Р Е Ш Е Н И Е
№ I-123
06.11.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като разгледа
докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 990 по описа за 2019г.
на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Тайтън Машинъри
България“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 977/30.04.2019г. по гр.д. №
6603/2018г. по описа на РС Бургас, с което е отхвърлен искът на „Тайтън
Машинъри България“ ЕАД за приемане на установено, че „Братя Чинкови“ ЕООД му
дължи сума в размер на 6200 лева, платена от ищеца като 100% аванс по сключен с
ответника неформален договор, развален едностранно от ищеца поради
неизпълнението му от страна на ответника и сумата от 481,16 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 12.05.2017г. до 13.02.2018г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на
заявление по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена Заповед № 1381 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 1161/2018г. по описа на РС Бургас.
С въззивната жалба обжалваното решение
се намира за незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила и неправилно. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният
съд бил допуснал и изслушал свидетел, с който се доказвало съществуване на
договор на стойност над 5000 лева и елементи от фактическия му състав. Отделно
счита, че била неправилна преценката за достоверност на свидетелските показания
на свидетеля Х., който бил брат на собственика и управител на ответното дружество,
бил във функционална зависимост в процесния период, бил негов служител и не
пресъздавал лични впечатления. Сочи, че представения по делото договор за
покупко-продажба на булдозер не бил сключен в предвидената от закона форма и по
делото останала неизяснена собствеността върху веща и не се изискали и събрали
доказателства в тази връзка. Счита, че неправилно не е взето предвид, че
фактурата не била правилно осчетоводена в ответното дружество. Сочи, че аванс
се заплащал преди доставка и ако услугата била доставена през август, няма как
да се изпише във фактура през месец октомври. Изтъква, че счетоводството на
ищеца било редовно и съдът неправилно преценил нередовно воденото счетоводство
при ответника. В този смисъл намира, че решението на РС е необосновано. Оспорва
да е имало наемно отношение между страните. Моли да се отмени решението на РС
Бургас и вместо това да се постанови друго, с което да бъде уважен предявеният
иск. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.
Препис от въззивната жалба е връчен на
„Братя Чинкови“ ЕООД на 17.06.2019г. като в срока за отговор е постъпил писмен
отговор на въззивна жалба чрез адв. Бойко Даков, с който намира въззивната жалба
за неоснователна. Поддържа, че сумата от 6200 лева била заплатен аванс по
сключен договор с ответника за временно ползване на машината. Намира, че не е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че решението на РС
Бургас е обосновано и правилно и моли да бъде потвърдено.
Претендира разноски. Няма
доказателствени искания.
Съдът с определение № 1487/08.08.2019г.
намери, че въззивна жалба следва да бъде внесена в открито съдебно заседание.
Страните, редовно призовани, не се явяват за съдебно заседание като депозират
писмени становища. Въззивното дружество поддържа въззивната жалба и сочи, че
счетоводството на ищеца е редовно водено, счетоводството на ответника е
нередовно и счита, че са неясни причините, поради които РС е кредитирал
нередовно воденото счетоводство на ответника. Въззиваемото дружество чрез
процесуалния си представител поддържа
подадения отговор, представя списък с разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна
следното:
РС Бургас е сезиран със заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
14.02.2018г. от „Тайтън Машинъри България“ ЕАД срещу „Братя Чинкови“ ЕООД за
6200 лева – главница и 481,16 лева законна лихва заради забава до 14.02.2018г.
и законна лихва до окончателното изплащане на вземането. На 19.04.2018г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на
„Братя Чинкови“ ЕООД да заплати на „Тайтън Машинъри България“ ЕАД сумата от
6200 лева, представляваща дължима сума на отпаднало основание – прекратен
неформален договор за машина, сключен през 2013г., както и сумата в размер на
481,46 лева, представляваща мораторна лихва в размер на законната за периода от
12.05.2017г. до 30.02.2018г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 14.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
В законния срок срещу заповедта е
постъпило възражение като на заявителя са дадени указания да предяви иск за
установяване на вземането по заповедта като съобщението е връчено на
05.09.2018г. Исковата молба е подадена в РС Бургас на 12.09.2018г. – в законния
едномесечен срок. По заповедното производство са представени доказателства за
предявения иск.
С исковата молба, уточнена с молба от
23.10.2018г., се излагат твърдения, че между „Тайтън Машинъри България“ ЕАД и „Братя
Чинкови“ ЕООД бил сключен неформален договор като на 28.10.2013г. „Братя
Чинкови“ ЕООД издало данъчна фактура като 100% аванс по договора и „Тайтън
Машинъри България“ ЕАД заплатило сумата в цялост на 17.10.2013г. Плащането било
с основание за машина, но каква била сделката между страните не било ясно.
Ищцовото дружество не било получавало никаква стока или услуга от ответното и бил
налице интерес да развали тази сделка на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Изпратило
нотариална покана за връщане на сумата, връчена съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, но
плащане не постъпило. Моли да се приеме за установено, че ответното дружество
му дължи сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, а именно
че му дължи сума в размер на 6200 лева, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, както и
сумата от 481,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.05.2017г.
до 13.02.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва предявения иск и
твърди, че с „Тайтън Машинъри България“ ЕАД постигнали договорка да предоставят
машина – трактор/булдозер, от която ищецът се нуждаел за срок от две седмици,
след което машината била върната и затова била издадена процесната фактура.
Оспорва да му е връчвана нотариална покана при условията на чл. 47 ГПК.
В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца уточнява, че не са налице писмени
доказателства за сделка между страните. Представителят на ответника поддържа
отговора на исковата молба. Страните нямат възражения по доклада на съда.
Представя се данъчна фактура №
**********/28.10.2013г., издадена от „Братя Чинкови“ ЕООД с получател „Тайтън
Машинъри България“ АД за сумата в размер на 6200 лева и с основание аванс по
договор – 100%, подписана от двете страни. Сумата от 6200 лева била преведена
на 17.10.2013г. съгласно извлечение по сметка.
Представя се нотариална покана до „Братя
Чинкови“ ЕООД, съгласно която „Тайтън Машинъри България“ ЕАД прекратява неформален
договор и кани „Братя Чинкови“ ЕООД да му върне сумата в размер на 6200 лева в
седмодневен срок от получаване като нотариалната покана съгласно удостовереното
от нотариус с рег. № 464 на НК е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са събрани гласни
доказателства, като е разпитан свидетелят Е. С. Х., от който се установява, че
е брат на управителя на „Братя Чинкови“ ЕООД и към 2010г. до към 2015 година работил
в дружеството. Към края на м.октомври „Братя Чинкови“ ЕООД закупило булдозер
Т170 от С. М. и подписали договор като го докарали в стопанството в с. Ръжица,
където му правили ремонт и го рециклирали. Свидетелят сочи, че „Братя Чинкови“
ЕООД купило комбайна от „Тайтън Машинъри България“ ЕАД, които казали на брата
на свидетеля, че искат да ползват техния булдозер, защото правели път. Управителят
на ответното дружество се съгласил. След това през 2013г. свидетелят видял, че
дошли хора с камион, за които брат му казал, че са от „Тайтън Машинъри
България“ АД. Запалили булдозера, пробвали го напред, назад, дали върви, качили
го на камиона и заминали. След 14-15 дни докарали булдозера, бил в отлично съС.ие,
оставили го и си тръгнали. Към момента свидетелят не работи във фирмата.
По искане на ищцовото дружество, след
разпит на свидетеля, е изготвено и прието като доказателство заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което процесната фактура е издадена от
ответното дружество с получател – „Тайтън Машинъри България“ ЕАД с основание
„аванс по договор 100%“ за сумата от 6200 лева, която е преведена от ищеца на
17.10.2013г. като основание за превода „по договор за машина“. Фактурата е
осчетоводена у ответното дружество като приходи от продажба на услуги, нямало
други счетоводни записвания, счетоводната статия не отговаря на посоченото в
нея основание „аванс“ и в този смисъл осчетоводяването било неправилно. В
счетоводството на ищеца са отразени два документа, по които получател на
доставка били „Братя Чинкови“ ЕООД – данъчна фактура на стойност 227658,61 лева
с ДДС в изпълнение на договор с предмет комбайн и кредитно известие на стойност
227658,61 лева с ДДС, активът е лизингован от Райфайзенбанк, поради което стойността
на фактурата е сторнирана. Процесната фактура била осчетоводена с резонна за
този вид стопански операции. Дружеството-ищец водило текущо хронологично
счетоводно отчитане на база издадените фактури в съответствие с изискванията на
ЗСч и счетоводните стандарти. В съдебно заседание вещото лице посочва, че осчетоводяването
на фактурата при ответното дружество е некоректно и затова според него счетоводството
на ответника не е редовно, а това на ищеца, доколкото фактурата е отразена
според счетоводните правила, е правилно.
Съгласно изискана от ТД на НОИ Бургас
информация Е. Х. има регистриран постоянен трудов договор с „Братя Чинкови“
ЕООД от 02.02.2011г., който е прекратен
на 01.06.2015г.
С постановеното съдебно решение РС
Бургас се е произнесъл по иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съдът е намерил, че
ответната страна е доказала наличието на основание за получаване и задържане на
процесната сума, поради което искът е счетен за неоснователен, а предвид
неоснователност на главния иск, за неоснователен е намерен и акцесорния и
исковите претенции са отхвърлени.
Този съдебен състав счита, че не са
налице други относими към спора доказателства като в този смисъл намира, че е
неотносим към предмета на делото представения договор за продажба от
30.10.2012г. с продавач С. М. и купувач „Братя Чинкови“ ЕООД, за закупуване на
булдозер, въпреки, че договорът не е оспорен при неговото представяне и е приет
като доказателство по делото.
С оглед изложената фактическа обстановка,
от правна страна, съдът намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата. Решението на първа инстанция е валидно и
допустимо.
Въззивната инстанция счита, че РС Бургас
е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Искът по чл. 422 ГПК е предявен в
законния едномесечен срок и в указания срок са представени доказателства за
предявяването му пред заповедния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД всеки, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го
върне. С доклада по делото първоинстанционният съд е определил подлежащите на
доказване от страните релевантни за спора факти като е указал, че в тежест на
ищеца е да установи наличието на валидно правоотношение с ответника, по което
да е изпълнил задължението си точно, обстоятелствата, от които твърди, че
произтича вземането му за прендираната сума в претендирания размер, изискуемост
на вземането, че е платил процесната сума, че договорът е прекратен едностранно
от него, а в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил точно и в срок
задълженията си във връзка със сключения договор, респективно, че е възстановил
на ищеца платената по договора сума.
Страните нямат възражения по доклада на
делото и така разпределените за доказване факти като дадената квалификация
кореспондира на посоченото в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. Следва да се има предвид, че в сочената
от ищеца хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, за да се прекрати действието на валидно
възникнало между страните облигационно отношение и кредиторът да заяви, че разваля
договора, без да даде срок на длъжника
за изпълнение, е нужно да се установи, че безполезността на изпълнението е
настъпила в резултат на виновната забава на длъжника. При тази предпоставка за
безусловно разваляне на договора кредиторът следва да установи по безспорен
начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на
забавата на длъжника. В случая с въведеното от ищеца с исковата молба
твърдение, че не знае каква е точно сделката, кредиторът сочи на друго
основание на иска – изначална липса на основание, което е различно от
посоченото в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и не
е разгледано в настоящото производство предвид нуждата от идентичност на
вземането, което е предмет на заповедта и на установителния иск.
Въззивната инстанция споделя изложеното
от РС Бургас като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението,
а по изложените във въззивната жалба възражения намира следното:
Фактурата не е основание за плащане на
цената, нито е елемент от фактическия състав на търговската сделка, а е частен
свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила единствено
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ТЗ търговските книги, водени в нарушение на
изискванията на този закон и на Закона
за счетоводството,
не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги
водят. Съдебно-счетоводната експертиза приета като доказателство по делото
установява, че процесната фактура е осчетоводена неправилно в ответното
дружество и се прави извод за нередовно водено счетоводство. В същото време в
счетоводството на това дружество не е намерила отражение и фактурата, с която е
бил закупен комбайн, отразена обаче в счетоводството на ищеца, поради
констатираните несъответствия и заключението на вещото лице, съдът намира, че
не може да се довери на воденото от ответника счетоводство. Даденото
заключение, че в счетоводството на ищеца е правилно осчетоводена фактурата,
съгласно посоченото в нея, следва да се цени с оглед на изявленията на страните
и останалите събрани по делото доказателства. Счетоводните книги не се ползват
с материална доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в
тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед
на всички релевантни за спора доказателства по делото, включително и за тяхната
редовност. Редовно воденото счетоводство съгласно чл. 55, ал. 1 ТЗ може да се
цени, но с оглед на останалите събрани по делото доказателства, по вътрешно
убеждение на съда, и с оглед на всички обстоятелства по делото - чл. 182 ГПК (така Решение № 2 от 20.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 478/2010 г., III г. о., ГК).
На първо място действително разпоредбата
на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК не допуска свидетелски показания за установяване на
договори на стойност по-голяма от 5000 лева, но ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е
приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение,
а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при
изясняване на действителната обща воля на страните може да изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите,
разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му (така Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011
г., IV г. о., ГК). Разпитаният по делото свидетел не установява предаването на
сумата в размер на 6200 лева, а сочи за обстоятелства за водените от страните
преговори и изяснява действителната им обща воля, установява, че представители
на ищцовото дружество с камион са взели тяхната машина и след 14-15 дни са я
върнали, поради което не се нарушава разпоредбата на чл. 164 ГПК и
свидетелските показания са допустими.
Не е допуснато нарушение на процесуалните
правила относно преценката на свидетелските показания с оглед разпоредбата на
чл. 172 ГПК като заинтересоваността на
свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните е преценена с оглед всички
други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност (така
Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК).
Преценката на показанията на свидетеля следва да се извърши много внимателно
като се отчита възможната заинтересованост – същият е брат на управителя на
ответното дружество, а в процесния период е бил и негов служител. Следва обаче да
се държи сметка и за останалите обстоятелства - към момента свидетелят има свое
дружество, не е зависим от трудово правоотношение с ответника, показанията му
са последователни, логични. Именно по искане на ищцовото дружество е проверен
фактът дали свидетелят е работил по трудово правоотношение с ответното
дружество и това обстоятелство е потвърдено от представената справка от НОИ. Именно
свидетелят посочва, че между страните е имало и предходна сделка по повод на
закупуването на комбайн, което обстоятелство впоследствие е потвърдено от
изготвената и приета като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза. Не се споделя изложеното във въззивната жалба, че свидетелят
възпроизвеждал само това, което му е предал неговият брат. Действително брат му
е споделил за постигнатите с ищцовото дружество уговорки - да им предостави
булдозер, но в същото време свидетелят пряко и непосредствено е възприел, че
представители на ищцовото дружество отишли с камион, запалили булдозера,
пробвали го напред, назад дали върви, качили го на камион и заминали. След
14-15 дни докарали булдозера, бил в отлично съС.ие, оставили го и си тръгнали.
Изрично свидетелят посочва, че лично е видял как са дошли с камион. Ето защо, предвид
съвпадащите факти, които възпроизвежда свидетелят с тези, установени със
събраните след разпита му доказателства, този съдебен състав намира, че показанията
на свидетеля са достоверни, подкрепят се от събраните по делото доказателства и
му се доверява.
По изложените
съображения следва да се приеме, че между страните е съществувало облигационно
отношение, което е изискуемата първа предпоставка за уважаване на предявения
иск. По възникналото облигационно отношение е била заплатена сумата в размер на
6200 лева, но не се установява следващата предпоставка за уважаване на иска - виновно
неизпълнение от страна на ответника, в резултат от което договорът да е
прекратен валидно. В този смисъл от ищеца не са ангажирани доказателства, а от
разпита на свидетеля Х. се установява, че ответното дружество е предоставило
насрещна услуга, не са установени предпоставките за разваляне на договора и не
е отпаднало основанието за заплащането на сумата, поради което предявените
искове са неоснователни, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
следва да се потвърди.
На основание чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по
разноските. С оглед оставяне на въззивната жалба без уважение право на разноски
има само ответното дружество. Представен е договор за правна зашита и
съдействие за договорено възнаграждение за адвокат в размер на 580 лева, но
липсват доказателства същото да е заплатено на адвоката. Съгласно
задължителните указания на т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, разноските
за адвокат не следва да бъдат присъдени при липса на доказателства за тяхното
плащане и данни, че са действително сторени.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 977/30.04.2019г. по гр.д. №
6603/2018г. по описа на Районен съд Бургас.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
решението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.