Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1470 01.08.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, първи състав, в открито заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Д. Гальов
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
Дарин Христов
като
разгледа докладваното от съдията Д. Гальов административно дело № 927 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на И.С. ***, представляван от пълномощника- адвокат Д.Г.Д. от
САК, против Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и
адрес: Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“№ 1. Предявен е осъдителен иск,
като претенцията на ищеца е за осъждане на ответника за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно
наложени три административни наказания „глоба“ в общ размер 3000 лева, отнети
вещи и присъдено обезщетение, постановено с наказателно постановление, отменено
по съдебен ред.
Цената
на иска за претърпени имуществени вреди възлиза на 1800 лева, представляваща заплатени
от страната разноски в производството пред Районен съд –гр.Каварна, за
адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител, защитаващ
ищеца в производството по оспорване на наказателното постановление. Претендира
се и законна лихва, считано датата на влизане в сила на съдебното решение, с
което НП било отменено изцяло до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по настоящото дело разноски.
Ищецът,
редовно уведомен, не се явява лично, но се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа исковата молба. Представя писмени
доказателства към исковата молба, включително договор за правна защита и
съдействие, с оглед твърдението за уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в производството по оспорване на незаконосъобразното НП. Прави
искане да се приложи по делото цялото производство по НАХД № 10 от 2017г. по
описа на РС-Каварна, въз основа на което делото бе приобщено в цялост в
настоящото производство.
Ответникът
по иска – Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, не изпраща писмен отговор. Не взема становище по допустимостта и основателността
на иска. Не ангажира доказателства и не прави искания. В съдебно заседание, редовно
призован, ответникът не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за частична основателност на исковата претенция,
т.е. да бъде уважена в „минимален размер“.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК,
поради което е процесуално ДОПУСТИМ.
При
разглеждане на претенцията по същество, за да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Не
се спори по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по отношение на ищеца било
издадено Наказателно постановление № 007 от 29.07.2016 година, изготвено от
длъжностно лице от състава на ИАРА, а именно от Н.Иванов- Началник Отдел
„Рибарство и контрол- Черно море“- гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ при ИАРА. С този санкционен акт, на И.С. били наложени три отделни
административни наказания „глоба“, а именно: в глоба в размер на 500 лева, на
основание чл.58а, ал.1 от ЗРА, за нарушение по чл.18г, ал.4 от ЗРА; глоба в размер
на 1000 лева, на основание чл.73, ал.1 от ЗРА, за нарушение по чл.36, ал.1 от
ЗРА и глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.56, ал.1 от ЗРА, за
нарушение по чл.17, ал.4, вр. с ал.3 от ЗРА. Освен това с наказателното
постановление били отнети в полза на държавата 40.300 кг риба от вида „калкан“,
а на основание чл.90, ал.2 от ЗРА в тежест на ищеца било присъдено да заплати
обезщетение за причинените вреди на рибните ресурси в размер на 1209 лева,
което следвало да бъде платено по сметка на ИАРА, в полза на републиканския
бюджет.
Липсва
спор и относно факта, че наказателното постановление е обжалвано от И.С. пред
Районен съд – Каварна, който с влязло в сила решение по н.а.х.д. № 10 от 2017 по описа на КавРС година отменил изцяло
същото, като незаконосъобразно.
В изпълнение доказателственото
искане на ищеца, бе приобщено в цялост и н.а.х.д. № 10 от 2017 година по описа на Районен съд – Каварна.
Видно от материалите по делото, производството приключило с Решение № 115 от
07.11.2017г., влязло в сила на 12.12.2017г., тъй като липсват данни да било
обжалвано пред по-горестоящия съд- АдмС-Добрич. С влезлия в законна сила
съдебен акт, процесното наказателно постановле-ние било отменено изцяло, като
незаконосъобразно.
Видно от материалите по НАХД № 10 от
2017г. по описа на РС-Каварна, липсва пълномощно предоставено на участващият в
делото адвокат Д.Д. от САК. Такова обаче се съдържа в материалите по АНД № 220
от 2016г. по описа на същия съд, което било образувано първоначално по жалбата
на ищеца С. срещу процесното НП и е приложено на л.19 от това дело.
С протоколно определение от
13.10.2016г. състав на РС-Каварна прекратил производството по АНД № 220 от
2016г. на съда и изпратил материалите по подсъдност на РС-Варна, където било
образувано НАХД № 6154 от 2016г. по описа на Варненския районен съд. Пълномощникът
на ищеца оспорил прекратителното определение пред АдмС.Добрич, но с Определение
от 21.11.2016г. по Частно КАНД № 570 от 2016г., състав на Добричкия
административен съд оставил частната жалба без разглеждане и върнал делото на
първата инстанция, за прилагане процедурата по изпращане делото по подсъдност,
тъй като актът за прекратяване производството на това основание не подлежи на
обжалване.
По повдигнат спор за подсъдност
между двете районни съдилища /РС-Каварна
и РС-Варна/, ВКС на РБ, състав на Трето наказателно отделение, с
Определение № 4 от 10.01.2017г. изпратил делото за разглеждане на РС-Каварна,
който е посочен за компетентен да разгледа жалбата на И.С. срещу процесното НП
и да се произнесе по същество.
В изпълнение на дадените от
касационния съд указания, РС –гр. Каварна образувал НАХД № 10 от 2017г, в
производството по което било постановено решение за цялостна отмяна на
наказателното постановление.
След преглед на всички материали,
приложени по всички производства, образувани във връзка с обжалването на НП №
007 от 29.07.2016г. на ИАРА настоящият съдебен състав констатира, че
пълномощното на адвокат Д.Д. да представлява И.С. в качеството му на
жалбоподател по административнонаказателното дело се намира в кориците на АНД №
220 от 2016г. по описа на РС-Каварна. Същото е представено на л.19 от делото.
Видно от неговото съдържание И.С. упълномощава адвоката да го представлява и
защитава пред съответните органи на съдебната власт при обжалване на НП № 007
от 29.07.2016г. на ИАРА. Документът е приложен в заверен препис. Липсват
каквито и да било клаузи относно евентуално уговорено адвокатско
възнаграждение, което да било уточнено по размер, нито за плащане на някакво
възнаграждение на този пълномощник.
При подаване на исковата молба, въз
основа на която е образувано това съдебно производство, с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, сред приложенията на исковата молба е представено заверено
копие на Договор за оказване на правна защита и съдействие, изготвен с напечатан
текст, сключен между клиента И.С. *** и адвокат Д.Г.Д. от САК. Уточнено е, че
договорът се сключва между страните относно необходимостта от правни
консултации, изготвяне на жалба и процесуално представителство пред първа
инстанция, във връзка с обжалване на процесното НП № 007 от 2016г. на ИАРА.
Сочи се, че било договорено възнаграждение в общ размер на 1800 лева, формирано
както следва:
За защита срещу наказанието по
чл.58а, ал.1 от ЗРА- хонорар в размер на 300 лева,
За защита срещу наказанието по чл.73,
ал.1 от ЗРА- хонорар в размер на 350 лева,
За защита срещу наказанието по чл.56,
ал.1 от ЗРА- хонорар в размер на 450 лева,
За защита срещу незаконно отнемане на
рибата по чл.90, ал.2 от ЗРА- хонорар в размер на 350 лева,
За защита срещу незаконно наложеното
обезщетение за вреди нанесени на рибата- хонорар в размер на 350 лева;
Сочи се, че при подписване на
договора била платена сумата от 1800 лева в брой. Видно от долната лява част на
документа, била посочена дата на съставянето му- 04.08.2016г. и са положени
подписи на двете страни по договора.
При така установените факти,
съдът обосновава следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен
административен акт, действие или бездействие на административен орган; 2)
вреда от този административен акт, действие или бездействие и 3) причинна
връзка между тях. При недоказване наличието на която и да е от посочените
предпоставки, обезщетение не се присъжда.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на
ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При
липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по този ред.
При
съвкупният анализ на писмените доказателства по делото се установи безспорно,
че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността. Ясно е, че наказателно
постановление № 007 от 29.07.2016 година, издадено от ИАРА е обжалвано и
отменено с влязъл сила съдебен акт на Районен съд – Каварна, като решението
влязло в сила на 12.12.2017г., тъй като не било оспорено по касационен ред.
Несъмнено,
отмененото НП съставлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на
чл.203, ал.1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да
се компенсират по реда на чл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът
твърди, че вследствие на издадения незаконосъобразен акт – отменено наказателно
постановление, претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски
за платено адвокатско възнагражде-ние в производството по обжалването му.
