РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20241450200522 по описа за 2024 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38/21.11.2024 год. на
Директора на ОДБХ гр.В., с което на нарушителят „Н.-....“ ЕООД , ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: с. З., ул.“А. С.“ №.., представлявано от Ц.
Б. В. – управител, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ –
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4 000 /ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ/
ЛЕВА за нарушение на чл.29, ал.1 от Закона за храните, като
законосъобразно, съгласно чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
„Н.-...“ ЕООД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: с. З., ул.“А.
С.“ №.., представлявано от Ц. Б. В. – управител е обжалвал в срок
Наказателно постановление № 38/21.11.2024 год. на Директора на ОДБХ гр.В.
Жалбоподателят редовно призован при хипотезата на отказ, не се явява,
нито пък се представлява от процесуалния си представител в лицето на адв. Б.
И. от САК.От депозираната по делото жалба се визира, че НП е
незаконосъобразно, необосновано и е издадено при наличие на съществени
процесуални нарушения. Счита се, че в конкретния случай тежестта на
доказване е на ответника, който не е доказал, че разпоредбите не са спазени
от юридическото лице. На следващо място се акцентува, че е налице
нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като в НП задължително се посочва
описание на нарушението, дата и мястото на неговото извършване,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства които го
потвърждават. Конкретизира се, че описанието на нарушението в Акта и в
НП и обстоятелството, при които е извършено то, са неясни и непълни, като
липсват и съществени елементи от фактическия състав на нарушението, а
именно дата на извършване на нарушението. На следващо място се визира, че
не е проверена компетентността на лицата съставили акта за установяване на
административно нарушение, включително и компетентността на наказващия
орган. Иска се отмяна на атакуваното НП и присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
За ответникът се явява главен юрисконсулт А. Ц. , която взема
становище да бъде потвърдено атакуваното НП, респективно жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.Акцентува се, че видно от
разпита на свидетелите и предоставената административнонаказателна
преписка е доказано, че обекта стопанисван от „Н.-...“ ЕООД не е извършвал
дейност към момента на проверката, а и видно от документите съставени от
предходни проверки, както и на тези по данни от собственика, който е заявил,
че не е работил последните няколко месеца. Безспорно за спирането на
дейността си бизнес оператора не е уведомил по надлежния ред ОДБХ В.
каквото задължение има съгласно чл. 29 ал.1 от ЗХ. Във връзка с горното се
иска постановяване на съдебен акт, с който да бъде потвърдено НП като
правилно и законосъобразно, както и се прави възражение за редуциране до
2
минимума на адвокатския хонорар.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е
неоснователна. Видно от приложеното в оригинал Наказателно постановление
и Известие за доставяне на 04.12.2024 год. жалбоподателят е получил препис
от посоченото постановление. Същият е упражнил правото си на жалба и
такава е депозирана пред ответника на 16.12.2024 год., т.е. безспорно същата е
в срок.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Договор за правна защита и съдействие
от дата 21.10.2024г.,Известие за доставяне с дата 04.12.2024г.,НП,
№38/21.11.2024г. на Директора на ОДБХ В., Придружително писмо към акт за
установяване на административното нарушение /АУАН/ от 11.10.2024г., АУАН
№060502/11.10.2024г., Констативен протокол за извършен официален контрол
в обекти за търговия на дребно, обществено хранене, включително подвижни
и/или временни помещения и автомати за храни под
№**********/11.10.2024г., Констативен протокол с дата 01.04.2024г., Заповед
№ОСПП-11/02.03.2022г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, Заповед
№ОСН- 30/21.04.2022г. на Изпълнителния Директор на БАБХ, Предложение
за споразумение под вх. №3617/11.10.2024г., известие за доставяне с клеймо от
01.11.2024г., Споразумение №129/25.10.2024г., Постановление №11 на
основание чл. 58г ал.13 от ЗАНН към Споразумение №129/25.10.2024г. по
описа на ОДБХ В. , заверени преписи от Заповед № ОСН-44/23.05.2024 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ и Заповед № ОСН-Н054/26.06.2025 г. на
Изпълнителния директор на БАБХ.Съответно са разпитани свидетелите К. Б.,
Л. Т.-Н. и К. Г., съответно актосъставител и свидетели при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта. И тримата свидетели работят като
инспектори в отдел „Контрол на храните” при ОДБХ гр.В.
Акт за установяване на административно нарушение №
060502/11.10.2024 год. е съставен срещу„Н.-...“ ЕООД , ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: с. З., ул.“А. С.“ №.., представлявано от Ц. Б. В. –
3
управител, ЕГН ********** затова, че при извършена проверка на 11.10.2024
г. на класически ресторант с рег. №********* находящ се в с. Е., ул. „Г. М.“
№..., стопанисван от „Н.-...“ ЕООД е констатирано, че обектът не извършва
дейност, не се съхраняват храни и опаковъчни материали, няма действащи
хладилни съоръжения и мивки, при поискване не са представени никакви
записи по дневници по Системата за управление безопасност на храните, няма
актуална програма за обучение и мониторингова програма за 2024 г. По
данни на оператора обектът не е извършвал дейност през последните няколко
месеца. На база на извършените констатации на 11.10.2024 г. и Протокол от
официална проверка от 01.04.2024 г., е констатирано, че обектът е неработещ,
затворен е и е направено заключение, че обектът - класически ресторант , с
рег. №...., находящ се в с. Е., ул. „Г. М.“ №.. не е извършвал дейност в
посочения по-горе период, без да е подадено уведомление от оператора до
Директора на ОДБХ – В. в 7-дневен срок от спиране дейността на обекта, с
което е нарушена разпоредбата на чл. 29 ал.1 от Закона за храните.Въз основа
на така съставения акт е издадено и атакуваното НП.
От разпитаните по делото свидетели, а именно К. Б., Л. Т.-Н. и К. Г. по
безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява така
отразеното в акта, респективно в НП. От показанията на разпитаните
свидетели, които работят като инспектори в отдел „Контрол на храните” при
ОДБХ гр.В. по безспорен начин се установява, че на 11.10.2024 г. са
извършили проверка по повод на подаден сигнал, че съшият работи
периодично извън обсега на дейност, която трябва да има. При извършената
проверка свидетелите констатирали, че в обекта,а именно класически
ресторант находящ се в с. Е. и стопанисван от жалбоподателя, няма видими
признаци за извършване на дейност, същият бил заключен, когато
проверяващите го посетили и е трябвало да бъде отключен от жалбоподателя.
При влизане в обекта се установило наличие на дълга маса отрупана с
„бумащина“ бара бил отрупан с празни кашони, а в кухнята нямало работещи
хладилни съоръжения, нямало заредени хранителни продукти, нито посуда,
хигиенното състояние било видимо занемарено, при поискване на записи и
доказателства за извършване на дейност по системата за самоконтрол не били
представени такива, т.е. нито мониторингова програма с изследвания, нито
записи за температурен контрол, никакви записи по системата за самоконтрол.
При осъществен разговор с жалбоподателя същият е потвърдил, че
4
последните няколко месеца обектът не е работил. При извършената проверка
в електронния регистър, обекта съществувал, като активен с активен номер,
като нямало подадено уведомление за преустановяване на дейност в никакъв
период. Бил направен извод, че обектът не извършва дейност без да е
уведомил агенцията както се изисква по закон. Безспорно актосъставителя Б.
подчертава, че преди извършената проверка на 11.10.2024 г. са извършили
проверка на обекта на 01.04.2024 г. и също са констатирали, че обекта не
работи, като същият отново е бил заключен и жалбоподателя е потвърдил, че
същият не работи. Към момента на първичната проверка, а именно на
01.04.2024 г. жалбоподателя изрично е бил информиран от актосъставителя Б.,
че трябва в 7- дневен срок каквото и да реши да прави с този обект, той е
длъжен да уведоми ОДБХ В., тъй като обекта е регистриран. Свидетелят Б.
уточнява, че повечето от бизнес операторите какъвто се явява и
жалбоподателя не искат да прекратят регистрацията на обекта, тъй като в
даден момент може да им се наложи да възобновят дейността и това е
проблем. От така изложените показания се установява, че за период от шест
месеца свидетелите са констатирали, че обекта не е работил и че
жалбоподателя въобще не е счел за необходимо да го заличи, респективно да
уведоми ОДБХ В. За констатираното нарушение е съставен АУАН в
присъствието на жалбоподателя и свидетелите по акта.При подписване на акта
и връчване на препис от него, жалбоподателя не е направил никакви
възражения. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол за
извършен официален контрол в обекти за търговия на дребно, обществено
хранене, включително подвижни и/или временни помещения и автомати за
храни от дата 11.10.2024г. В подкрепа на изложеното, че преди 11.10.2024 г. е
извършвана друга проверка на обекта е приложен по делото КП от 01.04.2024
г., при който е констатирано, че обекта е затворен и че при физическата
проверка е установено замърсени прозорци отвън и наличие на катинар, т.е. до
обекта няма достъп.С предложение за споразумение под вх. №2617/11.10.2024
г. жалбоподателя на основание чл. 58г ал.1 от ЗАНН в указания 14-дневен срок
от връчване на акта е заявил желание за сключване на споразумение във
връзка със съставения и връчен АУАН.Въз основа на това предложение за
споразумение е било постигнато Споразумение №129/25.10.2024 г. между
ОДБХ В. и „Н.-...“ ЕООД , ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: с. З.,
ул.“А. С.“ №.., представлявано от Ц. Б. В. – управител за приключване на
5
административнонаказателното производство с налагане на административно
наказание имуществена санкция в размер на 2800 лева , която сума
представлява 70 процента от минимума предвиден за съответното нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 132 ал. 2 от Закон за храните. С известие за
доставяне от 01.11.2024 г. е видно, че жалбоподателят е получил процесното
споразумение. С Постановление №11 на основание чл. 58д ал.3 от ЗАНН към
Споразумение №129/25.10.2024 г. по описа на ОДБХ В. на 21.11.2024г.
Директора на ОДБХ В. е обявил процесното Споразумение сключено на
25.10.2024 г. за непостигнато поради извършена проверка, при която било
установено, че не е налично плащане от задълженото лице, а имено настоящия
жалбоподател. Непостигнатото споразумение е повод да бъде образувано
настоящето производство въз основа на подадена жалба срещу НП
№38/21.11.2024г. на Директора на ОДБХ В.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съдът констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не са налице нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В конкретният случай е налице
съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните
органи и правната квалификация, дадена от административнонаказващия
орган и направените изводи са правилни. В конкретния случай съставения акт
е съобразен с изискванията на закона, като нарушението е установено по
несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност
да направи възражения, във връзка с констатираното нарушение, съгласно
чл.42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното НП, което от
своя страна е изцяло съобразено с изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от
оправомощен за това орган, като следва да се посочи, че Наказателните
постановления се издават от ръководителя на съответния компетентен орган, в
зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението.
