№ 1453
гр. Варна, 04.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100501605 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:04 часа се явиха:
Въззивната страна М. В. Х., редовно и своевременно призован, не се
явява, представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда
от преди.
Въззиваемата страна „ЗМБГ“ АД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. Я. Х., редовно упълномощена и приета от съда от
преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
1/ Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
44534/14.06.2023 г. на М. В. Х. срещу Решение № 1893/29.05.2023 г.,
постановено по гр.д. № 12477/2022 г. по описа на Районен съд - Варна,
XXXIII състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска му с правно основание
чл. 200 от КТ за разликата над сумата от 15 000 лева до пълния размер на
1
претенцията от 150 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди за периода 18.12.2021 г.- 15.09.2022 г., под формата на
претърпени болки и страдания, вследствие осъществена на 18.12.2021г.
трудова злополука в гр.Варна, при която ищецът е получил дифузна травма на
главния мозък, без открита вътречерепна травма, като неоснователна.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е
съобразен с разпоредбата на чл. 201, ал. 2 от КТ и обективното състояние на
ищеца. Отправя се искане до съда за отмЯ. на решението на ВРС в
обжалваната му част и постановяване на ново, с което предявеният иск да
бъде изцяло уважен. Претендират се разноски.
Въззиваемият „ЗМБГ“ АД, гр. София в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор по така подадената въззивна жалба, с който се оспорва
същата и се отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.
Прави се доказателствено искане за приемане към доказателствения материал
по делото на удостоверение, издадено от „***“ АД, гр. София на 23.06.2023 г.
за изплатени на ищеца обезщетения по чл. 55, ал. 1 от КСО.
2/ Депозирана е въззивна жалба от „ЗМБГ“ АД, гр. София срещу
Решение № 1893/29.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12477/2022 г. по описа
на Районен съд - Варна, XXXIII състав В ЧАСТТА, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на М. В. Х. сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 18.12.2021 г.-
15.09.2022 г., под формата на претърпени болки и страдания, вследствие
осъществена на 18.12.2021г. трудова злополука в гр.Варна, при която ищецът
е получил дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна
травма, на основание чл. 200 от КТ.
Във въззивната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на атакуваното решение като резултат от неправилно
формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по
делото доказателства и направени правопогасяващи възражения. Излага се,че
не е съобразено от ВРС, че на 21.12.2022 г. на ищеца е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 650 лева от „***“ АД, гр. София.
Твърди се наличие на новоузнато обстоятелство, а именно изплатено на
2
13.03.2023 г. обезщетение на Х. от застрахователя в размер на 43 030 лева.
Прави се доказателствено искане за приемане към доказателствения материал
по делото на удостоверение, издадено от „***“ АД, гр. София на 23.06.2023 г.
за изплатени на ищеца обезщетения по чл. 55, ал. 1 от КСО. Отправя се
искане до съда за отмЯ. на решението на ВРС в обжалваната му част и вместо
него постановяване на ново такова, с което претенцията по чл. 200 от КТ да
бъде изцяло отхвърлена. Претендират се разноските сторени пред двете
инстанции.
Въззиваемият М. В. Х. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозира
отговор по така подадената въззивна жалба.
АДВ. С.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба, оспорвам отговора. Оспорвам
въззивната жалба на насрещната страна.
АДВ. Х.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба. Оспорвам въззивната жалба на
насрещната страна, поддържам отговора.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 23429/28.09.2023г. от
въззиваемата страна в изпълнение указанията на съда, дадени в
подготвително заседание, с която се представя удостоверение от „***“ АД за
това какви суми са изплатени на въззивника М. Х..
АДВ. С.: Запознат съм, да се приеме.
АДВ. Х.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме представеното с молба от
28.09.2023г. удостоверение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представеното от въззиваемата страна с молба от 28.09.2023г. удостоверение
от „***“ АД по полица № 0111210855001614.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
3
разноски.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да отмените
първоинстанционното, и да уважите въззивната жалба, както и претенцията
на моя доверител за претендираната сума. Няма спор по фактите, че е налице
трайно увреждане на здравето на моя доверител, което и към настоящия
момент не се е подобрило в никаква степен. Няма спор и по обстоятелството,
че няма съпричиняване от негова страна при настъпването на трудовата
злополука, както че и няма предприети мерки от работодателя, свързани с
инструктажа и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Считам, че вината за настъпването на злополуката е изцяло на работодателя и
при наличието на безспорни доказателства за състоянието на моя доверител
през продължителен период от време считам присъденото обезщетение с
първоинстанционното решение за изключително занижено. Моля да отмените
първоинстанционното решение и постановите друго, като съгласно
критериите на чл. 52 от ЗЗД определите обезщетение в справедлив размер.
Моля да ни присъдите сторените разноски за две инстанции.
АДВ. Х.: Моля да уважите въззивната ни жалба, като отмените
първоинстанционното решение на Районен съд - Варна в частта, с която сме
4
осъдени да заплатим сумата от 15 000 лева за претърпени неимуществени
вреди от ищеца с всички законни последици от това, съответно да присъдите
сторените разноски и пред настоящата инстанция. Считаме, че сме доказали
безспорно, че трудовата злополука от 18.12.2021г., по която ищецът е изцяло
обезщетен от „***“ АД, като е получил суми в общ размер от 43 680 лева, а
претенциите му към нашето дружество целят единствено неоснователно
обогатяване за наша сметка.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:09 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5