
събитие, вреди на застрахования автомобил, застрахователят не може да откаже
изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства, при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
отразяват реалната възстановителна стойност. На следващо място се, поддържа, че
ако не се съобразят конкретните разпоредби на КЗ и Общите условия, относими към
спецификата на настоящия случай, ще се допусне неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на застрахователя по застраховка “Каско“. Твърди се, че ако се
приеме, че застрахователят дължи заплащане на обезщетение за претърпени
частични щети, то общият размер на застрахователното обезщетение /присъдено и
вече изплатено/ ще бъде около 90% от размера на уговорената застрахователната
сума от 10000лв., което противоречи на разпоредбата на чл.390 от КЗ, с която
законодателят цели предотвратяване на неоснователно обогатяване на
застрахования, а именно при щети, чиято стойност надвишават 70 % от
действителната стойност на автомобила да се прилага друг метод на
обезщетяване-при условията на “тотална щета“. Поддържа се, че неправилно,
първоинстанционният съд, е приел, че щетите следва да бъдат възстановени по
средни пазарни цени за материали и труд на всички увредени части и детайли, тъй
като по този начин, ищецът ще получи сумата от общо 8944.60лв. /изплатени
извънсъдебно 3242.61лв. и присъдени 5701.99лв./ при действителна стойност на
автомобила от 10500лв., т.е. застрахованият ще получи около 85 % от стойността
на МПС като застрахователно обезщетение и отделно от това ще остане собственик
на автомобила, чиито запазени части след ПТП се равняват на поне над 65 % от
стойността му. Поддържа се още, че решаващият съд не е определил коректния общ
размер на дължимо застрахователното обезщетение и не е отчел заключението на
вещото лице, че действителната стойност на годните части от процесния
автомобил, след настъпване на застрахователното събитие, се равняват поне на
над 65 % от стойността му, определена от експерта на 10500лв. към датата на
процесното ПТП. На последно място се поддържа, че ако ищецът, е претендирал
изплащане на застрахователно обезщетение при условията на “тотална щета“, е
следвало да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи за
прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.
Сочи, се последното задължение е въведено ех lege, като инициирането на
административната процедура, не е поставено в зависимост от това, дали
застрахователят, е изискал документа за дерегистрация или не. Твърди се, че
предприемането на процедурата по дерегистрация, е в правомощията на потребителя
на застрахователна услуга и в негова тежест е представянето на предвидените в
закона доказателства. Твърди се, че изпълнението на това задължение и
установяването на стойността на запазените части, възли и агрегати,
предпоставят правилно начисляване и изплащане на застрахователно обезщетение.
Алтернативно се твърди, че с оглед представеното удостоверение за техническа
изправност на МПС, ищецът е следвало да представи документи за извършени
разходи, отразяващи действителната стойност на извършения ремонт на процесния
автомобил след претърпяното ПТП. В заключение се поддържа, че макар ищецът да
не е представил удостоверение за прекратена регистрация на МПС и
разходно-оправдателни документи за извършения от него ремонт на МПС, общата
стойност на застрахователното обезщетение, следва да се определи при условията
на “тотална щета“. Твърди се, че при действителна стойност на процесния
автомобил от 10500лв. и посочени от вещото лице запазени части, възли и
агрегати в размер на 65 % от стойността на автомобила, дължимото обезщетение се
равнява на 35 % от 10500лв., или общо 3675лв., което води до извода, че
присъденото на ищеца обезщетение от 5701.99лв., заедно с вече изплатената сума
от 3242.61лв. е в силно завишен размер и води до неоснователно обогатяване на
застрахования за сметка на застрахователя. Моли се въззивния съд да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част и
да отхвърли предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна-А.М.Д., е депозирала отговор на въззивната жалба, с
който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че
решението в атакуваната му част, е правилно, законосъобразно и обосновано.
Твърди се, че на основание чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно
събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а
съгласно чл.400, ал.2 от КЗ за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. Поддържа се още, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, обезщетението следва да
се определи според действителната стойност
на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие като се ползва
заключение на вещо лице. Сочи, се че според заключението на назначената по
делото САТЕ, стойността на вредата по средни пазарни цени към датата на
събитието, е в размер на 8944.60лв., към която сума следва да се прибави и
сумата в размер на 1320лв. представляваща цената за управляващия модул на
въздушните възглавници или стойността на вредата е в размер на 10264.60лв. Моли
се за потвърждаване на атакуваната част от решението и за присъждане на
разноски.
От страна А.М.Д., с
ЕГН **********, с адрес: ****, със съдебен адреса***, офис 1, чрез адв.Й А,
също е подадена въззивна жалба, против горецитираното решение, в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 5701.99 лв. до пълния заявен
размер от 6757.39лв., както и искът за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
С въззивна жалба,
се поддържа становище за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
решението в атакуваната му част. Поддържа се, че при настъпване на покрито от
договора застрахователно събитие, на основание чл.405, ал.1 от КЗ,
застрахователя дължи застрахователно обезщетение в размер, определен по
правилото на чл.386, ал.2 от КЗ. Твърди се, че неправилно районният съд не е
включил в размера на дължимото обезщетение, т.е. към сумата от 8944.60лв.,
представляваща стойността на ремонта на автомобила по средни пазарни цени,
стойността на управляващия модул на въздушните възглавници, който следва да се
подмени и чиято стойност, според уточнението на в.л. в о.с.з. е в размер на
1320лв., като труда за подмяната му е 1 час. Твърди се, че застрахователя носи
отговорност за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
настъпилото застрахователно събитие, в резултат, от което след добавяне на
стойността на управляващия модул на въздушните възглавници, общата сума на
ремонта възлиза на 10264.60лв. и надхвърля застрахователната стойност на
автомобила в размер на 10000лв., която се явява лимита на дължимото
обезщетение. Твърди се, че след приспадане от сумата от 10000лв. на заплатените
от ответника 3242.61лв., застрахователя дължи още 6757.39лв. Относно претенцията
за законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, се поддържа, че в конкретния случай процесният автомобил е
възстановен и годен за ползване. Ето защо становището на първоинстанционният
съд, че обезщетението за забава, се дължи от момента на прекратяване на
регистрацията на МПС, е неправилно, тъй като не е налице тотална щета по
смисъла на чл.390, ал.2 от КЗ. Сочи се, че правилото на чл.390, ал.1 от КЗ,
свързва значението на задължението за представяне пред застрахователя на
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета, само с поставянето на застрахователя в
забава. Твърди се, че за да изпълни административното си задължение за
дерегистрация, собственикът е следвало да може да се легитимира с удостоверение
от самия застраховател. Твърди се, че забавеното изплащане от застрахователя на
сумата от 3242.61лв., сочи отказът му да приеме щетата като “тотална“, което го
поставя в забава, съответно мораторната лихва се дължи от датата на исковата
молба. Още повече, че в случая застрахованото лице, е предприело действия по
възстановяване на автомобила, поради което е в невъзможност на прекрати
регистрацията му. Поддържа се, че добросъвестният избор на увреденото лице да
поправи автомобилът си, при наличие на отказ да му се заплати обезщетение, не
може да се тълкува в негова вреда, съответно не освобождава застрахователя от
забавата. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и да уважи изцяло
предявеният иск. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна-ЗАД “ОЗК Застраховане“ АД, е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност.
Поддържа се, че решението в частта, с която е отхвърлен иск за присъждане на
сумата над 5701.99лв. до пълния заявен размер от 6757.39лв., е правилно и
законосъобразно, макар и по различни от изложените от решаващия състав доводи.
Оспорва се становището на ищеца, че в застрахователното обезщетение, следва да
бъде включена сумата, необходима за подмяна на модула на въздушните възглавници
на процесния автомобил. Твърди се, че всички съставените описи и техническа
експертиза по Щета №0020-900-0084/2018г., извършени на 31.01.2018г.,
02.02.2018г. и 05.02.2018г., са подписани от застрахования, поради което следва
да се приеме, че увредените части и детайли на автомобила при процесното ПТП от
26.01.2018г., са единствено тези, които са включени в посочените три описа.
Поддържа се още, че със заключението на САТЕ се установява настъпила по
отношение на процесния автомобил “тотална щета“, поради което за се дължи лихва
за забава, следва да се представят доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила на основание чл.390 от КЗ. Оспорва се твърдението,
че за да изпълни административното си задължение за дерегистрация, собственикът
на автомобила е следвало да може да се легитимира с удостоверение от самия
застраховател, тъй като същия не се нуждае от писмено удостоверение от
застрахователя по застраховка “Каско“ за да поиска дерегистрацията му от
компетентните органи. Моли се за потвърждаване на отхвърлителната част от
решението и присъждане на разноски.
От “ЗАД“ОЗК Застраховане““ АД е подадена частна жалба, против
постановеното от първоинстанционният съд Определение №966/18.01.2019г.
постановено по гр.д.№6864/2018г., с което е уважена молбата на ищеца с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение №4897/30.11.2018г., в
частта на присъдените на ответното дружество разноски съразмерно с отхвърлената
част на иска, като е намален размерът им, чрез изключване на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Поддържа се със жалбата, че неправилно решаващият състав е приел, че
представеното от страната платежно нареждане, не съставлява документ, годен да
установи, че адвокатският хонорар в размер на от 830лв. е заплатен от ответното
дружество на адвоката. Поддържа се, че въпросното възнаграждение е заплатено от
ответника на 12.11.2018г. по посочената банкова сметка ***, което е видно от
издадената адв.Т С фактура №15/12.11.2018г. с отразена стопанска операция:
окончателно плащане по посочен договор на конкретна услуга. Сочи се още, че
адвокатът е регистриран по ЗДДС с ИН по ДДС: BG**********, считано от
19.09.2018г., поради което е задължен да издаде данъчна фактура, след
постъпване на плащане по негова сметка, след тази дата, поради което въпросната
фактура, издадена от адвоката за доверителя му, удостоверява плащането на
посочената в данъчната фактура сума /в този смисъл Решение №211/05.01.2017г. по
т.д.№1739/2015г. на ВКС, II т.о./. Моли се за отмяна на атакуваният съдебен
акт.
Ответникът по частната жалба-А.М.Д., поддържа становище за
неоснователността ѝ, тъй като не са налице доказателства за реално
извършено плащане на адвокатският хонорар от страна на застрахователя. Сочи се,
че представеното от насрещната страна платежно нареждане не установява
заплащане на претендираната сума, защото в графата “статус на заявката“ е
посочено “чака подпис, което показва, че превода в размер на 830лв. по Договор
за правна защита №53/21.06.2018г. не е извършен. Твърди се, че платежното
нареждане е изготвено, но нареждане към банката да извърши превода не е
направено, поради което документа не може да се ползва като доказателство, че
плащането е извършено. В заключение се поддържа, че страната не е представила
надлежни доказателства за плащане на претендираният адвокатски хонорар в правно
релевантния момент-най-късно до даване ход на делото по същество, поради което
такъв не му се следва. Моли се за оставяне на жалбата срещу атакуваното
Определение №966 от 18.01.2019г. и присъждане на разноски по настоящото
производство.
От А.М.Д. е подадена частна жалба, против Определение №3551/15.03.2019г.
по гр.д.№6864/2018г. на ВРС, с което е оставено без уважение искането на
молителя за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в Определение
№966/18.01.2019г., постановено по същото дело.
Поддържа се със жалбата, че след като е определил размера на
действително направените от ответника разноски възлизащи на 200лв. за заплатен
депозит за изготвяне на САТЕ, съдът неправилно е определил размерът който му се
следва съобразно отхвърлената част на иска, а именно 1055.40 х 200 : 6757.39 =
31.24лв., а не както е отразено в диспозитива на обжалваното определение в размер на
129.63лв. Моли се за връщане на делото на ВРС за поправка на допусната
от него очевидна фактическа грешка в Определение №966/18.01.2019г., като в
диспозитива на същото бъде отразено, че ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата в размер на 31.24лв., представляваща сторени разноски съобразно
отхвърлената част на иска, а не 129.63лв. Претендират се разноските за
настоящото производство.
Ответника по частната жалба “ЗАД“ОЗК Застраховане““ АД, не е подал
отговор на същата.
Страните не са
обективирали искания по доказателствата досежно въззивните си жалби, а А.М.Д. и
касателно частната си жалба.
Искането на “ЗАД “ОЗК
Застраховане““ АД за приемане на заверено копие на Извлечение от банкова сметка
***.11.2018г. до 13.11.2018г., следва да се остави без уважение, тъй като е
преклудирано, с оглед факта, че посоченото доказателство е следвало да се
представи най късно с отговора на страната по молбата на ищеца по чл.248 от ГПК.
В хода на
проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби са редовни и
отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържат останалите
необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна
такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267
от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивната жалба на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
Застраховане““ АД, с ЕИК *********, против Решение №4897/30.11.2018г.
постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с
която е уважен предявения от А.М.Д., с ЕГН **********, иск за осъждане на
ответното дружество да заплати сумата от 5701.99лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от лек автомобил марка „**“, модел “**“, с рег.№* **** **, настъпили в резултат на
ПТП, осъществено на 26.01.2018г., около 21.30ч. в гр.Варна, на кръстовището
между бул.“Христо Ботев“ и ул.“Д-р Пискюлиев“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване
на регистрацията на лекият автомобил..
ПРИЕМА
ЗА разглеждане въззивната жалба на А.М.Д., с ЕГН **********, против Решение
№4897/30.11.2018г. постановено по гр.д.№6864/2018г. по описа на Районен съд
Варна, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за разликата над 5701.99
лв. до пълния заявен размер от 6757.39лв., както и искът за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане частната въззивна жалба на “Застрахователно акционерно дружество “ОЗК
Застраховане““ АД, с ЕИК *********, против Определение №966/18.01.2019г.
постановено гр.д.№6864/2018г. по описа на РС Варна, с което е уважена молбата
на ищеца с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение
№4897/30.11.2018г., в частта на присъдените на ответното дружество разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска, като е намален размерът им, чрез
изключване на претендираното адвокатско възнаграждение.
ПРИЕМА
ЗА разглеждане частната въззивна жалба на А.М.Д., с ЕГН **********, против
Определение №3551/15.03.2019г. по гр.д.№6864/2018г. на РС Варна, с което е
оставено без уважение искането на ищеца за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в Определение №966/18.01.2019г., постановено по същото дело.
ОСТАВЯ без уважение искането на “Застрахователно акционерно
дружество “ОЗК Застраховане““ АД за приемане на заверено копие от Извлечение от
банкова сметка ***.11.2018г. до 13.11.2018г.
НАСРОЧВА производството по
в.т.д.№663/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 03.07.2019г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.