В случая, видно от разпоредбата на чл.139 т.1 от Закон за храните,
нарушенията по тази закон и на подзаконовите нормативни актове по
прилагането му се установяват с актове, съставени от инспекторите в ОДБХ
6
осъществяващи официален контрол. В конкретния случай атакуваното НП е
издадено от Директора на ОБДХ гр.В., а именно Ц. Т. и именно тя е
компетентна да издава Наказателни постановления по посочения закон. При
съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен
при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и
Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от
ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно са
описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които то е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация по чл. 29 ал.1 от Закон за храните е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното
нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от
ЗАНН. Отново следва да се акцентува, че в процесния случай
административнонаказателното производство е започнало на 11.10.2024 г. с
АУАН. Акта е съставен в законоустановените срокове от компетентното
длъжностно лице съобразно разпоредбата на чл. 138 ал.1 т.1 от Закона за
храните в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в
присъствие на двамата свидетели надлежно е връчен на нарушителя и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта
нарушителя е бил запознат с правото си на обяснение и възражение като не
е направил такива. В срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН не е било депозирано
писмено възражение по акта. Безспорно по делото е установено, че акта е
издаден от инспектори при ОДБХ В.,т.е. от лице упоменати в чл. 138 ал. 1 т.1
от ЗХ, като в тази насока са приложените три броя заповеди, а именно
Заповед № ОСН-44/23.05.2024 г. на Изпълнителния директор на БАБХ,
Заповед № ОСН-Н054/26.06.2025 г. на Изпълнителния директор на БАБХ и
Заповед №ОСН- 30/21.04.2022г. на Изпълнителния Директор на БАБХ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139 т.1 от ЗХ Наказателното постановление по
този закон и по подзаконовите нормативни актове по прилагането му се
издават от Директори на Областните Дирекции по безопасност на храните за
нарушения установени от лицата по чл. 138 ал.1 т.1 от ЗХ. В тази насока е
приложената по делото Заповед №ОСПП-11/02.03.2022г. на Изпълнителния
Директор на БАБХ, т.е, както акта ,така и НП са издадени от компетентни
7
органи.
Безспорно от всички събрани по делото доказателства се установява, че
дружеството е извършило описаното в Наказателното постановление
нарушение, а именно, че на 11.10.2024 г. при извършена проверка на обект
класически ресторант находящ се в с. Е., общ. М. стопанисван от „Н.-...“
ЕООД е констатирано, че обектът не извършва дейност, не се съхраняват
храни и опаковъчни материали, няма действащи хладилни съоръжения и при
поискване не са представени никакви записи по дневници по Системата за
управление безопасност на храните, съответно няма актуална програма за
обучение и мониторингова програма за 2024 г. За периода от 01.04.2024 г. до
последващата проверка на 11.10.2024 г. обекта не е извършвал дейност,
затворен е, като безспорно се води до еднозначен извод, че обекта не е
извършвал дейност в посочения по-горе период, без да е подадено
уведомление от оператора до Директора на ОДБХ – В. в 7-дневен срок от
спиране дейността на обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл. 29 ал.1
от Закона за храните.
В конкретния случай правилно дружеството е било санкционирано на
основание чл. 132, ал. 2 във вр. с ал.1 т.1 предложение първо от Закона за
храните. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от Закона за храните, на
бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или
имуществена санкция в размер от 4000 до 6000 лева. В обжалваното НП е
направена връзка с ал. 1, т.1, затова че жалбоподателят не е изпълнил
задължение за уведомяване. Бизнес операторите са физически или
юридически лица, отговорни за спазването на законодателството за храните в
контролираните от тях обекти. Според чл. 9 от Закона за храните, бизнес
операторите, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храни,
които законът нарича "бизнес оператори", са длъжни да разполагат с
информация за храните, животните и материалите, използвани при
производството, преработката и/или дистрибуцията на храните под техен
контрол. Според § 1, т. 4 от ДР на Закон за храните, "дейност по производство,
преработка и/или дистрибуция" е отделна операция, извършвана върху
храните, която попада в обхвата на един от етапите на производство,
преработка и/или дистрибуция, но може да бъде извършвана самостоятелно
по време или място, а "дистрибуция на храни" е всеки етап на
разпространение на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос
8
или износ на храни – т. 1, § 6 от ДР на Закон за храните. "Обект" е всяка
единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без
печалба и която е свързана с производството, преработката и/или
дистрибуцията на храни, и включва: земя с или без сгради, предприятие,
превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон
или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект. "Бизнес
операторът" е стопански субект по смисъла на чл. 3, § 3 от Регламент (ЕО) №
178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за
установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в
областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на
храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (OВ,
L 31, 1.2.2002 г.) Именно с дейностите по производство, преработка и/или
дистрибуция на храна е свързано понятието, използвано и от националния
законодател в чл. 9 от Закон за храните във вр. с § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на Закон
за храните. Осъществяваната в търговския обект дейност, обозначена с
наименованието на регистрирания обект и като вид обект в НП, води до извод,
че се касае за бизнес оператор по смисъла на ЗХ, който се явява адресат на
задължението по чл. 9 от Закон за храните. По делото е установено , че
санкционираното лице извършва дейност по дистрибуция на храни по смисъла
на § 1, т. 6 от ДР на Закон за храните, поради което е било обосновано
особеното качество, заради което санкцията е наложена по реда на чл. 132, ал.
2 от ЗХ.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание на съдебния
състав да приеме за доказани констатациите от двете проверки, а именно, че
обекта е бил заключен и на практика не е работил и не е извършвал дейност
повече от месец за период от 01.04.2024 г. до 11.10.2024 г., за което
дружеството не е уведомило ОДБХ В., по реда на чл. 29 от Закона за храните в
7-дневен срок от спиране на дейността. Безспорно жалбоподателят е спрял
дейността на обекта, което не се опровергава и от самия него, напротив
подчертава се многократно пред всички свидетели по делото. Както бе
подчертано и в по-горните абзаци по делото са събрани категорични
доказателства, че обекта е заключен и не работи и че безспорно при
извършените проверки е установена липсата на дейност на обекта през този
цял период посочен от административнонаказващия орган. Съгласно
посочената за нарушена разпоредба на чл. 29 ал.1 от Закона за храните в 7-
9
дневен срок от спиране на дейността на обект регистриран по чл. 26 от Закона
за храните бизнес оператора подава уведомление до компетентния орган, в
което посочва периода на спиране. Безспорно както в Акта така и в НП се
съдържат доказателства, които установяват по категоричен начин
преустановяването на дейността на санкционираното дружество.
Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващия орган е
наложил предвиденото административно наказание имуществена санкция в
неговия минимален размер, за деяние което съставлява нарушение по смисъла
на чл. 6 от ЗАНН спазвайки нормите на чл. 27 ал.2 и ал. 3 от ЗАНН с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/ и при липсата на
предпоставки за освобождаване от отговорност, поради маловажност на
случая предвид и характера на обществените отношения, които се регулират
/чл.3 от ЗАНН и чл. 28 от ЗАНН/.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение
не покрива хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не
се констатираха многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства,
обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид, като съдът отчете
характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт чрез
извършеното нарушение и че то се явява типично, обичайно, тоест разкрива
типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя. В
случая не се изисква настъпването на вредоносни последици, но се касае за
неизпълнение на задължение, което може да рефлектира пряко върху здравето
на потребителите. С нарушението се засягат обществени отношения,
охраняващи безопасността на храните, с оглед защита на здравето и
интересите на потребителите. Всичко това говори за немалка степен на
обществена опасност на деянието, което дава основание същото да не бъде
прието за маловажно от настоящия състав. Следва да се обърне сериозно
внимание на лицата, които си позволяват подобно неправомерно поведение и
според съда единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл. 12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото.
10
В конкретния случай не следва да се обсъждат въпросите за вината, тъй
като в конкретния случай субект на отговорността не е физическото лице, за
да се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се
касае до налагане на имуществена санкция на юридическото лице, съобразно
чл.83 от ЗАНН. Отговорността по ЗАНН на юридическите лица и
Едноличните търговци е своеобразна обективна отговорност и не би могъл да
се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице или
Едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, доколкото това
е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната
правоспособност и дееспособност.
Затова и съда потвърди обжалваното Наказателно постановление №
38/21.11.2024 год. на Директора на ОДБХ гр.В., като законосъобразно на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
При този изход на делото разноски не се дължат на жалбоподателя, а
ответника не е претендирал такива.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11