В
настоящото производството за обезщетение, на основание на
основание чл.154, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, в тежест на ищеца е да установи
фактите и обстоятелствата, изложени в исковата му молба, от които черпи
благоприятни последици. Доказателствената тежест е разпределена между страните
с Определение № 1129 от 04.06.2019г. по настоящото дело, връчено на двете
страни преди съдебното заседание.
Исковата претенция за обезщетяване на причинените имуществени
вреди е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищецът трябва да докаже действително
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, за което в исковата молба и
приложения към нея договор за правна защита и съдействие се сочи, че е в размер
на 1800 лева, а именно, че същото е изплатено за процесуално представителство
по обжалване на посоченото наказателно постановление. Съгласно указаното в Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г.
на колегиите на ВАС на РБ такова платено възнаграждение действително съставлява
имуществена вреда и е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно
постановление, отменено с влязло в сила
решение.
Както вече бе отбелязано по-горе, на
лист 19 от първоначално образуваното АНД № 220 от 2016г. на РС-Каварна се
съдържа писмено пълномощно на адвокат Д.Д. от САК, представлявал ищеца по
преюдициалното производство, при оспорване на НП № 007 от 2016г. Текстът на
този частен документ сочи единствено наличие на представителна власт, която се
дава на посочения пълномощник, но липсват клаузи за уговорено адвокатско
възнаграждение въобще. Не са приложени каквито и да било доказателства, с
характер на разписка за платен адвокатски хонорар. Едва с предявяване на
исковата молба се представя договор за правна защита и съдействие от
04.08.2016г., с който се цели доказването на уговорено по начина описан по-горе
и заплащане на така определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лева. По този начин, ищцовата страна се домогва да установи, че
възнаграждението било платено към датата на съставяне на документа-
04.08.2016г.
Договорът за правна защита и
съдействие обаче е частен документ и няма обвързваща сила по отношение на
датата, когато се твърди, че бил съставен. Неприлагането му в производството по
обжалване на НП означава, че към онзи момент било изготвено само пълномощното
на адвоката, но не и договор, посредством който се твърди, че било определено и
платено така формираното възнаграждение. Следователно, ищецът не доказа реално
наличие на имуществени вреди, защото за да се установи наличието на такива
конкретни вреди, с уточнен размер следва да са представени надлежни
доказателства още в хода на административно-наказателното дело. Разноските по
това производство не се присъждат в хода на самото дело, а могат да се
претендират по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, но за да се приеме, че такива
разноски реално са направени е необходимо сред материалите по това преюдициално
дело да се съдържат доказателства за реално сторени разноски. В случаят, това
изискване не е изпълнено, а ищецът прилага договор, обективиращ уговорена и
платена сума едва с предявяване на исковата си претенция. По този начин не биха
могли да бъдат установени твърдяните вреди, поради което искането за присъждане
на обезщетение следва да бъде отхвърлено.
Съобразно т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС на РБ, по т.д. № 6 от 2012г., ОСГТК,
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако
е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Плащането на сумата не може да се предполага, без да
са описани в пълномощното обсъдените по-горе обстоятелства, респективно времето
и начина на плащането трябва да е доказан по надлежния ред.
При липса на представени доказателства за плащане на описаната сума, по време на висящото производство по оспорване на НП, не може да се уважи подобна искова претенция, защото не се доказа страната да е претърпяла имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото НП, предвид изтъкнатите указания на съществуващата задължителна съдебна практика на върховните съдилища.
В този смисъл е и съдебната
практика на административните съдилища.
Въпреки изхода на спора,
т.е. отхвърляне на иска изцяло, разноски на ответната страна не се дължат, защото
не се претендират, а и въобще не са налице данни, че такива са направени, нито
страната е представлявана от юрисконсулт.
Мотивиран от изложеното,
съдът
ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
предявен от И.С. ***, представляван от пълномощника- адвокат Д.Г.Д. от САК,
против Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес:
Бургас, ул.“Княз Александър Батенберг“№ 1 относно
присъждане на сумата от 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ № 007 от 29.07.2016 година, издадено от Началник на Отдел „Рибарство и контрол- Черно
море“- гр.Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира пред Върховния административен съд на Република България, в
четиринадесетдневен срок от получаването на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: