Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4705 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение
първо ЗЗД с цена на иска 5867,48 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.Ж.С. ЕООД, ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.И.Ж.- ***против ***,
***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Л.Ц.И.- ***. В
исковата молба се твърди, че през м.юли 2017 г. ,,Е.Ж.С.“ ЕООД, гр. Варна,
действащ в качеството си на спедитор възложил на „***, с. ***извършването на
международен превоз на стоки от Гърция до Полша. Дружеството превозвач издало
фактура № **********/28.07.2017 г. за договореното възнаграждение от 5867,48
лв. с ДДС за предоставената услуга. Спедиторът нямал забележки към извършената
услуга и на 08.08.2017 г. заплатил в цялост по банков път стойността на
превоза, посочен в цитираната фактура, т.е. сумата от 5867.48 лв. видно от
приложеното банково нареждане от *** от 07.08.2017 г. сумата е преведена по
банковата сметка на превозвача, посочена в издадената от него фактура, а като
основание за превода е посочен номера на фактурата и е вписано уточнението
„международен транспорт". Твърди, че независимо от факта, че спедиторът
платил на превозвача „***. с. ***дължимото възнаграждение, на 25.08.2017 г. и
01.09.2017 г. с две преводни нареждания на стойност от 1500 лв. и 4367,48 лв.,
той отново платил на превозвача по банков път сумата от 5867,48 лв., видно от
приложените банкови нареждания от същите дати, като основание за преводите в
тях е посочена фактура № **********/28.07.2017 г. Твърди, че така извършените
преводи на 25.08.2017 г. и 01.09.2017 г. в общ размер на 5867.48 лв. са извършени
от спедитора по грешка. Твърди, че друго задължение за плащане от страна на
спедитора към превозвача не е възниквало, между страните не са сключвани други
договори за превоз. Твърди, че след установяване на погрешно извършеното
повторно плащане на цитираната сума, ***ят на спедитора провел няколко
телефонни разговора с превозвача за възстановяване на сумата, но същата не е
върната и до днес, а превозвача престанал да отговаря на обажданията им. Излага
съображения, че между спедитора и превозвача е сключен договор за международен
превоз на стоки, като всяка от страните е изпълнила задължението си по него, а
именно - превозвачът е превозил стоките в срок, а спедиторът е платил дължимото
възнаграждение. Счита, че са налице безспорни доказателства за това, че сумата
в размер на 5867,48 лв. е преведена от „Е.Ж.С." ЕООД и получена от „***
повторно без липса на основание. Твърди, че между двете дружества няма друго
валидно възникнало облигационно правоотношение, създаващо задължение за нас да
извършим плащане в такъв размер. Твърди, че преведената повторно на
25.08.2017г. и 01.09.2017г. сума в общ размер на 5 867,48 лв. представлява сума
платена при липса на правно основание и като такава подлежи на връщане, на
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Моли, ответника „***, с. ***да бъде осъден да
плати на ищеца сумата от 5 867.48 лв.. на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, както
и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
заплащане на претенцията на основание чл.86 от ЗЗД, както и дължимите по делото
разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 16.11.2018
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и разноски по допуснатото обезпечение по ч.гр.д.№
8385/2018г. на РС-Варна в размер на 868,00 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, ***, ***, със
седалище и адрес на управление:*** представлявано от Л.Ц.И.- ***да плати на Е.Ж.С.
ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.И.Ж.- ***,
сумата 5867,48 лева, представляваща платена без основание повторно сума по
фактура №**********/28.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 27.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от Л.Ц.И.- ***да
плати на Е.Ж.С. ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.И.Ж.- ***сумата от 868,00 лв. направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
239,ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: