С
Постановление изх.№3185/2020/08.12.2020 г. по досъдебно производство №3388-282/2020
г. по описа на 05 РУ на МВР – гр.Бургас; вх.№3185/2020 г. и пореден №865/2020
г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, Районна прокуратура – гр.Бургас е
повдигнала обвинение срещу С.Н.Л., ЕГН:
**********, роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***,
женен, със средно образование, неосъждан, за извършено престъпление по чл.187
НК, а именно за това че в
гр.Бургас в периода от началото на 2019 година от неустановена дата след
01.01.2019 г. до 05.03.2020 година в гр.Бургас, в дома си, находящ
се в кв.“Рудник“, ул.„К***и М***“ № ** е изтезавал малолетното си дете Н. С** Л.,
роден на *** година, намиращ се под негови грижи и чието възпитание му е
възложено, чрез причиняването му на физическа болка, като системно му нанася
бой с точилка със запушване на устата му да не вика, системно му нанася бой,
причинявайки му го с удари с ръце, крака и различни предмети по цялото му тяло,
системно му отправя викове и крясъци, обиди, заплахи и закани, като извършеното
от него не представлява по-тежко престъпление.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа
обвинението като фактическа и правна квалификация, намирайки го за доказано по
несъмнен начин и пледира за решение, с което обв.Л.
да бъде признат за виновен, освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК и да му бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2 500 лева.
Защитникът на обвиняемия
моли за оправдателно решение. Обвиняемият се придържа към поисканото от
защитата му и не се признава за виновен.
Съдът
като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите чл.чл.6-22 от НПК, както и доводите на страните в
процеса, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Малолетното
дете Н. С** Л. е родено на *** г. и е единствено дете в семейството на своите
родители обвиняемия С.Л. и св.Р.Л.. Детето се отглежда в семейството от
20.12.2011 г. Семейството живее в къща в гр.Бургас , кв.“Рудник“ , ул.„К* и М*“
№ **, състояща се от сутеренен и горен етаж. Н.Л. бил ученик в ОУ ”Климент
Охридски” в кв.Рудник на гр.Бургас с добър успех с класен ръководител Б. Х** и
възпитател св.С.М.. Психолог в ОУ „Климент Охридски" била св.С..
Преди
05.03.2020 г. детето попитало баща си дали може да покани в дома им свои
приятелчета-деца. Последвал отрицателен отговор. Независимо от това детето
последвало замисъла си и поканило деца в дома си, които почерпило с
безалкохолното питие кока-кола. Привечер и когато Н. забелязал баща си да се
прибира, той обул набързо обул чехли и избягал от дома си. В дома на едно от
своите приятелчета на име А**, той споделил, че системно
бил подлаган на физически и психически тормоз от страна на двамата си родители,
като бил бит с точилка системно и връзван за легло. Детето заявило на
приятелчетата си, че ще нощува в изоставен бункер в района на квартала, защото
го било страх да се прибере в дома си.
След
пристигане на място в квартала на служители на МВР и Дирекция ’’Социално
подпомагане" гр.Бургас, малолетният Н.Л. бил настанен в Кризисен център на
Асоциация „Деметра” в гр.Бургас. В тази връзка била
издадена Заповед № ЗД-Д-А-038/06.03.2020 г.
По
време на съдебното производство бяха разпитани множество свидетели и бе допуснато
извършването на експертиза, каквато не е извършена по време на досъдебното
производство.
Става
въпрос за психиатрична експертиза за установяване на способността на Н.Л. с
оглед неговото физическо и психическо състояние дали правилно възприема фактите
и дали дава достоверни показания. Освен това на вещите лица бе поставена задача
да се изготви психологически профил на детето Н.Л. и да се установи дали е
склонен под въздействието на родителите си да изопачава фактите.
Според
в.л. д-р А.С. (о.с.з. на 16.06.2021 г.) теоретично Н.Л. може да изпада под влияние
по отношение и на други хора, от които има някаква зависимост, физическа,
психологическа, материална или финансова, като при съществуваща зависимост може
детето да се повлиява от тях.
Анамнезата е снета по данни на детето Н.Л., родителите и
предоставените материали по актуалното гр. дело. Липсват обективирани данни
относно негова фамилна обремененост с психични заболявания, като е роден от
поредна, желана, нормално протекла бременност на самотна майка. Оставен е за
институционално отглеждане до 4 г. 6 мес. възраст, когато е осиновен от сем.Л***.
Н.Л. е посещавал детска градина и своевременно е започнал обучение в първи клас
в ОУ „Св. Кл. Охридски“ в кв. Рудник, където към момента на извършване на експертизата
продължава образованието си в 7 клас. До 4 клас е бил с много добър успех, но впоследствие
успехът му е спаднал до среден. Не е регистриран в ДПС, но по данни на
родителите в училище се проявява като недисциплиниран ученик. Описан е като
контактен, раздразнителен, конфликтен, разхвърлян, умерено чувствителен,
импулсивен, с лидерски умения („не обмисля много нещата, но отстоява позициите
си“). По данни на майката Н. е „своенравен, иска да бъде в центъра на
вниманието, има лидерски умения“. По данни на родителите не е употребявал
алкохол и ПАВ, но е опитвал никотинови цигари. Малолетният Н. споделил с вещите
лица като свои любими занимания „правенето на прически“ и игри - ролери,
колело, скейтборд. От втори срок на трети клас започнал да посещава психолог по
„програма за интеграция на ромите“, но не се води на диспансерен отчет в ДЮК
към ЦПЗ „Проф. Д-р Иван Темков“ - гр. Бургас и не е
бил пациент на стационара на същото лечебно заведение.
Във връзка със случилото се при целенасочено зададените
въпроси, споделя следното: „... Делото е, че избягах от нас, защото миналата
вечер - на 6-ти или 7-ми март 2020 г. правих парти и тати... и избягах от нас,
отидох при приятели – А*. Щот питах тати дали мога да поканя приятелите си и той не ми позволи
и аз ги поканих тайно. И пихме кола, ядохме фъстъци и спагети и татко се
прибра и приятелите ми се стреснаха и отидохме у приятелката и това е...
Вечерта не знам - спах в дом, де да знам - в Комлука
- полицаите ме заведоха... Бяхме в Анито и баба й отиде до кметството да извика
кметицата. Излъгах, че ме е страх да се прибера, защото баща ми ме бие. Излъгах,
за да ми обръщат повече внимание. Една вечер бях в Комлука
и после ме закараха в „Ронкали“. Там стоях 9 месеца.
Сега съм в Рудник, в къщи... Не искам да се връщам там... Идваха майка ми и
баща ми... В „Ронкали“ не ми харесваше, не е като
вкъщи. Учих във Ветренското училище. На 8 януари
2021г. се прибрах в Рудник. Докато бях във Ветрен, спортувах футбол в
„Нефтохимик“. Съжалявам за това, което съм казал, не бих го направил отново,
защото при семейството е по-хубаво, имам всичко, което имат всички деца...”.
По време на изследването от вещите лица Н.Л. е бил психомоторно
видимо спокоен, леко вътрешно напрегнат, ориентиран за време, място, собствена
личност и актуални събития, задоволително критичен относно състоянието си и
ситуацията, в която се намира, охотно контактен. Мисловният му процес протичал
нормално по темп, правилно логически и граматически построен, не са доловени налудни, натрапливи и/или свръхценни идеи. Без данни за нарушения във възприятно-представната сфера: агнозии,
илюзии, халюцинации, псевдохалюцинации и/или/ нарушения в психосензорния
синтез. Емоционално Н. е бил овладян, на времени стеничен, волево - нормобуличен с
характерни за малолетната му възраст импулсивни актове. Вниманието, паметта и
интелекта на Н.Л. били в рамките на нормата за календарната възраст.
Психологичното изследване било проведено в условията на
информираното съгласие от страна на родителите, с помощта на стандартизирани
психологични методики и тестове, съобразени със задачите на експертизата и
календарната възраст на Н.Л., като същият се отзовавал с готовност на предложените
инструкции. По време на изследването малолетният Н. бил охотно контактен и подчиняем, работел с предложените тестове с леко удължено реактивно
време. В хода на изследването се наблюдавали прояви на негативизъм и известни
съпротиви по отношение на изследването. Бил с леко затруднена устойчивост и
концентрация, умерено затруднена разпределяемост. Паметта
на детето за минали събития-съхранена съобразно календарната възраст, образованието и миналия опит, като има изграден добър
речников фонд и понятиен апарат. Интелектуалният потенциал при Н.Л. е в рамките
на широката норма за календарната възраст IQ=72 (по Raven-test. Р.М.). Вещите лица отбелязват, че личностово-характеровата
структура е в процес на формиране при условия на фрустрационни
и депривационни фактори.
Според вещите лица се очертава тенденция към изграждане
на екстравертирана насоченост на Н.Л. с подфактора импулсивност, който се явява доминиращ
в личностовата констелация и поведенческите нагласи.
Отбелязват се темпераментови особености, свойствени
за сангвиничен темперамент: повишена реактивност и възбудимост, изразителни
мимика и движения, понижена сензитивност и висок праг на чувствителност.
Отличава се с екстравертна насоченост на личността,
като лесно установява контакти с нови хора, изразена емоционалност,
непостоянност в стремежите, интересите и заниманията, повишена активност,
енергичност и работоспособност, комуникативен и издръжлив в екстремални
ситуации. Трудно понася монотонията. Чувствата, настроенията и стремежите са
много променливи.
По данни на родителите Н.Л. проявява склонност «да краде
и лъже» още от 4 г. си възраст, която продължава във времето на израстването
му. От теоретична гледна точка основните причини за това могат да се открият в:
- избягване на наказания,
- получаване на предимство,
- защита от нежелано последствие или
- просто за повишаване на самочувствието.
С други думи една лъжа показва желанието на детето да
се предпази, да получи похвала или да се почувства гордо - все неща, които и
възрастните биха искали децата им да изпитват, пораствайки. В
конкретния случай детето най-често действало по този начин за повишаване на
самооценката, социалния статус, самоуважение и постигане на внимание и уважение
от околните, както и избягване на наказание.
Личностово-характеровата структура на малолетното осв.
дете Н.Л. е в процес на формиране при условия на депривация и фрустрация, свързани с институционалното му отглеждане до
4г.6мес. възраст, известна дисхармоничност във
взаимоотношенията родители-дете, при относително ниския фрустрационен
праг на осв. дете. У осв. Н.Л.
не се установява продължително или краткотрайно качествено разстройство на
съзнанието, причинено от психично разстройство или умствена недоразвитост,
което не би му позволило правилно да възприема фактите от значение по делото и
да дава достоверни показания по тях в условията на малолетната му възраст.
С оглед възрастово-специфичните характеристики на
малолетния (импулсивност на постъпките, свързана с нисък фрустрационен
праг, улеснени внушаемост и податливост на
въздействия), в контекста на известна материална и психологическа семейна
зависимост може да се приеме, че Н.Л. е склонен под въздействието на
родителите си да изопачава в известна степен факти от действителността.
Накратко
разпитаните свидетели заявиха следното:
По
време на разпита си в съдебното следствие Н.Л. посочи, че баща му не го е бил и
защото той (Н.Л.) бил ядосан, затова съобщил на полицаите, че бил бит. Посочва
в съдебно заседание, че родителите му са нормални и изрично, че не е бил бит;
нищо не се е случвало; никой не му е запушвал устата. На въпроси на прокурора Н.
посочи, че е излъгал приятелите си, че баща му го е бил, за да му обръщат
повече внимание. Поясни, че канил приятелите си вкъщи на гости, в резултат на
което неговите родители му се скарали след това, когато се прибрал вкъщи.
Предната вечер попитал баща си, обв.С.Л., дали може
да покани приятелите се на гости вкъщи,
но той не разрешил. Н. обаче ги поканил и се страхувал да не му се скара.
Детето
посочи, че понякога ядосва родителите си, но не се е стигало до бой, просто го
наказват, като например да е без таблет, да стои вкъщи и да не излиза навън.
Когато има празник родителите му подарявали таблет и това се е случвало четири
пъти. Детето посочи също така, че не е бил бит, т.е. че не е бил наказван с
бой. Не знае какво означава наказание с бой. Хващали са го да пуши и го наказали
да не излиза и да спре да пуша. Понякога лъже мама и тате, понякога е лъгал учителите
си, възпитатели, психолог за домашни работи.
СВИДЕТЕЛЯТ
М. не дава показания, които да са от значение за предмета на делото, а разказва
съвсем общо кога Н.Л. е дошъл като ученик в училището.
СВИДЕТЕЛЯТ
С. посочва, че Н. е дошъл на първата им среща разплакан и разстроен, защото го
било страх да се прибере вкъщи и да го накажат, набият, защото бил свършил някаква
пакост. Н. споделял и в разни текстове които С. му давала проличаваше, че има
страх да не го бият, страх от баща му, страх да не го върнат обратно в дома,
понеже той бил осиновен, когато не могат да се справят с него, му казват, че ще
го върнат обратно на социалните и дори го качвали в колата. С. посочи, че в
един последните разговори детето е споделило, че чупел вещи, защото по този начин
е искало да провери дали родителите му го обичат достатъчно, както и че разбира
грешката от тези си действия. Следи от насилие по него не е виждала.
СВИДЕТЕЛЯТ
А. *** и полицаи дошли заедно със служител от детска педагогическа стая към това
управление. Н. казал, че са го били с метална пръчка и са го връзвали.
Жителка
на кв.Рудник дошла в Кметството, където е работното място на св.А., за да
подаде сигнала.
СВИДЕТЕЛЯТ А. е класен ръководител на Н.Л.. Посочи, че Н.
не е споделил с нея да е бит от баща си и не е забелязала синини по него.
Детето обичало да си фантазира, да си измисля. Имал проблем с това, че децата
не го приемали много добре в клас, обиждали се взаимно и му посягали, но често
той бил потърпевш.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. посочи по време на разпита си, че за
периода от 01.01.2019 г. до 05.03.2020 г. се е виждала със семейството на
обвиняемия и не е виждала следи от насилие или побой върху детето от
родителите. Не е виждала баща му да удря детето, но е присъствала, когато му
казва, че тези неща не са хубави и не трябва да краде и лъже. Посочи също така,
че родителите са подарявали телефони,
таблет и други неща на Н.. Споделили, че той е откраднал от чантата на майка си
40 лв., а на баща счупил очилата.
СВИДЕТЕЛЯТ
ПЕНЕВ посочи, че познава семейство Л****от поне от 15 години и за периода от
01.01.2019 г. до 05.03.2020 г. не е виждал белези от насилие върху детето, а точно
обратното - виждал е един родители които само го съветват. Купували вещи на
детето си както всеки родител. Имал поглед за възпитанието на Н., тъй като
когато сгреши нещо, баща му го съветва по нормалния начин не да му се купува
нещо, за да го спечели. Според този свидетел Н. е енергично дете. Дъщеря му споделила,
че Н. е събирал фасове от земята да пуши цигари. Носели се слухове в селото, че
е посягал в училище на децата, като ги е пребърквал по джобовете. Имало случка
да взима пари от родителите си и те му казали със съвети да не прави такива
неща.
СВИДЕТЕЛЯТ Л., съпруга на обвиняемия и майка на Н. посочи
кога детето е било осиновено. Посочи, че е палав, пуши, краде. Осиновили със
съпруга си Н., след като починала дъщеря им на пет годинки. През февруари 2011
г. починала дъщеря им, а през декември същата година и точно на Коледа
осиновили Н.. Посочва конкретни примери на дребни кражби, които детето е извършвало
с годините.
Конкретно
за инкриминираната дата Л. се прибрала от работа в 20:00 часа, както и съпруга
ѝ. Разбрала, че в дома им са се събрали деца вечерта и Н. направил купон,
черпел ги със спагети и кола, гледали телевизия. Впоследствие и когато бил
отделен от тях при срещите му с психолози им е казал, че толкова много е искал
да се хареса на момиченцата и затова ги е поканил вкъщи. След като Н. бил
прибран от полиция и социални служители, бил върнат след 10 месеца и 3 дена, т.е.
на 08.01.2021 г. Тези служители обяснили на семейство Л****, че Н. се е оплакал,
че родителите му са възрастни, искал по-млади родители, както и че тати (обв.Л.) не му позволявал да
си кани деца. Този сигнал го е подал при социалните и това са му били
оплакванията, когато бил прибран. Л. посочи, че двамата със съпруга ѝ
трудно се справят с Н. и че тя лично го е ударила веднъж. Става въпрос за
случка, когато той изсипал уиски, което съпрузите купили за раждането на покойната
им дъщеря и това им е спомен, който Н. излял. Нямало седмица без прояви, за
петдесет дни Н. не се бил спрял. Л. посочи, че не е виждала детето да се
страхува от баща си.
СВИДЕТЕЛЯТ
Г. посочи, че до момента, в който детето било в училище, не е давало индикации
за каквото и да било и било възпитано и учтиво. Посочва, че не е имала проблеми
с него и общо взето скромен. Позволявал си да пуши цигари, въпреки че бил извън
сградата на училището и тя лично го е засичала. Посочва също така, че в
отношенията си с учителите детето не е имало проблеми.
СВИДЕТЕЛЯТ
П. посочи, че Н. дошъл с нейната дъщеря в дома ѝ и ѝ казал, че го било
страх да се прибере. Децата се познавали от детската градина. Дъщеря ѝ я
попитала дали Н. можел да остане в дома им и след отрицателен отговор
свидетелката се обадила на кметския наместник Т.Ч., която дошла в дома ѝ.
Оставила я сама с Н. и не знае какво са говорили. Преди тази случка дъщеря ѝ
не ѝ е споделяла, че Н. се страхува от нещо или че страда от нещо. Детето
споделило, че се страхува да се прибере, за да не му се кара баща му и да не го
бие. Не знае какво бил направил тогава Н., може би някаква беля. Играл в тях с
няколко деца - с дъщеря ѝ и с още две-три деца и го било страх да не му
се карат, че поканил деца в къщи.
СВИДЕТЕЛЯТ В., социален работник, посочва хронологията на
събитията по вземане на детето от кв.Рудник и настаняването му извън
семейството. Детето разказало, че поканило деца в дома им и се страхувало да се
прибере по този повод в дома си и щял да нощува в изоставения бункер в кв.
„Рудник“: „Избягахме от къщи татко да не ни хване, че съм довел децата в
къщи, защото ще ме бие, ще ме заключи в стаята, няма да се прибера“.
СВИДЕТЕЛЯТ К. посочва идентични данни. Първоначално Н. започнал
да им казва, че е бил избягал от къщи, не искал да се върне, за да не го бият
родителите му. Обяснил, че бил си поканил гости в къщи, а му било забранено и че
не е очаквал, че някой ще се прибере, както и че видял през прозореца, че си
идва баща му. Затова и хукнал да бяга и обул само чехли. Първоначално е заявил
на едно от децата, че щял да спи в някакъв бункер. Когато го попитала в какво
се изразява боят Н. казал, че баща му го бие, както и че мама му е удряла
шамар, но не го биела. Боят се изразявал предимно в шамари и удари с пръчка,
която стои зад вратата в неговата стая и се използва за наказания. Попитала го
защо се случвало това и детето казало: „Когато лъжа, за да кажа истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д., полицейски служител, дава почти идентични
показания с тези на двете предходни свидетелки. Според него видимо Н. не бил
изплашен и че нямал данни за други случаи, в които Н. да е бил тормозен от
родителите си.
СВИДЕТЕЛЯТ ЕФТИМОВ, също полицейски служител, посочи че
на детето не му било комфортно след като разбрало, че му предстои да отиде на
друго място.
СВИДЕТЕЛЯТ
С., социален работник, посочи, че е водила разпита на Н. в синята стая
първоначално и че било спокойно при срещите им и говорел открито. Детето
разказвало за самата случка която е довела до разпита му в синя стая относно
баща си, като С. не си спомня Н. да е казвал, че баща му прилагал насилие към
него. Н. през цялото време желаел да се върне в семейството. Той обичал
родителите си и го е казвал много пъти.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж. посочи, че от отдел „Закрила на детето“
детето било насочено да ползва социалната услуга „Подготовка за реинтеграция в
семейна среда“. Услугата е стартирала на 29.06.2019 г. и е приключила на
24.12.2020 г. Тази свидетелка е работила по-скоро с родителите, като нейната роля
била да подкрепя детето, за да се промени модела на общуване с родителите и по
тази причина имало разписан индивидуален план с конкретни дейности, които
трябвало да бъдат извършени. С детето се виждала по-рядко. Имала консултация с детето
относно трудности в адаптацията и като всяко дете имало период на такава. Заявява,
е Н. бил готов да изпълни всички изисквания към него, за да може по-бързо да се
върне в семейството си и се справил успешно. Като цяло детето било спокойно.
СВИДЕТЕЛЯТ
Ю., психолог, посочи, че Н. бил настанен в дом „Ронкали“,
тъй като бил избягал от семейството си и имал някакво негово мнение, че е бил
подлаган на тормоз. Това обаче, според този свидетел, били само детски
приказки. Впоследствие и когато се занимавал с Н. и при разговорите, беседите и
с комуникацията с родителите на детето, Ю. си направил негови изводи, които е
описал в документация. Този свидетел посочи, че Н. не е имал страх от връщане в
семейството и че когато той дошъл в дома „Ронкали“ нямал
такива страхове вече. Тъкмо напротив - той искал да се върне вкъщи. За първи
път видял детето може би седмица след инкриминираната дата и тогава Н. не бил
изплашен.
Съгласно
чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения. За да бъде
подсъдимия признат за виновен е необходимо, съгласно чл.303, ал.2 НПК, обвинението
да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай съдът приема, че това не е
сторено, поради което на основание чл.304 НПК призна подс.Ангелов
за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144,
ал.3 НК.
Всички
посочени дотук обстоятелства мотивират съда да приеме, че меко казано съществува
съмнение относно авторството на вмененото на обвиняемия деяние. Съвсем ясно е
от горния преглед на доказателствата по делото, че детето Н.Л. е целял да впечатли
по някакъв начин своите другарчета. Вероятно този му стремеж е бил породен от
това, че не е бил приет напълно от своите съученици и за това свидетелства
неговата класна. Касае се за дете с неустановен все още характер с импулсивни и
хаотични действия, което е залегнало в заключението на вещите лица по
допуснатата по време на съдебното производство експертиза. Ако тази експертиза
беше допусната по време на досъдебното производство, както обичайно се прави,
по мнение на настоящия състав наказателното производство не би достигнало
съдебна фаза.
С
риск за повторение, според вещите лица Вещите лица
отбелязват, че личностово-характеровата структура е в
процес на формиране при условия на фрустрационни и депривационни фактори.
Според
вещите лица се очертава тенденция към изграждане на екстравертирана
насоченост на Н.Л. с подфактора
импулсивност, който се явява доминиращ в личностовата
констелация и поведенческите нагласи. Отбелязват се темпераментови
особености, свойствени за сангвиничен темперамент: повишена реактивност и
възбудимост, изразителни мимика и движения, понижена сензитивност и висок праг
на чувствителност.
Отново
според вещите лица една лъжа показва
желанието на детето да се предпази, да получи похвала или да се почувства гордо
- все неща, които и възрастните биха искали децата им да изпитват, пораствайки. В конкретния случай детето най-често действало по
този начин за повишаване на самооценката, социалния статус, самоуважение и
постигане на внимание и уважение от околните, както и избягване на наказание.
При
тези съображения съдът постанови оправдателното си решение.
Районен
съдия:________________
Вярно
с оригинала!
М.Д.