Решение по дело №10154/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 870
Дата: 2 ноември 2021 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20211110210154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 870
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110210154 по описа за 2021 година
С наказателно постановление (НП) № 576103-F588177 от 10.05.2021 година на
директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София е наложено на „СИВИТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ********* имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева на осн. чл. 178 ЗДДС за нарушение на чл.132, ал.5 от ЗДДС.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
бланкетни оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Представя писмени
бележки, в които моли НП да бъде отменено, доколкото счита, че не е посочена датата на
извършване на нарушението, не са разгледани мотивирано възраженията срещу АУАН, като
се излагат и доводи, че нарушението е маловажно.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли да бъде потвърдено
процесното наказателно постановление. Поддържа материална и процесуална
законосъобразност на НП. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и въззиваемата страна и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно споразумение за създаване на обединение от 25.09.2020 г., сключено между
„СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ********* и „СДРУЖЕНИЕ ЕКСПЕРТЕН ПУЛ -
БЪЛГАРИЯ" с ЕИК: *********, се създало „ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ"
ДЗЗД, което било вписано в АВ, Регистър Булстат на 25.09.2020 г. Водещ съдружник според
сключеното споразумение бил жалбоподателят „СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД
Дружеството по Закона за задълженията и договорите било създадено с цел участие в
електронна обществена поръчка в ЦАИС ЕОП за избор на изпълнител чрез открита
процедура съгласно ЗОП с предмет: „Разработване и отпечатване на сборник с добри
1
практики по отношение на насърчаване на активния живот на възрастните хора" с
възложител МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА.
На 29.09.2020г. водещият съдружник „СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД бил
регистриран по реда на ЗДДС по негова инициатива и след подадено нарочно заявление.
Поради това в 7-дневен срок от тази дата възникнало задължението за „ЕКСПЕРТЕН ПУЛ -
СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД с ЕИК ********* за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 132,
ал. 5 вр. ал.6 от ЗДДС.
На 09.12.2020г. бил сключен договор с №РД-23-40 за възлагане на гореописаната
обществена поръчка с възложител МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА
ПОЛИТИКА с ЕИК ********* и изпълнител „ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ"
ДЗЗД.
„ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД с ЕИК ********* подало
заявление за регистрация по ЗДДС на 11.01.2021г. с вх.№0000-0081423/11.01.2021г. от
представляващия Калоян Василев Богев с КЕП през електронния портал на НАП. С акт за
регистрация по ЗДДС от 25.01.2021г. дружеството по ЗЗД било регистрирано по този закон.
При извършена проверка от органите по приходите било установено, че
мажоритарният съдружник „СИВИТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: ********* е с активна
регистрация по ЗДДС от 29.09.2020г. били изискани документи и писмени обяснения от
„ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД на 12.01.2021г. На 19.01.2021г. били
представени исканите документи и договори, ведно с анкетен лист. При проверка на
документите актосъставителят – свидетелката Христова, счела, че е налице извършено
нарушение от водещия съдружник в ДЗЗД и съставила акт за установяване на
административно нарушение № F588177 от 03.02.2021г., който бил връчен надлежно на
санкционираното лице. В него било прието, че договорът за създаване на
неперсонифицираното дружество съдържа отлагателна клауза. Съответно Христова приела,
че при наличие на отлагателна клауза договорът за образуването на неперсонифицирано
дружество не произвежда правно действие (не влиза в сила) на датата на неговото
сключване, а едва след сбъдване на условието и при условие, че същото се сбъдне. Във
връзка с гореизложеното, свидетелката приела, че договорът за създаване на дружеството
има правно действие от момента на сключване на договор между възложителя и
неперсонифицираното дружество, с който на същото се възлага изпълнение на обществената
поръчка. Актосъставителят приел, че в конкретния случай, „СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК: ********* /водещ партньор в „ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД/, е
бил задължен съгласно изискванията на чл. 132, ал. 6 от ЗДДС във връзка чл. 132, ал. 5 да
подаде заявление за регистрация по Закона в 7-дневен срок от датата на сключване на
договор между възложителя и неперсонифицираното дружество, с който на същото се
възлага изпълнение на обществената поръчка /09.12.2020 г./. Било посочено и , че срокът за
подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС е бил до 16.12.2020г. включително.
Срещу АУАН постъпили възражения в предвидения 3-дневен срок, които били
счетени за неоснователни.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно
постановление (НП) № 576103-F588177 от 10.05.2021 година от директор на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП София, с което наложил на „СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с
ЕИК: ********* имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на осн. чл. 178
ЗДДС за нарушение на чл.132, ал.5 от ЗДДС
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля Христова, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства –заповед за компетентност на административнонаказващия орган, заявление
за регистрация по ЗДДС, акт за регистрация по ЗДДС, споразумение за създаване на
обединение, договор от 09.12.2020г., предоставени документи на НАП във връзка с
2
извършване на проверка, справки от ТР и регистър БУЛСТАТ, справка от регистъра по ДДС
и другите писмени материали.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. Христова в цялост като
логични, последователни и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът възприема и приобщените по делото на осн. чл. 283 НПК писмени доказателства,
спомагащи за изясняване на обективната истина.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Жалбата е основателна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на
административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от
компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са
спазени изискванията за материална и местна компетентност.
Събраните в хода на следствието доказателства установяват извършване на
административно нарушение по смисъла на чл. 132, ал. 6, вр. ал. 5 ЗДДС, тъй като
жалбоподателят, в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице и като водещ съдружник в
„ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД е бил задължен съгласно изискванията
на чл. 132, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от
датата на регистрацията на СИВИТА БЪЛГАРИЯ ЕООД (29.09.2020г.), която се смята за
дата на регистрация на дружеството по ЗДДС, а именно до 06.10.2020г. включително, а
заявлението за регистрация по ЗДДС на ДЗЗД е подадено на 11.01.2021 година, със
закъснение.
Въпреки тези констатации съдът намира, че наказателното постановление следва да
бъде отменено поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в грешно
определяне на датата на нарушението от страна на наказващия орган.
За да достигне до грешна датата на нарушението органът погрешно е приел в
обстоятелствената част на НП, че споразумението за създаване на обединение между
СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ********* и „СДРУЖЕНИЕ ЕКСПЕРТЕН ПУЛ -
БУЛГАРИЯ" с ЕИК: ********* съдържа отлагателна клауза по смисъла на чл. 25 от ЗЗД,
съответно, че споразумението не е породило действие към датата на сключването му –
25.09.2020г. В НП и АУАН не е посочено къде се съдържа тази клауза, отлагаща влизането в
сила на споразумението и съответно възникването на неперсонифицираното дружество. При
обстоен преглед на представеното по делото споразумение съдът не откри никакви клаузи,
които да са дори и индиция да има воля у страните ДЗЗД да възникне само и единствено ако
бъде сключен договор за изпълнение на обществената поръчка. Напротив, чл.4. ал.1 от
споразумението изрично предвижда, че новото обединение участва именно под тази форма
и с приетото наименование в процедурата за избор на изпълнител на обществената поръчка.
Очевидно за да участва с името си, дружеството по ЗЗД следва да е възникнало. Отделно от
това чл.19 от споразумението изрично предвижда, че то става обвързващо и влиза в сила
след подписването му и е със срок на действие до приключване на договора.
Споразумението е изготвено на 25.09.2020г. и е подписано с квалифицирани електронни
подписи именно на тази дата. Съответно за съда няма съмнение, че именно на тази дата е
възникнало и самото неперсонифицирано дружество, като самата клауза изключва като
възможност наличието на модалитет в сделката.
Чл.20 от споразумението предвижда от своя страна, че действието му ще приключи и
ако бъде подписан от възложителя договор за изпълнение на поръчката с друг изпълнител.
Логично няма как да се прекрати действието на споразумението именно в този момент ако
се приеме тезата на АНО, че споразумението влиза в сила при подписване на договора с
възложителя, което би направило тази клауза от споразумението не само излишна, но и
3
противоречаща на целия смисъл на самото споразумение. Отделно от това не се спори, а и
от изложеното в НП и АУАН, съответно от представените справки от регистъра БУЛСТАТ
се установява, че „ЕКСПЕРТЕН ПУЛ - СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ДЗЗД с ЕИК ********* е
вписано в този регистър на 25.09.2021г., което още веднъж потвърждава волята на
договорилите се неперсонифицираното дружество да възникне в момента на подписване на
споразумението.
Поради тези съображения се явява необосновано твърдението в АУАН и НП, че е
налице отлагателно условие за възникване на дружеството по ЗЗД. Оттам е и грешно
посочената дата на нарушението, тъй като срокът за регистрация по ЗДДС тече не от
подписване на договора за възлагане на обществена поръчка, а съобразно чл.132, ал.6 изр. 2
(Когато съдружникът се регистрира по този закон след датата на създаване на
неперсонифицираното дружество, заявлението се подава в 7-дневен срок от датата на
регистрацията на съдружника, която се смята за дата на регистрация на дружеството
по този закон) от регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС – 29.09.2020г. Срокът за
регистрация на ДЗЗД е изтекъл на 06.10.2020г., като дата на нарушението следва да се
приеме следващият ден – 07.10.2020г.
В противоречие с чл. 42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП погрешно е
прието, че нарушението е извършено в на 17.12.2020г. ( с оглед посочената крайна дата, на
която е можел да изпълни правомерно – 16.12.2020г.). Погрешните представи за наличие на
отлагателна клауза в споразумението за създаване на ДЗЗД са предпоставка неправилно да е
посочена датата на нарушението В случая АНО твърди да е налице административно
нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен
характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен
момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е
започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало
да бъде посочен в АУАН и НП като дата на начало на извършване на нарушението.
Съгласно приетото от съда това е датата 06.10.2020г. Този ден се пада във вторник – редовен
работен ден, което обстоятелство води до извода, че до тази дата дружеството е могло да
изпълни законосъобразно вмененото му задължение. Следователно на 07.10.2020 г. сряда,
срокът му е изтекъл и тогава той е нарушил цитираната разпоредба. Обстоятелството, че
денят, в който жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни, е бил присъствен,
обуславя като дата на нарушението денят, следващ посоченият в закона краен срок. Ето
защо нарушението е следвало да се счита за извършено на 07.10.2020 г., а не ден след
посочения в АУАН и НП краен срок. Обстоятелството, че задължението не е изпълнено и
на тази посочена дата не води до промяна на този извод на съда, доколкото ангажирането на
административнонаказателната отговорност на лицата е строго формален процес, при който
наказващият орган следва да спази задълженията си по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и да
посочи конкретно и вярно описание на нарушението и датата, на която то е извършено.
Процесуално невъзможно е съдът, действащ като въззивна инстанция, да подменя волята на
наказващия орган или да „поправя” допуснати неточности в издаденото НП като определя
друга дата на нарушението, различна от посочената от АНО.
Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на
скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на
извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на
задължението. Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава
трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая продълженото
нарушение е извършено юридически на конкретна дата - датата след изтичането на
законовия срок, в който е следвало да се подаде заявление за регистрация (която е
06.10.2020г., а не 16.12.2020г.). Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под
формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след
срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е довършено или
4
констатирано. От това, че нарушението е продължено нарушение не следва обаче, че датата
на нарушението не е съществена част от административнонаказателното обвинение. Затова
тук следва да се посочи, първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не
и в НП. Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат
надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно грешното
посочване на дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП е в нарушение на
изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на
съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или
конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна
административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените
случаи - на НК и НПК, на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН.
Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да
разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се
определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган. В
административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално
нарушение, от категорията на абсолютните, което е неотстранимо. На това основание НП
подлежи на отмяна. В този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - София по адм.
д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - София по адм. д. № 9008/2015 г.,
Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - София по адм. д. № 12447/2015 г., Решение
№3614 от 04.06.2021г. по к.а.н.д. 3327/2021 по описа на АССГ 11-ти касационен състав и
други.
Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото
води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи да
се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и
абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване
Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото право на разноски има въззивникът, който не претендира
такива, а и не е представил доказателства за уговарянето и плащането им. Поради тази
причина съдът не следва да му присъжда такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, СРС, НО, 116 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 576103-F588177 от 10.05.2021 година,
издадено от директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП София, с което е наложил на
„СИВИТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: ********* имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева на осн. чл. 178 ЗДДС за нарушение на чл.132, ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.София с касационна
жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че
решението е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5