Решение по дело №252/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 164
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Живка Николова Денева
Дело: 20193000000252
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

164

                                   

Гр.Варна, 27.11.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, на двадесет и шести септември, две хиляди и деветнадесета годинa, в открито заседание в състав:

                                                        

                                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Живка Денева

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  Павлина Димитрова

                                                                                      Ангелина Лазарова

 

съдебен секретар Петранка Паскалева

прокурор Анна Помакова

като разгледа докладваното от съдия Денева

НДВ №252 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по искане от Главния прокурор на Република България, за възобновяване на производство по ВНОХД №1263/2018 г. по описа на     ОС – гр. Варна.

В направеното предложение се сочи, че съставът на въззивна инстанция е допуснал нарушение при приложението на материалния закон, с което е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Поради изложените съображения се иска възобновяване на ВНОХД №1263/2018 г. по описа на ОС – гр. Варна, отмяна на постановеното решение от 15.02.2019г., и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

         Представителят на държавното обвинение, изразява становище за основателност на направеното искане, като излага и доводи в тази насока.

         В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, процесуалният представител на осъденото лице В. изразява твърдение за неоснователност на искането на Главния прокурор. Доводи се черпят в правилните и законосъобразни изводи на въззивната инстанция, относно така приложения материален закон.

Осъденото лице Р.В., моли настоящата инстанция да не възобновява делото.

След анализ на доказателствата по делото и постъпилото предложение от Главния прокурор за възобновяване на горепосоченото дело, съдът прие за установено следното:

С присъда № 179/25.06.2018 г. по НОХД № 4788/2017г.,  Районен съд - Варна  e признал подсъдимия Р.В.В. за виновен в извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 НК, за това, че на 14.10.2016г. държал високорисково наркотично вещество кокаин с общо количество 9.97 гр., за което му наложил наказание глоба в размер на 4000 лв. и го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал.З НК.

Със същата присъда съдът е признал подс. К.К.К. за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.З НК, за това, че на 14.10.2016 г. държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 1.62 гр. на стойност 9.72 лв., за което на основание чл.78а, ал.1 НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

С решение № 37/15.02.2019 г. по ВНОХД № 1263/2018г., образувано по протест на прокурор от РП-Варна и по жалба на подсъдимия Р.В.,*** изменил присъдата по отношение на подс. В., като  намалил размера на наложеното наказание глоба на 1000 лв. и оставил без уважение протеста. В останалата част оставил присъдата в сила.

Възивното решение е влязло в сила на 15.02.2019г. и не подлежи на касационна проверка.

Предвид гореизложеното и след като взе предвид становището на страните, съдът намира, че направеното предложение от Главния прокурор е основателно и същото следва да бъде уважено по следните съображения:

РС – гр. Варна съд е извършил неправилна квалификация на извършеното от подсъдимия Р.В. деяние, като е приел, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 НК и е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 354а, ал.З НК.

Преценката дали едно деяние представлява "маловажен случай" се извежда въз основа на фактическите данни по делото, относно механизма на извършване на деянието, вида и стойността на предмета на престъплението, характеристиката на вредните последици от извършването му, личността на дееца и всички относими към степента на обществена опасност на деянието обстоятелства. В това отношение съдебната практика е последователна и категорична. В конкретния случай, съдът не се е съобразил с посочените изисквания и е приел, че извършеното представлява деяние със занижена степен на обществена опасност.

Първоинстанционният съд в своите мотивите, а последващо и въззивният съд в решението си, е повторил изводите, че при безспорно установените факти по делото са налице достатъчно обстоятелства, квалифициращи конкретния случай като маловажен по смисъла на 93, т.9 НК. По отношение на деянието съдът е приел, че кокаинът бил държан за кратко време от подсъдимия и е бил закупен за лично ползване. Същевременно са кредитирани обясненията му, че вече не употребява наркотици. Съдът е изложил съображения, че засягането на обществените отношения било в много по-лека степен с оглед данните за личността на подсъдимия. Като конкретни обстоятелства са посочени липсата на данни за извършени от подсъдимия престъпления, свързани с незаконно разпространение на наркотици; липсата на регистрирани престъпни прояви, мотивирани от употреба на наркотици;  семейната и социална ангажираност - постоянна работа, полагане на ежедневни грижи за членове на семейството. Като смекчаващи обстоятелства допълнително са посочени и съдействието на органите на МВР по предаване на наркотика и самопризнанията му.

Съдилищата не са отчели обстоятелството, че липсата на настъпили вредни последици от деянието в значителна степен се дължи на поведението на полицейските служители, които са задържали подсъдимия скоро след като се е снабдил с наркотичното вещество, за предаването на което са разполагали с предварителна информация. Не е взета предвид и значително високата стойност на наркотичното вещество - 1579 лв., изчислена съгласно ПМС № 23/19.01.1998 г.

Независимо, от начина, по който са представени, изброените смекчаващи обстоятелства, тяхната преценка в цялост и с оглед съпоставката им с останалите обстоятелства по делото, не могат да обосноват извода за липсата или незначителност на вредните последици, поради което деянието да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, т.е., не са налице са предпоставките на чл. 93, т.9 НК.

Съдът не е оценил обективно съществуващите отегчаващи обстоятелства. Преди всичко, тази преценка не отчита в достатъчна степен количествения критерий по отношение предмета на престъплението: теглото и стойността на наркотичното вещество. При прегледа на съдебната практика липсват случаи на квалифициране на такова престъпление като маловажен случай, когато количеството кокаин е над 1-2 г., особено при така констатираната висока концентрация на активен, наркотично действащ компонент - 47.35%.; не е преценен видът наркотично вещество - кокаин, чието държане и употреба са по- укорими, с оглед последиците за здравето на лицата, които го употребяват, в сравнение с други видове високорискови наркотични вещества.

Оценката за степента на обществена опасност на дееца не съответства на данните по делото. Подсъдимият е осъждан и настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на предходното условно осъждане.

Комплексната преценка на фактите по делото за степента на обществената опасност на деянието и дееца обосновава извод, че като е преквалифицирал деянието по чл.354а, ал.5 НК, без да са налице предпоставките на чл.93, т.9 НК, първоинстанционният съд е нарушили закона, тъй като не е приложил закон, който е следвало да бъде приложен - чл.354а, ал.З НК.

Въззивният съд е приел, че квалификацията на деянието като маловажен случай е правилна и въпреки депозирания протест от               РП - Варна, потвърдил присъдата по отношение на подсъдимия В..*** не е посочил основанията, поради които не приема доводите в протеста като е оставил без уважение същия, с което е допуснал и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.339, ал.2 НПК.

 

Нарушенията на материалния и процесуалния закон, обосновават хипотезата на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и са основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното дело.

        

Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1  от НПК, АС-Варна                             

 

Р Е Ш И

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД №1263/2018 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна.

        

ОТМЕНЯ решение №37 на ОС - Варна, по ВНОХД №1263/2018 год., постановено на 15.02.2019г.

 

ВРЪЩА делото на ОС – гр. Варна  за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатите нарушение по приложението на материалния и процесуален закон.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.                                                    

 

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.           

 

 

                                                                                               2.