№ 112
гр. Благоевград, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500777 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „****“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“****“№49, бл.53Е,
вх.В,против разпореждане №901396/06.06.21г на РС-С. по ч.гр.д.№255/21г по
описа на с.с., подадена чрез процесуален представител по реда на чл.418, ал.4
ГПК.
С атакувания акт заявлението за издаване заповед по чл.410 ГПК срещу
длъжника е отхвърлено в частта за непадежиралите суми: главницата над
1 093,67лв до заявените 1 588,89лв; 595,26лв непогасено договорно
възнаграждение за периода20.12.29г – 03.12.20г; 1 174,32лв непогасено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 183,91лв
непогасена лихва забава за периода 21.12.18г – 03.12.20г; 78,34лв законна
лихва за периода 03.12.20г – 25.02.21г, както и за разноските в заповедното
производство, над уважените размери.
Недоволен от така постановената отхвърлителна част на
разпореждането е останал жалбоподателя, който го намира за
незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява
за неговата отмяна, като се постанови издаване на исканата заповед за
отказаните вземания.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
1
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От материалите по делото се установи, че действително жалбоподателя
е поискал издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, поддържайки че
кредита е превърнат в предсрочно изискуем на 03.12.20г.По делото обаче
липсват данни обявената предсрочната изискуемост по чл.62, ал.2 ЗКИ да е
достигнала до знанието на длъжника. Уговорката в чл.12.3 от ОУ
действително предвижда предсрочна изискуемост при просрочие на две или
повече последователни месечни вноски в пълен размер.Предсрочната
изискуемост по същността си е изменение на договора, което в разрез с
изискванията на чл.20а, ал.2 ЗЗД, в казус като настоящия настъпва с
волеизявлението само на кредитора, но при наличието на две предпоставки:
обективния факт на неплащането,т.е забавата и упражненото от кредитора
право за обявяване кредита в предсрочно изискуем – не само за непогасените
вноски, но и за останалите с ненастъпил падеж, които не са изискуеми към
момента на изявлението.Едва с получаване на въпросното кредиторово
изявление от длъжника, предсрочната изскуемост ще прояви своето действие.
В настоящият казус не се доказа достигането на горното волеизявление на
кредитора, материализирано в уведомителното писмо на л.21, до длъжника на
03.12.20г.Представеното в тази връзка известие за доставяне(л.22), макар да
отразява адресата и съдържанието на пратката, не съдържа данни за
получаването му, за да счете за надлежно връчено на посочената дата –
03.12.20г. Напротив, пратката е върната обратно като „непотърсена“(л.23),
което не се и оспорва от взискателя(вж. частната жалба).След като в случая
последния не доказа достигането на това изявление до ответника, то кредита
не е превърнат в предсрочно изискуем, дори просрочието по см. на чл.12,т.1
ОУ да се счете за факт.
Материалите в заповедно производство не съдържат други данни за
връчване на въпросното изявление отпреди иницииране на заповедното
производство.Заявлението, а и самата заповед за изпълнение, не променят
направените изводи.Препис от първото не се връчва на длъжника, а втората, с
която практически последния узнава за предприетото незабавно изпълнение и
обстоятелствата на което се основава, му се връчва след нейното издаване.
2
Ето защо към момента на инцииране на заповедното производство вземането
не е било изискуемо.
След като в заповедния и настоящия процес не се удостовери
получаването на волеизявление за предсрочна изискуемост от длъжника да
предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, настоящият състав намира, че отказаните от РС вземания не са
изискуеми в заявените размери и не са възникнали на предявеното основание.
В тази насока е закона, доктрината и разбирането на ВКС, изразено в т.18 от
ТР№4/18.06.14г на ОСГК на ВКС, безспорно приложими в казус като
разглеждания.
За пълнота следва два се отбележи, че правилно и законосъобразно
заповедния съд е отказал издаването на търсената заповед за сумите по
споразумението за предоставяне пакет от допълнителни услуги и поради
следното: В споразумението страните са уговорили възнаграждение, дължимо
от длъжника за пакет от услуги, които липсват данни да са ползвани.Същите
са изброени изчерпателно, като право на длъжника, но с уговорката че е
възможно да ги ползва всички или по отделно.Същевременно цената им е
уговорена глобално, а не индивидуално, което е в разрез с изискванията на
чл.10а, ал.4 ЗПК, предвиждащ видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени.Липсата
на яснота за всяка от услугата, индицира отсъствието на възможност за
длъжника да влияе върху съдържанието на горните клаузи.Освен това,
споразумението предвижда предварително плащане за бъдещи неясно
формулирани несигурни събития.И след като не се установи потребителя да
се е възползвал от някоя от изброените възможности,то липсват и основания
за претендирането им.Нещо повече, договорено е възнаграждение за
кредитора, което длъжника дължи за практически гарантирани му от
законодателя възможности.
Не на последно място следва да се отбележи противоречието на
споразумението със забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Впредвид изложеното и съпоставката с уговорения начин за събиране
сумата от споразумението – като част от ежемесечната вноска по кредитния
3
договор, недвусмислено го окачествява като средство за заобикаляне на
закона, с оглед набавянето на допълнителни плащания, извън договорените
и законово предвидените възможности. Следователно, налице е
неравноправна клауза, която е нищожна като противоречаща на закона –
чл.10а, ал.4 ЗПК и не може да породи желаните правни последици.Оттук и
недължимостта на предвидените в цитираното споразумение суми.
Неоснователни са доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на
преценката за валидност на решаващия състав в заповедното производство,
предвид отсъствието на правна възможност за това.Напротив, с изменението
на чл.411, 1, т.т.2 и 3 ГПК в казус като настоящия законодателя изрично
вменява на съда не само задължението да проверява дали искането
противоречи на закона и добрите нрави, но и дали са налице неравноправни
клаузи или обоснована вероятност за това.
По изложените съображения атакувания акт се явява правилен и
законосъобразен, което налага потвърждаването му изцяло.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение за правилното решаване на спора.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваната част от разпореждане
№901396/06.06.21г на РС-С. по ч.гр.д.№255/21г по описа на с.с.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4