Р Е Ш Е Н И Е
№
260172
10.05.2021
г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на единадесети март две хиляди и
двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: В.БОЕВА
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА гр.д.№ 238
по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове от С.В.Ш., ЕГН **********
и Д.Г.Ш., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника им адв. Т.К. (ПзАК) против В.Г.Ш.
ЕГН********** и С.С.Ш., ЕГН **********
***. Претендира се да се заплати сумата
от 46 303 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до
окончателно й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В
обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните факти и
обстоятелства, на които са основание исковете:
Твърди
се, че В. и С. Ш. са родители на ищеца С.Ш., като С.Ш. по силата на
наследствените си права лично притежава недвижим имот, представляващ *** в кв.
55, с площ от 857 кв.м., при съседи на имота: изток ***и ***, север-улица, юг -
***и запад-***, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с дървен
гредоред, застроена на площ от 72 кв.м., състояща се от един приземен и един
редовен жилищни етажи и масивен гараж с площ от 35 кв.м., ведно с паянтов навес
без оградни стени с площ от 40 кв.м., находящ се в с. Ц., обл. П. .
Ищецът, който е син на
ответниците, твърди, че винаги е живял с
тях в така описания имот, вкл. и след сключването на граждански брак с ищцата Д.Ш..
След раждането на двете му деца, ищецът твърди, че е постигнал съгласие с
родителите си да извърши надстрояване и пристрояване на къщата, като същия се
погрижи за всичко и след като извърши преустройството, те да му прехвърлят –
продадат имота, като си запазят правото на пожизнено ползване върху приземния
етаж от него.
В изпълнение на тази
уговорка през м. юни 2012 г. ищецът с помощта на съпругата си, бутнал покрива и
гредореда между приземния и първия етаж и изградил с две бетонови плочи на
цялата къща, извършил основни ремонти, пристройки, надстройки и реконструкции,
като на 29.09.2012 г. завършил
строителството, покрил къщата и започнал обзавеждане и ремонт на неговия втори
етаж. През този етап на строителство се твърди от ищците, че били извършени следните
дейности: В редовният жилищен етаж били избити стени, след което иззидани нови,
като редовният етаж към момента е с две стаи, хол и всекидневна на едно, баня с
тоалетна; върху втората плоча бил изграден тухлен зид с колони на 1.70 м.
височина, направил тераса и покрил покрива с керемиди; на редовния жилищен етаж
навсякъде налепил гипсокартон, навсякъде сложил нова дограма, врати, ламинат по
пода, изградил Ел. и ВиК - инсталации и във всекидневната налепил фаянс.
През лятото на 2013 г.
извършил бетониране на двора, за да се изравни с уличното платно, до стария
гараж бил изграден и дървен навес с размери 11м. на 5 м, налял основи за втори
гараж, направил нова септична яма, сложил гранитогрес в навеса зад гаража и
врата на навеса. Изградил и 11 броя колони.
Допълнително е уточнено, че
всички ремонтни дейности са извършени от ищеца с помощта на съпругата му Д.,
като брака им е сключен на 16.05.2004 г., поради което те двамата, по силата на
СИО, имали еднакви права и задължения по отношение на извършените строително
монтажни дейности.
Относно сочените като
ответници В. и С. Ш. се твърди, че към момента на извършването на СМР са били
съпрузи и по силата на СИО се били обогатили неоснователно със стойността на
извършеното при равни права на отговорността.
Детайлно са описани
стойността на вложения труд и материали, възлизащи според ищците в общ размер
на 46303 лв., а именно:
-
ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ: 20 броя чували цимент по
9.50 лв. бр. - 190 лв., Пясък-2 куб.м. по 15 лв.- 30 лв., Транспорт - 80 лв.;
-
ПЪРВА ПЛОЧА : 76 бр. торби цимент по
9.50 лв-722 лв; пясък 7 куб.м. по 15 лв.- 105 лв; чакъл 12 куб.м. по 15 лв.
-180 лв; транспорт- 240 лв., арматура- 1485 кг по 1.40 лв. - 2079 лв.;
-
КОЛОНИ: 46 бр. торби цимент по 9.50лв. -437 лв.,
Чакъл-7л50 куб.м. по 15 лв. - 112 лв., Пясък- 5 торби по 15 лв. -75 лв.,
Транспорт 160 лв., Арматура - 582 кг. по 1.40 лв.- 814 лв.;
-
ВТОРА ПЛОЧА : 78 бр. торби цимент по
9.50 лв.- 741 лв., Пясък- 7.5 куб.м. по 15 лв. -112 лв., Чакъл-13 куб.м. по 15
лв. -195 лв., Тарнспорт-240 лв., Арматура-1490 кг. по 1.40 лв. -2086 лв.
-
ПОЯС С ПОДПОКРИВНИ КОЛОНИ : 50 бр. торби цимент по
9.50 лв. - 475 лв., Арматура- 795 кг. по 1.40 лв.- 1113 лв., Чакъл- 7.5 куб.м.
по 15 лв.-112 лв., Пясък-5 куб.м. по 15 лв.-75 лв., Транспорт-180 лв.;
-
РЕДОВЕН ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ : Гипсо-картон и изолация
материали-200 кв.м.-2674 лв., Ламинат 68 кв.м. по 12 лв. за кв.м.-816 лв., ПВЦ
дограма 3 бр.-1200 лв.,1 голям ПВЦ прозорец с дограма -500 лв., Входна
врата-600 лв., 2 интериорни врати по 250 лв.- 500 лв., Осветителни тела на
етажа-400 лв., 3 прозореца-500 лв., 2 врати алуминиева дограма по 300 лв. - 600
лв.; Осветителни тела на етажа са четири
на брой , две от тях в хола, като едното е на стойност 200 лв., а другото на
стойност 100 лв., и още две осветителни тела - в детската стая и в спалнята, от
които всяко едно поотделно на стойност
50 лв.
-
ДВОР-СЕПТИЧНА ЯМА : Пясък и чакъл по 15 лв.
332 куб.м. - 470 лв., 150 торби цимент по 9.50 лв.-1425 лв., Превоз 340 лв.,
Арматура-417 кг. по 1.40 лв. - 583 лв.;
-
НАВЕС В ДВОРА : 60 бр. торби цимент по
9.50 лв.- 570 лв., Пясък и чакъл 13 куб м. по 15 лв.- 195 лв., Превоз 160 лв.,
Дървен материал 3000 лв., Ламаринен покрив- 1000 лв.;
-
ОСНОВИ ЗА ГАРАЖ В ДВОРА : 10 куб.м. бетон 1000 лв.;
-
ТРУД: Поставяне на гипсо-картон
и изолация на 200 кв.м. -2850 лв., за изливане на плочите, колоните, трегерите
и изграждане на покрива по 30 лв. на кв.м. - 10080 лв., за бетонирането на
двора, отливане основи за гараж и изграждано па септичната яма - 3600 лв., за
изграждането на дървения навес, заплатени за труд-1650 лв.
Твърди, че от посочените
материали и труд единственото заплатено от баща му бил дървения материал за
покривната конструкция. Останалото било извършено със собствен труд на ищците
или с труд на майстори, на които плащал ищецът, като всички материали били
закупени и заплатени пак от съпрузите-ищци.
Твърди се, че след ремонта
ответниците заживели на първия етаж, а първият ищец със семейството си - на
втория етаж. На трети тавански етаж не живеел никой и същият бил празен.
След приключване на
ремонтните дейности отношенията с ответниците рязко се влошили, като се
стигнало и до образуване на НЧХД по тъжба на ищеца Ш.. В резултат на влошените
отношения на 11.03.2018 г. ищците били изгонени от къщата и заживели на
квартира в гр. П., където живеят и понастоящем.
Поради изложеното до тук
ищците твърдят ответниците да са се обогатили неоснователно за тяхна сметка със
сумата от 46 303 лв., поради
което и претендират заплащането й.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответниците, чрез пълномощника адв. Е.К. – П. (ПзАК), е постъпил писмен
отговор, в който оспорват предявеният иск като неоснователен.
Не се спори относно следните
факти и обстоятелства: родствената връзка между страните по делото, личната собственост
на С.Ш. върху процесния имот, обстоятелството, че разрешението за строеж във
връзка с преустройството, ремонт и укрепването на съществуващата жилищната
сграда в процесния имот е на името на ответницата С.Ш., както и удостоверението
за въвеждане в експлоатация на строежа.
Не се спори, че ищците за
напуснали имота през 2018 г., както и че С.Ш. е предявил тъжба срещу В.Ш. въз
основа, на която е образувано и наказателно производство през 2018 година.
Спори се да е постигнато
съгласие и дадено обещание от ответниците за прехвърляне на имота на ищците
след извършване на процесните СМР.
Спори се, че С.Ш. е бил в
състояние да извърши процесните СМР, тъй като не е разполагал нито с финансова
възможност да извърши ремонт на къщата, тъй като същият не е разполагал с
доходи, а и строителните книжа са издадени на името на отв. С.Ш.. В тази връзка
се възразява, че ищецът С.Ш. подпомагайки родителите си в облагородяване на
собствената им къща е изпълнил нравствения си дълг – чл.55 ал.2 от ЗЗД.
Отделно от това се твърди,
че отв. В.Ш. е работил в дружество „РЕЙЖ“ ООД гр. Пирдоп, за което е получавал
солидни възнаграждения, т.е. разполагал е с финансовата възможност да извърши
строителството на ремонтните дейности.
Възразява се от ответниците,
че напускането на имота от С.Ш. и семейството му е в резултат на влошените
отношения. Същият на 26.05.2018 г. е дошъл в имота и изнесъл всичко от
обитаваният от него етаж, като го е заключил и по този начин е препречил
възможността на ответниците да го ползват. Ето защо и на основание чл. 104 от ЗЗД е направено възражение за прихващане за задължението от 200 лв. месечно за
три годишен период назад считано от подаване на ИМ на ищците към ответниците,
което представлява дължим неплатен наем за ползването на обитаваният от тях
етаж в последствие и заключен.
Възразява се да са имали
намерение ответниците да са прехвърляли имота в патримониума на сестрата на
ищеца.
По отношение на посочените
подробно вложения труд и материали на обща стойност 46 303 лв. ответниците
оспорват всяко едно от тях.
Преди разглеждане на делото
в о.с.з. е постъпило възражение от ищците срещу отговора на ответниците. С него
се правят следните уточнения и се навеждат нови доводи: Твърди се, че ищецът е
разполагал с финансови средства за извършване на СМР, които били негови
собствени, а така също и на съпругата му. Последната била изтеглила 2 500
лева от спестовна си сметка, както и предоставила получено от майка й дарение в
размер на 15 000 лева. Признават, че ответникът В.Ш. бил закупил 8 броя
палета тухли- 2 бр. единични такива и 6 броя шестици; дървения материал за
покрива на къщата; материала, изработването и транспорта на вито метално
стълбище. Признават, че проекта за извършените СМР е заплатен от С.Ш..
Твърди се отново, че ищците
са живеели в дома на родителите на С.Ш. с тяхно съгласие, като никога помежду
им не е било уговаряно заплащането на наем. И още се подържа, че никой от
ищците след напускането на процесната къща не е пречил на ответниците да я
ползват. Ето защо възражението за прихващане направено от последните се явявало
неоснователно.
В първото по делото съдебно
заседание страните са заявили, че подържат изцяло наведените от тях доводи и
възражения.
Наред с това ответниците в
съдебно заседание проведено на 29.10.2020 г. са направили и възражение за
погасяване по давност на претенциите на ищците.
След даване ход на устните състезания
от процесуалния пълномощник на ищците са постъпили писмени бележки съдържащи
съображения за основателността на предявените от тях претенции.
Процесуалният представител
на ответниците въпреки дадената му възможност не е представил писмени бележки и
не е развил съображения по съществото на спора.
Страните са представили
сочените от тях доказателства.
Претендират сторените от тях
разноски.
Съдът като съобрази
наведените от страните доводи и събраните в процеса доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност по реда на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа и правна страна :
Съдът, съобразно становището
на страните, е приел за безспорни по делото част от фактите, които са наведени
в ИМ и които ответниците не оспорват, а именно: относно родствените връзки
между страните – ищецът С.Ш. е син на ответниците В. и С. Ш., както и съпруг на
ищцата Д.Ш.; процесният имот е лична собственост на основание наследство на
ответницата С.Ш.; разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в
експлоатация на преустройство, ремонт и изграждане на процесните СМР в имота,
собствен на ответницата С.Ш. са издадени на нейно име; факта на напускане на
имота от ищеца Ш., както и обстоятелството, че е било образувано ЧНХД във
връзка с подадена тъжба от С.Ш. срещу В.Ш.; заплащането от ответниците на стойността
на дървения материал необходим за направата на покрива, стойността на 8 броя
палета тухли – 2 броя единични и 6 броя шестици, както и стойността на витото
метално стълбище – материали, изработка и монтаж. Последните обаче материали не
са предмет на искомите претенции поради което така признатите факти се явяват ирелевантни
към спора.
За установяване вида и
количеството на процесните СМР-та, както и
стойността на материалите и труда вложени в тях, в процеса са приети писмени
доказателства– Инвестиционен проект за преустройство, ремонт и укрепване на
съществуваща жилищна сграда, както и издадените във връзка с това строителни
книжа и актове по време на строителството и две СТЕ – едната изготвена от в.л. И.,
втората от в.л. П.. Последните съдът кредитира, тъй като са изготвени от вещи
лица със съответната компетентност, не са оспорени от страните и кореспондират
с приетите по делото писмени доказателства.
Така, от СТЕ, както и от
приетите писмени доказателства се установява, че за извършване на процесните
СМР е издадено Разрешение за строеж № 25/28.01.2013 г. на С.Ш. ***, съгласно
одобрените на осн. чл. 144 и чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ инвестиционни проекти
както следва: част „Архитектурна“ на 18.01.2013 г., инженерни части на проекта
(конструкции.-07.01.2013; ел-27.12.2012 г.; ВиК-21.12.12 г.; ПБЗ-07.01.13 r.; ТТЕ-21.12.2012
г.) за строеж: Преустройство, ремонт и укрепване на съществуваща жилищна
сграда; Категория съгл. чл. 137 от ЗУТ пета (V). Съставен е технически паспорт peг.
№ 2820/14.03.2018 г. - Преустройство, ремонт и укрепване на съществуваща
жилищна сграда, РЗП -149.65 кв.м., категория V-та
-1.6.1. с посочена година на преустройството: 2014 г.; 1.9.1 Инвестиционен
проект, одобрен от Община П. на 28.01.2013 г. по част: архитектура, конструкции,
електро, ВиК, ТТЕ и ПБЗ.
Издадено
е и Удостоверение № 54/15.03.2018 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж: Преустройство, ремонт и укрепване на
съществуваща жилищна сграда с разгъната застроена площ - 149.65 кв.м., от което
е видно, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение
за строеж № 25/28.01.2013 г., издадено от Гл.архитект на Община - П. и
изискванията към строежите съгл. чл.169, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ.
Според
вещото лице И. изготвените строителни книжа за обект „Преустройство, ремонт и укрепване на съществуваща жилищна сграда“ отговарят
на изискванията на ЗУТ, както и на Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти.
Относно
актовете съставяни по време на строителството, от обясненията на в.л. И. дадени
в с.з. (л.607) се установява, че е налице разминаване между някои от актуваните
работи и количества с тези измерени на место действително извършените СМР. Установено
е и още, че в заповедната книга на строежа (приложение № 4 към СТЕ) също липсва
информация за промяна на фасади- СИ и ЮИ - нови зидове, нова плоча на кота
+0.13, метална стълба до таванския етаж, промяна на местоположението на
санитарния възел и кухнята по проект. Всичко това е констатирано от в.л.И. при
огледа й на място.
Стойността
на извършените преустройство, ремонт и укрепване на процесната жилищна сграда,
както и подобренията в дворното място са изчислени от в.л. И. по проекта и
актовете по Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителство, представени от Община П.. За СМР, за които няма строителни книжа
изчисленията са на база измерени количества за нескрити работи и по
конструктивни съображения. За обекта „Преустройство, ремонт и укрепване на
съществуваща жилищна сграда" не са включени неизпълнените преградни зидове
по проект за баня. Допълнени са нова плоча на кота 0.00 до стълбището на
жилищния етаж и зидове с нови керамични тухли на жилищния етаж. В
остойностяването са приспаднати като материал: стари плътни единични тухли,
керемиди, обшивка на покрив, която е остойностена веднъж като кофраж. Така, вещото
лице изчислява, че претендираните СМР-та, извършени по стопански начин, с
начислен върху материалите ДДС са в размер, както следва: Преустройство, ремонт
и укрепване на съществуваща сграда – 31 560,75 лева, като подробно са описани
в Приложение 2 – „Видове работи – СМР- груб строеж“ и Приложение 2а – „ Видове
работи – СМР – довършителни работи“ от СТЕ ( лист 547-559 от делото). Предвид ,
че стойността на: дървен материал необходим за направата на лежащата покривна
конструкция, покривните работи и покривно водоотвеждане - 2 978,71 лева с
вкл.ДДС; зидария – по проект и нова измерена на място - 3 528,06 лева с вкл. ДДС; витото
метално стълбище – материали, изработка и монтаж - 738 лева с ДДС, не са
предмет на исковата претенция, то същата е извадена от общо посочената стойност
от 38 805, 52 лева на установените от в.л. И. СМР-та. Така установените по
видове са както следва :
-
Кофражни работи: греди иглолистни бичени,
иглолистни дъски, кофражно масло, пирони, скоба за кофраж;
-
Армировъчни работи: стомана AI,
стомана AIII, тел за връзване на армировка
-
Бетонови работи: цимент, пясък речен, чакъл
речен/трошен камък, вода
-
Настилки и облицовки: циментова замазка, ламиниран
паркет, гранитогрес;
-
Бояджийски работи: готова шпакловъчна смес, латекс
-
Сухо строителство: гипсокартон на лепило,
гипсокартон на метална конструкция; топлоизолация от минерална вата;
-
Дограмаджийски работи: ПВЦ прозорци, алуминиеви
врати, интериорни врати;
Относно
качеството и количеството на вложения в строителството бетон в.л.И. в заключението
си сочи, че е установила несъответствие,
а именно между количествата бетон и
вложените в него материали, описани в
исковата молба, за обект „Преустройство, ремонт и укрепване на
съществуваща жилищна сграда“ и изчислените по проект. Така общото количество, според проекта, на бетона
клас В25 е 37.90 куб.м. или количествата на съставните му части са както
следва: цимент 405 кг.х37.650
куб.м.=15248 кг./50 кг.=305 торби цимент (от 50 кг.); пясък 0,390 куб.м.х37.65
куб.м.=14.68 куб.м.; чакъл 0.79 куб.м.х37.65 куб.м.=29.74 куб.м. В сравнение с
твърдените от ищеца вложени от него при строителството количества е установена
разлика с предвидените в КСС на проекта, както следва: 35 торби цимент повече
са необходими от твърдените за вложени; 14,32 куб.м. пясък по – малко са
необходими от твърдените за вложени; 10,26 куб.м. чакъл по – малко са
необходими от твърдените за вложени. Според приетите по делото 3 бр.декларации
с дата 18.09.2013 г., 31.11.2013 г. и 10.02.2014 г. за съответствие, съставени
от управителя на „Стройперфект“ ЕООД - фирмата доставяла бетона, същия е от
клас В25, в зависимост от консистенцията на S2. Предвид посоченото несъответствие е приета в процеса СТЕ (л.717-718 от
делото), заключението по която е изготвено от в.л. гл.ас.инж. Е.П. от „Научноизследователски строителен институт –
НИСИ“ ЕООД за да даде отговор относно класа на вложения в процесната сграда
бетон. Така, в заключението си, а и в обясненията на експерта дадени в с.з.
проведено на 11.03.2021 г., се установява, че не съществува стандартен метод
чрез който да се изчисли каква е била якостта на бетона на възраст 28 дни т.е.
към момента на полагането му. Измерванията биха дали съответстваща на неговите класове информация
към настоящия момент, като следва да се има предвид, че бетона с времето
придобива по-висока якост. Ето защо според експерта правилното в случая е
плътността и качеството на бетона към момента на отливането му да се установят
документално. Такава информация се съдържа в Дневника на бетоновите работи,
актовете съставяни по време на строителството, декларациите за съответствие,
съставени от управителя на „Стройперфект“ ЕООД и протокол за изпитване изготвен
от „Новострой контрол“ ООД. И в четирите документа се сочи, че класа на бетона
е В25 и макар, че дневника на бетоновите работи и протокола за изпитване
изготвен от „Новострой контрол“ ООД да са оспорени, то предвид, че актовете
съставяни по време на строителството и декларациите за съответствие изготвени
от доставчика на бетона, които не са оспорени, сочат, че същият е от клас В25,
затова и съдът съобразно и заключението на в.л. П. приема, че вложения в
процесните СМР-та бетон е от този клас. Ето защо и експертизата на в.л.И.
относно количеството и стойността на вложения бетон ще следва да бъде ценена и
се приемат посочените по – горе количества и стойност съобразно проекта.
Относно
соченият от ищците момент на извършване на процесните СМР – та, както и
видовете и количество такива, са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите посочени от ищците: К.К. – без родство със страните в процеса, Т.Ж.–
без родство със страните в процеса, З.Я. – сестра на ищцата, П.Д. – без родство
със страните в процеса, М.Ш.– брат на ответника В.Ш., Н.П. – без родство със
страните в процеса, И.Ж.– без родство със страните в процеса, и показанията на
свидетелите посочени от ответниците: Й.Б.– без родство със страните в процеса, Ц.Т.
– зет на ответниците Ш. и Е.К. – първа братовчедка на ответницата С.Ш..
Според свидетелите К.К. и Т.Ж. в началото на 2012 г.,
през месец април, ищецът С.Ш. заедно с тях е започнал строителството на втори
гараж в процесното дворно място, като са направили изкоп и излели бетонови
основи. След приключването на тази дейност, вечерта в тяхно присъствие се
провел разговор между ищеца С.Ш. и майка му ответницата С.Ш. относно
състоянието на къщата и нуждата й от ремонт предвид, че семейството на С. очаквало
раждането на второто им дете. Къщата била стара, на градоред и се нуждаела от
ремонт и укрепване. Ищецът приел да се заеме с ремонта на жилищната сграда, но
при условие, че майка му прехвърли къщата чрез покупко-продажба, за което тя се
съгласила. В този смисъл са и показанията на св.И.Ж. и П.Д.. Така, според
посочените свидетели, ремонта на къщата е започнал през лятото на 2012 г. и
продължил до месец октомври – ноември същата година, когато къщата била
укрепена с бетонови колони и гредореда заменен с бетонни плочи, стените й
укрепени, прозорците подменени с нови от ПВЦ, изградени стълбища и направен нов
покрив. В този смисъл са и показанията на св.Я. и Д., които също твърдят, че
основаният ремонт на процесната къща е извършен през 2012 г. Освен посочените
СМР- та св.Д. твърди, че ищецът е извършил и ремонтните дейности на етажа на
къщата – поставил е гипсокартон на стените, построил е баня и тоалетна, които стояли
и към момента.
Относно
момента на извършването на основания ремонт на жилищната сграда от приетите по
делото писмени доказателства – разрешение за строеж и актовете съставяни по
време на строителството се установява, че заповедна книга на строежа е под № 11/07.08.2013 г., заверена от консултантска фирма „С.„ ЕООД. Останалите актове за приемане на извършените
строителни и монтажни работи по нива и елементи на строителната конструкция -
за кофражните, армировъчните работи, са съставяни в периода от 30.08.2013 г. до
12.04.2014 г. Актовете за установяване
на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване,
удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта са съставяни в периода
от 18.09.2013 г. до 18.09.2014г. Всички посочени актове са подписани от С.Ш.
като строител, инж. П. С.- строителен надзор и проектантите по част
конструктивна, ВиК и електро. Съобразявайки съдържащите се в тях данни относно
периода на извършване на строителството съдът приема, че не следва да кредитира
показанията на посочените от ищците свидетели К., Т.Ж., З.Я., П.Д. и И.Ж., в
тази им част, тъй като противоречат на посочените писмените доказателства,
които не са оспорени. Освен това така посочените свидетели твърдят, че бетона
вложен при изграждането на процесните СМР-та касаещи преустройството, ремонта и
укрепването на жилищната сграда е приготвян от тях ръчно, което е в
противоречие с приетите писмени доказателства - установената доставка на бетон
от „Стройперфект“ ЕООД на датите 18.09.2013 г., 31.11.2013 г. и 10.02.2014 г.,
както и съставените актове по време на строителството – 19.09.2013 г. -
отливане на бетон в стъпки, колони, пояси, греди и ст. бет. Плоча от кота -2.70
до кота 0.00; от 31.11.2013 г. - Заготвяне и полагане на армировка в колони,
греди, ст.бет.плоча на кота +3.00 - 1200 кг.; Отливане на бетон клас В25 в
греди, колони, пояси и плоча на кота +3.00 -1200 куб.м.; 12.02.2014 г. -
направен надзид с височина 1.20 м., направен кофраж, положена армировка за
ст.бет. пояси по всички външни зидове, направен кофраж и положена армировка на
покривна греда 1 и колона 11, отлят бетон клас В25 в пояси, колона, греда.
Съпоставени датите на декларациите за съответствие и на съставените актове по
време на строителството сочат за последователност на доставката на бетона и
неговото отливане и затова и достоверността на датите посочени в същите следва
да се приеме за достоверна. Последния извод сочи за наличие на противоречия
между посочените доказателства – писмени и гласни, което е основание съдът да
не кредитира показанията на свидетелите относно периода на извършване на
процесните СМР-та така, както се сочи от ищците в исковата молба, а именно от
месец юни 2012 г. до 29.09.2012 г. Така съдът приема, че СМР-тата свързани с
ремонта и укрепването на жилищната сграда са извършени в периода от месец
август 2013 г. до месец септември 2014 г.
Разпитаните
по делото свидетели са единодушни, че голяма част от СМР са извършени лично от С.Ш.
с помощта на негови близки и приятели, които работили безвъзмездно на
„приятелски начала“ т.е. извършени са с личен труд. Единствено св. М.Ш. твърди,
че ищецът е заплащал труда му като му давал по 20 лева. Не уточнява обаче дали
заплащането е било почасово или дневна надница, както и колко дни или часове е
работил за С.Ш.. В този смисъл показанията на свидетеля не могат да се приемат
за надлежни такива установяващи заплащане на възнаграждение за труд на наемен
работник.
Относно
твърдението на ищците за вложени от тях финансови средства в закупуването на
необходимите материали за изграждането на процесните СМР-та са приети писмени
доказателства – фактури, касови бонове и стокови разписки, както и гласни
доказателства – показанията на св. Д., св.Я. и св.Т.. Никой от посочените
свидетелите не установява по категоричен начин кой от страните в процеса е
финансирал процесното строителство. Този факт не се установява и от писмените
доказателства – касови бележки за закупуването на строителни материали, тъй
като в същите не се съдържат данни за лицето, което е купувач. В тази смисъл
единствено свидетелят Д. твърди, че ищецът е плащал със свои средства, като
този си извод обаче основава на обстоятелството, че са били заедно, когато С.Ш.
е купувал цимент и пясък и е видял, че „ е вадил пари от собствения си джоб“. Показанията
на св. Я. също не следва да се кредитират в тази им част, тъй като със същите
се цели установяване на договор за дарение в полза на ищцата Д.Ш. от нейната
майка на сума в размер на 15 000 лева, което е недопустимо предвид
разпореденото в чл.164 ал.1 т.3 предл.2-ро от ГПК. Показанията на св. Т. също
не следва да се кредитират, тъй като същите са в резултат на казаното му от
ответниците, а именно, че те финансирали строежа, а не на лични впечатления. Що
се касае до представеният договор за потребителски кредит от 19.05.2012 г.
изтеглен от ищцата Ш., то следва да се има предвид, че в същия липсват данни за
целта на потреблението му, както и други доказателства установяващи по
безспорен начин, че кредитните средства са използвани именно в процесното
строителство още повече, че го предхожда с повече от година.
Не се
представиха доказателства за стойността и поставянето на трите броя осветителни
тела на етажа.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява и още, че е изготвен Инвестиционен проект за нов гараж и преустройство на
съществуваща сграда за вулканизиране на автомобилни гуми в ***, кв. 55, в с. Ц./, който
е и одобрен от гл.архитект на 12.01.2011 г. От проекта е видно, че се
предвижда изграждане на нов масивен
гараж до страничната регулационна линия, за което има нотариално
заверено съгласие от собственика на ***, със
стоманобетонна конструкция и тухлени стени, както и преустройството на съществуващата сграда, което включва частично
събаряне на зидове, укрепване със стоманени колони и нова врата между гаража и
съществуващото помещение. И този инстиционен проект е с възложител С.Ш.. Стойността
на вложените материали е изчислена от в.л. И. в приложение № 5 и е в размер на 2 866,26
лева с вкл.ДДС. Отделно вещото лице е изчислило и стойността на преустройството
на съществуващата сграда за вулканизатор на автомобилни гуми – поставяне на
облицовка с гранитни плочи по стените в размер на 968,89 лева с вкл. ДДС ( приложение №6).
Пак от
СТЕ се установява, че в дворното място е изграден навес от дървена конструкция
с положен бетон за основи, стени и шайби, материалите за изграждането на който
са на стойност 6 180,42 лева с вкл.ДДС ( приложение №3), като не е
установено по категоричен начин финансирането на това строителство от кого е
извършено.
Относно
процесната септична яма от СТЕ се установява, че такава не съществува в
границите на процесното дворно място, както се твърди от ищците. Изградена е
такава извън границите на имота - на тротоара, като в.л. И. не може да даде
заключение относно количествата и стойността на вложените материали, тъй като
същите са скрити и не могат да бъдат изчислени.
Прието
по делото и допълнително заключение на СТЕ за установяване размера на пазарната
стойност на процесния имот, както и увеличената му стойност (л.734-740).
При тези безспорно
установени факти се налагат следните
правни изводи:
На първо място съдът следва
да се произнесе относно правното основание на предявените искове, които
първоначално е приел, че са такива по чл.59 от ЗЗД съобразно наведените от
страните доводи и възражения. Съдът обаче следва да се съобрази с приетото от
ВКС в неговата практика, че определянето на правното основание на облигационните
отношения, възникнали от подобряване на чужд имот, какъвто е конкретния случай,
е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото ( Решение
№ 160 от 5.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 948/2019 г., I г. о., ГК; Решение № 108
от 08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, 1 г. о. и др.)
Същественото
в процеса е безспорният факт, че ответницата С.Ш. е собственик на процесната
жилищна сграда и дворно място. Ето защо и по
силата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките върху нея, освен ако не се установи друго. В случаят не се твърди
противното, а и не се установява друго. Следователно В.Ш., неин съпруг и втори
ответник, не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявени срещу него
искове за заплащане стойността на извършени от ищците в имота собствен на
съпругата му, подобрения. Ето защо исковете насочени срещу този ответник, като
неоснователни, ще следва да се отхвърлят само на това основание.
Установи се от приетите гласни доказателства –
показанията на свидетелите К., Т. и И. Ж., че извършването на процесните СМР-та
в имота е станало със съгласието на ответницата С.Ш.. Този извод се подкрепя и
от предприетите от същата необходими действия за започване на строителството –
поръчала е и е заплатила архитектурен проект за преустройство, ремонт и
укрепване на собствената й жилищна сграда. Получила е разрешение за строеж, а
след осъществяването му и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа.
Следователно всички извършени в имота процесни СМР-та са станали със знанието и
съгласието на собственика С.Ш..
Безспорно
е и още, че ищецът Ш. заедно със семейството си е живял в процесния имот
постоянно със съгласието на родителите му С. и В. Ш.. Не се твърди, а и не се
установява между него и родителите му да е възникнало договорно правоотношение
във връзка с ползването на процесния имот от С.Ш. и семейството му. Доколкото
се твърди, че майка му, ответницата Ш. е дала съгласие да му продаде къщата
след извършването на ремонта, е факт, който не променя горният извод, тъй като
такова съглашение е недействително предвид предмета и формата му.
С
оглед изложеното до тук съдът приема, че ищците са били държатели и в това си
качество претендират да имат вземане срещу собственика за извършени от тях
подобрения. Следователно правното основание на предявените срещу ответниците искове,
съобразно доказаното по категоричен начин в процеса и трайно установената
практика на ВКС, е чл.61 и сл. от ЗЗД. Следва
да се съобрази, че фактическият състав на воденето на чужда работа без
пълномощие изисква извършването на разноски по повод на чужда работа, при
налична представа за това, и при липса на съгласие или одобрение на собственика.
В настоящия случай обаче се установи, че в имота, собственост на майката на
ищеца Ш., синът е участвал с личен труд за извършването на процесните подобрения
и не е доказано както той, така и съпругата му, втората ищца Д.Ш. да са
участвали с финансови средства за това. Наред с това, както и бе посочено,
безспорно е, че собственикът на недвижимия имот не се е противопоставил на
извършените СМР, както и че работата е била извършена в общ на страните в
процеса интерес, т. е. при изразено съгласие и одобрение от страна на
собственика и с цел бъдещо ползване от страна на ищците. Следователно не е
налице хипотезата нито на чл. 59 от ЗЗД
- няма противопоставяне съгласно чл.61 ал.3 от ЗЗД, нито на чл.61 ал.2 от ЗЗД, защото участието с личен труд на С.Ш. е
извършено със съгласието и с одобрението на собственика, т.е. важат правилата
за пълномощието, а именно уговореното между страните. Според приетото от ВКС в
негово решение № 42 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2819/2019 г., III г.
о., ГК, което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, отношенията между родители
и деца, както е и в случая, се уреждат от обичайните норми за подобни случаи –
синът помага на родителите си, в частност на майка си, като собственик на процесния
имот, с личен труд за увеличаване на имуществото, като очаква и има представа
за това, че след това майка му, респективно родителите му, ще му помогнат, но
никой от тях няма задължение да стори което и да е от двете действия.
Отношенията са безвъзмездни, като се очаква някаква реципрочност, но последната
не е скрепена с правна норма. В този смисъл се налага извод, че С. и Д. Ш. не
разполагат с вземане по чл.59 от ЗЗД, нито с такова по чл.61 ал.2 от ЗЗД, а и
майката ответницицата С.Ш. като собственик на имота не е поела правно валидно
задължение да овъзмезди сина си за положения личен труд при извършването на
подобрения в имота, както и за възстановяване на евентуално вложени от него и
съпругата му финансови средства за закупуване на материали за строителството
- обстоятелства, които както бе посочено
вече останаха и недоказани в процеса. В
допълнение следва да се отбележи, че
дори без да е поето от страните правно задължение, в случая е осъществена
реципрочност, защото според твърденията на самите ищци, а и с оглед събраните в
процеса доказателства, същите непрестанно и необезпокоявано са живеели в имота
със съгласието на родителите на ищеца Ш. до 2018 г., когато са го напуснали. Поради
изложените до тук съображения съдът приема, че предявените от С. и Д. Ш. искове
за заплащане от ответниците поравно на общата стойност на извършени в процесни
ямито подобрения в размер на 46 303 лева се явяват неоснователни и като
такива ще следва да се отхвърлят.
Предвид
горните изводи не следва да се обсъждат направените от ответниците възражения
за погасяване на претенциите поради изтекла в тяхна полза погасителна давност,
както и тези за прихващане с дължим наем.
При
този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищците дължат на
ответниците сторените от последните разноски в процеса в размер на 3 205 лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар, възнаграждение на вещо лице и д.т. за
съдебно удостоверение. Наред с това ищците следва да заплатят в полза на Пазарджишкия
окръжен съд и сумата 501, 30 лв.
Воден от горното
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Ш., ЕГН ********** и Д.Г.Ш., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника им адв. Т.К. (ПзАК)
против В.Г.Ш. ЕГН********** и С.С.Ш., ЕГН ********** *** искове за заплащане поравно на сумата от 46 303 лв., представляваща общо стойността
на подобренията извършени в недвижим имот, представляващ *** в кв. 55, с площ от 857 кв.м., при съседи на имота:
изток ***и ***, север-улица, юг - ***и запад-***, ведно с построената в имота
масивна жилищна сграда с дървен гредоред, застроена на площ от 72 кв.м.,
състояща се от един приземен и един редовен жилищни етажи и масивен гараж с
площ от 35 кв.м., ведно с паянтов навес без оградни стени с площ от 40 кв.м.,
находящ се в с. Ц., обл. П., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателно й изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.В.Ш., ЕГН **********
и Д.Г.Ш., ЕГН ********** *** да заплатят на В.Г.Ш.
ЕГН********** и С.С.Ш., ЕГН ********** *** общо сумата 3 205 лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар, възнаграждение на вещо лице и д.т. за
съдебно удостоверение.
ОСЪЖДА С.В.Ш., ЕГН **********
и Д.Г.Ш., ЕГН ********** *** да заплатят в полза на
Пазарджишкия окръжен съд сумата 501,30 лева, представляваща платено от бюджета
на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението е неокончателно и
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: