Р Е Ш Е Н И Е
№1505
гр.
Перник, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04438 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу И.Г.М. и Б.Г.М., с която се иска да бъде установено, че всеки един от двамата ответници в качеството им на наследници на С.А.С. дължи на ищцовата страна сумата в размер на 574,91 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********* от 03.03.2016 г., сумата от 104,59 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017 г., сумата от 14,21 лева – такса оценка за досие, сума от 270,09 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ и 42,25 лева – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между С.А.С. и «Провидент Файненшъл България» ООД е сключен договор за потребителски кредит № ********* от 03.03.2016 г. По силата на този договор заемодателят предоставил на С.А.С. сума в размер на 1 200 лева, а уговорената договорна лихва била в размер на 236,71 лева. Заемополучателят следвало да върне кредита на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 23,95 лева. Падежът на първата вноска бил 12.03.2016 г., а падежът на последната вноска: 29.04.2017 г. Постигнато било съгласие за заплащане на 60 лева - такса за оценка на кредитно досие и 1023,57 лева - такса „Кредит у дома“. Двете такси били включени в седмичната вноска, която вече била 42,01 лева. Посочва се, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между «Провидент Файненшъл България» ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който на ищцовото дружество са прехвърлени обсъжданите вземанията, произтичащи от договора за кредит. Твърди, че ответната страна е уведомена за извършената цесия. С допълнителна молба се пояснява, че двамата ответници са наследници на починалия кредитополучател, като отговорността им е разделна съобразно наследствения дял.
Назначеният особен представител на двамата ответници е подал отговор на исковата молба. Изразява становище за липсата на доказателства за приемане на наследството на С.А.С. от страна на двамата ответници, което следвало да се извърши по реда на чл. 51 ЗН.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С.А.С., което се отнася за вземания, предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *****по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на искове за установяване на процесните вземания.
Установява се, че длъжникът С.А.С. е починала на 10.06.2018 г., като е оставила за наследници И.Г.М. и Б.Г.М., които по искане на ищеца са конституирани като ответници по реда на чл. 230, ал. 2, вр. чл. 229, ал. 1 ГПК.
По делото е представен
договор за потребителски кредит от 03.03.2016 г., сключен между С.А.С. и «Провидент
Файненшъл България» ООД.
По силата на този договор Провидент
Файненшъл България» ООД се задължило да предостави кредит в размер на 1 200
лева. Уговорен бил годишен лихвен процент от 31,82 % и ГПР в размер на 48
%. В договора се съдържат клаузи за
заплащане на сума от 60 лева за такса за оценка на кредитно досие
и 1023,57 лева за такса „Кредит у дома“. В т. 25 от договора е пояснено, че
услугата „кредит у дома“ е предоставянето на кредит и събирането на
погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя. Страните
постигнали уговорка кредитополучателят да върне кредита заедно с
възнаградителната лихва и таксите на 60 седмични вноски, като всяка една
възлизала на 42,01 лева с изключение на последната, която е 41,69 лева.
Вноската следвало да се заплаща в понеделник на съответната седмица. Посочено
е, че общият размер на всички задължения по договора възлиза на 2520,28 лева,
Видно
от чл. 27 от договора се установява, че кредитополучателят е декларирал
получаването в брой на паричните средства по кредита. В този смисъл съдът
приема, че подписването на договора
представлява разписка за получената заемна сума.
От съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че С.А.С. е извършила плащания в размер на 318 лева,
с което погасила част от кредита, като неизпълнените вземания са както следва:
975, 06 лева – главница; 143,65 лева – възнаградителна лихва и 74,21 лева –
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г. Посочените
стойности са посочени без да се вземат предвид останалите вземания по договора
(такса кредит у дома и такса оценка на кредитно досие). Съдът намира даденото
заключение на експертизата за компетентно, което налага неговото кредитиране.
По делото е представен рамков
за цесия от 19.05.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е видно, че «Провидент
Файненшъл България» ООД е
прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране на вземания” ЕАД всички вземания към С.А.С., произтичащи от
договор за потребителски кредит от
03.03.2016 г.
Приложено е
пълномощно, от което се установява, че «Провидент Файненшъл България»
ООД е упълномощило ищцовото
дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения
договор за цесия.
По делото е приложено уведомително писмо
на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, в качеството си на пълномощник на «Провидент
Файненшъл България» ООД. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените
разписка към него, същото не е получено от кредитополучателя. Исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответниците чрез тейния назначен особен
представител, поради което извършената цесия е съобщена на ответника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на сключен действителен договор за потребителски кредит с наследодателя на ответниците, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане и
наличието на валидна клауза за заплащане на възнаградителна лихва и такси за оценка
за досие и „Кредит у дома“.
От
предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на
правата и задълженията по него, съдът
достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
В договора се съдържа информация за
данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (60
седмици), падежите на всяка вноска (понеделник), общият размер на кредита (1200 лева),
фиксиран годишен лихвен процент (31,82 %), ГПР (48 %) и общата сума дължима от
потребителя (2520,28 лева – сбор от главница, възнаградителна лихва и такси),
поради което същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и
10 ЗПК.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Това е така, тъй като
всяка вноска е в един и същи размер от 42,01 лева, с изключение на последната –
41,69 лева, а техният брой и падеж е посочен в чл. 3, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
договора, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
Единствено за допълнение следва да се отбележи, че не е необходимо в погасителния
план да се посочват последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, доклкото това изискване се отняся при различни
лихвени проценти, а в настоящия случай
се касае за фиксирана лихва.
В договора се съдържа разяснение за правото на
потребителя да получи информация за обстоятествата, съдържащи се в чл. 11, ал.
1, т. 12 ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Горното налага извод, че не са налице
основанията за недействителност на
договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК.
По делото се установи усвояване на
паричните средства по договора, за което в чл. 27 кредитоплуателят е
декларирал, че ги е получил в брой.
Съдът намира за недействителни клаузите,
с които са начислени такса за оценка на досие
и такса „Кредит у дома“. Предвидените две такси са уговорени в противоречие с
норма от императивен порядък - чл. 10а,
ал. 2 ЗПК,
според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Следва да се отбележи, че съгласно чл.
16 ЗПК кредиторът има задължение да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя, което е пряко свързано с предоставянето на кредит. Оценката на
досие е действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда
сключване на договора. Таза дейност на заемодателя по необходимост е свързана с
усвояването на дълга и не може да се възлага в тежст на кредитополучателя. С
оглед гореизложеното тази договорна клауза за заплащането на сумата за такса за
оценка на досие се явява нищожна, на основание чл. 21, ал. 1
ЗПК.
Същата е нищожна поради заобикаляне на установено законово изискване,
регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК.
Услугата кредит у дома попада в
забраната, установена с разпоредба чл. 10а,
ал. 2 ЗПК.
Тя не би могла да се отнесе към допълнителните услуги по чл. 10а, ал.
1 ЗПК,
които са свързани с договора за потребителски и за които кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисионни. Това следва от съществената
характеристика на услугата кредит у дома - извършване на действия по
предоставяне на заетата сума, които съставляват усвояване на кредита, респ.
извършване на действия по събиране на заетата сума, които съставляват
управление на кредита, доколкото чрез тях се осигурява съдействие на длъжника
за изпълнение на основното му задължение по договора. Затова
начисляване на възнаграждение за извършване на такива действия под каквато и да
било форма или наименование (такса или комисионна), противоречи на закона и
заявителят няма право да изисква заплащането му (чл. 10а, ал.
2 ЗПК). Дължимостта на такава такса от длъжника не може да се
обоснове и с довода, че услугата е доставена, защото това би означавало
доставянето ѝ да се признае за правно основание, въпреки изричната
забрана на закона за възмездяване на действията, свързани с усвояване и
управление на кредита (чл. 10а, ал.
2 ЗПК).
На следващо място, тези такси се
кумулират към погасителните вноски, което води до извод за скрито
оскъпяване на кредита, т. е. по същество е добавка
към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява
неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Следва да бъде
съобразно на следващо място и обстоятелството, че предварително уговореният
размер на двете такси е около 90 % от заемната сума и многократно надвишава
размера на възнаградителната лихва, което е в очевидно противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща, че годишният процент на
разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва (която е около 50 % ) по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
По делото се
установи частично плащане в общ размер на 318 лева, скоето се погасява частично
главницата и договорната лихва, като не се
вземат предвид начислените суми за двете таски. , т. е. дължимата главница е в
размер на 975,06 лева, договорната лихва
възлиза на 143,65 лева.
Съгласноч чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня
на забавата. По делото е изслушано заключение на съдебно – икономическа
експертиза, от която се установява, че обезщетението за забава е в размер на
74,21 лева за периода от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г.
По делото се
установи, че ответниците са наследници на кредиполучателят, поради което на
основание чл. 60, ал. 1 ЗН същите отговорят за задълженията, с които
наследството е обремено, съобразно дяловете, които получават, а именно по
½. Неоснователно е възражението, че ответниците са се отказали от
налседството на С.А.С., доколкото това е формален акт и същите могат да
представят доказателства за тези твърдения, каквито не се ангажираха по делото.
Неоснователно е възражението, че не е спазена разпоредбата на чл. 51 ГПК, тъй
като този ред за приемане на наследство е предоставен по преценка на съответния
кредитор, а и същият не е предпоставка за упражняването на правото на иск срещу
наследниците на починалия длъжник. Предвид горното всеки един от наследниците съобразно
чл. 5, ал. 1 ЗН отговоря до ½ от задълженията на С.А.С., а именно 487,53
лева – главница; 71,82 лева – възнаградителна лихва и 37,10 лева – обезщетение
за забава.
По делото се установи, че между «Провидент Файненшъл България» ООД и
“Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е сключен договор за цесия
по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът
(ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария
кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай упълномощеният цесионер е
уведомил ответниците за извършеното прехвърляне на вземането, което се установява
от уведомителното писмо, приложено към исковата молба и получено от
назначения особен представител на ответниците. В този смисъл с получаването на уведомлението,
цесията има действие спрямо длъжниците.
Предвид
изложеното всеки един от двамата ответници дължи 487,53 лева – главница; 71,82 лева – възнаградителна лихва и 37,10 лева –
обезщетение за забава, за които суми исковите претенции са основателни и
следва да се уважат, като претенциите за разликата от тези стойности до
предявените размери следва да се отхвърлят като неоснователни. По отношение на исковите претенции за заплащане на такси за оценка на досие и
кредит у дома, съдът намира за изцяло неоснователни и като такава
следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното
производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 40,24 лева –
държавна такса; 150 лева – депозит за вещо лице, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер) и 320 лева (по 160 лева за всеки ответник)
за възнаграждение на особен представител на ответниците, а в заповедното
производство разноските са следните: 40,24 лева – държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение. Отговорността на ответниците е разделна и за
направените разноски, поради което всеки един отях следва да заплати на ищеца
сумата от 180,89 лева - направени разноски в исковото производство и
сумата от 26,75 лева – разноски в
заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.М., ЕГН **********,***, в
качеството му на наследник на С.А.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4, сумата в размер на 487,53 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 03.03.2016 г., сключен между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С.А.С., сумата от 71,82 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017
г. по посочения договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева - лихва за забава, считано от 19.05.2017 г. до 31.01.2018
г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (31.01.2018 г.) до окончателното изплащане на сумите, които вземания
са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за
изпълнение срещу наследодателя на ответника по ч. гр. д. № № *****по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 487,53 лева до предявения размер от 574,91 лева - главница по цитирания договор за
кредит; за разликата от 71,82 лева до предявения размер от 104,59 лева -
възнаградителна лихва по договора за кредит; за разликата от 37,10 лева до
предявения размер от 42,25 лева - лихва за забава за горепосочения период,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите претенции за сумата от 270,09 лева –
такса за услуга „Кредит у дома“ и 14,21 лева – такса оценка за досие по
посочения договор за кредит.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Г.М., ЕГН **********,***, в
качеството й на наследник на С.А.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на цесионера “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4, сумата в размер на 487,53 лева, представляваща главница по
договор за потребителски кредит от 03.03.2016 г., сключен между цедента «Провидент Файненшъл България» ООД и наследодателя С.А.С., сумата от 71,82 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 02.04.2016 г. до 29.04.2017
г. по посочения договор за кредит и сумата в размер на 37,10 лева -
лихва за забава, считано от 19.05.2017 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 410 ГПК (31.01.2018 г.) до окончателното
изплащане на сумите, които вземания
са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за които е издадена заповед за
изпълнение срещу наследодателя на ответника по ч. гр. д. № № *****по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите
претенции, както следва: за разликата от 487,53 лева до предявения размер от
574,91 лева - главница по цитирания договор за кредит; за разликата от 71,82
лева до предявения размер от 104,59 лева - възнаградителна лихва по договора за
кредит; за разликата от 37,10 лева до предявения размер от 42,25 лева - лихва
за забава за горепосочения период, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковите
претенции за сумата от 270,09 лева – такса за услуга „Кредит у дома“ и 14,21 лева
– такса оценка за досие по посочения договор за кредит.
ОСЪЖДА И.Г.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 180,89 лева -
направени разноски в исковото производство и сумата от 26,75 лева - разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № *****по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд.
ОСЪЖДА Б.Г.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сумата в размер на 180,89 лева
- направени разноски в исковото производство и сумата от 26,75 лева -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № *****по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила, изисканото ч. гр. д. № *****по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: